Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 1
гр. ВРАЦА, 03.01.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд, Гражданско отделение, в публичното заседание на 18.12.2019 г., в състав:
Председател:
ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове: ПЕНКА Т.П.
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
в присъствието на секретар
МИГЛЕНА КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.гр.дело N
698 по описа за 2019
год.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.17 от Закона за защита от домашно насилие ЗЗДН/.
Образувано е
по въззивна жалба на Х.И.Я., чрез пълномощника му адв. Г.З., против Решение № 996/22.11.2019 год. по гр.д.№
4333/2019 год. на Врачанския районен съд, с което е уважена подадена от С.П.П. молба с правно основание чл.4, ал.1 ЗЗДН и по отношение
на жалбоподателката са наложени мерки за защита от
домашно насилие по чл.5, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ЗЗДН и е осъден да заплати глоба
и деловодни разноски.
В жалбата се
поддържа, че решението е неправилно и необосновано, че е постановено при
неправилно приложение на материалния закон и при съществени процесуални
нарушения. Изложени са доводи, че не са акт на домашно насилие поведението и
действията на лице, попадащо в кръга на чл.3 ЗЗДН, които макар и да причиняват
негативни изживявания или телесни увреждания, са проявени в течението на
конфликт, възникнал от неудовлетвореност от развитието на взаимоотношенията
между страните. Изтъква се, че целта на ЗЗДН е да осигури защита на лица,
пострадали от насилие, а не да разреши междуличностни конфликти или имуществени
спорове. Твърди се, че в конкретния случай от доказателствата по делото се
установява, че отношенията между страните са влошени назад във времето, както и
че прекъсването на близката им родствена връзка, съпроводена с обитаване на
общо жилище, е създало чувство на неудовлетвореност у всяка от страните и не е постигнато взаимно приемливо решение
относно ползването на имота. Жалбоподателят счита, че по делото не е доказано
да е упражнил насилие над молителката, че представената декларация по чл.9,
ал.3 ЗЗДН не е достатъчна, за да се приеме за установен акт на домашно насилие,
както и че от гласните доказателства се установява различна фактическа
обстановка от описаната в декларацията, което разколебава доказателствената
й сила.
Жалбоподателят
моли за отмяна на решението, отхвърляне изцяло на молбата за защита и
присъждане на разноски за въззивната инстанция. В
условията на евентуалност иска да бъде намален срока на постановените мерки за
защита на 6 месеца, а размера на глобата - на 200,00 лева.
В срока по
чл.17, ал.4 ЗЗДН е постъпил отговор от насрещната страна С.П.П., чрез пълномощника й адв.И.И., в който жалбата се оспорва като неоснователна и недоказана. Изразява се становище,
че районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт при
спазване на процесуалните правила, при вярно и обективно пресъздаване на
фактическата обстановка и правилно приложение на материалния закон спрямо
същата. Изтъква се, че описаните в предявения иск и в декларацията по чл.9,
ал.3 ЗЗДН актове на домашно насилие се подкрепят непротиворечиво от показанията
на свидетелите Д.П. и И.С., а от показанията на свидетелите А.Й. и Г.Г. не могат да се направят никакви изводи относно
отношенията между страните. Посочва се, че районният съд правилно не е
кредитирал подадената от ответника жалба до РП-Враца като неотносимо
към спора доказателство. Оспорват се изложените в жалбата твърдения, че е
прекъсната родствена връзка между страните и е налице спор за ползване на съсобствен имот, като се твърди, че такава връзка не
съществува, както и че не е налице съсобственост върху съвместно обитавания
недвижим имот. Изразява се несъгласие и с изложените в жалбата теоретични
съждения относно същността на домашното насилие.
Въззиваемата моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение и
присъждане на разноски за въззивната инстанция.
Въззивната жалба е
процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в срока по чл.17,
ал.1 ЗЗДН и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се
произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид
следното:
Районен
съд-Враца е сезиран от С.П. *** с молба за издаване на заповед за защита от
домашно насилие, с която извършителят Х.И.Я. от с.гр. да бъде задължен да се
въздържа от извършване на домашно насилие, да бъде отстранен от съвместно
обитаваното им жилище и да му бъде наложена забрана да приближава до жилището,
местоработата на молителката и местата й за социален отдих и контакти за
определен от съда срок.
В молбата се
твърди, че страните са във фактическо съжителство от 13 години, от което имат
родено едно дете. Посочва се, че живеят в жилище, собственост на молителката П.,***.
