М О Т
И В И :
Обвинението срещу подсъдимият Ю.З.С.
е по чл.148,ал.1,т.1, във връзка с чл.146,ал.1 от НК, за това, че на 11.02.2018
год. в гр.К., казино „О.“, находящо се на ул. „Петко Стайнов“№1, е заплюл и
обидил публично С.Н.Н. ***.
Подсъдимият не се явява в с.з., а частният
тъжител поддържа обвинението, съгласно тъжбата си.
Преди започване на съдебното
следствие бе предявен и приет за съвместно разглеждане в наказателното
производство граждански иск от пострадалата С.Н.Н. срещу подсъдимия С. в размер
на 2000лв., за причинените й с деянието, предмет на делото, неимуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане- 11.02.2018
год. до окончателното изплащане на главницата и лихвата.
От събраните по делото
доказателства, установени с доказателствени средства: показанията на
свидетелите А.Р.Д., К.М.В. и Т.З.В., заверено копие на постановление за отказ
да се образува досъдебно производство от 17.04.2018г. на РП- Казанлък, свидетелство
за съдимост и справка от „СОТ 161“, офис Казанлък, изцяло кореспондиращи помежду
си, съдът намира за установено следното:
ПО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА И АНАЛИЗА
НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИТЕ МАТЕРИАЛИ:
На
11.02.2018 год. подсъдимият Ю.З.С., в компанията на още две момчета, влязъл в казино
„О.“, находящо се в гр.К. на ул.„П. С.“№*. Там бил помолен учтиво да напусне
обекта, тъй като имал забрана да посещава заведението, поради непочтеното му
отношение към работещата като крупие там С.Н.Н.. Същият обаче не го сторил като
казал на Н. да помогне на придружителите му. При отговора й, че по отношение на
тях ще направи каквото е нужно, но подсъдимия следва да напусне залата, Ю.З.С.
я нарекъл „мръсна курва“ и я заплюл в лицето. Веднага след това двете момчета,
които го придружавали, го извели извън заведението. По време на извършване на
горните деяния от подсъдимия в залата се намирали свидетелите А.Р.Д., К.М.В. и Т.З.В..
По
отношение на главния факт на доказване не се констатираха различия в
показанията на свидетелите. Всички са единодушни, че на 11.02.2018г. в казино „О.“
в гр.Казанлък подсъдимия С. е нарекъл „мръсна курва“ частната тъжителка Н. и я
заплюл в лицето.
Несъмнено
нанесената обида касае невярно и недоказано твърдение, приписано на
тъжителката, а именно- че същата била „мръсна курва“. В тази посока подсъдимият
не посочи никакви доказателства.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че Ю.З.С. следва да бъде признат за виновен по повдигнатото
му обвинение по чл.148,ал.1,т.1, във връзка с чл.146,ал.1 от НК и да бъде наказан.
ПО ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА
НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на
вида и размера на наказанието, съдът приема за отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства
обремененото му съдебно минало, както и отмъстителното му поведение и
упоритостта му при преследване на престъпната цел, предвид факта, че трето
денонощие поред е посещавал казино „О.“, за да тормози тъжителката на работното
й място пред нейни колеги.Като единствено смекчаващо вината на подсъдимия
обстоятелство съдът отчита липсата на доказателства за лоши характеристични
данни.
На Ю.З. Селим следва да се наложат
наказания при баланс между смекчаващите и отегчаващите вината му обстоятелства,а
именно- глоба в размер на 3500 лева и обществено порицание.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
С деянието си подсъдимият е
причинил на гражданския ищец и частен тъжител С.Н.Н. неимуществени вреди и на
основание чл.45 и следващите от ЗЗД й дължи обезщетение за причиненото й
уронване на престижа, накърняване на авторитета, доброто име и честта.
По силата на чл.52 от ЗЗД
обезщетението за причинените неимуществени вреди следва да се определи по
справедливост. При определяне на неговият размер съдът взе предвид следните
обстоятелства:
Характерът на насените щети- неимуществени.
Продължителният преживян стрес от
пострадалата- действията на подсъдимия са осъществени на работното й място и е станало достояние на неограничен кръг от
хора, същата е имала проблеми с контактуването с други хора дълъг период от
време след това и е изпитвала продължително неудобство и страх след инцидента.
Форма на вината- пряк умисъл.
С
оглед на тези обстоятелства следва да се определи на пострадалата обезщетение
по справедливост в размер на 2000лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на непозволеното увреждане- 11.02.2018 год.
Подсъдимият
следва да заплати държавна такса върху уважената част на гражданския иск в
размер на 80 лева, а на гражданския ищец и частен тъжител Н. направените от нея
разноски по делото в размер на 400 лева/възнаграждение за повереник/.
Воден от горните мотиви съдът
постанови присъдата си.
Районен
съдия: