Р Е Ш Е Н И Е
№ 351
гр. Русе, 28.12.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе,6-ри състав, в открито заседание на деветнадесети декември
през две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: Елица
Димитрова
при участието на секретаря Бисерка Василева , като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 728 по описа за 2023
г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 38 от Закона за държавната собственост ЗДС) вр. чл. 145 и сл.
от АПК.
Образувано е по жалба на П.П.Б. против Решение на
Министерски съвет на Република България № 744/20.10.2023 г. за
отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост за държавна нужда за
изграждане на обект "Автомагистрала " Русе - В.
Търново", в частта му, с която е определен размерът на паричното
обезщетение на отчужден поземлен имот с идентификатор по КККР 57368.17.54,8/стр.37 т.32/ с
местонахождение в землището на с. Полско косово, община
Бяла, обл. Русе, като жалбоподателят е адресат на
административния акт в тази му част,
която касае оценката на отчуждени недвижими имоти по реда на чл.34а и
следващите от ЗДС – имот с идентификатор 57368.17.54 с площ 10.281 дка – нива в землището на с.Полско Косово, общ.Бяла, обл.Русе,
собственост на жалбоподателката. Счита, че от една страна са били налице
предпоставките за имотно обезщетяване по реда на чл.42 а и сл. ЗДС, тъй като предмет на отчуждаване е
земеделска земя- нива с площ по-голяма от 3 дка. и изначало не са спазени разпоредбите на чл. 42б чл. 42в и следващи от Закона за
държавната собственост, като е
пренебрегната възможността, предвидена за обезщетение по реда на раздел III на глава III от ЗДС,поради което се иска отмяната
на частично оспореното решение. От друга страна се обжалва решението на
Министерски съвет и в частта му, с която е определена стойност за обезщетяване
на нейния имот - частна собственост в размер на 9981 лева, като поддържа, че
този размер на обезщетението не отговаря на изискването за справедлива оценка и
нарушава както предвидените за това процедури, така също и материалния закон. Претенцията е за изменение на
решението на МС в оспорената част, досежно размера на обезщетението.
Претендират се направените по делото разноски. Представят се писмени доказателства към
жалбата
Ответната
страна - Министерският съвет на Република България, в придружителното писмо, с
което е представена административната преписка по издаване на оспореното
частично решение, оспорва жалбата като неоснователна и претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата
страна - Министърът на регионалното развитие и благоустройството, в писмен отговор
оспорва жалбата като неоснователна като излага
доводи по съществото на спора. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованата
страна - Министърът на финансите, редовно призован, чрез процесуален
представител в писмено становище счита жалбата за неоснователна и притендира юрисконсулско
възнаграждение.
Заинтересованата
страна - Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София, не изразява
становище.
Жалбата е допустима, подадена и в срока по
чл. 149, ал. 1 от АПК.
Предмет на
съдебен контрол е Решение на Министерски съвет на Република България № 744/20.10.2023 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти -
частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект
"Автомагистрала " Русе - В. Търново", участъци „Русе-Бяла“ и обход на град
Бяла от км 0+500 до км 76+040“, в участъци от км 40+071 до км 49+497, от км
55+780 до км 56+372, от км 58+122 до км 59+657, от км 69+696 до км 70+788, от
км 70+788 до км 72+379, от км 72+379 до км 74+741 и от км 74+741 до км 76+040,
на територията на област Русе в частта, с която е определен
размерът на паричното обезщетение за отчужден за държавна нужда за изграждане
на обекта поземлен имот с идентификатор 57368.17.54
с площ 10.281 дка – нива в
землището на с.Полско Косово, общ.Бяла,
обл.Русе, собственост на жалбоподателката по представен и вписан договор за
доброволна делба, в размер на 9981лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 34а, ал. 1 от ЗДС
отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за
изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет
по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и
министъра на финансите.
Според § 1 от ДР на ЗДС, национален обект е обект, определен като такъв
със закон, както и подробно посочени инфраструктурни обекти, определени като
национални обекти с решение на Министерския съвет.
След като обектът, за който се извършва отчуждаването е национален
обект, то компетентен да издаде процесното решение е именно Министерският
съвет. Оспореният административен акт е издаден от оправомощен за това орган, в
границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, чиито
режим за издаване е регламентиран със ЗДС.
Решението е издадено в изискуемата от закона форма, като издателят му е
посочил наличието на държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът,
местонахождението и размерът им, стойността на дължимото обезщетение и
собствениците на имотите, с което е изпълнил изискването за съдържание,
регламентирано в чл. 34б от ЗДС.
Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да е допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като са
спазени процедурните изисквания за вземане му, регламентирани в чл. 34, чл. 34а
и чл. 34б, ал. 2 от ЗДС. В съответствие на чл. 33, ал. 1 от закона за обекта,
за чиито нужди е извършено процесното отчуждаване, е налице влязъл в сила ПУП -
парцеларен план (ПП), одобрен със Заповед
№РД-02-15-110 от 10.10.2022 г., приложена по преписката.
Съгласно чл. 32 от ЗДС, имоти и части от имоти – собственост на
физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за
задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг
начин, след предварително и равностойно обезщетение.
Неоснователни са доводите на оспорващия,
че видът на обезщетението е неправилно определен от ответника, тъй като за
отчуждените части от имоти в землището на с. Полско Косово следва да му бъдат
предоставени като обезщетение равностойни имот/имоти частна държавна
собственост от държавния поземлен фонд. Действително, разпоредбата на чл. 42а, ал. 1 от ЗДС предвижда, че когато за държавни нужди,
които не могат да бъдат задоволени по друг начин, се отчуждават принудително
имоти – частна собственост, представляващи земеделски земи или горски
територии, като равностойно обезщетение може да се предостави имот – частна
държавна собственост, от държавния поземлен фонд и от горските територии –
държавна собственост. Този начин на обезщетение е една от възможностите,
предвидени от законодателя, за определяне на равностойно обезщетение за
отчуждения имот или имоти. Алтернативният вариант е за отчуждените имоти или
части от имоти да се определи равностойно парично обезщетение по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, като законодателят не е определил
приоритетен вид на обезщетяването. В случая в съответствие с предоставената от
законодателя оперативна самостоятелност, ответникът е предпочел втория вариант
за обезщетение и е разпоредил за отчуждената част от имота жалбоподателят да
получи равностойно парично обезщетение. Изборът е направен в границите на
компетентност на органа, проведен е при спазване на съответната процедура и е
законосъобразен. Същият съответства и на целта на закона, като в тази връзка
следва да се съобрази, че предвид мащабите на отчуждителната процедура и броя
на засегнатите имоти, в случаи от вида на процесния е практически невъзможно
обезщетяването на всички правоимащи лица чрез предоставяне на равностойни
обезщетения във вид на поземлени имоти. От друга страна, определянето на различни по
вида си обезщетения, би поставило засегнатите собственици в условията на нееднакво
третиране, като някои от тях ще бъдат обезщетени в натура, а останалите чрез
паричен еквивалент, без ясно установени критерии при такъв подбор. Последното
не е в съответствие с разума на закона, поради което съдът намира претенциите
на жалбоподателя за обезщетяване по реда на чл. 42а, ал. 1 от ЗДС, за неоснователни.
В посочения смисъл е и константната практика на ВАС /така Решение № 12982 от 02.10.2019 г. по адм. дело №
11371 от 2018 г., Решение № 1828 от
11.02.2019 г. по адм. д. № 9837 от 2018 г., Решение № 12495 от
24.09.2019 г. по адм. д. № 10237 от 2018 г., Решение № 7568 от 21.05.2019 г. по
адм. д. № 11700 от 2018 г. и др. /,както и практиката на ЕСПЧ досежно елементите
на проверката за справедлив баланс : дали са съществували други, по-малко
инвазивни мерки, до които публичните власти биха могли разумно да прибегнат в
преследване на обществения интерес. Евентуалното им съществуване обаче само по
себе си не прави оспорваното законодателство необосновано. При условие че
законодателят остава в границите на своята свобода на преценка, Съдът не е длъжен
да се произнася изрично дали законодателството представлява най-доброто решение
за справяне с проблема или свободата на преценка на законодателя е трябвало да
бъде упражнена по друг начин (James and Others v. United Kingdom, § 51; Koufaki
and Adedy v. Greece (dec.), § 48).
По
приложението на материалния закон.
Отчуждаването
на имота е предприето в съответствие с изискванията на чл. 33,
ал. 2 ЗДС - за държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин,
с оглед влязъл в сила подробен устройствен план за изграждане на национален обект
- одобрен парцеларен план (ПУП-ПП).
Съгласно
чл. 32, ал. 1 от ЗДС, имоти и части от имоти - собственост на физически или
юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на
държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след
предварително и равностойно обезщетение. Равностойното парично обезщетение за
имотите, предмет на отчуждаване, се определя в съответствие с предназначението,
което са имали преди влизането в сила на подробния устройствен план, който
предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила
разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните
цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания -
чл. 32, ал. 2 от ЗДС.
В §
1а, т. 1 от ДР на ЗДС е дадена легална дефиниция на понятието "равностойно
парично обезщетение" - това е цената на отчуждавания имот или част от
имот, определена по реда на този закон. Тоест, парично обезщетение е дължимо
само за имота или частта от него, която се отчуждава и то се формира от
оценката на този имот. Едновременно с това, съгласно § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС,
"пазарни цени" са "осреднените цени от всички сделки с имоти за
покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на
собственост срещу задължение за строителство, ипотека - обезпечаваща
покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни
изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки,
с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от
страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане
на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота.
Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по
вписванията по местонахождение на имота са вписани повече от 20 сделки, при
определяне на пазарната цена се вземат предвид последните вписани 20 сделки.
Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки.
Целта
на посоченото изброяване е да бъде определено справедливо парично обезщетяване
за имота и бъдат защитени интересите на засегнатите собственици като същите
бъдат възмездени парично с цена близка до цената, която биха получили при
свободно договаряне на пазара на недвижими имоти, при отсъствие на каквато и да
било принуда. Съгласно § 1а, т. 4, б. "в" от ДР на ЗДС, приложим с
оглед изискването на чл. 32, ал. 2 от ЗДС и съотнесен към настоящия случай,
"имоти, намиращи се в близост до отчуждавания" са имотите, които са
разположени в едно и също землище в земеделските територии.
В
хода на административното производство по възлагане от Агенция "Пътна
инфраструктура" за имотите - предмет на отчуждаване, е изготвен Оценителски
доклад от независим оценител за определяне на равностойно парично обезщетение
на поземлени имоти в земеделска територия, засегнати от одобрен ПУП-Парцеларен
план. Оценката на отчуждаваните имоти е възложена от АПИ на "Бачовски
консулт" ООД с писмо, изведено от агенцията с изх. № 53-00-14574 от
02.12.2022 г. От изготвената в хода на административното производство експертна
оценка, въз основа на чието заключение е определено обезщетението с оспореното
решение, е видно, че оценителят на база вписани сделки за имоти за периода от
02.12.2021 г. до 02.12.2022 г., със сходни характеристики, в същото землище,
определя размера на обезщетението по посочения в § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС ред
като цената на декар за землището на село Полско косово е от 970,81 лева. На тази база, за отчуждения имот е
определено обезщетение в размер на 9981 лв.
В
хода на съдебното призводство и за изясняване на обстоятелствата по делото
съдът е допуснал съдебно-оценителна експертиза със задача да даде заключение за
пазарната стойност на отчуждения поземлен имот и, възложена на вещо лице, което
отговаря на изискванията, предвидени в § 1а, т. 3 от допълнителните разпоредби
на Закона за държавната собственост.
Вещото
лице, по предоставените данни от СВ - гр. Бяла, е изследвало сделките със земеделски земи -
ниви в землището на с. Полско косово за относимия период 02.12.2021 г. до 02.12.2022 г.
