Р Е Ш Е Н И Е
№4163/19.10.2018г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди
и осемнадесета година, проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа
докладваното от съдия Михайлов гр. дело №14385 по
описа на Варненски районен съд за 2017г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно
съединени положителни установителни искове за собственост с правно осн. чл. 124, ал.1 ГПК от Н Ч.Ц.,
ЕГН ********** ***. І-ви ранг Г К, Н.Ц.И., ЕГН **********
***. І-ви ранг Г К, М.Ц.Я., ЕГН ********** ***.
І-ви ранг Г К, М.Д.Н., ЕГН ********** ***, Г.Е.К., ЕГН ********** ***, Д.Г. Ц,, ЕГН ********** ***
и Х.Х.Н., ЕГН ********** ***, Булстат 0**** с административен *********, представлявана от И.П.в
качеството му на ** за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на 93 кв.м. ид.части от поземлен имот с идентификатор 10135.5510.370,
представляващ дворно място, целия с площ от 588 кв.м., находящ се ******* ранг *****, при граници имоти с
идентификатори: 10135.5510.124, 10135.5510.371, 10135.5510.369, 10135.5510.367,
10135.5510.366 и 10135.5510.365.
В исковата молба се
излагат твърдения, че ищцата Н Ч.Ц. е съпруга на Ц.П.Ц., б.ж. на гр. Варна, с който по време на бракът си са придобили
чрез покупко – продажба ½ ид.части от дворно място, цялото с площ от 588
кв.м., съставляващо по време на придобиването имот №130, кв.3 по плана на ж.к.
Галата, гр. Варна, при граници: улица и имоти пл.№№131, 132, 129 и 595, ведно с
първи етаж от построена жилищна сграда, който не е предмет на съдебното
производство. Договорът за покупко продажба бил оформен в
нотариален акт № 80, т.VІ, дело № 2355/1978г., като площта на имота посочена в
този акт в размер на 495 кв.м. сочи, че не е
изчислена и посочена точно. След смъртта на наследодателя
Цонев първата ищца придобила собствеността върху 4/12 ид. части от имота, а втората и трета ищци – негови дъщери са
придобило по 1/12 ид.части.
По отношение на втората група ищци, а т.е. М.Д.Н.,
Г.Е.К., Д.Г. Ци Х.Х.Н. се твърди, че същите са наследници на г.е. Н.,***,
който от своя страна е наследник на баща си Е. Н., като при извършена съдебна делба, по която е
постигната съдебна спогодба по гр. дело № 155/1971г. на Варненски народен съд – V район, в дял на наследодателя
на Георги Н. е поставена останалата ½ ид.част от процесния имот и втори
жилищен етаж от жилищната сграда, който също не е предмет на настоящото съдебно
производство.
При тези съображения
твърди, че Н Ч.Ц. и собственик на 8/24 ид.части от имота, Н.Ц.И. на 2/24
ид.части, М.Ц.Я. на 2/24 ид.части, М.Д.Н. на 1/24 ид.части, Г.Е.К. на 3/24
ид.части, Д.Г. Цна 6/24 ид.части и Х.Х.Н. на 2/24 ид.части.
Твърди се, че действителната площ на имота
на ищците възлиза на 588 кв.м., като неправилно за процесните 93 кв.м., явяващ
се разлика между посочените 495 кв.м. в документите
легитимиращи ищците за собственици и реалната площ на имота О. В. е съставила
АОС №79, том 101, дело № 25346/05.11.2008г., с който акт оспорва материалните права на ищците.
В условията на евентуалност навеждат и
оригинерно придобивно основание досежно процесната ид.част от имота, като
твърдят, че са придобили тази част по давност, като се присъединяват към
владението на своите праводатели, което владение е установено от 1992г.до
депозиране на исковата молба в съда.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от О. В., с който предявения иск се оспорва като неоснователен. Излагат се възражения, като се посочва, че въз основа на съдебна
делба по гр. дело №155/1971г. на ВНС е
извършена делба на имот с площ от 990 кв.м., като в дял на Г.Н. Е. е възложен ½
ид.част от имот с площ от 495 кв.м., на А. Г.и М. Б. са възложени ½ ид.част от имот с площ от 495
кв.м, а на Илия Стоянов са възложени останалите 500 кв.м. от
дворното място, който имот не е предмет на настоящото съдебно производство. Въз основа договор за покупко – продажба №80/1978г. А.Г. и М. Б. са продали
своята ½ ид.част от 495 кв.м. на първата
ищца и съпругът й Цонко Цонев, б.ж. на гр. Варна. При тези
съображения излагат възражения, като посочват, че ищците се легитимират за
собственици на имот с обща площ от 495 кв.м.
По отношение на
процесните 93 кв.м. ид. части от имота О. В. излага
възражения, като посочва, че собствеността й досежно същите произтича по силата
на закона, а именно на осн. §42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, съобразно която разпоредба застроените и незастроените парцели и имоти -
частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и
благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на
действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни
градоустройствени планове, преминават в собственост на общините. В процесната територия е налице застрояване, което се установява от
КП от 1960г. Съгласно общия градоустройствен план от
1982г. имота попада в територия отредена за
жилищни нужди, като такова е отреждането на терена и в Специфичните правила и
нормативи по устройство и застрояване на територията на О. В., одобрени със
заповед № РД-02-1734 от 1999г. на МРРБ, които са действали до одобряване на ОУП на О. В.
през 2012г. С ОУП на О. В. предвиждането на процесната
територия е идентично с предходните такива. Процесната
ид.части от 93 кв.м. към 1982г. е била държавна собственост, като терен предвиден за жилищно
строителство, като в последствие с §1 от ПЗР на ЗС се въвежда забрана за
придобиване на имоти частна държавна и общинска собственост до 31.12.2017г. При тези съображения намира, че посоченото в условията на
евентуалност оригинерно придобивно основание не може да легитимира ищците за
собственици на имота предвид въведената законова забрана.
Не оспорва посочените в
исковата молба факти, че по повод искане № ЗА048278/06.11-.2008г. на първата ищца
до ответника е открита процедура по изкупуване на процесните 93 кв.м. ид. части от имота, която процедура
е останала недовършена, съответно същата е прекратена с нарочен административен
акт на **а на О. В..
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен е по делото
договор за покупко – продажба от 20.02.1920г., оформен в нотариален акт №105,
дело № 142/1920г. по описа на нотариус при ВОС, с който Е. Н. придобива
собствеността върху дворно място с площ от 1000 кв.м., находящо се в село
Галата, местност „Керезлик“.
Представен е протокол от
с.з. проведено по гр. дело № 155/1971г. по описа на ВНС, в който е обективирана
съдебна спогодба, по силата на която в дяла първи на Г. Е> Н. се
предоставя идеална част от 495 кв.м. от дворно място представляващо парцел №
ХІV в кв.3 по плана на село Галата, ведно с втори етаж от построената в него
сграда.Втори дял се предоставя на А.Г.Г. и М. Г. Б, който дял представлява 495
кв.м. ид.част от парцел ХІV в кв.3 на село Галата, ведно с първи етаж от
повторената в него сграда.
С договор за покупко –
продажба от 20.07.1978г., оформен в НА № 80, том VІ, дело № 2355/1978г.
Александър Георгиев Георгиев и Магдалена Г. Бошнакова продават на Ц. П.Ц.
и Н.Ч.Ц. ½ ид.части от дворно място в гр. Варна, кв. Галата, цялото с
площ от 495 кв.м., представляващо имот № 130, кв.3 по плана на кв. Галата,
ведно с първи етаж от построената в него сграда.
Представено е удостоверение
за наследници Ц.П.Ц., от което се установява, че наследници на последния са
ищците Н.Ч.Ц. - съпруга и дъщерите му Н.Ц.
Петкова и Мима Ц. Петкова.
Наследници на Георги
Ефтимов Н. са ищцата Д.Г.Ц., както и синовете му Е Г Е, б.ж. на гр. Варна и Д.
Г.Н. ***. Наследници на Е Г Е, б.ж. на гр. Варна са К. Х.Н. ***, ищеца Г.Е.К. и
Христо Ефтимов Н.,***. Наследник на К. Х.Н. *** е ищците Г.Е.К.. Наследник на
Христо Ефтимов Н.,*** е ищеца М.Д.Н. и ищеца Х.Х.Н..
Със заповед №
483/14.06.1962г. на председателя на ИК на ОНС гр. Варна е одобрен регулационния
план на село Галата, област Варна.
Представена е заповед №
946/12.12.1966г., с която на осн. §60 и §70 от ППЗПИНМ е одобрено изменението
на уличната и дворищна регулация на село
Галата.
Със заповед №
61/12.09.1971г. на ИК на ОНС е одобрено изменението на регулацията на квартали
по плана на село Галата.
Представена е и заповед
№Г-26/28.03.1991г., с която е одобрено изменението на застроителния и регулационен
план на кв. Галата.
Със заповед №
0670/12.03.2010г. на **а на гр. Варна е прекратена преписка №
48278/06.11.2008г., образувана по молба на Н Ч.Ц. за прекратяване собствеността
на 93 кв.м. ид.части от ПИ с идентификатор 10135.5510.370, целия с площ от 588
кв.м.
