№ 179
гр. Благоевград, 07.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Емилия Дончева
Вера Коева
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
Сложи за разглеждане докладваното от Емилия Дончева Въззивно
гражданско дело № 20251200500092 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:12 часа се явиха:
Жалбоподателката – не се явява, представлява се от особения
представител адв. Л..
Въззиваемото дружество, редовно призовано – не се явява
представител.
ДОКЛАД НА СЪДА:
Постъпило е становище от адв. В. Н. – пълномощник на въззиваемото
дружество, с което не възразява да се даде ход на делото в негово отсъствие.
Изразява становище по съществото на спора, в смисъл, че поддържат тезата
си. Претендират присъждане на сторените разноски, по представен списък по
чл. 80 от ГПК.
АДВ. Л.: Да се даде ход на делото.
Съдът като взе предвид редовното призоваване и становищата на
страните, счита че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И :
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ. Л.: Поддържам така депозираната въззивна жалба, по изложените
в нея съображения. Нямам други искания, няма да соча нови доказателства.
Предвид отсъствието на доказателствени искания, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Л.: Уважаеми окръжни съдии, моля да постановите решение, с
което да отмените Решението на Районен съд-Гоце Делчев в обжалваната му
част и да отхвърлите изцяло исковите претенции на „Теленор България“ ЕАД
като недоказани, както и да обезсилите издадената на ищеца Заповед за
изпълнение на парично задължение, по реда на чл.410 от ГПК, издадена по
ч.гр. д. № 908 по описа за 2023 г. на Районен съд- Гоце Делчев.
В депозираната от мен въззивна жалба съм посочила подробно
съображения, които подкрепям изцяло.
Искам само да допълня следното: На първо място, продължавам да
считам, че районният съд се е произнесъл по нередовна искова молба.
На второ място, посочената сума в размер на 77.98 лв /седемдесет и
седем лева и деветдесет и осем стотинки/ не отговаря на нито една от сумите,
посочени в приложените по делото фактури и други документи. Считам, че
приложените по делото фактури сами по себе си не са достатъчни да
установят по категоричен и безспорен начин, че посоченото в тях задължение
съществува и то точно в посочения размер.
На трето място, не съм съгласна с посоченото в отговора на въззивната
жалба, че при запознаване е исковата молба е трябвало аз да забележа, че
претенцията обхваща сумите, начислени по две фактури, с оглед на което
очакването , че само в една от тях ще фигурира точно посочения размер е
необяснимо.
Уважаеми съдии, аз съм прегледала многократно представените по
делото фактури и съм наясно, че претендираната сума не е в една фактура, но
продължавам да считам, че информацията, която е посочена в тях, е
представена по неразбираем начин. В представените фактури във всяка една
от тях посочената сума като месечна такса не отговаря на нито една от двете
суми, посочени в сключения между страните договор за мобилни услуги като
месечен абонамент.
Ищецът не представи каквито и да е доказателства за аналитичното
осчетоводяване на посочените в исковата молба фактури, не се доказа тези
фактури да са осчетоводени в счетоводството на „Теленор България“ ЕАД/по
настоящем „Йеттел България“ ЕАД/ и да са включени в дневниците на
2
продажбите на ищцовото дружество за съответния период и дали са
осчетоводени в счетоводството на Теленор България“ ЕАД при спазване на
правилата на Закона за счетоводството.
По делото няма съдебно-счетоводна експертиза, в която вещото лице
да поясни посочените в исковата молба суми на какво основание се
претендират , за какъв период от време, какъв е точният им размер и дали има
доказателства за дължимостта им.
След като съдът посочва, че от договора е видно, че месечния абонамент
за първоначалния срок на договора е в размер на 36,99 лв. и след изтичане на
първоначалния срок на договора е в размер на 41,99 лв, как съдът е
пресметнал и е стигнал до извода, че ответницата дължи сумата в размер на
77.98 лева, след като сбора на нито една от посочените месечни такси не дава
тази обща сума. В отговора на въззивната жалба е посочено, че процесиите
фактури не са основание за претендираните вземания, а само ги
индивидуализират. Но видно от представените фактури посочената във всяка
една от тях сума като месечна такса не отговаря на нито една от двете суми,
посочени в сключения между страните договор за мобилни услуги като
месечен абонамент. Никъде съдът не е посочил на какво основание приема, че
ответницата дължи сумата точно в размер на 77.98 лева. Съдът не е посочил
от какви суми според него е образувана посочената сума. Претендираната
сума и посочените във фактурите суми са различни, при което не стана ясно
какво е дължала ответницата, какво е платено и какво е останало за плащане,
нито стана ясно как са пресметнати претендираните суми, за да се получи
разлика с отразените суми във фактурите, след като няма счетоводна
експертиза.
На четвърто място, считам иска за неоснователен, поради неяснота
относно детайлите на представените мобилни услуги . От представените
фактури не става ясно какво е конкретното задължение на ответницата, за кой
точно период, за какви мобилни услуги, тъй като информацията в тях не е
представена по разбираем начин. Има неяснота относно формиране на сумите
в представените фактури, същите сами по себе си , без да са подкрепени с
други доказателства, не са достатъчни да се установят по един несъмнен и
категоричен начин, че визираното в същите задължение съществува и в какъв
вид, количество и стойност са предоставените далекосъобщителни услуги.
На следващо място, в отговора на въззивната жалба е посочено, че не е
направено от мен в хода на първоинстанционното производство оспорване на
извадката от билинг системата. Напротив, направила съм възражения в
представената от мен писмена защита, видно от представената извадка не
става ясно нито за конкретни суми, нито за период, нито за основание, размер
и т.н. По делото не беше направена съдебно-техническа експертиза, по която
вещото лице да отговори дали наистина са предоставени услуги на
ответницата, какъв вид, в какъв размер и т.н. Двете експертизи следваше да
бъдат поискани от ищцовото дружество, за да докаже основателността на
претенциите си и техния конкретен размер, но те не ги поискаха. Според
разпределението на доказателствената тежест в доклада по делото, съдът е
3
разпределил всяка една от страните какви обстоятелства следва да докаже.
Няма как аз да поискам тези експертизи, тъй като не е мое задължението да
доказвам претенцията на ищеца.
А относно посоченото в отговора , че дружеството не е длъжно да
ангажира доказателства , от които да е видно кога какви суми е заплатила
ответницата, в какъв размер и кое задължение е покрито с тези суми, тъй като
считат, че е в тежест на ответника да докаже възражението си за недължимост
на претендираните суми. Искам да отбележа, че аз съм особен представител ,
тъй като ответницата не е намерена на адреса , въпреки многократното й
търсене, през цялото време до настоящият момент аз нямам никаква връзка с
нея, при което няма как да придобия представа за обстоятелства, които само тя
знае. Освен това, при опит от моя страна да получа някаква информация от
офис на ищцовото дружество, ми беше отговорено, че аз не съм титуляра и не
могат да ми дадат каквато и да е информация, отнасяща се за друго лице. При
тези обстоятелства няма как аз да ангажирам доказателства за направени
плащания от ответницата, кога и в какъв размер, защото не разполагам с
такава, но ищцовото дружество разполага и тези обстоятелства биха се
изяснили със съдебно-счетоводната експертиза, която следваше да поиска
ищцовото дружество, за да се изясни какви са задълженията на ответницата по
сключения от нея договор, за кой период от време, има ли плащане и кои
задължения са покрити с тези плащания и какви задължения остават.
След като няма по делото нито съдебно-техническа, нито съдебно-
счетоводна експертиза, то считам, че абсолютно неправилно и неоснователно
съдът е приел, че е доказано категорично и безспорно, че ответницата дължи
точно претендираната сума точно на претендираното основание.
Оспорвам представения към становището Договор за правна защита и
съдействие №1010 от 04.03.2025 година, в същия е посочено като доверител
„Иеттел България“ ЕАД, действащ чрез Б.Ж., Д.Ш., Д.К., Д.Д., Е.Б., но в
графата „Доверител“ има само подпис, без да е посочено кое лице се е
подписало, за да бъде преценено дали е от кръга на лицата, имащи право да
сключват и подписват процесния договор, тъй като имената на Д.Ш. и Е.Б. НЕ
фигурират в представеното по делото пълномощно с упълномощител
Валентин Тонев. След като няма категорични доказателства сумата от 400 лв
да е преведена от банковата сметка на ищцовото дружество по банковата
сметка на адвокат Н., то считам, че няма доказателства такава сума да е
изплатена и не следва да се присъжда като направени разноски на ищеца. Едва
ли сумата е платена в брой на адвокат Н., няма логика това плащане да е
станало на ръка, тъй като дружеството няма как да осчетоводи тази сума като
разход.
Във връзка с депозирания списък с разноските от процесуалния
представител на ищцовото дружество заявявам, че правя възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Предвид изложеното, ви моля да уважите така депозираната въззивна
жалба по изложените в нея съображения и да отмените решението на
районния съд в обжалваната му част, като моля да не бъдат присъждани
4
никакви разноски в тежест на ответницата.
Моля да четете определение за изплащане на възнаграждението ми като
особен представител.
Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в
законоустановения срок.
Съдът ще се произнесе в закрито заседание за присъждане
възнаграждение на особения представител пред настоящата инстанция.
Протоколът се написа в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 09,25 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5