Твърди се, че от 6-7 години Х.Я. е станал агресивен към молителката,
предизвиквал е скандали, при които й е налагал психически тормоз и е отправял
закани за физическо насилие. През последния месец молителката е започнала да
установява липса на вещи от дома им и при поисканите обяснения ответникът е
започвал да вдига скандали и да я заплашва. Молителката твърди, че той
употребява алкохол и наркотици, прибира се късно и видимо неадекватен и
заплахите и тормозът стават все по-сериозни. Посочва, че преди 3 седмици отново
й е оправил заплахи, че ще бъде пребита, изнасилена и качена в интернет, че ще
унищожи фермата на баща й и ще се разправи и с него. Според изложеното в
молбата, поведението на ответника е системно и молителката живее в непрекъснат
страх, че отново ще бъде подложена на насилнически действия. На 20.10.2019 г.
тя отново е установила, че са изчезнали вещи от дома им, които баща й им е
предоставил за ползване, и когато е попитала ответника къде са вещите, той във
видимо неадекватно състояние отново е отправил заплахи за физическа разправа,
което е предизвикало у нея силен страх.
Ответникът
оспорва молбата и съдържащите се в нея твърдения и иска същата да бъде отхвърлена
като неоснователна и недоказана.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни
доказателства.
Към
молбата за защита е
приложена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в която С.П.П. декларира, че на
20.10.2019 г. Х.И. Я. е осъществил акт на домашно насилие спрямо нея, изразяващ
се в следното: във видимо неадекватно състояние отново я е заплашил, че ще се
разправи с нея физически, след като го е попитала къде са вещите, който са им
били дадени за послужване от баща й. Декларира, че през последния месец е
извършвал и други прояви на домашно насилие спрямо нея, представляващи
отправяне на заплахи за физическа разправа, за изнасилване, за унищожаване
фермата на баща й. Посочва, че преди един месец я е хванал за врата в пристъп на
гняв и е заплашил, че ще я довърши, като подобни заплахи е отправял към нея и
друг път в последните три месеца.
Между
страните се спори, а и от приложеното удостоверение за раждане, издадено въз
основа на Акт за раждане № 0570/16.09.2008 г. на Община Враца, е видно, че С.П.П. и Х.И.Я. имат малолетно дете - П.Х.Я., родено на *** г.
Представено
е и заверено копие от нотариален акт № 115, т.VІ, рег.№ 6100, нот.д.№ 716/2019 г. на нотариус В.В.,
от който се установява, че на 21.08.2019 г. Х.И.Я. е продал на С.П.П. собственото си жилище, находящо
се на адрес: гр.Враца, жк***.
Ответникът е
представил трудова характеристика, която не може да бъде ценена като годно доказателствено средство, тъй като по своята правна същност
представлява свидетелски показания в писмена форма, събирането на каквито не е
допустимо по правилата на ГПК. Представена е и жалба, която Х.И.Я. е подал до Районна прокуратура-Враца на
30.10.2019 г., в която твърди, че е бил измамен от С.П.П.,
на която е прехвърлил жилището си срещу поето задължение да изплати
задълженията му към ЧСИ Г.Б. и да му преведе сумата 10 000 лева, но
впоследствие е изтеглила цялата тази сума.
От
показанията на разпитаната пред първоинстанционния
съд свидетелка Д.П., която е майка на молителката С.П., се установява, че
проблемите между страните датират от около 7-8 години, когато са започнали да
живеят в апартамента в гр.Враца, жк***. Свидетелката
установява, че на 20.10.2019 г., малко след 23:00 часа, е получила телефонно
обаждане от дъщеря си, която е пуснала телефона на високоговорител и
свидетелката е чула, че ответникът крещи, че ако продължават да им се намесват
в живота, ще викне 5-6 души да изнасилят дъщеря им, че той само ще снима и ще
качи снимките в интернет. След като свидетелката се е опитала да го успокои,
той я е заплашил, че и тяхната ферма ще пострада. На следващия ден свидетелката
и съпругът й са отишли в дома на страните, за да разберат какво се случва и
тогава дъщеря им е казала, че е решила да напусне семейното жилище.
Свидетелката посочва, че дъщеря й е била заплашена, че ако предприеме нещо, ще
си изпати, като тези заплахи са продължили и сутринта, когато молителката е
завела детето на училище. От показанията на свидетелката П. се установява, че
около месец преди разпита й страните не живеят заедно, тъй като дъщеря й се е изнесла
при сестра си, а ответникът е останал да живее в семейното жилище.
От
показанията на свидетелката И.С. се установява, че през 2019 г. ответникът е
искал пари в заем от приятеля на свидетелката, както и от нея самата, като е
поискал да пазят това в тайна от молителката П.. Свидетелката установява, че на
01.06.2019 г. са отишли заедно на ресторант и през цялата вечер ответникът се е
държал агресивно спрямо С.П., като е използвал обидни квалификации към нея. В
края на м.10.2019 г. С. й е се обадила много притеснена и я е попитала по какъв
начин може да си извади ограничителна заповед. Споделила е с нея, че е имало
скандал със заплахи от сексуално насилие и физическа разправа.
По делото са
разпитани и свидетели на ответника - св.А.Й. и Г.Г.,
които заявяват, че ответникът е много добър и спокоен човек. Впечатленията на
свидетеля Г. са, че страните са се разбирали добре. Свидетелят Й. заявява, че в последно време между страните са
започнали конфликти, които ответникът е споделил, че са свързани с апартамента.
От показанията на двамата свидетели също се установява, че С.П. и детето са
напуснали жилището, в което са живеели заедно с ответника.
При така
възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Подадената
молба е с правно основание чл.4, ал.1 ЗЗДН.
С оглед
безспорното обстоятелство, че страните са били във фактическо съпружеско
съжителство, ответникът попада в кръга на лицата, посочени в чл.3, т.2 ЗЗДН,
спрямо които молителката може да търси защита.
В тежест на
молителката е да докаже изложените в молбата твърдения, че е подложена от
ответника на психически тормоз, както и че на посочената в молбата дата - 20.10.2019
год. спрямо нея е извършен конкретно описания акт на насилие. Установяването на
тези обстоятелства може да бъде извършено с всички допустими доказателства по
ГПК, но така също и с доказателствените средства,
уредени в чл.13, ал.2 и 3 ЗЗДН. При направеното от ответника оспорване, в негова
тежест е да проведе доказване на твърдените от него факти и обстоятелства.
Настоящият състав приема, че от събраните по
делото доказателства може да се направи извод, че на 20.10.2019 г. спрямо
молителката С.П.П. е било осъществено насилие по
смисъла на чл.
2, ал.1 ЗЗДН.
Както бе
посочено, при подаване на молбата за защита молитеката
е представила декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН. С оглед разпоредбата на чл.13,
ал.3 ЗЗДН тази декларация е доказателствено средство
в производството за защита от домашно насилие
по отношение на конкретно посочените действия на ответника, извършени на
20.10.2019 г. и в месеца, прехождащ тази дата, представляващи акт на психическо
насилие по смисъла на чл.2, ал.1 ЗЗДН и
извършени в рамките на срока по чл.10, ал.1 от същия закон. Изложените в
декларацията обстоятелства се потвърждават от показанията на разпитаната по
делото свидетелка Д.П.. Съдът дава вяра на показанията на тази свидетелка,
въпреки близката й родствена връзка с молителката С.П., тъй като свидетелката
пресъздава личните си възприятия за отправени от ответника заплахи за физическо
насилие спрямо дъщеря й С.П. и показанията й не се опровергават от останалите
събрани по делото доказателства.
Съдът
намира, че изводите за извършен
от ответника акт на домашно насилие
по смисъла на чл.2, ал.1 ЗЗДН, не се разколебават от свидетелите Й. и Г.,
тъй като показанията
им съдържат по-скоро характеристични данни за ответника и
са лишени от конкретика относно отношенията между
него и молителката П.. Що се касае до представената жалба до РП-Враца, следва
да бъде отбелязано, че същата е подадена от
Х.Я. два дни след получаването на призовката за съдебно заседание по
настоящето дело, както и че в същата се съдържат твърдения, касаещи имуществени
отношения на страните, които не са свързани с предмета на настоящето дело.
В обобщение
настоящият съдебен състав приема, че на 20.10.2019 г. с поведението си ответникът
Х.Я. е осъществил спрямо молителката С.П.
домашно насилие, попадащо в част от посочените в разпоредбата на чл.2 ЗЗДН проявни форми. Не могат да бъдат възприети изложените в
жалбата доводи, че не представляват акт на домашно насилие тези действия, които
са предизвикани от по-рано съществуващи между страните личностни и имуществени
конфликти. Конституционно гарантираната неприкосновеност на личността задължава
всяко лице да се въздържа от каквито и да са действия, засягащи не само
телесната неприкосновеност, но и душевното спокойствие на личността. С
поведението си въззивникът е пренебрегнал това
правило, поради което съдът следва да уважи молбата като наложи съответна мярка
за защита.
Районният
съд е счел, че подходящи са мерките за защита по чл.5, ал.1, т.1 - т.3 ЗЗДН.
Настоящият съдебен състав приема, че така определените мерки се явяват адекватни
на установените фактически отношения и са достатъчни за оказване на
предупредително и възпиращо въздействие с цел избягване на последващи
конфликти, с оглед на което обжалваното решение следва да бъде потвърдено в
тази част.
Въззивният съд намира
обжалваното решение за неправилно единствено по отношение на срока, за който са
наложени мерките по чл.5, ал.1, т.2 и т.3 ЗЗДН. Районният съд е определил
предвидения в чл.5, ал.2 ЗЗДН максимален 18-месечен срок за отстраняване на ответника
от съвместно обитаваното с молителката жилище и забрана да приближава молителката, местоработата й и
местата й за социални контакти и отдих. Настоящият съдебен състав намира, че
този срок не съответства на приетия за доказан по делото акт на домашно насилие
от страна на Х.Я., изразяващ се в упражнено психическо насилие и отправени
заплахи за физическо насилие през м.10.2019 год., както и на доказания
интензитет на претърпените от молителката страдания. Като взема предвид тежестта на акта на домашно насилие и
липсата на данни за непосредствена
опасност за живота и здравето на молителката и детето на страните, настоящият съдебен състав
намира, че следва да бъде определен по-кратък - 9-месечен срок за налагане на
посочените мерки. Предвид изложеното и на основание чл.17, ал.5 ЗЗДН
обжалваното решение следва да бъде изменено като мерките за защита от домашно
насилие по чл.5, ал.1, т.2 и т.3 ЗЗДН бъдат наложени за срок от 9 месеца. В останалата
част решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
На основание
чл.17, ал.5, изр.2 ЗЗДН следва да бъде издадена нова заповед за защита. По
аргумент от чл.17, ал.3 ЗЗДН началният момент на 9-месечния срок следва да бъде
определен, считано от постановяване на първоинстанционния
съдебен акт и издаване на първоначалната заповед за защита, а именно - 22.11.2019
год.
В жалбата се
прави искане за изменение на решението и в частта относно определената глоба от
300,00 лева, като бъде намалена на 200,00 лева. Настоящият съдебен състав
намира, че определената от първоистанционния съд
глоба клони към минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл.5, ал.4 ЗЗДН,
поради което обжалваното решение не следва да бъде изменяно в тази част.
Предвид
изхода на спора пред въззивната инстанция, въззивникът Х.Я. дължи на въззиваемата
С.П. разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер
на 300,00 лева съгласно представения договор за правна защита и съдействие и
списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното и на основание чл.17, ал.5 ЗЗДН, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Решение № 996/22.11.2019 г. по гр. дело № 4333/2019 год. на Районен съд – Враца и издадената въз основа на него Заповед за
защита № 14 в частта, в която спрямо Х.И.Я. са наложени мерки по чл.5 ал.1, т.2 и т.3 от
ЗЗДН за срок от 18 месеца, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ срок от ДЕВЕТ
МЕСЕЦА, считано от 22.11.2019
год., през който Х.И.Я., с ЕГН ********** и адрес: ***, се ОТСТРАНЯВА от съвместно обитаваното жилище със С.П.П., ЕГН **********,***, и му се ЗАБРАНЯВА
да приближава С.П.П., ЕГН **********, както и местоработата й в "Зографик филм" ЕООД на адрес: гр.Враца, бул.*** и
прилежащата зона около този адрес, местата й за социални контакти и отдих -
парка в жк"Дъбника"
в гр.Враца, алеите към Хижата и самата Хижа в гр.Враца, адреса на родителите й
в с.***, а също и СУ "***", гр.Враца в случаите, когато П. води и
взема детето П.Я. от училище.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 996/22.11.2019 г. по гр. дело № 4333/2019 год. на Районен съд – Враца в останалата му част.
ДА СЕ
ИЗДАДЕ в полза на С.П.П.
нова заповед за защита
с изменените мерки съгласно настоящето
решение.
ОСЪЖДА Х.И.Я., с ЕГН ********** и адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.П.П., с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата
300,00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Преписи от
решението и заповедта да се изпратят на страните
и на РУП - Враца.
Решението не подлежи на обжалване и е окончателно
съгласно
чл. 17, ал.6 ЗЗДН.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........