Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 20.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВРАЦА, първи граждански състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА
при секретаря Н. Г., като разгледа гр.д. № 5462 по описа на ВРС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. ГПК вр. с чл. 49 СК.
Предявен е от И.Г.Н. срещу Д.И.Н. иск с правно основание чл.49, ал.1 вр. ал.3 от СК за прекратяване с развод на сключения между същите на 14.05.1995г. граждански брак като дълбоко и непоправимо разстроен без произнасяне по вината, обективно съединен с небрачни искове за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака малолетно дете на ищеца, като бъде определен режим на лични отношения между ответницата и детето, и за осъждане на ответникацата да заплаща на малолетното си дете месечна издръжка в размер на 150 лева. Направено е искане за предоставяне на семейното жилище на ищеца.
Ищецът
сочи, че с ответницата сключили брак на 14.05.1995г., като от брака си имат две
деца – Д. И.Н., навършила пълнолетие, и В.И.Н., която е непълнолетна. Излага,
че с ответницата живеели в град Враца първоначално на квартира, след това в
имот, собственост на неговата майка. Имали нормални семейни взаимоотношения до
преди две години. След това те значително се влошили, тъй като ответницата
постоянно създавала поводи за скандали, преустановила грижите за домакинството
и децата. Твърди, че скандалите се случвали в присъствието на децата. Излага,
че ответницата напуснала семейното жилище в началото на ноември 2017г., като
децата останали да живеят с него и той полага грижи за тях към момента. Сочи,
че не знае къде живее ответницата, не поддържат съпружески отношения, бракът им
съществува само формално. Моли бракът да бъде прекратен без съдът да изследва
вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство. Моли упражняването на
родителските права по отношение на детето В. да му бъдат възложени, като на
майката бъде определен режим на лични отношения и същата бъде осъдена да
заплаща издръжка в размер от 150 лева месечно на детето. Желае да му бъде
възлажено ползването на семейното жилище.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Счита, че не е установено по безспорен начин настъпването на неговото дълбоко и непоправимо разстройство, както и не желае да бъде прекратен с развод. Признава, че в последните две години в отношенията помежду им е настъпила промяна. Сочи, че причината за нея е новата работа на съпругът й, която изисквала работа на смени, включително нощни, след което ищецът изисквал спокойствие и тишина. Новата работа довела до промяна в неговото поведение, станал изнервен, което породило противоречия между тях. Друга причина за тях били и хормоналния дисбаланс, който при нея бил породен от аденом на щитовидната жлеза. Излага, че на 11.10.2017г. ищецът й предложил да прекратят брака си със споразумение по взаимно съгласие, което предвиждало родителските права да бъдат предоставени за упражняване на ищеца, с което тя не била съгласна. Решила да се изнесе от общия им дом, за да преосмислят отношенията си и да вземат решение за съвместния си живот. Няколко седмици по-късно получила молбата за развод. Сочи, че въпреки настъпилите проблеми в отношенията им с ищеца, не е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака им, който с общи усилия може да бъде заздравен. В случай, че бракът бъде прекратен, ответницата оспорва направеното искане да бъдат предоставени родителските права над малолетното дете В. на ищеца, като счита, че тя разполага с родителски капацитет и възможности да поеме грижите за детето. Сочи, че през годините ищецът е отсъствал от дома за продължителни периоди във връзка с работата си като военен, през които грижите за децата и домакинството поемала единствено тя. Моли да й бъде предоставено ползването на семейното жилище, на бащата да бъде определен режим на лични отношения с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца, както и същият да бъде осъден да плаща на малолетното дете В. месечна издръжка от 150 лева.
След преценка на събрания доказателствен материал и при съобразяване становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от удостоверение за сключен граждански брак, издадено от Община Перник въз основа на акт за граждански брак № 173 от 14.05.1995г., съставен в гр. Перник, Д.И. Методиева и И.Г.Н. сключили граждански брак, като след брака съпругата приела фамилното име на съпруга - Н..
От представения по делото заверен препис от удостоверение за раждане, съставен в гр. Враца въз основа на акт за раждане № 49/24.01.2005 г., се установява, че от брака си страните имат общо малолетно дете – В.И.Н., родено на *** г., а от удостоверение за раждане, съставено въз основа на акт за раждане №0199/26.03.1998г. се установява, че от брака си страните имат и пълнолетно дете – Д. И.Н., родена на ***г.
Установява се от представени нотариален акт №72, том VI, дело №2576 от 1997г. при нотариус Рейна Стефанова, че собственик на семейното жилище, находящо се на адрес гр. **************е Д. И. Т.
От удостоверение №0/13.12.2017г. от дирекция „Регионална служба по заетостта” Монтана се установява, че средният месечен доход за последните дванадесет месеца на ответницата Д.И.Н. е в размер на 570 лева.
Установява се от представена по делото епикриза от УСБАЛЕ „ Акад. Ив. Пенчев” ЕАД – София, че Д. И.Н. е постъпила с диагноза тиреотоксикоза с токсичен единиен тиреоиден възел, претърпяла е операция с нормално протекъл следоперативен период.
От представено удостоверение № 10530-р-142/22.01.2018г. се установява, че ищецът И.Н. е получавал среден доход от 1550 лева месечно през 2017г. А от удостоверение изх.№ 1021-06-361/15.02.2018г. се установява, че ищецът получава и пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69 КСО в размер от 785,43 лева месечно.
Представено е удостоверение №524/26.01.2018г. на Медицински университет „Проф. Д-р И. *** се установява, че Д. И.Н. е записана като студент по специалност „медицинска сестра” в първи курс за 2017/2018г.
Постъпил е по делото социален доклад от Д „СП” – Враца. Социалният работник след като е провел разговор с всеки от двамата родители на детето В., както и със самото дете е установил, че за детето основни грижи в момента полага бащата. На детето е осигурено всичко необходимо, упражнява се адекватен родителски надзор над него, осигурена е нормална и спокойна среда за неговото пълноценно физическо, психическо и емоционално здраве. На детето е изграден дневен режим. Детето има изградена емоционална връзка и с двамата си родители, която не е прекъсната след като майката се е изнесла от дома им.
В съдебно заседание детето е изслушано и същото категорично е заявило, че желае да продължи да живее заедно с баща си и по-голямата си сестра. Посещавала е новото жилище на майка си, но не желае да се премести да живее с него. Свободно осъществява контакти с майка си като я посещава на работното й място.
Събрани са и гласни доказателства чрез изслушването на двама свидетели. Свидетелят Д. Н. е дъщеря на страните, поради което нейните показания са разгледани от съда като са взети предвид всички доказателства по делото на основание чл.172 ГПК. Същите са последователни и логични и се подкрепят както от показанията на другия свидетел, така и от събраните по делото писмени доказателства, поради което съдът ги цени като достоверни. Същата е изложила, че в последните две-три години между родителите й имало проблеми, които се изразявали в скандали и спорове. Установила, че майка й се изнесла от жилището като се прибрала вкъщи и не я заварила там. Живее заедно с баща си и по-малката си сестра. Подпомага баща си в полагането на грижите за В., когато той е нощна смяна на работа. След като майка й се изнесла от дома им, бил сменен патронът на входната врата, с което бил ограничен достъпът й до семейното жилище.
Свидетелят
Й.П.е изложила, че познава семейството от много години, но в последните две
години се появили проблеми между тях, като тя не знае причината за тях. Всяка
от страните е споделяла с нея различни съображения, които провокират
неразбирателството между тях. Ищецът споделял с нея, че ответницата не се грижи
за домакинството и за децата, а тя обяснявала това със здравословните си
проблеми. Изложила е, че според нейните наблюдения бащата на В. е грижовен и
полага необходимите грижи за своето малолетно дете, което към момента живее при
него. Детето не е прекъснало връзката си с майката, въпреки че тя не е
допускана в семейното жилище, където В. живее с баща си.
При изсклушването на бащата по реда на чл.59, ал.6 СК същият излага, че той е бил родителят полагал основни грижи за децата в последните две години, а откакто ответницата се е изнесла от дома им, той е поел изцяло грижата за малолетното дете В.. Осигурил е всичко необходимо за детето, включително надзор от по-голямата й пълнолетна сестра в случаите, в които отсъства от дома им във връзка с работата си. Сочи, че не е ограничавал контактите между ответницата и В., но е имало случай, в който майката не е спазила уговорения час, в който е трябвало да върне детето при баща му.
Майката е изложила, че тя има по-голяма възмжност да се грижи за детето, тъй като работи в гр. Враца, за разлика от ищеца, който работи в гр. Монтана. При необходимост може да разчита за помощ на своите родители, които да я заместят в грижите за В., когато й се налага да отсъства, но същите не живеят в гр. Враца. Намира, че тя е по-подходящия родител с оглед възрастта и пола на детето. Към момента жилището й не разполага с условията, които са осигурени на детето в досегашния им дом.
Представената служебна бележка от М. И. не следва да бъде обсъждана, тъй като същата представлява свидетелско показание, което не е събрано по съответния ред.
Други допустими, относими и необходими доказателства не са представени.
По иска по чл. 49, ал. 1 СК:
Дълбокото и непоправимо разстройство на брака е обективно нетипично
състояние на брачната връзка, което я характеризира с пълно отсъствие на
нормални духовни, физически, социални и т.н. контакти между съпрузите, което
състояние е непреодолимо и необратимо.
От събраните по делото доказателства се установява, че страните са във
фактическа раздяла, считано от началото на месец ноември 2017 г., когато Д.Н.
напуснала семейното жилище, като повод за това решение не е посочен. Не може да
бъде възприето твърдението на ответницата, че дълбоко и непоправимо
разстройство на брака не е настъпило. Установи се от събраните по делото гласни
доказателства, че проблеми между нея и ищецът са възникнали преди две години,
които са се изразили в неразбирателство и скандали. Тя е взела решението да
напусне семейното жилище и да живее самостоятелно на друго място. У ответника е
налице убеждението, че брачната връзка не може да бъде възстановена. Не е
налице възмжност за заздравяване на брачната връзка при наличие на желание само
от едната страна в него. Следва да се отбележи и че ответницата не посочи
никакви конкретни действия, които е предриела във връзка с това свое желание.
С оглед изложеното, съдът намира, че между страните е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, което е несъвместимо с продължаване на неговото съществуване. Брачната връзка между тях е изпразнена от съдържание, което налага нейното прекратяване. Страните живеят разделени в един относително продължителен период от време /около 4 месеца/. Липсва желание за възстановяване на брачните отношения, липсват опити в тази посока от някоя от страните, включително от ответницата, която оспорва прекъсването на брачната връзка. Брачната връзка отразява отношения между пълнолетни и равнопоставени правни субекти, които доброволно са избрали да създадат семейство заедно. Същата е напуснала семейното жилище преди подаване на исковата молба. И двете страни излагат съображения за поведение на другия съпруг, което за него е неприемливо и пречи на брачното им съжителство. Брачният съюз е доброволен и неговото продължаване не може да бъде наложено на страна, която вече го желае. При това състояние на брачната връзка не може да се приеме, че тя може да бъде заздравена. Изложеното дава основание на съда да приеме, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен, което налага неговото прекратяване.
Страните не са
направили искане за произнасянае по въпроса за вината, поради което съдът не
следва да разглежда този въпрос.
По иска за предоставяне
упражняването на родителките права и определяне режим на лични контакти:
При произнасяне по въпроса на кого от
родителите се предоставя упражняването на родителските права, съдът изхожда
преди всичко от интересите на детето.
Съгласно чл. чл. 59, ал. 4 СК съдът решава въпросите по чл. 59, ал. 2 СК, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като:
възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение
към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите,
пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на
родителите, социално обкръжение и материални възможности. Така изброените
критерии са възприети и в ППВС № 1/12.11.1974 г., чието задължително тълкуване
е приложимо и при действащия Семеен кодекс, в сила от
Легално определение на понятието
“най-добър интерес на детето” се съдържа в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДт.
Определението включва изброяването на сходни критерии, като посочените в чл.
59, ал. 4 СК. Така ЗЗДт сочи, че следва да се преценят желанията и чувствата на
детето; физическите, психическите и емоционалните му потребности; възрастта,
пола и миналото му; опасността или вредата, която е причинена на детето или има
вероятност
да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето;
последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и др.
Изброяването на критериите както в СК, така и в ЗЗДт не е изчерпателно, като
цялостната преценка относно интереса на детето се извършва от съда след
обстойно проучване и анализ на всички показатели, които имат отношение към
развитието и благосъстоянието на детето.
Насока при преценката на обстоятелствата,
касаещи висшите интереси на детето, ни дава и Конвенцията за правата на детето
(приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г.,
ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила
от 3.07.1991 г.),
съставляваща част от вътрешното право на страната съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България.
По отношение на материалните възможности на родителите съдът отчете,
че двете страни разполагат с необходимите финансови средства за отглеждане на детето.
Доходите на майката са около 600
лв. на месец, а на бащата около 2000
лева.
По отношение на социално-битовите условия за отглеждането на детето, същото понастоящем живее със своя баща в семейното жилище. От представения социален доклад се установява, че жилищните и хигиенно-битовите условия за отглеждане на детето са на много добро ниво. Осигурено е необходимото пространство и площ, съответстващи на индивидуалните и базови потребности на детето. Отразено е, че бащата разполага с необходимия родителски капацитет за отглеждане и възпитаване на детето, както и че контактите с майката не са прекъсвани. Установява се, че майката също разполага с родителски капацитет, изразява готовност да полага грижи за него и може да бъде подпомагана в това от своите родители, които живеят в друг град. Не са установени жилищно-битовите условия в дома на майката, но същата сама е заявила, че не би могла на този етап да осигури на детето същите удобства, с които то вече разполага. Следва да се вземе предвид, че домът на бащата е този, в който детето е живяло до момента, там се чувства добре, разполага с всички удобства, с които е свикнало, като неоправдано би се провокирал допълнителен стрес за него при преместването му в друг, непознат за него дом. Бащата е подпомаган в отглеждането на детето В. от другата си дъщеря – Д., която вече е пълнолетна и е студент в гр. Враца. Същата заяви, че полага грижи за сестра си, когата баща им е на работа нощна смяна. Детето е свикнало с нея, тя живее в едно домакинство с В. и техния баща. Никой от свидетелите, нито от страните не посочи при напускане на семейното жилище, ответницата да е заявила, че желае да полага грижи за детето В., което да отиде да живее при нея.
Желанието на детето, също следва да бъде взето предвдид. Социалния работник установи, че детето необезпокоявано и спокойно изрази своето желание, което беше категорично, че желае да продължи да живее с баща си и сестра си. Детето не сподели да са възникнали конфликти между него и майка му, но сподели, че срещите му с нея са намалели.
Що се отнася до
възрастта на децата, то съгласно т. II, б. “ж” ППВС №
1/12.11.1974 г. възрастта е обстоятелство, което може да окаже значение, когато
наред с другите обстоятелства детето се нуждае от определени родителски грижи. Това е и причината, поради
която се сочи, че ниска възраст, при която по-пригодна за отглеждането на
детето се оказва майката, е тази, когато детето е пеленаче и в първите години от живота си.
Това разрешение няма отношение към настоящия случай, тъй като детето не е в
тази възраст.
Съдът намира, че неоснователни са и
наведените доводи, за по-добър родителски контрол, който може да осъществява ответницата.
Възраженията в тази връзка са изложени с оглед работата на ищеца, която налага
отсъствието му от дома, поради това, че същата е на смени, част от които са
нощни, както и че полага труд в друго населено място. Съдът намира тези съображения
за неоснователни. Ищецът посочи, че дава 13 дежурства месечно, като половината
от тях са нощни. Същият отсъства не повече от 7 нощи на месец, като в тези дни
е осигурил надзор над детето. В останалите дни бащата е ангажиран както всеки
друг трудово зает родител в рамките на работния ден, поради което не е
ограничена възможността му да упражнява надзор над детето. Не са оспорени
родителските му качества от ответницата, напротив тя намира, че същият е добър
родител. Ответницата се самоопределя като по-строгия родител, поради което
намира, че тя е по-подходящия родител за отглеждане на детето. Не се събраха
никакви доказателства в подкрепа на твърдението на майката, че тя е
по-подходящия родител, който в по-голяма степен ще допринесе за доброто възпитание
и изграждане като личност на детето.
Като съобрази представените по делото доказателства – свидетелески показания, социален доклад, изслушване на детето,и при съвкупната оценка на очертания по-горе най-добър интерес на детето В., съдът прецени, че непосредственото упражняване на родителските права следва да се предостави на бащата на детето В.И.Н.. Местоживеенето на детето ще съвпада с местоживеенето на бащата – град Враца, ****************Следва да се отбележи, че възлагайки упражняването на родителските права само на единия родител, другият не губи нито качеството си на родител, нито правата и задълженията си на такъв.
По отношение на личните
отношения между детето В.И.Н. и тяхната майка Д.И.Н., с която детето няма да
живее, както и по въпроса за издръжката:
Личните отношения между децата и
родителя, при когото те няма да живеят, представляват последица на
постановеното решение, като съдът се произнася, изхождайки изцяло от принципа
за осигуряване най-пълноценна защита на интересите на децата.
От събраните по делото доказателства се установява, че и двамата родители са се грижили за децата, докато са живели заедно и майката Д. продължава да осъществява контакти с детето и има емоционална връзка между тях. Съдът намира, че на майката трябва да се осигури правото да взема децата при себе си два пъти в месеца – всяка първа и трета събота и неделя с преспиване, от 10,00 ч. в съботата до 17,00 ч. в неделя На майката следва да се осигури и възможност да взема детето при себе си и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.
По издръжката:
Предявеният
иск за издръжка е за сумата от 150 лв. на месец за всяко дете. Съдът взе предвид,
че не се установиха специфични нужди на детето, които да налагат по-висок
размер на издръжката от обичайния за дете на възраст от 12 години за
осигуряване на необходимото за храна, дрехи, обучение и свързаните с неговите
потребности разходи. Като съобрази, че детето В. е на дванадесет години, съдът намира, че
необходимата сума за неговата издръжка е 250 лева, като майката следва да
заплаща сумата от 130 лева, а бащата, при което детето живее, отговаря за
остатъка от 120 лева. Установи се по делото, че майката има доход от 570 лева
на месец, поради което същата има възможност да осигурява посочената издръжка
на детето си. Следва да се има предвид, че родителят дължи издръжка на
непълнолетните си деца, независимо от дохода си, както и че минималната издръжка
към настоящия момент е 127,50 лева, която се присъжда и в хипотеза на
работоспособен родител, чиито доходи са неустановени и не е доказано, че същият
разполага с имущество и реализира някакъв доход. Съдът намира, че с оглед
получавания доход от майката, който е над минималната работна заплата за
страната от 510 лева, същата може да заплаща определената издръжка от 130 лева.
По иска по чл. 53 СК:
На основание чл. 322, ал. 2 ГПК с решението по иск за развод съдът задължително се произнася и по небрачния иск за фамилното име на съпрузите. Не са правени искания в тази връзка, поради което ответницата следва да продължи да носи брачното си фамилно име с оглед текста на чл.53 СК, съгласно който съпругът може да възстанови фамилното си име преди брака, което предполага изрично волеизявление от него в този смисъл.
По иска по чл.56 СК:
Не се спори между
страните, че жилището, находящо се в гр. Враца, ****************е семейно
жилище по смисъла на §1, т. 1 ДР към
СК, което страните са обитавали заедно с децата си до настъпването на
фактическата раздяла. Съдът съобразява интересите на детето, упражняването на
родителските права за което е предоставено на бащата И., поради което неговото
искане за възлагане на семейното жилище следва да бъде уважено.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл.329, ал.1, изр.2
от ГПК разноските остават за страните, както са ги направили, в случаите когато не е установена вина или
недобросъвестност на някоя от тях. Ответникът по уваженият иск за издръжка
следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Враца сумата от 187,20 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА на основание чл. 49, ал. 1 СК развод между И.Г.Н. с ЕГН ********** *** и Д.И.Н. с ЕГН ********** ***, сключили граждански брак на 14.05.1995 г. в гр. Враца, за което е съставен акт за граждански брак № 173/14.05.1995 г. като дълбоко и непоправимо разстроен.
ПРЕДОСТАВЯ на осн. чл. 59, ал. 2 СК упражняването на родителските права над детето В.И.Н., ЕГН *********** на бащата И.Г.Н. с ЕГН **********, като постановява същото да живее при бащата на адрес: гр. Враца, ****************ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката Д.И.Н. с ЕГН ********** с детето В.И.Н., ЕГН ***********, както следва:
- два пъти в месеца – всяка първа и трета събота и неделя с преспиване, от 10,00 ч. в съботата до 17,00 ч. в неделя.
- един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата Д.И.Н. с ЕГН ********** да носи брачното си фамилно име - Н..
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл.56 СК семейното жилище, находящо се в гр. Враца, ****************за ползване на И.Г.Н. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА Д.И.Н. с ЕГН **********да заплаща на В.И.Н., ЕГН ***********, чрез нейния баща и законен представител И.Г.Н. с ЕГН **********, издръжка в размер на 130,00 лв./сто и тридесет лева/, считано от влизане на решението в законна сила до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над тази сума до пълния предявен размер от 150 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК Д.И.Н. с ЕГН ********** да заплати по сметка на РС-Враца сумата от 187,20 лева /сто осемдесет и седем лева и 20 ст./, представляваща държавна такса върху тригодишните платежи на присъдената издръжка.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Враца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: