Р Е Ш Е Н И Е
№ 23.09.2021 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение
, II “Б” състав , в публично заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и първа година , в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа
докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №5441 по описа на 2021 година,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по
чл.258 – чл.273 ГПК
/въззивно обжалване/.
В. гр.д. №5441/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на В.И.Б. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №2002 от 29.01.2021 г постановено по гр.д.№42026/2018 г на СРС , 118 състав ; в частта , с която е признато за установено спрямо въззивника
, че същият дължи на основание чл.422 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ ,чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД *** сумата от 1572,96
лева цена на незаплатена топлинна енергия за периода м.09.2013 г – м.04.2016
г за ап.№29 в гр.София , ж.к.Толстой бл.66 вх.1 ет.6 ; и сумата от 48,57
лева за дялово разпределение за периода м.09.2013 г – м.04.2016 г , ведно
със законната лихва от 27.10.2016 г до окончателното заплащане на сумите ; за
които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 21.03.2017
г по ч.гр.д.№60913/16 г на СРС , 118 състав . Решението на СРС се обжалва и в
частта за разноските .
В диспозитива си СРС е посочил и за точно коя част
от процесните периоди е констатирал , че се дължат процесните суми . Въпреки това посочване за процесни периоди
трябва да се считат тези посочени в исковата молба .
Въззивникът излага доводи за недопустимост и неправилност на решението на
СРС /в обжалваната част/ . Счита , че
исковата молба е нередовна , защото в нея не е посочено как е формирана
незаплатената топлинна енергия – за отопление на имота , за сградна
инсталация/общи части и за топла вода . Въззивникът твърди , че не е потребител
на топлинна енергия , защото е открита партида за имота на В.Б. и няма данни да
са му изпращани изравнителни сметки . При смърт на ползвател не могат да се
породят договорни отношения със собственика , защото той не е могъл да упражни
права по чл.150 ал.3 ЗЕ . Недопустими са
принудителни доставки по чл.147 а ЗЗП и потребителят може да се откаже от
договора по отношение на доставката за имота му. Няма данни за публикуване на
ОУ .
Въззиваемата страна не подала писмен
отговор на въззивната жалба . С молба от
15.09.2021 г оспорва същата .
Третото лице “Б.” ООД *** не взема становише по въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника
на 09.02.2021 г и е обжалвано в срок на 22.02.2021 г .
Налице е правен
интерес на въззивника за обжалване на
решението на СРС в посочената част .
След преценка на доводите в жалбата
и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост
на съдебното решение в обжалваната част , като такива
основания не се констатират . Не е необходимо да се посочват в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и в исковата молба отделни „пера“ от
доставената топлинна енергия /топла вода , сградна инсталация , отопление на
имота и пр./ , защото според ЗЕ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г за
топлоснабдяването топлинната
енергия се измерва и изчислява общо
респ.така се издават и съответните известия и фактури .
Относно доводите за
неправилност съдът е ограничен до
изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и
императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013
г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
Решението на СРС е правилно в
обжалваната част .
Законосъобразно СРС е приел , че ответникът е потребител на топлинна енергия съгласно императивната
норма на чл.153 ЗЕ . Този факт е доказан от нотариален акт за собственост
на стр.27-28 от делото пред СРС ,
като първоинстанционният съд е съобразил периода , в който потребител на топлинна
енергия е бил ползвателят Перунка Банчева .
Без значение е на чие име е водена партидата , защото
няма данни това лице да е подписало писмен договор с ищеца като наемател ,
заемател за послужване и пр.
С Решение
№ 5 от 22 април 2010 г. по конституционно дело № 15 от 2009 г.,
Конституционният съд отхвърли искането на омбудсмана на Република
България за установяване на противоконституционност на чл.153 ал.1 и ал.6 от
ЗЕ. В мотивите на решението е посочено, че: "Разпоредбите на чл.153 ал.1 и
6 от ЗЕ изпълняват конституционните изисквания да защитават правата на
потребителите за ползване на топлинна енергия. Сградната инсталация е обща част
по смисъла на ЗЕ, Закона за собствеността и Закона за
управление на етажната собственост и всички собственици и носители на вещни
права следва да се считат за потребители и да поемат ползите и тежестите,
свързани с употребата на общата вещ". Правото на част от собствениците да
не ползват топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти не налага
на извода, че не следва да заплащат топлинна енергия, защото освен собственици
и титуляри на вещни права на конкретни имоти, те са съсобственици на
сградната инсталация и на общите части в сградата и следва да поемат
припадащата им се част от разходите за топлинна енергия, свързани с тях и в
този смисъл е решението на КС. Гражданите имат правото да преустановят
подаването на топлинна енергия към имотите си, но те остават потребители на
топлинна енергия за общите части на сградата - етажна собственост и на
отдадената от сградната инсталация, която също е обща част. Тези потребители обективно
получават в имотите си част от топлинната енергия, отдадена от
хоризонталните и вертикални топлопроводи на сградната инсталация, поради което
не е налице пълна липса на потребление на топлинна енергия. С оглед на
изложеното се налага изводът , че индивидуален и пълен отказ
от потребление на топлинна енергия в присъединена към топлопреносната мрежа
сграда в режим на етажна собственост е невъзможен и недопустим, тъй като всички
съсобственици поемат съобразно дела си част от разходите, свързани с
експлоатацията на общите части и сградната инсталация. Друго законодателно
разрешение за общите части на сграда - етажна собственост не може да се даде
предвид характера на подобни сгради.
При специалната уредба на ЗЕ не е необходимо подписване на писмен договор с ответниците . Общите условия на ищеца се одобряват и
публикуват по реда на чл.150 ЗЕ. Налице е специален закон , който
изключва приложимостта на чл.16 ЗЗД и на ЗЗП по отношение на необходимостта от
изрично приемане на договорни клаузи и ОУ .
Ищецът е представил доказателства , че процесните ОУ са надлежно публикувани.
Упражняването
на права по чл.150 ал.3 ЗЕ е възможно
само в преклузивен срок - до 30 дни
след влизането в сила на общите условия. Лица , които не са били потребители
към този момент нямат възможност на предложат специални условия на ищеца , но
могат да изберат да не придобиват топлофициран имот при вече известни ОУ и/или
да инициират преустановяване на доставките на
топлинна енергия за цялата етажна собственост по реда на чл. 153, ал. 2 ЗЕ. Както е посочено в Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018 г по тълк.дело № 2/2017 г на ОСГК
на ВКС предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са потребители на топлинна енергия за битови нужди,
към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153 ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Съгласието за доставката и нежеланието за
преустановяване й по реда на чл. 153, ал. 2 ЗЕ съставлява "искане" на услугата по смисъла на чл. 62,
ал. 1 ЗЗП, поради което между двата закона не съществува противоречие и не
може да става въпрос за приложението на § 1 ДР ЗЗП. Следователно , не може да става въпрос за
принудителна продажба/непоискана доставка .
Доставената топлинна енергия е доказана със заключението на СТЕ , като СТЕ доказва и че процесния
имот е топлоснабден за процесния период. Според СТЕ измерването и отчитането на доставената
топлинна енергия и начисляването на сметки е извършвано съгласно действащата нормативна уредба. СТЕ е взела предвид вида на сградната инсталация и отопляемия
обем на жилището и общите части . От отчетеното количество топлинна енергия са
приспаднати технологичните разходи за абонатната станция за сметка на ищеца .
Дяловото разпределение и изравнителните сметки са изготвени съобразно ЗЕ и
Наредба №16-334 от 06.04.2007 г за топлоснабдяването . СТЕ доказва законно измерване и отчитане на топлинната енергия .
СТЕ установява , че третото
лице помагач е извършвало дялово разпределение за етажната собственост на
ответника като не са били налице възражения от управителните органи на етажната
собственост .
Налага се изводът ,
че решението на СРС е правилно и трябва да бъде потвърдено в
обжалваната част .
По изложените
съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №2002 от
29.01.2021 г постановено
по гр.д.№42026/2018 г на СРС , 118 състав ; в частта ,
с
която е признато за установено спрямо В.И.Б.
ЕГН ********** от гр.София , че същият дължи на основание чл.422 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ ,чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД ***
сумата от 1572,96 лева цена на незаплатена топлинна енергия за периода
м.09.2013 г – м.04.2016 г за ап.№29 в гр.София , ж.к.Толстой бл.66 вх.1 ет.6 ;
и сумата от 48,57 лева за дялово разпределение за периода м.09.2013 г –
м.04.2016 г , ведно със законната лихва от 27.10.2016 г до окончателното
заплащане на сумите ; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК от 21.03.2017 г по ч.гр.д.№60913/16 г на СРС , 118 състав ; както
и в частта за разноските .
Решението е постановено при участието на “Б.” ООД *** като
трето лице помагач на ищеца “Т.С.” ЕАД *** .
Решението не подлежи на обжалване , поради
материален интерес под 5000 лева по всеки
от исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК / .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.