Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 21.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и шести юни
през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана
Гълъбова
Габриела
Лазарова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №11905
по описа за 2018г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №7361
от 30.05.2016г., постановено по гр.дело №60815/2015г. по описа на СРС, ГО, 66
с-в, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.”
ЕАД срещу Ю.Ж.Я. искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.149 ЗЕ и с
правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3999,16лв.-
главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна
енергия, начислена за периода от м.04.2012г. до м.04.2014г., ведно със
законната лихва върху главницата от 28.04.2015г. до окончателното изплащане на
сумата, както и обезщетение за забава в размер на 770,73лв. за периода от
31.05.2012г. до 08.04.2015г., за които суми в производството гр.д.№23203/2015г.
на СРС, 66 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като е
отхвърлен предявеният иск за главница за разликата до пълния предявен размер от
4501,97лв. Ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК
сумата от 1112,60лв. разноски за исковото производство и сумата от 469,67лв.- разноски
за заповедното производство.
С определение №309458 от
09.01.2018г. е изменено горепосоченото решение по реда на чл.248 ГПК в частта за
разноските, като присъдените в полза на ищеца разноски в исковото производство
са намалени от 1112,60 лева на 885,68 лева.
Горепосоченото
решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Н.”ЕАД.
Срещу решението в
отхвърлителната му част е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.С.”ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че ответникът
като потребител дължи плащане както на месечните сметки, така и на
изравнителната такава, а в случай че е налице сума за възстановяване, с нея се
погасяват други (стари) неплатени задължения. В случая приетата по делото ССЕ
установила, че има сума за доплащане в размер на 587,03 лева, която също е
дължима от ответника и правилно били погасени с тази сума задължения,
предхождащи процесния период. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в
тази част, а искът- уважен и в
частта за главницата над 3999,16 лева до пълния предявен размер от 4501,97 лева.
Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Срещу решението в
частта му, с която са уважени предявените искове, е подадена в
законоустановения срок въззивна жалба от ответника Ю.Ж.Я.. Жалбоподателят
поддържа, че на 27.05.2016г. сключил споразумение с ищеца, което представил по
делото. В молба- уточнение към въззивната жалба от 05.12.2017г. твърди, че е
заплатил сумата от 1870 лева по сключеното между страните споразумение. Моли
решението на СРС да бъде отменено в обжалваната от него част, а при решаването
на спора да се отчете сключеното между страните споразумение и заплатените по
него суми. Не претендира разноски.
Ответникът е
подал и частна жалба срещу определение №309458 от 09.01.2018г., с което е
изменено обжалваното решение по реда на чл.248 ГПК в частта за разноските, като
твърди че и разноски в исковото производство в размер на 885,68 лева са
прекомерни. Частната жалба е върната на частния жалбоподател с протоколно
определение в открито съдебно заседание от 29.11.2019г., което е влязло в сила
на 06.03.2020г. като потвърдено от САС.
Страните не са
подали в срок отговор на въззивната жалба на противната страна. Третото
лице-помагач не изразява становище по подадените от страните въззивни жалби.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивните жалби пороци на
атакувания съдебен акт, както и при съобразяване разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, приема следното:
Предявени са за
разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно и субективно, кумулативно
съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр.с чл.150 ЗЕ и с правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваните му части. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
По жалбата на ищеца „Т.С.” ЕАД:
Въззивната жалба
на ищеца е частично основателна по следните съображения:
Ищецът с исковата
молба претендира по отношение на ответника да бъде установено, че последният му
дължи сумата от 4501,97 лева- стойност на консумирана и незаплатена топлинна
енергия за периода от м.04.2012г. до м.04.2014г. включително, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за аизпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК- 28.04.2015г. до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата от 770,73 лева мораторна лихва върху главницата за периода от
31.05.2012г. до 08.04.2015г. От заключението на СТЕ се установява, че общо
дължимата сума по ФДР е 4016,13 лева, а от заключението на ССЕ- че към
процесните задължения е отнесена и сумата от 457,95 лева- доплащане за отчетен
период от м.05.2011г. до м.04.2012г., който предхожда процесния. Следователно последната
сума правилно не е добавена като задължение от първостепенния съд към авансово
начислените 3870,08 лева за периода от м.04.2012г. до м.04.2014г., а са
добавени само сумите от 31,42 лева- доплащане за периода 05.2012- 04.2013г.
(отразено във фактура от м.07.2013г.) и 97,66 лева- доплащане за периода
05.2013- 04.2014г. (отразено във фактура от м.07.2014г.), като е признато
задължение на ответника към ищеца за сумата от 3870,08лв.+ 31,42лв.+ 97,66лв.
или общо 3999,16 лева. След приключването на устните състезания в първата
инстанция и в деня на постановяване на обжалваното решение ответникът е представил с молба от 30.05.2016г. проект
на споразумение между страните с дата 27.05.2016г. и касов бон от същата дата
за сумата от общо 1870 лева, платени на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.235,
ал.3 ГПК тези обстоятелства следва да бъдат взети предвид от настоящия състав при
постановяване на въззивното решение. Съгласно чл.2 от споразумението ответникът
признава задължението си към ищеца за главница- стойност на доставена и
незаплатена топлинна енергия за периода от м.04.2012г. до м.04.2014г. в размер
на 4388,01 лева, ведно със законната лихва от 28.04.2015г. до окончателното
изплащане, както и 414,54 лева съдебни разноски. От друга страна, видно от
представения по делото касов бон от 27.05.2016г., както и от заключението на
изслушаната във въззивната инстанция ССЕ, ответникът е заплатил общо 1870 лева
по горепосоченото споразумение, от които 113,96 лева за погасяване на главница.
Следователно обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която
предявеният установителен иск за главницата е отхвърлен за сумата над 3999,16
лева до 4274,05 лева и вместо това постановено друго, с което се установява
вземането на ищеца за още 274,89 лева. В останалата част- за разликата над 4274,05
лева до пълния предявен размер от 4501,97 лева жалбата следва да се остави без
уважение, а обжалваното решение в тази част- да се потвърди като правилно.
По въззивната жалба на ответника:
Въззивната жалба
на ответника също е частично основателна по следните съображения:
От представения
по делото касов бон от 27.05.2016г. и от заключението на изслушаната във
въззивната инстанция ССЕ се установява, че ответникът е заплатил преди
приключване на устните състезания във въззивната инстанция общо сумата от 1870
лева, от която 113,96 лева за погасяване на главница, 770,73 лева мораторна
лихва за периода от 31.05.2012г. до 08.04.2015г., 494,46 лева законова лихва
върху главницата за периода от 28.04.2015г. до датата на плащането
27.05.2016г., както и 490,85 лева съдебни разноски (105,45 лева ДТ в
заповедното производство, 105,40 лева ДТ в исковото производство пред първата
инстанция, 280 лева- депозити за възнаграждения на вещи лица по СТЕ и ССЕ). Погасяването
на част от главницата за незаплатена топлинна енергия чрез плащане по време на
процеса (на 27.05.2016г.) е отчетено при обсъждането на въззивната жалба на
ищеца. Обжалваното решение следва да бъде отменено в частите, с които са
установени задължения на ответника за заплащане на законна лихва върху
главницата за периода от 28.04.2015г. (датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение) до 27.05.2016г. (датата на заплащане с
представения по делото касов бон на сумата от 1870 лева) и за заплащане на
мораторна лихва в размер на 770,73лв. за периода от 31.05.2012г. до
08.04.2015г., поради погасяване на тези задължения чрез плащане по време на
процеса.
По разноските:
Предвид изхода на
спора и доколкото независимо от сключеното между страните споразумение
ответникът не е признал иска, с поведението си е дал повод за завеждане на
делото и частичното плащане е извършено по време на процеса, присъдените разноски
за първата инстанция и заповедното производство следва да останат както са
определени с обжалваното решение и влязлото в сила определение №309458 от 09.01.2018г.
Ответникът е
сторил разноски в размер на 245,40 лева във въззивното производство, но не е
предявил претенция за възстановяването им и не е представил списък по чл.80 от ГПК, поради което разноски не следва да му се присъждат.
Ищецът е направил
разноски в размер на 142,43 лева и претендира възнаграждение за защита от
юрисконсулт, което настоящият състав определя на 50 лева, тъй като ищецът не е
подал отговор на въззивната жалба на ответника и не е изпращал свой
представител в проведените открити съдебни заседания, а действията му се
изчерпват с подаването на бланкетни молби за даване ход на делото и присъждане
на разноски. Предвид изложеното на жалбоподателя- ищец следва да бъде присъдена
сумата от общо 105,20 лева съразмерно на уважената част от материалния интерес
по въззивната жалба.
На основание
чл.280, ал.3 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№7361 от 30.05.2016г., постановено по гр.дело №60815/2015г. по описа на СРС,
ГО, 66 с-в В ЧАСТТА с която предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.”
ЕАД срещу Ю.Ж.Я. иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ за сумата
от 4501,97 лева- стойност на доставена топлинна енергия за периода от
м.04.2012г. до м.04.2014г., за които суми в производството гр.д.№23203/2015г.
на СРС, 66 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, е отхвърлен за сумата над 3999,16 лева до 4274,05 лева, като вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.”
ЕАД срещу Ю.Ж.Я. иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ, че
ответникът дължи на ищеца сумата от още 274,89 лева- главница, представляваща стойност на доставена и
незаплатена топлинна енергия за периода от м.04.2012г. до м.04.2014г., ведно
със законната лихва върху главницата от 28.05.2016г. до окончателното изплащане
на сумата.
ОТМЕНЯ
решение №7361 от 30.05.2016г., постановено по гр.дело №60815/2015г. по описа на
СРС, ГО, 66 с-в В ЧАСТТА с която е признато
за установено по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.” ЕАД срещу Ю.Ж.Я.
иско с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ, че ответникът дължи на ищеца законна лихва върху главницата за периода от
28.04.2015г. до 27.05.2016г., вместо което постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.”
ЕАД срещу Ю.Ж.Я. иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ, че
ответникът дължи на ищеца законна лихва върху главницата от
4274,05 лева за периода от 28.05.2016г. до окончателното изплащане.
ОТМЕНЯ
решение №7361 от 30.05.2016г., постановено по гр.дело №60815/2015г. по описа на
СРС, ГО, 66 с-в В ЧАСТТА с която е признато за установено по предявения по реда на
чл.422, ал.1 ГПК от „Т.С.” ЕАД срещу Ю.Ж.Я. иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца обезщетение за забава в
размер на 770,73лв. за периода от 31.05.2012г. до 08.04.2015г., за която сума в производството гр.д.№23203/2015г. на
СРС, 66 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК от „Т.С.” ЕАД
срещу Ю.Ж.Я. иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване
съществуване на вземане на ищеца срещу ответника за обезщетение за
забава в размер на 770,73лв. за периода от 31.05.2012г. до 08.04.2015г., за която сума в производството гр.д.№23203/2015г. на
СРС, 66 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
погасяване чрез плащане по време на процеса.
ПОТВЪРЖДАВА решение №7361 от 30.05.2016г., постановено по гр.дело
№60815/2015г. по описа на СРС, ГО, 66 с-в в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА
Ю.Ж.Я. с ЕГН********** да заплати на „Т.С.”ЕАД с ЕИК******** сумата от 105,20
лева разноски във въззивната инстанция, съразмерно на уважената част от
въззивната му жалба.
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Н.”ЕАД.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/