Р
Е Ш Е
Н И Е
№260005
Гр.ДОБРИЧ 13.02.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
публичното заседание на тринадесети януари през две хиляди и двадесет и трета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА
При участието на секретаря Билсер Мехмедова - Юсуф
като разгледа докладваното от Председателя т.д.№83/2018г. по описа на ДОС и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от
ЕООД „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, район Люлин,
ж.к. Люлин 10, ул.“***“ № 25 срещу ЕООД „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.София, район „Подуене“, ж.к.“Сухата река“, ул.“ ***“ №65 иск за
заплащане на сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за част от
причинени имуществени вреди, изразяващи се в пропусната полза, цялата в размер
на 1 790 000 лв. вследствие прекратяването на договор за продажба на
Ковашка линия ELMUKO HILZC, сключен на 24.01.2018г. между ищеца в качеството на
продавач и „***“ ЕООД в качеството на купувач, в резултат на деликт – ограничаване
достъпа на ищеца до собствената му вещ, ведно със законната лихва
върху сумата от 30 000 лв., считано от датата на подаване на исковата
молба - 23.03.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
Претенциите на ищеца се основават на следните,
изложени в исковата молба /уточнена с молба с вх.рег.№6887/06.11.2018г./ обстоятелства:
По силата на договор за продажба от 14.03.2017г. ищцовото
дружество е придобило за сумата от
50 000 лв. от ЕООД „***“ правото на
собственост върху Ковашка линия ELMUKO HILZC, произведена 1980г., заедно с всички принадлежности
към нея. Машината е монтирана в сграда с
идентификатор ***, с административен адрес гр.Тервел, ул.“***“ №1, която сграда
е придобита от ответника на публична
продан, проведена по изп.д.№ 1385/2015г. по описа на ЧСИ ***. Ответното
дружество е въведено във владение на недвижимия имот на 14.12.2017г. от ЧСИ С.***
по изп.д.№ 2017390400421.
Върху процесната машина е била наложена обезпечителна
мярка „запор“ на основание постановено по т.д.№ 1575/2017г. по описа на СГС
Определение от 25.10.2017г. Обезпечителната мярка е наложена на 14.12.2017г., т.е
в деня на въвеждане на ответника във владение на недвижимия имот, в който е
монтирана машината. На основание чл.400 от ГПК ЧСИ е назначил ответника като пазач на вещта и тя
му е оставена за пазене. На 22.01.2018г. с Определение №226 на Софийски
апелативен съд, постановено по ч.гр.д.№ 269/2018г., допуснатото обезпечение е
отменено.
На 24.01.2018г., след отмяна на обезпечението, между
ищцовото дружество като продавач и ЕООД „***“ като купувач, е сключен договор
за продажба на процесната вещ за сумата от 1 840 000 лв. без ДДС. Съгласно
условията на договора, в 14-дневен срок от подписването му купувачът се е
задължил да заплати капаро в размер на 50 000 лв., а продавачът е поел
задължение в срок до 08.02.2018г. да му предаде вещта.
Купувачът е изпълнил задължението си по заплащане на
аванса на 05.02.2018г. На 05.02.2018г. ищецът е бил уведомен от ЧСИ *** ***, че
е определил датата 06.02.2018г. от 13.00 ч. за вдигане на запора върху машината
и освобождаване на назначения й пазач- ООД
„***“. От своя страна ищецът незабавно е уведомил купувача, че е готов
да му предаде вещта на 06.02.2018г.
На 06.02.2018г. съдебният изпълнител е вдигнал
наложения запор и е освободил назначения пазач на вещта. Горното е извършено в
присъствието на управителя на ищцовото дружество - Д.Х., адвоката му - М.А., представител
на купувача -ЕООД „***“, А.Д. - вещо лице и П.П. - управител на клона на ООД „***“
в гр.Тервел и дотогавашен пазач на
вещта. При вдигането на запора представителят на ищцовото дружество - адв.М.А.
е заявил на г-н П., че желае незабавно да започне изнасянето на вещта, с
принадлежностите към нея от сградата. При опит да бъде изнесена машината, г-н П.
не е допуснал ищеца да започне демонтажа, като е съобщил, че има нареждане от
управителя на ООД „***“ да отстрани всички външни лица от сградата. За целта е
повикана охрана и е дадено нареждане представителите на ищцовото дружество да
бъдат изведени от сградата. По този начин
Д.Х. и М.А. са били изведени от сградата, предотвратена е всякаква
възможност за предаване на машината, в резултат на което е възпрепятствано
предаването й от продавача на купувача по договора от 24.01.2018г., а с това и
реализацията на този договор.
Още на 06.02.2018г. ищецът писмено е предложил на
купувача по договора нова дата за
предаване на машината-08.02.2018г. На 08.02.2018г. е извършен повторен
опит за изнасяне на машината от сградата и предаването й на купувача. Проведен
е повторен разговор с г-н П. в опит да бъде осигурен достъп до машината, но
отново е последвал категоричен отказ представителите на ищеца да бъдат
допуснати до машината, като същите са били изведени от назначената от ООД „***“ охрана. Според заявеното от г-н П., управителят
на ответното дружество е разпоредил до сградата да не се допускат външни лица, за
което разпореждане са уведомени и охранителните работници. При разговор със
заварените на място служители на охраната, те са потвърдили, че имат нареждане от управителя
на ООД „***“ да не допускат външни лица
до машината.
Поради невъзможността ЕООД „***“ да изпълни
задължението си за предаване на вещта по
договора за покупко-продажба от 24.01.2018г., той е прекратен.
Ограничаването на достъпа на ищеца до собствената му
вещ представлява противоправно поведение, довело до прекратяване на договора за продажба от 24.01.2018г. Това
противоправно поведение е единствената
пряка и непосредствена причина, която е възпрепятствала ищеца да изпълни
задълженията си като продавач по договора. Пряка последица от прекратяването на
договора от 24.01.2018г. е пропусната
полза за ищеца от 1 790 000 лв. Пропуснатата печалба се изразява в
пропуснатата възможност ищецът да увеличи имуществото си с печалбата, която би
реализирал, ако договорът за продажба от 24.01.2018г. беше изпълнен. Пропусната
печалба е равна на разликата между цената за придобиване на ковашката линия от
ЕООД „***“ – 50 000 лв. и цената, по която е трябвало да я продаде на
купувача - 1 840 000 лв.
В депозиран писмен отговор на исковата молба
ответникът изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения
иск, като го оспорва изцяло, с искане за отхвърлянето му и присъждане на
направените в производството разноски, вкл.адвокатско
възнаграждение.
В депозирания писмен отговор на исковата молба
ответникът оспорва изцяло твърденията на ищеца, като навежда следните доводи:
Ответникът е придобил сградата, към която процесната
вещ е трайно прикрепена, по силата на влязло в сила и вписано в Служба по
вписванията постановление за възлагане, издадено след приключила на
31.10.2016г. публична продан по изп.д.№
1385/2015г. на ЧСИ ***. Сградата е
промишлена и в правото на собственост за тази сграда са включени всички
трайно прикрепени елементи. Процесната вещ е трайно прикрепена към сградата и
към земята, закупени от ответника и по силата на чл.110 от ЗС е собственост на
ООД „***“ от 31.10.2016г. Налице е извод, че ищцовото дружество е придобило на 14.03.2017г. процесната вещ от
несобственик, при нарушаване на реда за прехвърляне на правото на собственост
върху недвижими вещи, поради което ответникът оспорва преминаването на
собствеността върху процесната вещ от ООД „***“ към ЕООД „***“ и респективно от
ЕООД „***“ към ЕООД „***“.
Ответникът оспорва правото на собственост на ищеца
върху процесната вещ, като твърди, че праводателят му никога не е бил
собственик на вещта и никога не я е заплащал на неговия праводател. Твърди че
ищецът също не е собственик на
процесната вещ и не е заплатил дори продажната цена по представения
договор от 14.03.2017г. Взаимоотношенията между ищеца и третите лица не са
противопоставими на ответното дружество, което не е страна по представените
договори.
От исковата молба става ясно, че процесната вещ никога
не се е намирала във владение на ищцовото дружество. Към датата на придобиване
на вещта от ищеца - 14.03.2017г. е била в сила обезпечителна заповед от
25.02.2017г., която е изпълнена по изп.д.№ 454/2016г. на ЧСИ Н.Ников още на
07.03.2017г., т.е преди ищецът да е станал собственик на вещта. При това
положение имуществената сфера на ищеца към посочените от него дати не е била
засегната, тъй като процесната вещ никога не се е намирала в нея. Освен това липсва
каквато и да е вреда, респ.пропусната полза, която да е причинена от страна на
ответното дружество. Същото е придобило
вещта чрез законна публична продан на недвижими вещи и няма никакви задължения
към ищеца.
От събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Ищецът „***“ ЕООД представя договор от 14.03.2017г.,
сключен между него в качеството на купувач и „***“ ЕООД в качеството на
продавач за продажбата на Ковашка линия ELMUKO HILZC, произведена 1980г., заедно с всички принадлежности
към нея, монтирана в сграда с
идентификатор ***, с административен адрес гр.Тервел, ул.“***“ №1 за сумата от
50 000 лв. без ДДС.
Представя се по делото и договор от 01.09.2015г.,
сключен между „***“ ЕООД в качеството на купувач и „***“ ЕООД в качеството на
продавач за продажбата на Ковашка линия ELMUKO HILZC, произведена 1980г., заедно с всички принадлежности
към нея, за сумата от 10 000 лв.
без ДДС.
Страните не спорят и от представените по делото
доказателства се установява, че сграда с идентификатор ***, с административен
адрес гр.Тервел, ул.“***“ №1 е придобита от ответника „***“ ООД на публична продан, проведена по
изп.д.№1385/2015г. по описа на ЧСИ ***, въз основа на постановление за
възлагане на недвижим имот от 31.10.2016г., влязло в сила на 04.05.2017г. и
вписано в СВп при РС Тервел с вх.рег.№707/10.04.2017г. Ответното дружество е въведено във владение на
недвижимия имот на 14.12.2017г. от ЧСИ С.*** по изп.д.№ 2017390400421 – така
протокол за предаване на владение от 14.12.2017г.
На 24.01.2018г. между ищеца „***“ ЕООД в качеството на
продавач и ЕООД „***“ в качеството на
купувач е сключен договор за продажба на Ковашка линия ELMUKO HILZC, произведена 1980г., заедно с всички принадлежности
към нея, монтирана в сграда с
идентификатор ***, с административен адрес гр.Тервел, ул.“***“ №1 за сумата от
1 840 000 лв. без ДДС. Съгласно уговореното в договора, продавачът се е
задължил да предаде машината на купувача в срок до 08.02.2018г., като в същия
срок започне нейния демонтаж, като правото на собственост върху вещта се
прехвърля с нейното предаване. Съответно купувачът се е задължил да заплати
капаро в размер на 50 000 лв. в 14-дневен срок от подписването на
договора, а пълната сума от договорената цена в 10-дневен срок от успешното
преминаване на техническите изпитания и пускане на машината в експлоатация. Съгласно чл.2, ал.4 от договора в случай, че
продавачът не изпълни в срок задължението си за предаване на машината в срок,
договорът се прекратява автоматично.
Представени са по делото доказателства /пл.нареждане
от 02.02.2018г./, че купувачът ЕООД „***“ е изпълнил задължението си по
заплащане на аванса на 05.02.2018г.
От приетото по делото и неоспорено от страните
заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че „Ехо –Тех про“
ЕООД е получило авансовото плащане /капаро/ в размер на 50000 лв., извършено от
„***“ ЕООД по договор от 24.01.2018г., като сметката на продавача е заверена
със сумата на 05.02.2018г. Сумата от
50000 лв. е получена от „***“ ЕООД, след като е наредена от „Ехо –Тех про“ ЕООД
на 14.02.2018г. Във връзка с посочените преводи са извършени изискуемите
счетоводни операции.
По делото са събрани и гласни доказателства с
показанията на свидетелите ***Г. и ***- охранители на обект, ползван от
ищцовото дружество и съседен, на този в
който се намира процесната машина. Свидетелите излагат, че са били поканени от
управителката на ищцовото дружество да я съпроводят до обекта, в който се
намира машината, като липсвала подготовка за нейното натоварване. Според
свидетелите, управителката на ищцовото дружество дошла със собствения си
автомобил и тримата отишли пеша до имота
на „***" ЕООД. Управителката не била осигурила техника за демонтаж и
товарене на машините. Свидетелите сочат, че от
страна на ищцовото дружество не е имало други работници или други лица.
Вещото лице по допуснатата по делото съдебно-техническата
експертиза /л.300-302/, докладва че при огледа на ковашката
линия ELMUKO HILZC е установило, че всички нейни съставни елементи - магазин за прътовите
заготовки, устройство което ги отделя една от друга и ги поставя в хоризонталния транспортьор на
линията, който ги доставя до транспортьора на индукционната пещ (мощност 1450
kW, честота на
нагряване - 500 Нz) където прътите се нагряват по индукционен метод,
хидравличната преса която отрязва заготовките по размер, след което тя пада в наклонен
улей, от който улей подаващо устройство я прехвърля на транспортьор, който я
доставя до работа зона на двете ролки за първоначално (външно) формоване на заготовката,
самостоятелен робот който поема заготовката след това и я доставя до първа работна
позиция на пресата, след извършване на операцията роботът отново поема заготовката и я
доставя до втората работна позиция на пресата, след която операция следва транспортьор и
роботът подрежда заготовките в палет, са здраво прикрепени на фундаменти или на
рамкови конструкции, които рамкови конструкции също за закрепени върху
фундаменти, всички закрепени с фундаментни болтове. Фундамента на самата преса е на около 5 - 6 м. под нивото на пода на
цеха - в подвал. На кота около минус 3 м. спрямо пода на цеха е разположена хидравличната
станция на пресата на площ от около 15 кв. м.,
като самият фундамент на който е закрепена пресата продължава на по-голяма
дълбочина и не може да бъде огледан. На тази дълбочина (кота „-3 м.“) има оформени и
други пространства,
някои от които продължават и по-надолу, свързани с обслужването на пресата, събиране на окалината от
нагретите заготовки и др. Независимо че, вещото лице не успяло да огледа закрепването на самата преса към фундамента под
нея, изказва мнение, че и там закрепването на пресата към фундамента е с
фундаментни болтове, поради липсата на друго техническо решение за закрепването
на преса към бетонен фундамент.
Вещото лице дава заключение, че
процесната ковашка линия, ведно с всички нейни принадлежности не е трайно
прикрепена към недвижимия имот, в който е монтирана и и нейното демонтиране е
възможно, без да се увреди недвижимия имот. Ковашката линия може да бъде демонтирана и
преместена на друго място, като това е съпроводено с много рискове и разходи,
които е трудно да се предвидят и оценят предварително. Демонтирането на пресата,
предвид нейната височина и конструкция неминуемо е свързано с демонтаж на част от
покрива на
цеха и на някои от челните панели на сградата и последващия им монтаж по сградата. Това е операция,
която се прилага
при монтаж/демонтаж на голямо габаритно оборудване в съществуващи сгради, като
увреждането на недвижимия имот и последващото му възстановяване се среща и при
други случай. Ковашката
линия е сложно техническо съоръжение, предназначена за изковаването на точно определен тип изделия - гилзи за
снаряди или подобни на тях детайли.
Съдът не
възприема заключението на вещото лице Н.С. /л.300-302/, тъй като същото е
необосновано. Заключението на експерта, че демонтирането на машината е възможно, без да се увреди
недвижимия имот не кореспордират на изложеното от същия, че това изисква демонтаж
на част от покрива на цеха и на някои от челните панели на сградата и последващия им монтаж по сградата, при което е възможно увреждане на недвижимия имот,
изискващо последващото му възстановяване.
На основание чл.201 от ГПК съдът е
допуснал повторно заключение по съдебно-техническата
експертиза /л.377-381/, изготвено от вещото лице инж.Н.В., което съдът кредитира като
обосновано и мотивирано.
Вещото лице
сочи, че процесната преса е 630 тонна, модел НLZС 30/100, с маш.№ 1-1246-85. Предназначена е за
производство на стоманени корпуси до 50 кг. Поради голямото й
тегло от 184 тона е трайно закрепена на
фундамент, разположен под машината, оразмерен да издържа, както на теглото,
така и на натиска от 630 тона на машината. Пресата е въведена в експлоатация
при въвеждане на ковашко-пресовия цех в експлоатация през 1970 година. Същата е
окомплектована с други машини в производствена линия с дължина 18 метра,
състояща се от няколко работни секции.
За изделията, които се произвеждат с
пресата, се използват метални пръти със сечение Ф100, които се зареждат в
секция складова - магазин, състоящ се от четири транспортьора. След
това се нагряват до определена температура посредством индуктори - машина за
обемно индукционно нагряване, състояща се от шест секции. След
награвянето прътите се нарязват автоматично на сегменти с определена дължина от
пресножица, преминават по транспортьор, поемат се от механична ръка и се
поставят в леглото на друга механична ръка, която поставя заготовката в
матрицата и след удара на пресата пак по транспортьор се отвежда готовото
изделие до сортировъчна машина EUMUCO, модел D - 5090.
Производствената линия е отремонтирана и
подобрена през 2012г. Към датата на огледа пресата е изправна, в процес на експлоатация,
както и отделните секции на автоматизираната производствена линия.
Производствената линия е окомплектована
с две силови ел.табла EUMUCO за
задвижване на пресата, транспортьора за отвеждане на готовата продукция и на
другите възли от линията EUMUCO. Таблата са обзаведени с необходимите елементи и
уреди, голяма част от тях подменени през 2012г., технически изправни и в добро
състояние.
Производственият цех, в който е
монтирана ковашката линия EUMUCO е с височина 10,5 метра и с две двойни метални врати
с размери 6,00м. х 5,00м.
Магазинът за автоматично зареждане на
пръти за нагрев е с метална конструкция, трайно закрепена към пода на
производствения цех посредством бетонни стъпки, за които е захваната с по 4
болта за всяка стъпка, съгласно изискванията и инструкцията за монтаж. Всички
други сектори от линията са захванати посредством фундаментни болтове за
основата на отделните машини, изградена върху пода на производственото хале.
Хидравличната станция на ковашката преса
е монтирана в бетонен бункер, изграден на кота -3,00 метра, като таванът на
бункера, явяващ се под за производствения цех, в който се намира процесната
линия, е от метална рифелова ламарина, монтирана върху метални колони с профил
двойно Т и метални греди с профил двойно Т. Нейните елементи и възли са
монтирани трайно към бетоновия фундамент посредством фундаментни болтове.
Монтирането на рифеловата ламарина позволява достъп до хидравличната станция за
обслужване и отремонтиране на машините. Рифеловата ламарина се отличава с щампована
повърхност, която предотвратява подхлъзване и задържане на вода върху нея. Може
да се подлага на спояване, електрохимическо анодиране и други обработки.
Използва се най-често като покритие на стъпала и рамки. Може да се реже и да се
демонтира, с цел демонтаж, както и с цел обслужване на отделните възли от
хидравличната станция.
Същността на основите на
металообработващите машини е да се увеличи твърдостта на системата за фундамент
+ машина, за да се подобри точността на обработката, да се намалят вибрациите и
да се намали динамичното натоварване.
Условията, при които работи основата на
машина са изключително сложни. В допълнение към вибрациите и динамичните
натоварвания основата е изложена на агресивни вещества – смазочни материали,
масло, охлаждаща течност и др., които могат да разрушат основата.
Основите за оборудване се различават от
основите на жилищни или промишлени сгради не само по размер. Същността на
разликите е в дизайна на такива основи. Те нямат нищо общо с основите на самата
сграда, в която се монтират машините. В крайна сметка тези основи трябва да
устоят не само на статични, но и на динамични товари, чийто източник е фиксиран
върху фундаментното оборудване. В допълнение към вибрациите на корпуса, такава
основа обсорбира много агресивни вещества – смазочни масла, охлаждащи вещества
и др., които действат върху фундаментното тяло по най-разрушителния начин.
Демонтирането на едно производствено
оборудване става чрез отделяне на машините от фундаментите, към които са трайно
прикрепени. За целта единствено се нарушава целостта на основите /фундаментите/
на машините. При тяхното монтиране на новото работно място се изграждат
съответно аналогични основи /фундаменти/ съгласно техническата спецификация на
техниката. Машините се разглобяват на отделни възли, като по-леките се свалят
ръчно, а други, които са по-тежки и по-обемни се свалят с помощта на лебедки и кранове.
Демонтажа на оборудване се извършва не само от опитни
специалисти, но и
с използването на съвременни технологии, с ново специализирано оборудване и инструменти.
Премахване на производственото оборудване
включва следните етапи: Оборудването се изключва от мрежата; Демонтиране на
подвижните олекотени компоненти и възлите, които могат да се премахнат ръчно; Тежките
части се премахват чрез устройства (лебедки, крикове, подемни платформи). Основната
цел на разглобяване на машината е да се поддържа имота, в който е монтирана без да се нарушава
неговата цялост, както и се опазят всички негови елементи. Следващите работи
включват: товарене, преместване,
съоръжения за разтоварване.
Вещото лице дава
заключение, че процесната ковашка линия, ведно със съставните й части е трайно
прикрепена към недвижимия имот, в който е монтирана. Демонтирането й е
възможно, без да се нарушава целостта на сградата.
Производството по т.д.№83 по описа на
ДОС за 2018г. е спряно с протоколно определение от с.з. от 18.06.2019г., на
основание чл.224, ал.1, т.4 от ГПК до приключването с влязъл в законна сила
съдебен акт на гр.д. №16711/2018г. по описа на Софийски районен съд, образувано
по иск с правно основание чл.76 от ЗС между същите страни. С влязло в сила
решението на СРС от 29.10.2019г., искът на ищцовото дружество ЕООД „***“ срещу ООД „***“ за предаване владението върху
движими вещи, включително процесната ковашка преса е отхвърлен.
Изложената
фактическа обстановка води до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД.
В
чл.45, ал.1 ЗЗД е уреден общия състав на непозволеното увреждане. Съгласно
цитираната норма всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другимо.
Фактическият състав на
деликта включва кумулативното наличие на четири елемента: извършено
противоправно деяние – действие или бездействие; причинени вреди – имуществени
или неимуществени; вина на причинителя и причинна връзка между увреждащото
деяние и настъпването на вредите. В чл.45, ал.2 от ЗЗД е установена законна
оборима презумпция, съгласно която във всички случаи на непозволено увреждане
вината се предполага до доказване на противното. Отговорността за непозволено
увреждане по чл. 45 ЗЗД носят физическите лица, които са причинили вредата,
чрез свои виновни действия или бездействия и тази отговорност се поражда при
наличността на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на
дееца и настъпилите вреди. Съгласно чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на
друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнението на тази работа. Юридическо лице не може да отговаря по предявен иск за
имуществени вреди на основание чл.45 от ЗЗД, а само на основание чл.49 и чл.50 от ЗЗД, за чужди противоправни действия (или бездействия) на
лице, на което е възложена някаква работа.
Отговорността по чл.49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за
чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има
гаранционно-обезпечителен характер.
На
обезщетяване подлежат всички вреди-имуществени и неимуществени, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането – чл.51, ал.1 ЗЗД. Според чл. 82 ЗЗД
обезщетението за имуществени вреди обхваща претърпяната загуба (т. е.,
стойността, с която се е намалило имуществото на увредения) и пропуснатата
полза, определена като неосъществено увеличаване на имуществото на увредения.
За да се ангажира
отговорността на ответника, ищецът следва да
установи всички обективни елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане, изброени по горе, вкл. и че е претърпял твърдените вреди, чието
репариране претендира.
В случая ищецът претендира обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
пропусната полза, вследствие прекратяването на договор за продажба на
Ковашка линия ELMUKO HILZC, сключен на 24.01.2018г. между него в качеството на
продавач и „***“ ЕООД в качеството на купувач. Сочи се, че пропуснатата печалба
се изразява в пропуснатата възможност ищецът да увеличи имуществото си с
печалбата, която би реализирал, ако договорът за продажба от 24.01.2018г. е бил
изпълнен. По делото обаче не се установява ищецът да е собственик на вещта,
предмет на договора.
Страните не спорят и от доказателствата по делото се
установява, че ковашката линия заедно с всички принадлежности към нея е
монтирана в сграда с идентификатор ***, с административен адрес гр.Тервел, ул.“***“
№1, придобита от ответника „***“ ООД на
публична продан, проведена по изп.д.№ 1385/2015г. по описа на ЧСИ ***,
въз основа на постановление за възлагане на недвижим имот от 31.10.2016г.
Собствеността върху вещи – присъединени или
принадлежности към главната вещ се урежда в чл. 97 ЗС и чл. 98 ЗС. Когато вещта
е прикрепена към имота така, че не може да се отдели без повредата му, то тя
губи характеристиката си на самостоятелна движима вещ и става част от
недвижимия имот. Собственикът на имота придобива
правото на собственост и върху присъединената вещ съгласно чл. 97 ЗС. Трайно
прикрепени към недвижимия имот са не само вещите, чието отделяне би довело
до физическо му увреждане, но и тези, с отделянето на които би се нарушило
функционирането му – вещи с обслужващо сградата предназначение, каквато е процесната ковашка линия. Предназначението
на вещта, както и трайното й прикрепване към недвижимия имот се установява от заключението
на приетата по делото повторна СТЕ. С отделянето на вещта би се нарушило функционирането на
обекта, поради което същата съставлява вещ,
присъединена към сградата и с придобиването на имота, ответното дружество ООД „***“- купувач, при
условията на чл. 97 ЗС е придобило и
правото на собственост върху процесната ковашка линия. От своя страна ищцовото дружество ЕООД
„***“ не е придобило собствеността
върху ковашката линия, тъй като е сключило договор с несобственик, съответно към
датата на сключване на договора за
покупко-продажба от 24.01.2018г. не се е легитимирал като собственик на същата
и не е могъл валидно да прехвърли собствеността в полза на купувача по същия
договор. В резултат на това не се установява настъпването на
вреди за ищцовото дружество под формата на
пропусната полза, т. е., увреждане няма.
При липсата на вреда -
елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане исковата претенция следва да се отхвърли като
неоснователна. Доколкото не би
се стигнало до по-различен резултат липсва необходимост да се обсъждат всички
останали събрани доказателства и доводи на страните.
И двете страни по спора са
обективирали искане за присъждане на разноски. С оглед изхода на спора сторените по делото
разноски се следват на ответника. Налице са и доказателства за направата на разноски в размер на 400 лв. /200 лв. –
възнаграждение на вещото лице по СТЕ и 200 лв. – възнаграждение на вещото лице
по повторната СТЕ/, поради
което същите се присъждат на страната в пълен размер.
Водим от изложеното Окръжният съд,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕООД „***“, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Люлин, ж.к. Люлин 10, ул.“***“ №
25 срещу ЕООД „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София,
район „Подуене“, ж.к.“Сухата река“, ул.“***“ №65 иск с
правно основание чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от
30 000 лв., представляваща обезщетение за част от причинени имуществени
вреди, изразяващи се в пропусната полза, цялата в размер на 1 790 000
лв. вследствие прекратяването на договор за продажба на Ковашка линия ELMUKO HILZC, сключен на 24.01.2018г. между ищеца в качеството на
продавач и „***“ ЕООД в качеството на купувач, в резултат на деликт – ограничаване
достъпа на ищеца до собствената му вещ, ведно със законната лихва
върху сумата от 30 000 лв., считано от датата на подаване на исковата
молба - 23.03.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ЕООД „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Люлин, ж.к. Люлин 10, ул.“***“ № 25 да заплати на ЕООД
„***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Подуене“,
ж.к.“Сухата река“, ул.“***“ №65 сторените по делото разноски в размер на 400
лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд гр. Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: