Присъда по дело №211/2023 на Районен съд - Елхово

МОТИВИ към присъда № 73/19.05.2023 година по НОХД № 211/2023 година по
описа на ЕРС.
Производството е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура –Ямбол, с
който срещу подсъдимия Р Х А /R H A/ - роден на 01.03.2005г., в гр. Камушли, Сирия,
гражданин на Сирия, е повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.279, ал.1
от НК, за това, че на 19.04.2023 г., в района на гранична пирамида № 176, находяща се в
землището на с. Странджа, общ. Болярово, обл. Ямбол, влязъл през границата на страната от
Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
Производството по делото в съдебната фаза е проведено в отсъствие на подсъдимия,
с участието на назначения му служебен защитник – адвокат Н С Н от АК - Ямбол, тъй като
подсъдимият, редовно призован не се е явил и не е посочил уважителни причини за
неявяването си. Поради това и по аргумент на разпоредбата на чл.269, ал.1 от НПК,
предвиждаща, че присъствието на подсъдимия в съдебно заседание е задължително по дела
с обвинение за тежко престъпление по см. на чл.93, т.7 от НК, каквото повдигнатото против
подсъдимия обвинение не е, съдът, приемайки, че участието на подсъдимия в
производството не е задължително, както и че разглеждането на делото в негово отсъствие
не би попречило за разкриване на обективната истина по делото и правото му на защита в
производството е обезпечено, чрез участието на назначения му служебен защитник -
адвокат, явил се и участвал в производството, е дал ход и разгледал делото в отсъствието на
подсъдимия.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против
подсъдимия Р Х А /R H A/, обвинение като намира същото за доказано по категоричен
начин както от обективна, така и от субективна страна. Пледира подсъдимия да бъде
признат за виновен по повдигнатото му обвинение и му бъде наложено наказание, като при
определянето на наказанието съдът вземе предвид от една страна високата степен на
обществена опасност на деянието, а от друга страна чистото съдебно минало на подсъдимия
и пълните му самопризнания, спомагащи разкриването на обективната истина. С горните
съображения прокурорът моли за определяне на наказание на подсъдимия при условията на
чл. 54 от НК, в размер на минимума предвиден от закона, а именно три месеца лишаване от
свобода, чието изпълнение на основание чл. 66 от НК бъде отложено за срок от три години
и глоба в размер на 100.00 лв.
Служебният защитник на подсъдимия - адв. Н С Н от АК – Ямбол в хода на
съдебните прения изразява становище за доказаност на обвинението. По отношение на
наказанието, моли за налагане на наказание на подзащитния му в размер на предвидения от
закона минимум.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдим по делото е Р Х А /R H A/ - роден на 01.03.2005г., в гр. Камушли, Сирия,
гражданин на Сирия, с адрес: гр. Камушли, Сирия.
По неустановено по делото време подсъдимия напуснал Сирийската арабска
република поради водената в страната гражданска война и се установил в Република
Турция. По време на престоя си в република Турция подсъдимия решил да отиде в друга
страна част от Европейския съюз, като премине през република България. Тъй като не
притежавал надлежно разрешение, даващо му право да влезе в република България
подсъдимия се свързал с неустановено по делото лице, с което се договорил да организира
пътуването му през република България до трета, неустановена по делото държава на
територията на Европейския съюз. В изпълнение на договореното, с помощта на това
неустановено по делото лице, подсъдимият на 19.04.2023 година заедно с още 14 лица,
негови сънародници достигнал и преодолял възпрепятстващото съоръжение на границата
1

на република България с република Турция, като преминал над същото с помощта на
стълба в района на 176 гранична пирамида, намираща се в землището на с. Странджа, общ.
Болярово, обл. Ямбол. По този начин на 19.04.2023 година подсъдимият влязъл през
границата на страната ни от република Турция в република България в района на 176
гранична пирамида, намираща се в землището на с. Странджа, общ. Болярово, обл. Ямбол.
След това подсъдимия заедно с останалите негови сънародници продължил движението си
към вътрешността на страната, като на 20.04.2023 г. около 21.00 часа се придвижвал като
пътник в товарен автомобил със софийска регистрация по околовръстния път на
гр.Елхово, с посока на движение към гр.Ямбол. По същото време, в процеса на движение на
превозното средство настъпило пътнотранспортно произшествие, каросерията на превозното
средство се е преобърнала и превозното средство преустановило движението си.
Непосредствено след това на място пристигнал свидетелят С Д Я –полицай в РУ-Елхово
заедно със свой колега. Лицата пътници в автомобила, един от които подсъдимия заявили,
че са сирийски граждани, а водачът на автомобила и спътника му, и двамата български
граждани, казали, че са отишли да вземат чужденците от границата, за да ги откарат до гр.
София. В последствие подсъдимия и спътниците му били задържани в ГПУ - Елхово.
Подсъдимият не е представил пред полицейските служители - нито пред свидетеля Я, нито
в последствие пред служителите на ГПУ –Елхово документ за самоличност, нито
документ даващ му право да влезе на територията на република България.
Мястото на преодоляване на възпрепятстващото съоръжение от страната на
подсъдимия и сънародниците му е било установено от свидетелят Х Н К - служител при
ГПУ - Елхово рано сутринта на 21.04.2023 година при извършен обход на линията на
държавната граница в районна на 176 гранична пирамида, находяща се в землището на
с.Странджа, община Болярово.
От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия се установява, че
подсъдимия Р Х А /R H A/ не е осъждан.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в
хода на съдебното следствие доказателства – от обясненията на подсъдимия, дадени в хода
на досъдебното производство приобщени по реда на чл.279, ал.2 във вр. ал.1, т.2 от НПК, от
показанията на свидетелите С Д Я и Х Н К, дадени в хода на съдебното следствие, от
показанията на свидетеля Х Н К дадени в хода но досъдебното производство, приобщени
по реда на чл.281, ал.4 от НПК, от писмените доказателства, приложени по делото и
приобщени към доказателствения материал, чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.
Обясненията на подсъдимия макар и средство за защита, кореспондират с останалите
доказателства, същите съдържат твърдения относно времето и механизма на извършване на
деянието, както и относно формата на вината, поради което и доколкото не се опровергават
от останалата доказателствена съвкупност съдът ги цени с доверие. Показанията на
разпитаните свидетели са правдиви, логични, последователни, непротиворечиви,
кореспондиращи с останалите доказателства, дадени от лице незаинтересовано от изхода на
делото поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и
обективни. Възпроизведените от свидетелите факти са пряко относими към мястото и
механизма на осъществяване на престъпното деяние, както и към действията на подсъдимия
след влизането му в република България. Писмените доказателствени източници като
редовни от външна страна и кореспондиращи с другите доказателства по делото също се
кредитират от съда.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимият Р Х А /R H A /е осъществил с деянието си от обективна и субективна
страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 19.04.2023 г., в района на
гранична пирамида № 176, находяща се в землището на с. Странджа, общ. Болярово, обл.
Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без
2

разрешение на надлежните органи на властта.
Налице е съставомерно деяние по посоченият текст от наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимия Р Х А /R H A / е осъществил фактически действия
по преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните
органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Подсъдимият не е
имал документ за самоличност, нито необходимата виза, удостоверяваща правото му за
влизане в страната ни, с оглед неговото гражданство, а именно на Сирийската арабска
република. Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват
преминаване през определени места – ГКПП със знанието и разрешението на граничните
власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат
в обясненията на подсъдимият и показанията на свидетелите и приложеното писмено
доказателство - протокол за обиск на лице. Поради изложеното, от обективна страна с
деянието си подсъдимият е нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на
държавната ни граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма,
визирана в чл.279, ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи на властта”, в
хипотезата на „влизане” в страната. Деянието е довършено, предвид на това, че
подсъдимият е успял да премине държавната граница.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването
си подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че му липсва изискуемото разрешение за
влизане в Република България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при
преминаване на държавната ни граница, индиция, за което са и мястото и начина, по който
същият е влязъл на територията на Република България. Подсъдимия е съзнавал, че ще влезе
в страната ни без знанието на граничните власти, тъй като няма необходимата за това виза,
както и документ за самоличност, следователно в съзнанието му е била формирана
представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни
последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното
настъпване, за да реализира крайната си цел - да достигне територията на трета държава
преминавайки през Република България.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Не са налице доказателства по делото, от които да се приеме, че
подсъдимия е влязъл в страната ни с цел да търси убежище, поради това, че в държавата му
по произход, както и в държавата, от където осъществява фактическото преминаване на
държавната ни граница, а именно в Република Турция, е бил преследван заради своите
убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.
Предвид гореизложеното съдът призна подсъдимия Р Х А /R H A / за виновен в
престъпление по чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание.
При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид
като отегчаващо вината му обстоятелство обществена опасност на деянието, която е висока,
а като смекчаващи такива отчете ниската обществена опасност на самия деец, обоснована от
чистото му съдебно минало, младата му възраст и направените от него самопризнания в
хода на досъдебното производство, с които е спомогнал за разкриване на обективната
истина по делото. Посочените смекчаващи обстоятелства не могат да бъдат определени нито
като многобройни, нито като изключителни, поради което липсват основания за определяне
на наказание на подсъдимия при условията на чл.55 от НК. При тези фактически
констатации и при превес на смекчаващите вината обстоятелства съдът наложи на
подсъдимия наказание при условията на чл.54 от НК, в размер на предвиденият в закона
минимум, а именно три месеца лишаване от свобода, както и наказание глоба в размер на
3

100.00 лв.
Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на
чл.66, ал.1 от НК по отношение на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от
свобода. Подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му
наказание е до три години лишаване от свобода и съдът счете, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното
изтърпяване на наложеното наказание. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът
отложи изпълнението на наказанието три месеца лишаване от свобода за срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189, ал.2 от НПК направените по делото разноски за преводач в
хода на досъдебното производство в размер на 30.00 лева остават за сметка на органа който
ги е направил – РДГП - Елхово.
Причини за извършване на деянието съдът съзира в незачитане от страна на
подсъдимия на установения в страната правов ред и в частност на законовата уредба,
регламентираща реда за преминаване на държавната граница.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
4

Номер на акта:	73
Дата:	19 май 2023 г. (в сила от 6 юни 2023 г.)
Съдия:	Доротея Петкова Янкова

Дело:	20232310200211
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	9 май 2023 г.

Присъда по дело №211/2023 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите