№ 2820
гр. С., 09.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание
на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20221000500974 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частна жалба на Л. Е. Г. чрез
процесуалния й представител срещу определение № 260399/ 20.01.2012г. на
СГС, ГО, 18 състав, постановено по гр.д. № 9457/20г. по реда на чл.248, ал.1
от ГПК, по отношение размера на присъдените разноски в полза на
ответника.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно и
необосновано. Съдът не е изложил мотиви защо изменя решението в частта
за разноските. С решението са присадени 1250 лв., а с обжалваното
определение се присъждат допълнително 3750лв. или общо разноските
стават 5000лв. В молбата на ответника се сочи какво следва да се присъди, на
въз основа на какво.
Затова моли въззивния съд да отмени атакуваното определение.
Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД в съдебно заседание чрез процесуалния
си представител оспорва частната жалба.
Съдът, след като обсъди доводите на страните, намира, че частната
жалба е допустима като подадена в законоустановения преклузивен срок по
чл.275, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна чрез валидно упълномощен
процесуален представител и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен
контрол.
Разгледана по същество тя е частично основателна.
1
Разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК предвижда процесуална
възможност всяка страна да поиска допълване или изменение на
постановеното решение в частта на разноските. При първата хипотеза не е
необходимо тя да е представила списък на разноските по чл.80 от ГПК,
докато при втората условие за допустимост на молбата за изменение е
представянето на такъв. В случая е се оспорват присъдените с определението
по чл.248, ал.1 от ГПК разноски на другата страна и представянето или не на
списък по чл.80 от ГПК не обосновава допустимостта на производството.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е уважил
молбата на ЗД „Бул Инс“ по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.
Настоящата инстанция намира, че в производството пред
първоинстанционния съд не е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, което да бъде
разгледано от СГС. Претендираните разноски от страна на ответника са
6250лв., от които 6000лв. адвокатско възнаграждение и 250 лв. депозит за
вещо лице и свидетел. Отнесена тази сума към отхвърлената част от иска от
първоинстанционният съд дава разноски за застрахователя от 5000лв. Затова
правилно в обжалваното определение са присъдени допълнително още 3
750лв.
В случая въззивният съд следва да съобрази резултата от
инстанционния контрол. При намаляване на размера на отхвърлената част от
иска, а именно 64 000лв. общо дължимите разноски за СГС на ответника са
3333,33лв. От тази сума трябва да се приспадне сумата от 1250 лв. или остава
дължима такава от 2 083, 33лв.
Изложеното налага извод за отмяна на атакуваното определение на
СГС над сумата от 2 083, 33лв.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260399/ 20.01.2012г. на СГС, ГО, 18 състав,
постановено по гр.д. № 9457/20г. над сумата от 2083, 33лв. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ЗД „Бул Инс“ АД по реда на
2
чл.248, ал.1 от ГПК за сумата над 2083,33лв. до 3750лв.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок
от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3