Ползвало е пазарни аналози по 23 нот. Акта, от които на изискванията отговаряли
три. Вещото лице изрично
е констатирало, че в рамките на 12 месеца преди възлагането на оценката в хода
на административното производство, няма извършени сделки със земи от държавния
поземлен фонд чрез търг, както и продажби от общината чрез търг на земеделски
имоти от вида на процесните в землището на с. Полско косово, които да бъдат съобразени като пазарни аналози.
Според заключението на оценителната експертиза стойността на обезщетението на отчуждения поземлен имот изцяло съвпада с посочената в Оценителски доклад. Заключението съдът възприема като компетентно
изготвено и съобразено с изискванията на закона. Т.е
правилно е определен размера на обезщетението според решението на МС
В случая в интерес на оспорващият втория
вариант от експертизата не се приема / там е определено обезщетение в размер на
5 526лв само при приложение на
Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи , обн. ДВ. бр. 64
от 5 юни 1998 г.,
В жалбата и в становището в с.з. и това в
писмените бележки се търди, че следва да се има предвид решението на ЕСПЧ от 14.05.2020 година по жалба № 66581/12 Костов и други
срещу България и
задължението на съда да прилага последиците му и най-вече с оглед проявлението на принципа на пропорционалност, да се приеме, че
оценяването на отчуждените части на съответните имоти следва да е адекватно на
икономическата ситуация и да се извършва максимално
близо до момента на отчуждаването му по правилата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във
връзка с § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. И в тази
връзка съдът да приеме в основата на пазарната цена и представения към жалбата
н.а. 33 № 1579/ 29.04.22г. за нуждите на експертизата, но не ценен от нея при
което ако се има предвид вида на сделката / търговска и общата платена на
банков път цена на зем.земи/ , но определяемата цена на 1 дка е 1393,55лв ,а не 970,81лв
на дка
Съдът възприема като правилно заключението на
вещото лице по отношение решението му да не включва сделката по нотариален акт
№33/29.04.2022 г./ вх.рег.№1694/29.04.22г. ,акт № 18, т.5 д.792 на СВ-Бяла/,
тъй като не би било справедливо при определяне на пазарната цена да се включват
сделки с ПИ, които не са дефинирани с пазарни цени за съответни имоти в
съответното землище, а общо с цена на продавани над 68 дка зем.земя в различни
землища на гр.Бяла, с.Полско Косово,с Дряновец и с.Пейчиново/ 11 имота , а за 6
имота сделката е за ид.части от имоти/ при обявена обща цена, тъй като не е
възможно да се определи пазарна цена на имоти с подобни характеристики и то по
начина, който закона определя. За да отговарят пазарните
аналози и на критерия "подобни характеристики" по см. чл. 32,
ал. 2 от ЗДС, и „ имоти ,намиращи се в близост до отчуждавания“ ,
следва да се съобразяват именно производствените характеристики на
поземлените имоти, особено когато същите съставляват земеделска земя, но в цялост, а не като ид.части. Именно производствените характеристики на ПИ с предназначение
земеделска земя са тези, които са й качествено присъщи и съответно определящи
стойността й, заедно с нейните географски и устройствени признаци, включително
като начин на трайно ползване и състояние.Поради тази причина правилно е изключен и н.акт
вх.№ 4090/06.10.22г за имот с начин на ползване-лозе.
Да се приеме
осреднен в противоречие на закона метод за определяне на средна пазарна цена с
включването на н.а за продажба на зем.земя в различни земеделски
територии,макар и в една община, без посочване на конкретна цена на всеки един
от тях, би довело до изкривяване на метода на изчисление и най-вече
дефинирането от закона на „пазарни цени“, невключващи продажби на ид.части от
имоти, само защото един и същ изкупвач
на земи ползва еднакъв подход при изповядване на нот.сделки. / търговецът „
Агрофактор“ ЕООД е купувач и по н.а. вх.№ 4753/23.11.2022г , акт № 43,
т.14,д.2580, ползван от експерта , както и по множеството други приложени
н.актове, при които са закупени идеални части от различни имоти, като е
посочена обща цена и правилно изключени при оценката/.
Тук следва да се отбележи,че предмет на сделките по
нотариален акт №33/29.04.2022 г./ вх.рег.№1694/29.04.22г. ,акт № 18, т.5 д.792
на СВ-Бяла са общо 11 имота в различни землища, само един в землището на
с.Полско Косово- този по т.7 от н.акт, ид.части от 6 други имота, продадени на
обща цена на „Агрофактор“ ЕООД за 182 000лв. Дори математически да е
възможно определяне на осреднена цена на дка по този н.акт- 2661,75лв., то тази
цена не е „ пазарна“, тъй като включва и продажба на ид.части от имоти и то в
различни землища .
С оглед решението на ЕСПЧ от
14.05.2020 година по жалба № 66581/12 Костов и
други срещу България и задължението на съда да прилага последиците му, и най-вече с оглед проявлението на принципа на пропорционалност, следва да се
приеме, че оценяването на отчуждените
имоти следва да е адекватно на икономическата ситуация и да се извършва максимално близо до момента на отчуждаването
му по правилата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във връзка с § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. Все пак
следва да се отчете, че разглежданата хипотеза в решението Костов и др. срещу
България за нарушение на чл.1 от Протокол 1 от Конвенцията визира прилагането
на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, което не е
довело до предоставяне на адекватни на стойността на имотите на
жалбоподателите обезщетения.Настоящият
казус не е такъв.
В своята практика ЕСПЧ застъпва, че не е
налице съразмерност, ако даденото обезщетение не съответства на пазарна
стойност. ЕСПЧ ползва израза „заплащане на сума, разумно
свързана с нейната стойност“. Макар да е
вярно, че в много случаи на законно отчуждаване само пълното обезщетение може
да се смята за разумно свързано със стойността на имуществото,ЕСПЧ посочва, че това
правило не е без изключения (Former King of Greece and Others v. Greece (справедливо
обезщетение) [GC], § 78; Scordino v. Italy (№ 1) [GC], § 96). Балансът между
общия интерес на общността и изискванията за защита на индивидуалните основни
права, коментиран по-горе, обикновено се постига, когато обезщетението,
изплатено на лицето, чието имущество е отнето, е разумно свързано с неговата „пазарна“ стойност, определена на време
на отчуждаването (Pincová and Pinc v. Czech Republic, § 53, Gashi v.
Croatia, § 41; Vistiņš and Perepjolkins v. Latvia [GC],§ 111;
Guiso-Gallisay v. Italy (справедливо обезщетение) [GC], § 103; Moreno Diaz
Peña and Others v. Portugal, § 76)
Ползването на посочения от жалбоподателя н.а
от 29.04.2022г.и множеството други със същия търговец и друг такъв ,използвал
само данъчната оценка при изповядване на сделките, безспорно сочи на „легитимно очакване“ за получаване на актив,
но като такъв следва да се основава на законова разпоредба или правен акт като
съдебно решение, отнасящо се до въпросния имуществен интерес, съгласно
вътрешното законодателство, многократно залегнало в практиката на ЕСПЧ
Чл. 1 от Протокол № 1 на Конвенцията съдържа три
отделни правила. Първото правило, което е изложено в първото изречение на
първия параграф и е от общ характер, определя принципа на мирно ползване на
притежанията. Второто правило, съдържащо се във второто изречение на първия
параграф, включва само лишаване от „притежания“ и го прави предмет на
определени условия. Третото правило, изложено във втория параграф, признава, че
Договарящите страни имат право, наред с другото, да контролират ползването на
собствеността в съответствие с общия интерес (Sporrong and Lönnroth v.
Sweden, § 61; Iatridis v. Greece [GC], § 55; J.A. Pye (Oxford) Ltd and J.A.Pye
(Oxford) Land Ltd v. the United Kingdom [GC], § 52; Anheuser-Busch Inc. v.
Portugal [GC], § 62; Ališić and Others v. Bosnia and Herzegovina,
Croatia, Serbia, Slovenia and the Former Yugoslav Republic of Macedonia [GC], §
98; Immobiliare Saffi v. Italy [GC], § 44; Broniowski v. Poland [GC], § 134; и
Vistiņš and Perepjolkins v. Latvia [GC], § 93).
Третото правило се отнасят до конкретни случаи на
намеса в правото на мирно ползване на собственост и следователно трябва да се
тълкуват в светлината на общия принцип, изложен в първото правило (Former King
of Greece and Others v. Greece [GC], § 50; Bruncrona v. Finland, § 65;
Anheuser-Busch Inc. v. Portugal [GC], § 62). За да се смята за съвместима с чл.
1 от Протокол № 1, намесата трябва да отговаря на определени критерии: тя
трябва да е съобразена с принципа за законосъобразност и да преследва легитимна
цел, чрез средства, разумно
пропорционални на преследваната цел (Beyeler v. Italy [GC], §§ 108-114).
Т.е в случая задължение на съда е да установи дали
жалбоподателят с оглед на оспореното решение ще понесе непропорционална и
прекомерна тежест съобразно действащото законодателство, т.е да направи
преценката за пропорционалност на присъденото обезщетение в случая. Условията
за обезщетение са съществени за оценката на справедливия баланс и по-конкретно
дали мярката не налага непропорционална тежест (The Holy Monasteries v. Greece,
§ 71; Platakou v. Greece, § 55). Важността на обезщетението обаче варира в
оценката на Съда в зависимост от разглежданите правила.
Съдът дори оповавайки се на мотивите на решението на ЕСПЧ и направеното тълкуване и
дадените указания, не може да надхвърли пределите за приложимост на закона и
изискването за „разумност на отчуждителната сделка“, защото и най-вече с оглед
дефинициите в националния закон, не може да определи пазарна осреднена цена
само на база обща платена по търговска сделка за земи намиращи се в различни
землища и имащи дори и различна данъчна оценка .Съдът намира, че коментираната
сделка не следва да се съобразява като пазарни аналози, тъй като те не отговаря
на изискванията за вида и характеристиките на сделките по § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС и ползването й ще
нахвърли „ разумността“/ т.е целта на закона/.
Въз основа на установената пазарната цена за 1 дка
земеделска земя - нива в землището на с. Полско Косово, обл. Русе - 970.81
лева, експертизата е определила размера на обезщетението за отчуждената част –
площ съответно а определената в оспорената част от Решение № 744/20.10.2023г.
на МС на РБ, на 9981 лева. Определеното парично обезщетение
за този имот в оспореното решение на МС е в пълно съответствие с определената
от вещото лице пазарна оценка и е равностойно по смисъла на ЗДС. Решение на МС
в оспорената част е законосъобразно.
Предвид изхода на делото – отхвърляне на оспорването и съобразно
чл.143 ал.4 от АПК се дължат разноски на
заинтересованите лица, за които актът е благоприятен - Министър на
регионалното развитие и благоустройството и Министър на финансите, за които е
направено своевременно искане. Претендираното юрисконсултско възнаграждение от
заинтересованите страни следва да бъде в
минимален размер на 100 лева, предвид еднотипния характер на водените дела по
обжалване на решението на МС. Разноски в този размер следва да се присъдят на
всяка от поискалите и имащи право на такива страни, съобразно нормата на чл.
78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Воден от
горното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.П.Б. против Решение на Министерски съвет на Република България № 744/20.10.2023 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти -
частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект
"Автомагистрала " Русе - В. Търново", в частта му, с която е определен
размерът на паричното обезщетение на отчужден поземлен имот с идентификатор по
КККР
57368.17.54,8/стр.37 т.32/ с
местонахождение в землището на с. Полско косово, община
Бяла, обл. Русе, тази му част,
която касае оценката на отчуждени недвижими имоти по реда на чл.34а и
следващите от ЗДС – имот с идентификатор 57368.17.54 с площ 10.281 дка и
определено обезщетение в размер на 9981лв. –.
Осъжда П.П.Б. да
заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройството разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева.
Осъжда П.П.Б. да
заплати на Министерство
на финансите разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер от 100 лева.
Решението е окончателно, съгласно чл.38,
ал.8 от ЗДС.
Съдия: