Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 19.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 ти състав в закрито заседание в състав
СЪДИЯ: Владимир Вълков
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1319 по описа за 2019 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба от името на „Д.Л.С.“ КД, срещу отказ № 20190531222433/26.06.2019 г. на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията, да бъде вписано лице за контакт по партидата на дружеството по смисъла на чл. 63 ал. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП). В жалбата се оспорва извода на длъжностното лице по регистрацията представляващия дружеството да има постоянен адрес на територията на Република България. Твърди, че представляващия дружеството да е с разрешено продължително пребиваване на територията на страната като оспорва да е с постоянен адрес на територията на страната по смисъла на чл. 93 ал. 1 ЗГР. Твърди също така, че в нарушение на задълженията си длъжностното лице по регистрацията не е осигурило възможност да докаже, че нотариалната заверка на приложената декларация е отразена в регистъра по чл. 28б от ЗННД. Иска се отказът да бъде отменен и да бъдат дадени указания за извършване на вписването.
По допустимостта на жалбата
Частната жалба е подадена от името на заявителя, от чието име е инициирано и регистърното производство, против подлежащ на обжалване акт и в установения едноседмичен срок. Внесена е и дължимата държавна такса. Ето защо, налице са предпоставките за разглеждане законосъобразността на оспорения акт.
По основателността на жалбата.
От електронния формуляр на Заявление Б7 20190531222433 се установяват заявено за вписване обстоятелство – физическо лице за контакт на основание чл. 63 ал. 3 т. 4 ЗМИП, по партидата на „Д.Л.С.“ КД. От публично достъпните данни по партидата на това дружество е отразено възлагане на управлението на М.К.В обосновка на постановения отказ длъжностното лице по регистрацията приема, че в заявлението не са посочени данни за действителните собственици, а и липсва задължение за това доколкото вписаният едноличен собственик на капитала М.К.е със статут на постоянно пребиваващ гражданин на ЕС, неподлежащ на вписване по чл. 64 ал. 5 т. 2 ЗМИП, притежаващ и постоянен адрес на територията на Република България. Допълнително е посочено, че при осъществена проверка в информационната система по чл. 28б ЗННД не са установени данни за нотариална заверка на декларацията, а при служебно установения телефон на кантората на нотариус М. никой не отговаря.
При тези обстоятелства от правна страна съдът намира следното:
Възложените на длъжностното лице по вписванията компетенции обезпечават обществения интерес за бъде осигурена достоверност на посочени в закон обстоятелства като подлежащи на огласяване. В тази насока и нормата на чл. 21 т. 4 ЗТРРЮЛНЦ ангажира длъжностното лице непосредствено да се увери, че са се проявили фактите, от които законът извлича заявеното за вписване обстоятелство. Законът изрично указва и средството за постигане на този общественозначим резултат – заявено искане от достоверен източник (чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ) и надлежно документирани обстоятелства (чл. 21 т. 5 ЗТРРЮЛНЦ). В кръга на службата си длъжностното лице дължи да се увери, че са настъпили предписаните от закона или учредителния акт обстоятелства, обуславящи и проявление на заявеното и подлежащо на огласяване обстоятелство.
Съгласно чл. 63 ал. 4 т 3 ЗМИП по партидата на регистрирано в Република България юридическо лице се вписват имената, гражданското, а когато е българско и единния граждански номер на физическото лице за контакт. Нормата определя и предпоставките, обуславящи вписването – по партидата на юридическото лице да не са вписани данни за постоянно пребиваващ на територията на Република България законен представител – физическо лице. Законът не придава значение на наличието на постоянен адрес на територията на страната, а на особен статут на физическото лице – представляващо юридическото лице, присъщ за лица, които не са български граждани. Вписаният по партидата на „Д.Л.С.“ КД представляващ, видно както от данните в декларацията, така и от статута му, отразен при идентификацията му от нотариуса, не е български гражданин. В приложената към заявлението декларация изрично е посочено, че М.К.се е легитимирал с удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС при указание да е гражданин на Швеция. Това следва и от представеното в настоящото производство четливо копие от удостоверението се установява да е отразен режим на продължително пребиваване.
Нормата на чл. 7 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства предвижда два режима на трайно пребиваване на територията на страната – продължително и постоянно.пребиваване. При положение, че вписаният управляващ няма статут на постоянно пребиваване, заявителят е адресат на задължението по чл. 63 ал. 4 т 3 ЗМИП, а следователно и декларираното обстоятелство подлежи на вписване.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОТМЕНЯ отказ № 20190531222433/26.06.2019 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията.
УКАЗВА на основание чл. 25 ал. 5 ЗТР на длъжностното лице по регистрацията да впише обстоятелството, заявено със заявление Б7 вх. № 20190531222433.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да бъде изпратен на Агенция по вписванията – търговски регистър, за изпълнение.
СЪДИЯ: