РЕШЕНИЕ
№ 334
гр. Пловдив, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20235300500107 по описа за 2023 година
Производство по чл. 258 следв. от ГПК, образувано по жалба на ответника по спора
Община К. срещу Решение № 343 от 08.11.2022 г., пост. по гр.д. № 369/2021 г. на РС –
Карлово, с което е признато за установено на основание чл. 54 ал. 2 от ЗКИР по отношение
на Общината, че ищците Т. И. С. и С. М. С. са собственици на основание договор за покупко
– продажба и наследствено правоприемство на недвижим имот както следва: Дворно място с
площ от 2 151 кв.м., ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, който
имот по отменения КРП на село ***, одобрен със Заповед № 422/1966 г. е представлявал
имот пл. № *** – извън регулацията, а по сега действащата КККР на селото, одобрена със
Заповед № РД – 18 – 642 от 09.09.2019 г. на ИД на АГКК представлява част от поземлен
имот с идентификатор 69420.13.11 / целият с площ от 2 192 км.м. /, със статут – нива по чл.
19 от ЗСПЗЗ, находящ се в землището на село ***, като признава за установено и че е
налице грешка в КККР, изразяваща се в това че имотът на ищците, съответстващ на имот
пл. № *** по отменения план на селото, одобрен със Заповед № 422/1966 г. е заключен
между точки 138,54,136,137,17,18,99,38,138 съгласно Скица № 3 от заключението на вещото
лице Й.Й. от 28.06.2022 г., прието в съдебно заседание на 05.07.2022 г. – която скица
съставлява неразделна част от решението.
Въззивникът поддържа решението да е неправилно защото:
1/ Ищците претендирали и представяли доказателства за право на собственост върху
дворно място с площ 2 100 кв.м., а съдът признал така претендираното тяхно право върху
имот с площ от 2 151 кв.м., тоест в по голям обем – разликата от 51 кв.м.;
2 / Ищците основавали претендираното право на собственост на оригинерен
1
придобивен способ – давностно владение, а съдът признал това им право на основание
покупко-продажба и наследство – тоест на непредявено основание. На предявеното според
въззивника основание, ищците не се легитимирали като собственици на имота предвид
изричната законова забрана за придобиване по давност на имоти и вещи, съставляващи
социалистическа собственост, съответно държавна, общинска и кооперативна собственост.
3 / Съгласно КВС на село *** имот № 013011 - земеделска земя, е включен в
общинския поземлен фонд на основание чл. 19 ал. 1 от ЗСПЗЗ, което основание за
собственост по делото било категорично доказано. Като така се явявал неправилен извода
на съда, че имотът изобщо не е бил обобществяван и обработван като земеделски, съответно
че не е било необходимо по отношение на него да се е провело производство по земеделска
реституция. В тази насока се поддържа, че за характеристиката на имота като жилищен не е
достатъчно същият да е ползван като такъв и дори и застроен с жилищна сграда, а е
задължително необходимо да е променен по надлежния ред предназначението му – от
земеделски в такъв за жилищни нужди – каквато промяна в случая не е установена,
напротив, считано от 1974 г. и понастоящем статута на имота е земеделска земя – нива.
По изложени във връзка с възведените оплаквания доводи се иска отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго такова от въззивния съд за отхвърляне на
иска. Претендират се направените за двете съдебни инстанции деловодни разноски.
Въззиваемите С.и са депозирали отговор за неоснователност на жалбата. Поддържат
че разликата в площта от 51 кв.м. е в рамките на процента допустима грешка при измерване
и установяване площите на недвижимите имоти, освен това съществените
индивидуализиращи имотите белези са техните граници, а не площта им. Поддържа да е
напълно неоснователно възражението на въззивника че те основавали правото си на
собственост върху процесния имот на осъществявано давностно владение, изрично
заявеното от тях основание е покупко-продажба и наследство – в който смисъл и извода на
съда, който е правилен. За правилни считат и изводите на съда,че след като процесният имот
не е бил коопериран, обобществяван и фактически отнеман от собствениците му, напротив
владян е от тях в реални граници, то този имот – макар и в един момент оказал се извън
регулация, е запазил статута си на частна собственост, същият не е подлежаща на
възстановяване по ЗСПЗЗ земеделска земя, съответно не може да бъде включван във фонда
на общината по чл. 19 ал. 1 от ЗСПЗЗ. Цитира се практика на ВКС в този смисъл.
По така изложените доводи се иска потвърждаване на решението и се претендира
присъждане на разноски за въззивното производство.
Съдът установи следното:
Иск с правно основание чл. 54 ал. 2 от ЗКИР.
По делото е безспорно установено, че:
С договор за покупко- продажба от 29.12.1965 г. по ЗРПВПННИ, изповядан с нот. акт
№ 181, том II, н.д. № 845/1965 г. на нотариус при РС – Карлово И.Т.И., жител на село ***, е
закупил от трети за спора физически лица незастроено Дворно място с площ от 2 100 кв.м. в
село ***, съставляващо имот пл. № *** в кв. ***, за който имот е отреден парцел IV –
неурегулиран, по действащия към датата на договора КРП на селото, одобрен 1951 г..
И.Т.И. е починал на *** г. и е оставил наследници по закон ищцата Т. С. – дъщеря,
М. И. И. – дъщеря и преживяла съпруга А. И. К.;
С договор за покупко – продажба от 31.05.2001 г., изповядан с нотариален акт № 158,
том I, рег. № 3259, н.д. № 239/2001 г. на нотариус рег. № ***, с район на действие РС –
Карлово А. К. и М. И. са прехвърлили притежаваните от тях общо 5/6 ид.ч. от процесното
дворно място от 2 100 кв.м. / съставляващо по действащия КРП, одобрен 1966 г. имот пл. №
*** – извън регулация/ и построената в него през *** г. жилищна сграда и спомагателни
2
постройки на ищцата Т. С., по време на брака й с ищеца С. С..
По делото не са ангажирани доказателства – при лежаща върху ответната община
доказателствена тежест, имотът, макар и попадащ извън регулацията на селото съгласно
КРП от 1966 г., да е бил включен в ТКЗС през 1956 г. и след това, нито по някакъв начин да
е бил коопериран, обобществяван, одържавяван, фактически отнеман от праводателя на
ищците и като така да е придобил статут на земеделска земя, която да подлежи на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, съответно при незаявена за нея земеделска реституция да
намери приложение чл. 19 ал. 1 от ЗСПЗЗ.
Няма спор, че по КВС на селото от 1999 г. имотът е заснет под № 013011 като
земеделска земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ - нива с площ от 2 192 кв.м., а по сега действащите
КККР – одобрени със заповед № РД – 18.642/09.09.2019 г. на ИД на АГКК като ПИ с
идентификатор 69420.13.11 със същите площ и статут - земя по чл. 19 ал. 1 от ЗСПЗЗ / нива
/, собственост на Община К., като и по двата плана жилищната сграда не е заснета.
Този регулационен статут на имота е установен посредством основното и
допълнително заключение на СТЕ, като двете скици към основното заключение са
комбинирани такива между отменения КРП на село *** от 1951 г. и кадастралната карта от
2019 г. и геодезическото заснемане на ПИ 13.11./ Скица № 1 / и между действащия КРП на
селото от 1966 г. и кадастралната карта от 2019 г. и геодезическото заснемане на ПИ 13.11. /
Скица № 2 /. В комбинирана Скица № 3 към допълнителното заключение – съставляваща
неразделна част от решението, е показана точната площ / 2 151 кв.м. / и граници /
обозначени с 138,54,136,137,17,18,99,38,138 /, с които закупения от праводателя И.Т. през
1965 г. имот № *** от 2 100 кв.м. по отменeния КРП от 1951 г. – съответно № *** по КРП от
1966 г., участва в ПИ 13.11. по КККР, като е посочено че разликата от 51 кв.м. е в рамките
на допустимата грешка – поради дигитализиране на плановете - вж обясненията на вещото
лице в съдебното заседание от 05.07.2022 г..
При така установеното настоящата инстанция споделя извода на
първоинстанционния съд ищците да се легитимират като собственици на имота на
основание правни сделки и наследствено правоприемство, при права 5/6 ид.ч. в СИО за
двамата ищци и 1/ 6 ид.ч. – за ищцата Т. С.. Съответно неоснователно е възражението на
ответната община за хипотеза на чл. 19 ал. 1 от ЗСПЗЗ, обосноваваща извод за собственост
на общината върху спорния имот на това основание. Включването на имота в общинския
поземлен фонд по чл. 19 ал. 1 от ЗСПЗЗ, при липса на правопораждащото го юридическо
основание / имотът да е бил подлежаща на възстановяване земеделска земя /, не поражда
право на собственост на общината върху него. Факта, че след 1966 г. имотът е бил извън
регулация сам по себе си не обосновава извод да е земеделски.
Неоснователен е довода, че ищците основавали претендираното право на собственост
на оригинерен придобивен способ – давностно владение. Възведеното от тях основание за
собственост - изрично и недвусмислено, е правни сделки - казаните договори за покупко –
продажба, и наследствено правоприемство.
Разликата в квадратурата, освен че е в рамките на допустимата грешка, не е в случая
съществен индивидуализиращ процесния имот белег. Тоест и това поддържано от
въззивника възражение се явява неоснователно.
Предвид изложеното обжалваното решение за уважаване на иска е валидно,
допустимо и правилно. Съответно жалбата срещу него се явява неоснователна.
С оглед този инстанционен резултат на въззиваемите се присъждат направените за
настоящото производство разноски, съставляващи възнаграждение за един адвокат.
Съгласно представения договор за правна помощ на лист от въззивното дело, то е
договорено и заплатено в размер на 1 250 лв., който размер е съответен на минимума по
чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1/9.7.2004 г.. Интереса по смисъла на чл. 7 ал. 2 от наредбата е
3
цената на иска, която в случая е данъчната оценка на целия имот, за която е представеното
Удостоверение / л. 11 от първоинстанционното дело / досежно ½ ид.ч. от същия.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 343 от 08.11.2022 г., пост. по гр.д. № 369/2021 г. на
Районен Съд – Карлово.
Осъжда Община К., ЕИК *** да заплати на Т. И. С., ЕГН - ********** и С. М. С.,
ЕГН – ********** деловодни разноски за въззивното производство в размер на 1 250 /
хиляда двеста и петдесет / лева – възнаграждение за един адвокат.
Решението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в едномесечен срок
от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4