Със заповед №
0668/12.03.2010г. на **а на гр. Варна е прекратена преписка №
48278/06.11.2008г., образувана по молба на Н.Ц.И. за прекратяване собствеността
на 93 кв.м. ид.части от ПИ с идентификатор 10135.5510.370, целия с площ от 588
кв.м.
Със заповед №
0667/12.03.2010г. на **а на гр. Варна е прекратена преписка №
48278/06.11.2008г., образувана по молба на М.Ц.Я. за прекратяване собствеността
на 93 кв.м. ид.части от ПИ с идентификатор 10135.5510.370, целия с площ от 588
кв.м.
Със заповед №
0666/12.03.2010г. на **а на гр. Варна е прекратена преписка №
48278/06.11.2008г., образувана по молба на Г.Е.К. за прекратяване собствеността
на 93 кв.м. ид.части от ПИ с идентификатор 10135.5510.370, целия с площ от 588
кв.м.
Със заповед №
0669/12.03.2010г. на **а на гр. Варна е прекратена преписка №
48278/06.11.2008г., образувана по молба на К. Х.Е. за прекратяване
собствеността на 93 кв.м. ид.части от ПИ с идентификатор 10135.5510.370, целия
с площ от 588 кв.м.
Със заповед №
0671/12.03.2010г. на **а на гр. Варна е прекратена преписка №
48278/06.11.2008г., образувана по молба на М.Д.Н. за прекратяване собствеността
на 93 кв.м. ид.части от ПИ с идентификатор 10135.5510.370, целия с площ от 588
кв.м.
Представен по делото е акта
за частна общинска собственост № 5272/23.10.2008г., от който се установява, че
93 кв.м. ид.части от имот с идентификатор 10135.5510.370, целия с площ от 588
кв.м. е актувана като общинска собственост, на осн. §42 от ПЗР на ЗОС.
Разпитан в хода на
съдебното производство е свидетеля Любен Илиев Н.. Същия сочи, че познава
ищците, като му е известно, че те за живеели
в къща на ул. Георги Купов №19. Имота посочва, че е бил собственост на
дядото на ищците – Ефтим Н. Стоянов. Този имот на наследодателя на страните бил
разделен на две части, като била поставена ограда. В имота има къща, като
къщата е на границата на имота от към улицата. Имота е ограден от три страните,
като къщата е четвърта граница. Не му е известно някой да е оспорвал
собствеността на страните, като и границата между имотите не е била променяна.
Свидетеля посочва, че му е известно, че преди години държавата е имала намерение
да стори на процесното място жилищни блокове, но мероприятието не се
осъществило. Улицата, която е лице на имота не е била разширявана, като на
последната единствено бил положен асфалт.
Прието по делото е
заключение по съдебно – техническа експертиза на в.л. Ж.Б.. В заключението си
експерта посочва, че първия план за местността, в която се намира процесния
имот е кадастрален и регулационен план от 1910г. в този план поземлен имот №12
е посочен с площ от 1791 кв.м., а поземлен имот № ІV-12 с площ от 1180 кв.м.,
като с оглед начинът на изготвяне на
плана от 1910г. не може да бъде осъществено съпоставяне на този план с
местонахождението на процесния имот с идентификатор 10135.5510.370. В
последствие за местността на изготвени кадастрален план (КП) от 1960г. и
регулационен план (РП) от 1962г. Посочва, че относно втория план не се
установява конкретен административен акт, въз основа на който същия да е приет,
но този план е използван от администрацията за изработване на последващите
кадастрални планове за тази територия. По
КП/1960г. имота е с кадастрален №130, като същия е с площ от 1269 кв.м.,
която площ е измерена по скица. В разписната книга за собственик е посочен Ефтим Н. Стоянов. В РП/1962г., респективно в
изменението на последния с РП/1966г. имота е обозначен с регулационен номер
ХІV-130, като площта му възлиза на 608 кв.м. При тези данни в.л. прави извода,
че в границите на парцел по РП/62г., изменен с РП/66г. попадат 488 кв.м. от
поземлен имот №130 по КП/1960г., 35 кв.м. от ПИ №131, , 85 кв.м. от ПИ №132.
При осъществяване на съпоставка с имот с идентификатор 10135.5510.370 по КККР
целия с площ от 588 кв.м., експерта посочва че в този имот попадат 571
кв.м. от ПИ №130 по КП от 1960г.,
12кв.м. от ПИ 131, 1 кв.м. от 132 и част от 4 кв.м. от улица по КП от
1960г.Посочва се, че в границата на процесния имот с идентификатор
10135.5510.370 по КККР, целия с площ от 588 кв.м.попадат част от 495 кв.м. от
парцел ХІV-130 по изменения РП от 1966г. от парцел ХІV-130, част от парцел
ХVІІ-130 с площ от 83 кв.м. и част от 10 кв.м. от улица.
Посочва се, че
последяващото изменение на регулационния план е осъществено с РП от 1971г.,
който план е изработен на база КП от 1960г. Въз основа на РП от 1971г. е
осъществено изменение, като е образуван парцел І-130,131,132,595 с площ от 2987
кв.м. с предназначение на територията -
урбанизирана и начин на трайно ползване
- сключено блоково застрояване. При осъществяване на изследването в.л.
посочва, че в границата на имот ПИ -130
по КП от 1960г., с площ по този план 1269 кв.м., част равна на 1221 кв.м. попада
в парцел № І-130,131,132,595 по РП от 1971г. Съответно част с площ от 586 кв.м.
от имот с идентификатор 10135.5510.370 по КККР попада в парцел №
І-130,131,132,595 по РП от 1971г.
През 1987г. е изработен
кадастрален план, за който в.л. посочва, че няма данни да е бил одобрен със
съответна заповед, но е бил приет и използван от администрацията до приемане на
кадастралната карта. Със заповед № Г-26/28.03.1991г. е одобрено изменението на
ЗРП на село Галата, като за тази разработка е използван посочения КП от 1987г.
По изработения КП/87г. имота се индивидуализира с кадастрален номер 121 с площ
от 579кв.м., предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно
ползване – двор. По изменението на ЗРП от 1991г. имота се индивидуализира с
регулационен № ХІV-121, с площ от 579 кв.м., предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване – за индивидуално застрояване.
Установява се пълна идентичност между ПИ -131 по КП/1987г. и УПИ №ХІV-121 по
изменение на ЗРП от 1991г.При съпоставка на плановете се посочва, че част с
площ от 577 кв.м. от имот с идентификатор 10135.5510.370 по КККР попада в УПИ
№ХІV-121 по изменение на ЗРП от 1991г., съответно част от 3кв.м. от имот с
идентификатор 10135.5510.370 по КККР попада в парцел І-103, 1 кв.м. в парцел
V-107, част от 6 кв.м. в парцел ХІІІ-120 и част от 1 кв.м. от улица – всички по ЗРП от 1971г.При тези
данни се прави извод, че площта на ПИ-121 по КП/87г. е 579 кв.м., в която площ
част от 577 кв.м. попадат от имот с идентификатор 10135.5510.370 по КККР,
съответно това е и частта от имот с идентификатор 10135.5510.370 по КККР
попадаща и в УПИ ХІV-121 по ЗРП от 1991г. Разликата от 9 кв.м. от площта на
имот с идентификатор 10135.5510.370 по КККР и УПИ ХІV-121 по ЗРП от 1991г. в.л.
намира, че е в рамките на допустимата грешка.
В процесния имот с
идентификатор 10135.5510.370 по КККР попадат имоти/парцели собственост на О. В.,
по действащи във времето планове, както следва: по КП/1960г. – 4 кв.м. от
общинска улица; по изменение на РП от 1966г. – 10 кв.м. от общинска улица; по РП от 1971г. – 1 кв.м. от общинска улица;
по КП от 1987г. - 1 кв.м. от общинска улица и по ЗРП от 1991г. също 1 кв.м. от
общинска улица. Към момента на съставяне на кадастралната карта действащия
регулационен план е ЗРП от 1991г., като по този план 1 кв.м. от имот с
идентификатор 10135.5510.370 по КККР попадат в границите на общинска улица.
Кадастралната карта за
относимата територия е приета през 2008г., по която процесния имот
индивидуализира с идентификатор 10135.5510.370, предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, площ от 588кв.м.
При изследване записванията
в регистрите в.л. констатира, че първоначално имота е вписан в собственост
на наследници на Цонко Цонев и
Димитричка Ц., а в последствие на Цонко Цонев, Димитричка Ц. ***.Към настоящия
момент е записан в собственост на О. В. за 93 кв.м. въз основа на АЧОС
№79/05.11.2008г., Димитричка Ц. – без основание, Цонко Цонев и Н Ц. – въз
основа на НА № 80/20.07.1978г.
В заключението си по
допълнителната СТЕ в.л. Б. посочва, че уличната регулация по действащия ЗРП от
1991г. регулационен план е идентична с южната граница на парцел ХІV-121, като и
че тази граница почни напълно съвпада с южната граница на имот с идентификатор
10135.5510.370 по КККР, като минимална част от 1 кв.м. от процесния имот попада
в обхвата на общинската улица. Уличната регулация е приложена на място. Улицата
е налична с положена асфалтова покрива и тротоари, като същата напълно
съответства на ЗРП от 1991г. Процесния имот с идентификатор 10135.5510.370 по
КККР навлиза в южната си част в улицата
с площ от общо 1,22 кв.м.
При осъществяване на
справка в общинската администрация в.л. не е констатирало наличието на данни за
уредени сметки по регулация по отношение собствениците на имоти по КП от
1960г., а именно за имот №130-Ефтим Н. Стоянов, имот №131 за Никола Атанасов
Тодоров и 132 на Христо Атанасов Тодоров. Не се установява също така и наличие
на уредени регулационни сметки между О. В. с някой от посочените собственици на
имоти.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Изложените
в исковата молба твърдения и формулираният, въз основа на тях, петитум на
исковата претенция обуславят извод за предявен установителен иск за собственост
с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
за установяване по отношение на ответниците, на правото
на собственост на ищците по отношение на описания в исковата молба ид. части имот от идентификатор 10135.5510.370 по КККР. Спецификата
на предявения установителен иск в качеството му на положителен такъв обуславя
разпределението на доказателствената тежест между страните досежно установяване
на елементите от фактическия състав на спорното право. В качеството й на
страна, заявяваща право на собственост върху имота, ищците следва да установят по пътя на главното и пълно доказване
наличието на предпоставките за възникване на въведеното придобивно основание.
От анализа на представените
по делото писмени доказателства съдът приема, че с договор за покупко – продажба от 20.02.1920г.,
оформен в нотариален акт №105, дело № 142/1920г. по описа на нотариус при ВОС,
Ефтим Н. придобива собствеността върху дворно място с площ от 1000 кв.м.,
находящо се в село Галата, местност „Керезлик“.
Въз основа на одобрена съдебна спогодба по гр. дело № 155/1971г. описа на ВНС в дял (първи) на Георги Ефтимов Н.
се предоставя втори етаж от сграда ведно с ид.части от парцел № ХІV в кв.3 по
плана на село Галата с площ от 495 кв.м. Вторият дял се предоставя на
Александър Георгиев Георгиев и Магдалена Г. Бошнакова, който дял представлява
първи етаж от повторената в него сграда и ид.части от парцел № ХІV в кв.3 по
плана на село Галата с площ от 495 кв.м. В последствие Александър Георгиев
Георгиев и Магдалена Г. Бошнакова се разпореждат през 1978г. (НА 80/1978г.) с
полученото вследствие делбата имущество в полза на Цонко Петков Цонев и Н.Ч.Ц.,
така последните придобиват собствеността върху първи етаж от сградата и
половината от дворното място, в която е построена постройката, който имот
съставлява парцел №130, целия с площ от 495 кв.м.
Няма спор между страните, а
и се установява от представените по делото писмени доказателства, в това число
удостоверения за наследници на Георги Ефтимов Н. и Цонко Петков Цонев, че
ищците са техни наследници, съответно първите трима на Цонко Цонев, а другите
на Георги Ефтимов Н.. В исковата си молба ищците твърдят, че към момента на
придобиване собствеността върху имота от техните праводатели, площта на
последния съответства на посочената в кадастралната карта от 588 кв.м., а не
така както е отразена в документите за собственост на праводателите от 495
кв.м. Разликата твърдят, че е в резултат на неточно измерване, съответно
неточно отразяване в титулите за собственост на реалната площ на имота.
Към момента на придобиване с договор за покупко – продажба
от 20.02.1920г., оформен в нотариален акт №105, дело № 142/1920г. по описа на
нотариус при ВОС, от Ефтим Н., досежно имота е бил приложим кадастрален и
регулационен план от 1910г. на село Галата. По този план предвид спецификата му
на изработка в.л. Ж.Б., чието заключение съдът изцяло кредитира, като обективно
и компетентно дадено не се установява идентичност на имота посочен в
прехвърлителната сделка от 1920г. с процесния имот. Следващия кадастрален план
е изработен през 1960г., като липсват данни същия да е одобрен с конкретна
заповед на административен орган, но по отношение на този план се установява,
че той е използван за основа при последващо изработване на нов кадастрален план
за района. Видно от представените по делото писмени доказателства (л.50) със
заповед №483/14.06.1963г. е приет уличен и дворищно регулационен план (посочен
от в.л. в заключеното, като приет през 1962г.), съответно със заповед
№946/12.12.1966г. е изменена приетата
улична и дворищна регулация, съобразно посочената заповед от 1963г. Едва
с този улично и дворищно регулационен план за процесната местност експерта
установява идентичност с процесния имот. По този план имота се идентифицира
като парцел с регулационен номер ХІV-130, с площ от 608 кв.м. По
кадастралния план (КП) от 1960г. имота се идентифицира под номер ПИ-130, с площ
от 1269 кв.м. Със заповед № 61/12.09.1971г. е одобрено последяващо изменение на
регулационния план (РП) на село Галата, което изменение засяга и квартал №3 по
плана на селото, в който се намира процесния имот. Предвид изложеното може да
бъде направен извод, че към момента на одобряване на съдебната спогодба по
делото за съдебна делба в о.с.з. проведено на 26.04.1971г., по гр. дело №
155/1971г. на ВНС, действащ е регулационния план от 1963г., изменен с РП от
1966г., по който както вече съдът посочи процесния имот се идентифицира като парцел
ХІV-130, с площ от 608 кв.м. По този план е описан и недвижимия
имот в съдебната спогодба по гр. дело №155/1971г., макар и да е посочен с площ
от само 495 кв.м., като тук съдът намира, че следва да посочи, че площта на
имота не е негов главен индивидуализиращ белег.
През 1978г. при осъществяване на разпоредителната сделка
оформена в НА №80/1978г., от която първите трима ищци черпят материални права,
действащ е РП от 1971, който е приет със заповед №61/12.09.1971г.(л.64). Въз
основа на този РП/71г. е осъществено изменение, като е образуван парцел
І-130,131,132,595 с площ от 2987 кв.м. с предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно
ползване - „сключено блоково застрояване“.
Имотът предмет на прехвърлителната сделка е индивидуализиран по КП от 1960г.,
по отношение на който бе посочено, че няма данни да е приет със съответния
административен акт, но е използван за основа на изготвяне и приемане
последващи планове. По този план имота се идентифицира като ПИ -130, с площ
от 1269 кв.м. (което измерване в.л. е осъществило по скица), при граници
имоти№№131, 132, 133, 129, 595 и улица.
При така посочените граници – улица, парцели №№131, 132, 129 и 595 в
кв.3 в НА № 80/1978г. е индивидуализиран ПИ -130, но с посочена обща площ от
495 кв.м. Мероприятието, за което е отреден имота по РП от 1971г., както и за
което е образуван парцел
І-130,131,132,595 с площ от 2987 кв.м. не е изпълнено. Регулационния план
от 1971г, респ. РП от 1963г., изменен с РП от 1966г. не е приложен, като този
си извод съдът прави от допълнителното заключение на в.л. Ж. Б. по
допълнителната съдебно – техническа експертиза, съобразно което се посочва, че
в район Аспарухово при О. В. не се съдържат данни за уредени сметки по
регулация между собствениците на имоти по кадастрален план от 1960г. При така
изложеното следва да бъде прието, че със следващия регулационен план от 1991г., който се явява и последния за
местността, в която попада имота преди приемане на кадастралната карта, отново
се променят границите на имота. По последния РП от 1991г., приет със заповед
№Г-26/28.03.1991г. имота се идентифицира като УПИ ХІV-121 с площ от 579кв.м. По
отношение на този имот по РП/91г. в.л. посочва, че е налице пълна идентичност с
имота по кадастрален план от 1987г., за който план също липсват данни за
конкретен административен акт, с който е одобрен. При осъществяване на
аналитични измервания на площта на имот с идентификатор 10135.5510.370 по КККР,
отнесена към площта на имот ХІV-121 по РП от 91г., експерта посочва, че
577кв.м. от парцел ХІV-121 по РП от 91г. попада в имот с идентификатор
10135.5510.370 по КККР. Освен това в границите на имот с идентификатор
10135.5510.370 по КККР се включват и 3кв.м. от парцел І-103, 1кв.м. от парцел
V-107, 6 кв.м. от парцел ХІІІ-120, както и 1 кв.м. от улица. Така изложеното
налага извода, че 10 кв.м. от ХІV-121 по РП от 91г. попадат в съседни парцели,
а 1 кв.м. (1,22 кв.м. съобразно допълнителното заключение) в площта на улицата,
която се намира от към южната граница на имота. Разликата от 9 кв.м. от площта
на имот с идентификатор 10135.5510.370 по КККР и парцел ХІV-121 по РП от 91г.,
вещото лице намира, че е в границите на допустимата грешка по чл.18 от
Наредбата за съдържанието, създаването и поддръжката на КККР.
Площта
е част от основните кадастрални данни за ПИ, но не е индивидуализиращ белег на
правото на собственост, а е функция на границите му. Причините за разлика в площите между документите за собственост и
реалната площ на ПИ според границите му могат да бъдат различни – техническа
грешка при измерванията и изчисленията; в резултат на факти и обстоятелства,
имащи отражение върху границите на имота /напр. проведено
отчуждаване на част от имота или урегулиране при действието на благоустройствените закони, респективно отпадане на отчуждително
действие на дворищна регулация/. Носителят на вещно право
може да иска извършване на нотариално действие или да защитава правото по
съдебен ред в действителните му граници независимо как имотът е отразен в
кадастралната карта и дали регулационните граници съвпадат с имотните, както и
дали в документа за собственост е посочена по-голяма или по-малка от
действително притежаваната площ.
Приетия дворищно-регулационен
план има пряко вещно отчуждителят действие, като новите (регулационни) граници
се считат за такива от момента на влизане в сила на административния кат, с
който е приет планът. Макари и да е предвидено заплащането на парично
обезщетение между собствениците на придаваеми части не е елемент от фактическия
състав на отчуждаването.Тогава когато няма данни вече приетия регулационен план
да е приложен, а в местността, в която се намира имота е приет нов регулационен
план, то действието на стария план се прекратява, като новия план преурежда
отново въпроса досежно границите на парцела. Предмет на разпоредителни сделки
по отменените благоустройствени закони (ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ) е парцелът, чиито
граници са определени от регулационния план. Дворищно – регулационния план
определя пространствените предели на правото на собственост, а улично-регулационния
план е свързан с цялостното благоустрояване на населените места или части от
тях – чл.35 ЗПИНМ (отм.).
В настоящия казус съдът приема, че за
местността, в която процесния имот на ищците попада последователно са приемани
регулационни планове от 1963г., съответно изменен с РП от 1966, след което е
приет РП през 1971г., и последния от 1991г., преди приемане на кадастралната
карта. Първия план, с който се приема уличната и дворищна регулация от 1963г. е
приложим към момента на осъществяване на съдебната делба от 1971г. Едва няколко
месеца след тази съдебната спогодба по гр. дело №155/1971г. на ВНС е приет
следващия РП от 1971г. По този план имотът на ищците е с площ от 608 кв.м., а
не в размер в посочените 495 кв.м., както се сочи в съдебната спогодба. Както
вече съдът посочи, доколкото липсват данни този план да е приложен предвид
това, че липсват данни за изплатени сметки по регулация между собствениците на
съседни имоти, то границите на имота се преуреждат с последващя план от 1971г.
По този план имота е предвиден за „сключено блоково застрояване“, което мероприятие
не е осъществено. Така при неприлагане и на този план приложение намира
следващия изработен от 1991г., по отношение на който се установява идентичност
с процесния имот по кадастрална карта, като разликата в площта от 9 кв.м. е в
границите на допустимата неточност. Липсват възражения от ответника, че и този
план не е приложен, от което да бъде прието, че с влизане в сила на ЗУТ,
а именно от 31.03.2001г. и предвид разпоредбата на §6, ал.2 от ПЗР на ЗУТ,
съобразно която действащите към деня на влизане в сила на ЗУТ
дворищнорегулационни планове могат да бъдат приложени по досегашния ред (т.е.
по реда на ЗТСУ) в 6 месечен срок от деня на влизане в сила на закона. След
изтичането на този срок от 6 месеца и съгласно §8 от ЗУТ, отчуждителното
действие на влезлите в сила но неприложени дворищнорегулационни планове за
заемане на придаваеми ПИ или части от ПИ се прекратява. Дворищнорегулационният план следва да се счита за приложен от
момента, когато настъпва трансформация на регулационните линии в имотни граници – съобразно приетото с Тълкувателно
решение №3/15.07.1993г., по гр. дело
№2/93г. на ОСГК на ВКС. Планът се счита за приложен както при заплащане на
дължимите уравнения на придаваемите части, така и при завземане на придаваемите
части и упражняване на десетгодишно владение по отношение на тях, като това
десет годишно владение е от значение за съвпадение на регулационните граници с
имотните такива, т.е. за прилагате на регулацията. В тази насока в
производството по делото се събраха и гласни доказателства посредством разпита
на свидетеля Любен Илиев Н., който посочи, че владение върху имота се
осъществява от ищците, който имот е ограден от три страни, а от четвъртата
страна границата е улица. Отделно от
това следва да бъде посочено, че претенции за неприложена последна регулация и
от там отпадане действието на последния регулационен план могат да имат
собствениците на съседни имоти от които са отнети части и са придадени към
процесния, а не О. В.. Ответникът е собственик на улицата, която е южна граница
на процесния имот, при което единствено отчуждително действие по чл. 39 ЗПИНМ (отм.),
(който се явява приложимия закон към момента на съдебната спогодба от 1971г.)
на улично – регулационния план би предпоставило наличието на права за
последния. С изменение на този текст на чл.39 ЗПИНМ (отм.)
от ДВ бр.54/6.07.1956 г., недвижими имоти на частни лица и обществени
организации, отредени за мероприятия по уличнорегулационния план, се считат
отчуждени от деня на обезщетяване на собственика съгласно ППЗПИНМ.В тази хипотеза също от заключението на в.л., се установи, че липсват данни
за заплащане на дължими обезщетения по отчуждаване от страна на общината в
полза на собственици съобразно кадастралния план от 1960г., при което следва да
се приеме, че не е приложима хипотезата на чл.39 ЗПИНМ (отм.)
от ДВ бр.54/6.07.1956 г., което от своя страна да предпостави възникване на
материални права спрямо ответника и то по отношение на процесния имот.
Предвид изложените мотиви
съдът приема, че последния регулационен план е приложен, регулационните граници
са станали имоти за процесния имот. Налице е идентичност на имота по последния
ЗРП от 1991 с имот с идентификатор 10135.5510.370 по кадастралната карта, като минималната разлика в площите съдът приема, за
допустима по закон. При така изложеното приема, че Н Ч.Ц., ЕГН **********
***. І-ви ранг Г К, е собственик на процесната идеална част, от която една част е придобита по
наследство от съпругът си Цонко Петков Цонев, б.ж. на гр. Варна, а друга вследствие прекратена СИО по отношение на придобития с
договор за покупко – продажба имот, оформен в нотариален акт №80/1798г. Н.Ц.И.,
ЕГН ********** ***. І-ви ранг Г К, М.Ц.Я.,
ЕГН ********** ***. І-ви ранг Г К са собственици на процесната идеална част по наследство останало от
наследодателя им Цонко Петков Цонев, б.ж. на гр. Варна, който имот същия приживе е придобил по силата на договор за покупко –
продажба от 20.07.1978г., оформен в НА № 80, том VІ, дело № 2355/1978г. Ищците М.Д.Н.,
ЕГН ********** ***, Г.Е.К., ЕГН ********** ***, Д.Г. Ц,, ЕГН ********** *** и Х.Х.Н., ЕГН ********** *** са собственици на процесната реална част по наследство от общият им
наследодател Георги Ефтимов Н.,***, придобити от последния по силата на съдебна
спогодба по гр. дело № 155 от 1971г. на ВНС.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в
полза на ищците следва да бъдат присъдени разноски в размер на 660 лева, от
които 350 лева заплатено възнаграждение за процесуално представителство и 310
лева съдебно – деловодни разноски.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О.
В., с
административен *********, представлявана от И.П.в
качеството му на **, че Н Ч.Ц., ЕГН ********** ***. І-ви ранг Г К, Н.Ц.И., ЕГН ********** ***. І-ви ранг Г К, М.Ц.Я., ЕГН ********** ***. І-ви ранг Г К, М.Д.Н.,
ЕГН ********** ***, Г.Е.К., ЕГН ********** ***, Д.Г. Ц,,
ЕГН ********** *** и Х.Х.Н., ЕГН **********
*** са собственици на 93
кв.м. ид.части от поземлен имот с идентификатор
10135.5510.370, представляващ дворно място, целия с площ от 588
кв.м., находящ се в гр. Варна, ул. Кап. І-ви ранг
Георги Купов №17 при граници
имоти с идентификатори: 10135.5510.124, 10135.5510.371, 10135.5510.369,
10135.5510.367, 10135.5510.366 и 10135.5510.365, на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.
Осъжда О. В., с административен *********, представлявана от И.П.в
качеството му на ** да заплати на Н Ч.Ц.,
ЕГН ********** ***. І-ви ранг Г К, Н.Ц.И., ЕГН ********** ***.
І-ви ранг Г К, М.Ц.Я., ЕГН ********** ***. І-ви ранг Г
К, М.Д.Н., ЕГН ********** ***, Г.Е.К., ЕГН ********** ***, Д.Г. Ц,, ЕГН ********** *** и Х.Х.Н., ЕГН ********** *** сумата от 660 (шестстотин и шейсет)
лева, от които 350 лева заплатено възнаграждение за процесуално
представителство и 310 лева съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчване на съобщението за обявяването му,
ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: