№ 1304
гр. Русе, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Васил М. Петков
при участието на секретаря Дарина Сп. Великова
като разгледа докладваното от Васил М. Петков Гражданско дело №
20224520101854 по описа за 2022 година
Ищeцът- УМБАЛ „КАНЕВ“ АД, твърди, че с ответника А. И. К. са сключили договор
за повишаване на квалификацията на специалист в системата на здравеопазването, като за
целта последният е приел да изпълнява длъжността ***********. Това правоотношение
възникнало по силата на трудов договор № 197 сключен на 17.11.2017г. като ищеца се
задължил да осигури на ответника условия за практическо обучение за придобиване на
квалификация по посочената медицинска специалност. Със заповед № 72 от 05.04.2019г.
трудовите правоотношения между страните били прекратени на основание чл. 327, ал.1, т.3
от КТ. Ищецът поканил ответника да заплати договорената неустойка поради предсрочното
прекратяване на договора, като му предложил и алтернатива да бъде назначен на работа в
отделение „**“, където да му бъдат осигурени условия за специализация. Ответникът не
приел безусловно отправеното му предложение и не заплатил неустойката. УМБАЛ
„КАНЕВ“ АД, иска ответникът А. И. К. да бъде осъден да заплати неустойка в размер на
8000 лева в едно със законната лихва.
А. И. К. оспорва иска, като го намира за неоснователен, а в условията на
евентуалност прави възражение за прекомерност на неустойката. Признава, че между
страните е бил сключен трудов договор № 197 от 17.11.2017г, като оспорва, че сключения
договор е такъв „за повишаване на квалификацията на специалист в системата на
здравеопазването“, защото такъв договор може да съществува само акцесорно към вече
съществуващ трудов договор. Признава, че на 05.04.2019г. е подал заявление за
прекратяване на трудовото правоотношение, като сочи, че причина за това е станало
обстоятелството, че работодателят едностранно е променил както длъжността, така и
характера на работата му, като го е преместил от „Отделение по ****“ в „Спешно приемно
1
отделение“. А. И. К. признава, че трудовото правоотношение е било прекратено със заповед
на работодателя, както се твърди в исковата молба. Твърди, че работодателят му е създавал
пречки да провежда специализацията си като:
1. Не му разрешавал отпуск за провеждане на теоретична подготовка съгласно учебния
му план.
2. С устни заповеди на ръководството на болницата често бил изпращан да бъде дежурен
в „Спешно приемно отделение.“
3. С писмена заповед № 41 от 28.01.2019г. работодателят променил едностранно
длъжността, мястото и характера на работата.
Ответникът навежда доводи защо промяната на длъжността, мястото и характера на
работата е незаконосъобразно и не може да бъде обосновано с чл. 120 от КТ, както и
относно характера на обучението за придобиване на специалност в системата на
здравеопазването. Твърди, че ищецът не е изпълнил свои нормативни задължения свързани с
договора за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, като не го е
командировал за провеждане на теоретично обучение, каквото задължение има съгласно чл.
11 ал.3 от Наредба № 1/2015г. Счита, че клаузата в договора предвиждаща неустойка е
нищожна поради противоречие със закона. Сочи, че не е налице виновно неизпълнение на
договора от негова страна, което да обоснове задължението му за заплащане на неустойка.
Предявените искове са с правно основание чл.234 ал.3 т.2 от КТ във връзка с чл. 92
ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
На 17.11.2017г. между УМБАЛ „КАНЕВ“ АД и А. И. К. бил сключен трудов договор
№ 197, в който е посочено, че се сключва на основание чл. 68 ал.1 т.2 във връзка с чл.70 от
Кодекса на труда. Словесно е посочено, че трудовия договор е за „обучение за получаване
на специалност, във връзка с чл. 11 (1) от Наредба № 1/2015г.“ А. И. К. е назначен на
длъжност „Лекар, специализант по специалността „******“, с място на работа- Отделение
„****“. Посочен е характер на работата- съгласно длъжностна характеристика. Съгласно
т.10.1 от договора работодателят се задължава да осигури на работника условия за
практическо обучение за придобиване на квалификация по професията- лекар по
специалността „******“, а работникът се задължава да продобие квалификация по същата
специалност. Съгласно т.10.10 при прекратяване на съществуващото трудово
правоотношение, при която и да е от хипотезите, регламентирани в чл. 25(1) от Наредба №
1/2015г. по инициатива или по вина на работника преди изтичане на срока, за който е
сключен договора (до придобиване на права на специалист по „******“), работника дължи
на работодателя неустойка в размер на 8000 лева.
Със заповед № 41/28.01.2019г. на директора на УМБАЛ „КАНЕВ“ АД А. И. К. е
преместен от длъжност „Лекар, специализант **“ в отделение „**“ на длъжност „Лекар“ в
Спешно отделение. Посочено е, че заповедта се издава на основание чл. 120 ал.1 от Кодекса
на труда. На 05.04.2019г. А. И. К. е депозирал заявление до работодателя, че желае да
прекрати трудовото правоотношение поради едностранно изменение на характера и мястото
2
на работа от страна на работодателя извършено със заповед № 41/28.01.2019г. на директора
на УМБАЛ „КАНЕВ“ АД. На 05.04.2019г. Изпълнителния директор на УМБАЛ „КАНЕВ“
АД издава заповед № 72 с която прекратява трудовия договор между страните на основание
чл. 327, ал.1 т.3 от Кодекса на труда. Като причини за прекратяването са посочени
„Работодателят промени характера и мястото на работа на работника (служителя).
При така събраните доказателства съдът прави следните правни изводи:
Страните са сключили трудов договор, в който се сочи, че се сключва на основание
чл. 68 ал.1 т.2 от Кодекса на труда, т.е. сключен е срочен трудов договор до завършване на
определена работа- в конкретния случай до придобиване на права на специалист по
„******“. Същият инкорпорира в себе си и договор за повишаване на квалификацията по
смисъла на чл. 234 от Кодекса на труда.
Трудовият договор има множество специфики, които го отличават от гражданските и
търговските договори, като някои от тях, имащи връзка с настоящото производство, са
следните:
Работникът винаги може да прекрати трудовия договор едностранно, без да излага
причини, като отправи писмено предизвестие до работодателя (чл.326 ал.1 от КТ).
Работодателя обаче няма такова право- той може да прекрати трудовото правоотношение
само на изчерпателно изброени в закона основания и при настъпването на определени
обстоятелства. Отговорността на работника за вреди е пълна (съобразно гражданското
законодателство) само в случаите на вреда, която е умишлено причинена, резултат от
престъпление или вреда която не е свързана с изпълнението на трудовите задължения
(чл.203 ал.2 от КТ). За вреди причинени по небрежност при или по повод на изпълнение на
трудовите задължения отговорността на работника е ограничена до размера на месечното
трудово възнаграждение (чл. 206 ал.1 от КТ). Има и други ограничения и особености в
отговорността на работника за вреди. Работника може да прекрати едностранно трудовия
договор без да се аргументира и отговорността му за вреди произлезли от едностранното
прекратяване на трудовия договор е законово ограничена. Това е общото правило, от което
обаче е предвидено и изключение- когато страните сключат договор за повишаване на
квалификацията е допустимо да се уговори и отговорността на работника ако не завърши
обучението си (чл.234 ал.3 т.2 от КТ). Т.е. налице е отклонение от принципа, че работникът
може да прекрати едностранно договора без да сочи основания при ограничение в
отговорността на работника до размерите по Глава десета, Раздел II от Кодекса на труда.
Настоящият състав приема, че клаузата регламентирана с т.10.10 от договора
съгласно която работникът дължи неустойка в размер на 8000 лева ако договорът се
прекрати „по инициатива или по вина на работника“ преди изтичане на договорения срок, е
частично недействителна. Следва да се разграничат две хипотези на прекратяване на
трудовия „по инициатива на работника“:
3
1. Когато договорът се прекратява от работника на основание, което НЕ е свързано с
виновно неизпълнение от страна на работодателя и
2. Когато договорът се прекратява от работника на основание, поради виновно
неизпълнение от страна на работодателя.
Неустойка за предсрочно прекратяване на договора по инициатива на работника
може да се уговаря само за първата хипотеза. Във втората хипотеза неустойка не може да се
договаря, защото така се нарушава основен правен принцип, че никой не може да черпи
права от собственото си противоправно поведение. Ако например работодателят спре да
изплаща трудово възнаграждение, правото на работника да прекрати договора не може
ограничавано със заплахата, че дължи неустойка. Същото се отнася и за хипотезата, в която
работодателят променя едностранно характера и мястото на работа. В случая трудовия
договор е сключен конкретно за придобиване на права на специалист по „******“ и това е
част от съществените условия по договора. Работодателят променя едностранно характера и
мястото на работа на А. И. К., като го премества от длъжност „Лекар, специализант **“ в
отделение „**“ на длъжност „Лекар“ в Спешно отделение. Това нарушава съществените
условия по договора и дава право на А. И. К. да прекрати договора без да носи имуществена
отговорност.
Издадената заповед № 41/28.01.2019г. на директора на УМБАЛ „КАНЕВ“ АД сочи,
че се основава на чл. 120 от КТ. Този законов текст дава право на работодателя при
производствена необходимост, както и при престой, да възлага на работника или служителя
без негово съгласие да извършва временно друга работа в същото или в друго предприятие,
но в същото населено място или местност за срок до 45 календарни дни през една
календарна година, а в случаи на престой - докато той продължава. По делото не се
установи в отделението по „******“ да е имало престой към 28.01.2019г, липсват и такива
твърдения. Ако заповедта е издадена във връзка с „производствена необходимост“, то не е
спазен максималния срок от 45 дни в календарна година. При всички случаи издавайки
заповед № 41/28.01.2019г. работодателят нарушава договора си с А. И. К., нарушава и
Кодекса на труда. Това обстоятелство дава право на ответника да прекрати едностранно
договора без да носи имуществена отговорност. В заповед № 72 от 05.04.2019г, с която се
прекратява трудовия договор е посочена причина за прекратяването- „работодателят
промени едностранно мястото и характера на работата на работника (служителя)…“, а като
правно основание е посочен чл.327, ал.1, т.3 от КТ съгласно който работникът може да
прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато работодателят промени
мястото или характера на работата. Посочените в заповед № 72 от 05.04.2019г правно
основание на прекратяването и причина за прекратяването по същество представляват
признание на работодателя, че трудовия договор е прекратен поради негово виновно
нарушение на договора. Ответникът претендира разноски, но не представя доказателства да
е направил такива, поради което разноски по делото не се присъждат. Предвид изложеното
предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли. Мотивиран така съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТВХЪРЛЯ ИСКА на УМБАЛ „КАНЕВ“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. Русе, ул. „Независимост“ предявен срещу А. И. К., ЕГН ********** с
адрес: гр. Русе, ул. „Мальовица“ № 75, вх.2, ет.4, ап.7 за заплащане на сумата 8000 лева
представляваща неустойка по т.10.10 от трудов договор № 197 сключен между страните на
17.11.2017г. със законната лихва от 04.04.2022г. до изплащане на вземането.
Решението може да се обжалва пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5