Р Е Ш Е Н И Е
№ …. 21.03.2019 г. гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
на 13 февруари 2019 г.
В публично заседание в
следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар : МАРИЯ ЙОРДАНОВА
Прокурор :
Като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 2597 по описа за 2018 г.
Производството
е по реда на чл. 415 във вр. с чл. 422
от ГПК, като е предявен иск с правно основание
чл. 220, ал.1 от КТ. Предявени са и осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД, във вр. с
чл. 228а от КТ, чл. 242 КТ, чл. 224 КТ и чл. 220, ал.2 КТ.
Ищецът „АРИИ” ЕООД гр. Стара Загора твърди в исковата си
молба, че между страните имало сключен трудов договор на
09.02.2017г. по чл.67, ал.1, т.1 от КТ и със срок за изпитване по чл.70,ал.1 от КТ , като съгласно т.8, б."б" от цитирания трудов договор при
прекратяването му по чл.326 от КТ, страните дължат тримесечно предизвестие.
Сочат, че на 14.11.2017г. ответникът подал молба с вх.№ 120 за прекратяване на
трудовия си договор. Съгласно т.8, б."б" от трудовия договор, срокът
на предизвестието на И.И. е тримесечно. На 27.11.2017г. И. представил обяснение
във фирмата с вх.№ 129/27.11.2017г.,че не желае да работи предизвестието,като
ще заплати неустойка, съгласно трудовия договор, поради което им дължал
обезщетение за неспазено предизвестие в размер на три брутни трудови
възнаграждения- 1263,47лв. Трудовото правоотношение на ответника било
прекратено със Заповед № 29/28.11.2017г., връчена на 28.11.2017г. Сочат, че на ответника е било
проведено професионално обучение за придобиване на професионална квалификация
за професия „Куриер"- код по СПП00 840100,специалност „Логистика на товари и услуги“, като
при прекратяване на трудовия договор преди изтичане на 18 месеца,считано от
датата на сключване на трудовия договор, сумата за придобитата професия в
размер на 178 лева се възстановявала от служителя.Тъй като трудовият договор на
И.И. е прекратен преди изтичане на 18 месеца от сключването му, същият следва
да им заплати сумата за обучението му в размер на 178 лева. Общата дължима сума
от ответника към „АРИИ" ЕООД гр.Стара Загора възлизала на 1441,47лв.
Тъй като цитираната сума от 1441,47 лева не им била
заплатена, за събиране на вземането подали пред PC Стара Загора заявление за издаване на заповед за
изпълнение, по което било образувано ч.гр.дело № 757/2018г. и издадена заповед
за изпълнение на основание чл.410 ГПК заповед за изпълнение, срещу която И.Д.И.
подал възражение за недължимост на сумата.
Моли съда да постанови решение, с което да приеме за
установено, че И.Д.И. им дължи сумата от 1441,47 лева главница, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление до PC Стара Загора за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 757/2018 година, както и да им присъди
направените по делото разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от И.Д.И., в който твърди, че сключеният на
09.02.2017 г. между страните трудов договор със срок за изпитване по чл. 70,
ал. 1 от КТ е бил със срок на изпитване шест месеца, считан от датата на
постъпване, т. е. неговото действие е било до 09.08.2017 г. включително. След
тази дата съгласно чл. 70, ал. 1, във вр. с чл. 69, ал. 1 от КТ срочния трудов
договор се е превърнал в договор за неопределено време и съгласно чл. 71, ал. 2
от КТ се смята за окончателно сключен. С настъпването на това преобразуване на
срочния договор в окончателен се прекратявали всички уговорени особени клаузи
на договора и започвали да действат правилата на договор за неопределено време.
Съгласно същите и по специално чл. 326, ал. 2, пр. 1 от КТ, срокът на
предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото
страните не са уговорили по - дълъг срок. В този смисъл, поради липсата на
всякакви данни в друга посока, счита искането на ищеца за обезщетение за
неспазено предизвестие в размер на три брутни трудови възнаграждения за неоснователно.
По отношение на втория иск за сумата от 178 лв. -
разходи за професионално обучение за придобиване на професионална квалификация
за професия „Куриер" - код по СППОО 840100, специалност „Логистика на
товари и услуги", счита за неоснователен. За целия срок на трудовите
правоотношения, работодателят не е използвал професионалната му квалификация,
придобита по време на обучението. Извън това съображение, както е видно от
разпоредбите на гл. 11 Професионална квалификация" от КТ, липсвало правно
основание за така предявената претенция, поради което тя също се явява
неоснователна. Счита че исковите претенции са и недоказани. Твърди, че представените с исковата молба - молба за напускане и документ с вх. № 129 от 27.11.2017 г. били
изготвени и подписани от него под натиск и под заплаха, че няма да му бъде
изплатено дължимото до момента трудово
възнаграждение, както и че няма да му бъде върната трудовата книжка. Моли съда
да отхвърли предявения иск.
Постъпил е насрещен иск от И.Д.И.
***, в който твърди, че при постъпването му на работа на
13.02.2017 г., е трябвало да премине задължително обучение за длъжността
„Куриер", която до момента на прекратяване на трудовия му договор не е
изпълнявал, а през целия срок на трудовото правоотношение е извършвал дейност
като „администратор офис". Сумата за обучението, съгласно Споразумение за
обучение от 13.02.2017 г. в размер на 178 лв. му била УДЪРЖАНА още през м.март
, когато е заплатено трудовото му възнаграждение за предходния месец. Съгласно
Решение № 160 от 07.06.2011 г. по гр. д. № 617/2010 г. на Върховен касационен
съд: обучението за повишаването на квалификацията се осъществява извън рамките
на обичайния трудов процес по предоставяне на работната сила. Реално, никога не
е посещавал такова място за обучение, различно от мястото на извършване на
трудовата му дейност. През целия период на „професионалното обучението",
той е работил в склада на фирма „АРИИ" ЕООД. Твърди, че работодателят не е организирал и не е
финансирал форми на обучение, т.е. неправомерно е получил сумата за обучението,
в размер на 178 лв.
По
силата на чл. 124 и чл. 125 от КТ изпълнявал точно и добросъвестно работата, за
която се е уговорил, като работодателят му дължал на основание чл. 128 от КТ
уговореното трудово възнаграждение, което е в размер на 800 лева. При
постъпването на работа му е казано, че част от сумата в размер на 340 лв. ще
получава по карта, а остатъка, т.е. 460 лв., на ръка. Част от последното
трудово възнаграждение за м. ноември, И. е получил през м.декември 2017 г. в
размер на 290 лв., преведени по банков път. Остатъкът от 510 лв. се дължал и
към момента. Твърди, че на 14.11.2017 г. е връчил на работодателя си
молба за прекратяване на трудовите му правоотношения, считано от 16.02.2018 г.,
като е отправил тримесечно предизвестие, въпреки, че не е бил задължен да го
прави, но е имал намерение да спази тримесечния срок и именно и поради тази
причина е работил в съответното дружество до 27.11.2017 г., когато е бил
принуден да изготви и подпише документ с вх. № 129/ 27.11.2017 г., под натиск
от страна на работодателя и под заплаха, че няма да му бъдат изплатени дължимите
до момента на напускането му заплати и обезщетения, както и че няма да му бъде
върната трудовата книжка. Бил принуден да подпише и молба за ползван платен
годишен отпуск със задна дата, въпреки, че НЕ Е ПОЛЗВАЛ нито ден от полагащия
му се по силата на чл. 172 от КТ платен годишен отпуск.
На основание чл.220, ал. 2 от КТ страната, която е
предизвестена за прекратяване на трудовото правоотношение, може да го прекрати
и преди да изтече срокът на предизвестието, като дължи на другата страна
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на служителя за
неспазения срок на предизвестието, поради което претендирал обезщетение от
страна на работодателя „АРИИ" ЕООД в размер на 1981 лв., за това, че със
Заповед № 29 от 28.11.2017 г. е прекратил трудовото правоотношение на служителя
И. преди да е изтекъл срокът на предизвестието, отправен с Молба с вх. № 120 от
14.11.2017 г.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди
„АРИИ" ЕООД да му заплати сумата в размер на 2 729 лева, представляваща:
178 лева по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 228а от КТ ;
510 лева по чл. 242 от КТ; 570 лева по чл. 224
от КТ; 1981 лева по чл.220, ал. 2 от КТ, ведно с законната
лихва от момента на завеждане на исковата молба. Претендира за направените по
делото разноски.
По делото е постъпил отговор на насрещния иск от
„АРИИ” ЕООД гр. Стара Загора, в който твърдят, че предявеният насрещен иск е
допустим, но изцяло неоснователен. Сочат, че с допълнително споразумение към
трудов договор от 20.10.2017г. И. е бил преназначен на длъжността „Куриер
логистик". И. преминал професионално обучение за придобиване на
професионална квалификация по професия „Куриер" , за което бил сключен
тристранен Договор от 03.02.2017г. между ЦПО „Еконт" към „Еконт
Експрес" ООД гр.Русе, И.Д.И. ***. Съгласно чл.1,ал.2 от този договор,
таксата за обучението/178 лева/ се заплащала изцяло от „Арии" ЕООД
гр.Стара Загора. Впоследствие между страните по делото било подписано
Споразумение от 13.02.2017г., съгласно което работодателят „Арии" ЕООД
заплаща сумата за обучението на И.Д.И. в размер на 178 лева, без което обучение
служителят не би могъл да изпълнява служебните си задължения. Съгласно т.2 от
същото Споразумение в случай на прекратяване на трудовия договор преди изтичане
на 18 месеца от датата на сключване на трудовия договор , сумата за придобитата
професия „Куриер" се възстановявала от служителя. Твърдят, че твърдението
на И., че сумата му е удържана от през м.март 2017г. е несъстоятелно.
По отношение на иска за заплащане на сумата от 510
лева, представляваща неплатена част от трудовото му възнаграждение за м.ноември
2017г., заявява, че И. е получил цялата дължима му се сума за времето през
което е полагал труд през месец ноември - до 27 ноември 2017г. по банков път.
Твърдят, че трудовото правоотношение на И. е
прекратено със Заповед № 29 от 28.11.2017г., въз основа на негова молба вх.№
120 от 14.11.2017г., на основание чл.326 от КТ и последващо обяснение вх.№ 129
от 27.11.2017г., че не желае да работи предизвестието си, в което изрично
посочва ,че ще заплати дължимото съгласно трудовия договор. С оглед изложеното
напълно неоснователни били твърденията на И. в насрещния иск, както и
претенциите му за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие от страна
на „Арии" ЕООД.
Твърдят, че претенцията за заплащане на обезщетение за
неползван отпуск е неоснователна, тъй като И. е използвал изцяло полагащия му
се такъв.
Неоснователно било и твърдението на И.,че работодателят
го е заплашил, че няма да му върне трудовата книжка. Същата му била върната още
на 23.02.2017г. при сключване на
трудовия договор, за което И. лично се подписал. Впоследствие при прекратяване
на трудовия му договор И. предоставил трудовата си книжка за вписване на
прекратяването на договора. Същата отново му е върната, за което също се е
подписал лично. Молят съда да отхвърли изцяло предявените насрещни искове.
Съдът, като обсъди събраните по делото писмени
доказателства, взе предвид становищата и доводите на страните и на основание чл. 235 ГПК, намира
за установено следното:
Видно
от приложеното към настоящото дело ч.гр.д.
№ 757/2018 г. по описа на РС Стара Загора е налице издадена заповед за
изпълнение № 485 от 13.02.2018 г. по чл. 410 от ГПК, с която И.Д.И. е осъден да
заплати на ищеца по настоящото дело сумата
от 1441.47 лева за главница, за
неспазено предизвестие за прекратяване на трудовия договор по чл. 326 от КТ и
споразумение за обучение от 13.02.2017 г., ведно със законна лихва от 08.02.2018
г. до изплащане на вземането, както и сумата 328 лв. разноски по делото, срещу
която длъжникът е подал възражение. В законоустановения срок ищецът е предявил
иск.
Видно от представения по делото
трудов договор № 45 от 09.02.2017 г. между страните по делото е сключен трудов
договор със срок на изпитване от 6
месеца, уговорен в полза на Работодателя, с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 460 лв. С допълнително споразумение по трудов
договор № 45 на 20 октомври 2017 година страните се споразумели за изменение на
трудовия договор, считано от 23 октомври 2017 г. за промяна на длъжността от
длъжност „ Администратор офис“ на длъжност „Куриер логистик“. С молба вх. № 120
от 14.11.2017 г. ответникът И.И. е
поискал прекратяване на трудовия договор на основание чл. 326 от КТ. Със
заявление вх. № 129 от 27.11.2017 г., ответникът И. е заявил, че не желае да
работи предизвестието, като „поради тази причина ще заплати неустойка съгласно
трудовия договор“. Със заповед № 29 от 28.11.2017 г. трудовото правоотношение с
ответника И. е прекратено на основание чл. 326 ал.1 от КТ, с предизвестие от
работника. В тази заповед е отразено, че служителят дължи на ищеца сумата от
1441.47 лв., представляваща обезщетение по чл. 220, ал.1 от КТ за неспазен срок
за предизвестие в размер на три брутни трудови възнаграждение – 1263.47 лв. и
сума за обучение в размер на 178 лв.
Страните не оспорват обстоятелството, че тази заповед е подписана от
ответника.
По делото са допуснати гласни
доказателства.
Свидетелят К.Б.А. сочи, че познава И. като колега и
приятел. Твърди, че И. напуснал работа ноември
Свидетелят
С.Р.С. сочи, че е работил в „Арии” от 1 ноември
Свидетелят
Константин Бойков Бойчев сочи, че работи от
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
По
отношение на предявеният иск по чл. 220, ал.1 от КТ.
Ищецът
претендира заплащане на обезщетение от ответника по чл.220, ал.1 КТ. Съгласно
тази разпоредба страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение
с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието,
при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.
Плащането на посочената сума няма
характер на обезщетение за вреди, тъй като сумата е определена глобално и не е съизмерима с някакви претърпени или дори
предполагаеми вреди. По естеството си това плащане представлява заместваща
престация, която цели да замени дължимото спазване на срока на предизвестието
със заплащане на определената от закона сума. Юридическите факти, от които възниква
задължението по чл.220, ал.1 КТ, са: прекратяване на трудовото правоотношение с
предизвестие и изявление, че предизвестието няма да бъде отработено. От
доказателствата по делото се установява наличието и на двете предпоставки за
възникване право на обезщетение по чл.220, ал.1 КТ в полза на
работодателя.
Вещото лице сочи в заключението си, че месечното брутно трудово възнаграждение на И.Д.И. за
м. Октомври 2017г. е в размер на 480,02 лв. Трикратният размер на брутното трудово възнаграждение на И. ДиМ1ггров И. към датата на прекратяване
на трудовия му договор с „АРИИ" ЕООД гр.Стара Загора е 1440,06 лв. (480,02
лв. X 3).
По
изложените съображения съдът намира, че предявеният иск по реда на чл. 415,
ал.1, т.2 от ГПК, във вр. с чл. 220 ал.1 КТ се явява основателен и следва да
бъде уважен така както е предявен за сумата от 1263.47 лв.
По
предявеният иск по чл. 228а от КТ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 228а, ал.1 от КТ, работодателят е длъжен да осигурява
условия за поддържане и повишаване професионалната квалификация на работниците
и служителите за ефективно изпълнение на техните задължения по трудовото
правоотношение, в съответствие с изискванията
на изпълняваната работа и бъдещото им професионално развитие. Съгласно
заключението на вещото лице за периода
февруари 2017 г. до м. ноември 2017 г. от трудовото възнаграждение на
ответника И. не е удържана сумата за
професионално обучение в размер на 178 лв.
По
делото е представен договор за професионално обучение от 3.02.2017 г., от който
е видно, че ищецът „Арии“ ЕООД са заплатили на Център за професионално обучение
„ ЕКОНТ“ възнаграждение /такса за обучение/в размер на 178 лв. за обучението на
ответникът И.. По делото е представено споразумение за обучение от 13.02.2017
г. /п. 21 от описа на ЛТД/, от което е видно, че в случай на прекратяване на
трудовия договор преди 18 месеца, считано от датата на сключване на трудовия
договор, сумата за придобита професия „куриер“ се възстановява от служителя.
По тези
съображения съдът намира, че и този иск се явява основателен и следва да бъде
уважен, тъй като трудовия договор с ищеца е прекратен преди изтичането на 18
месеца от датата на сключването му, поради което ответникът следва да
възстанови сумата за обучение на работодателя.
Предвид изложеното, съдът намира,
че предявеният установителен иск по чл.415, ал.1, т.2 ГПК във вр. с чл. 220,
ал.1 КТ и чл. 228а, ал.1 от КТ се явява основателен и следва да бъде уважен
изцяло, като се признае за установено по отношение на ответника вземането на
ищеца за сумата 1441,47 лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие в
размер на 1263.47 лв. и сумата от 178 лв. представляваща стойността за
обучението на ответника и законна лихва от 08.02.2018 г. до изплащане на
вземането,
присъдени със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 485/13.02.2018 г. по ч. гр. д.№ 757/2018 г.
по описа на Старозагорския районен съд.
По
настоящото дело ответникът е предявил насрещни искове, но съдът не ги е приел
за съвместно разглеждане с изрично определение, тъй като първоначално
предявеният иск е установителен, по реда на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК и
е недопустимо съвместното му разглеждане с насрещни искове. Съдът възприема
същите като осъдителни искове, предявени за общо разглеждане в едно
производство, с оглед процесуална икономия.
По
отношение на искането за прихващане на сумата от 178 лв., по чл. 228а от КТ,
съдът се е произнесъл по-горе в настоящото решение.
По
отношение на иска за сумата в размер на 510 лв., по чл. 242 КТ, съдът намира
същият за неоснователен. Съдът намира, че в настоящото производство остана
недоказано твърдението на ответника, че е налице уговорка с работодателя за
заплащане на трудовото възнаграждение уговорено в трудовия договор по банков
път и сумата до 800 лв. на ръка.
По
отношение на предявения осъдителен иск за сумата от 570 лв. с правно основание
чл. 224, ал.1 от КТ.
Съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение
работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания
платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето,
което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на
чл. 176, правото за който не е погасено по давност.
Видно от заключението на вещото лице, съгласно т. 7 от Трудов договор № 45/09.02.2017г.
„Служителят има право на платен годишен отпуск 20 работни
дни". И.Д.И. е работил в „АРИИ" ЕООД гр. Стара Загора от 13.02.2017г.
до 28.11.2017г., т.е. 9,5 месеца. За времето на трудовото
правоотношение, на ответника се полагат 16 дни платен годишен отпуск.
С молба вх. № 107/06.10.2017г. И.Д.И. е поискал да му
бъде разрешено ползване на 18 дни платен полагаем отпуск. Със Заповед от
06.10.2017г. е разрешено на ответника да ползва платен отпуск в размер на 18
работни дни, считано от 06.10.2017г.
Поради това, че И.Д.И. е
ползвал полагаемия му се платен годишен отпуск, обезщетение по чл. 224, ал. 1
от КТ не му се дължи и не му е изплатено такова от „АРИИ" ЕООД гр. Стара
Загора.
При тези данни, съдът намира, че този иск се явява
неоснователен.
По
отношение на предявеният иск за заплащане на сумата от 1981 лв. с правно основание чл. 220, ал.2
от КТ.
Съгласно чл. 220 ал.2 от КТ страната,
която е предизвестена за прекратяване на трудовото правоотношение, може да го
прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, като дължи на другата
страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или
служителя за неспазения срок на предизвестие. В настоящия случай по делото е
налице изявление в писмен вид от 27.11.2017 г.от ответника И., че „не желае да
работи предизвестието и че е готов да заплати неустойка, съгласно трудовия
договор“. Ето защо, съдът намира, че този иск се явява неоснователен и следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с т.11г от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК,
следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените разноски, както
следва: в заповедното производство - в размер на 328.83 лв., представляващи държавна такса и адв. възнаграждение, и в
исковото производство - в размер на 608.83 лв., представляващи държавна такса,
адвокатско възнаграждение и възнаграждение за един адвокат
Воден от
горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Д.И., ЕГН **********
*** съществуването на вземането на „АРИИ”
ЕООД, гр. Стара Загора, кв.”Казански” бл.44, ап.6, ЕИК *********, представлявано от Рая
Веселинова Иванова, за сумата от 1441,47 лева,
представляваща обезщетение за неспазено
предизвестие в размер на 1263.47 лв. и сумата от 178 лв., представляваща
стойността за обучението на ответника и законна лихва от 08.02.2018 г. до
изплащане на вземането,
присъдени със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 485/13.02.2018 г. по ч. гр. д.№ 757/2018 г.
по описа на Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН ********** *** да заплати
на „АРИИ” ЕООД, гр. Стара Загора,
кв.”Казански” бл.44, ап.6, ЕИК *********, представлявано от Рая
Веселинова Иванова, сумата 328.83 лева,
представляваща разноски в заповедното производство, и сумата 608.83 лева,
представляваща разноски в исковото производство.
ОТХВЪРЛЯ
предявените осъдителни искове от И.Д.И.,
ЕГН ********** *** против „АРИИ” ЕООД, гр. Стара Загора,
кв.”Казански” бл.44, ап.6, ЕИК *********, представлявано от Рая
Веселинова Иванова, за сумата в размер на 2 729 лева, представляваща:
178 лева по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 228а от КТ ;
510 лева по чл. 242 от КТ; 570 лева по чл. 224
от КТ; 1981 лева по чл.220, ал. 2 от КТ, ведно с законната
лихва от момента на завеждане на исковата молба, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Банкова
сметка, ***: BG55UNCR70001522102128 в „Уникредит Булбанк” АД.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд Стара
Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: