РЕШЕНИЕ
№ 71
Ямбол, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Ямбол - I състав,
в съдебно заседание
на петнадесети май две хиляди и двадесет
и трета година в състав:
СЪДИЯ:ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
При секретар
КРАСИМИРА ЮРУКОВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА административно дело № 20237280700096 / 2023 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на М.С.М. *** против Заповед № 23-0358-000020 от 29.03.2023 г. на Началника на РУ – Тополовград към ОД на МВР - Хасково, с която на осн. чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП на същия е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца“. Твърди се, че оспорената заповед е незаконосъобразна от материалноправна гледна точка, тъй като жалбоподателят не е предоставял автомобила си за управление на лице, което не притежава валидно свидетелство за управление на МПС. Сочи се, че А. М., който е управлявал моторното превозно средство притежава такова валидно свидетелство. Иска се отмяната й.
В съдебно заседание жалбоподателят М., редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. В постъпилата писмена молба вх. № 1121/12.05.2023 г. жалбата се поддържа изцяло на основанията, изложени в същата.
Ответната страна – Началника на РУ – Тополовград към ОД на МВР – Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Същият не взема и писмено становище по жалбата.
След като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Между страните по делото не се спори, че на 28.03.2023 г. , около 22:35 часа, в гр.
Тополовград, по ул. „Трети март“, в посока бензиностанция „П.“, лек автомобил „.... * .“ с рег. № ..*****, собственост на жалбоподателя М.М., е управляван от сина му - непълнолетния А.М. М., който притежавал свидетелство за управление на МПС, издадено от Великобритания. Тези обстоятелства били установени при извършената от контролните органи проверка, като в съставения Акт за установяване на административно нарушение № ****** от 29.03.2023 г. е записано, че М.М. е допуснал управлението на МПС от лице, което не притежава СУМПС валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, като е посочено, че това съставлява нарушение по чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. На А. М. също бил съставен АУАН - № ****** от 28.03.2023 г. за установяване на административно нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. По делото не се спори също така и относно обстоятелството, че собственик на автомобила е именно жалбоподателят М. М..
Със Заповед № 23-0358-000020 от 29.03.2023 г.за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, въз основа на АУАН № ****** от 28.03.2023 г., Началникът на РУ - Тополовград към ОД на МВР – Хасково, постановил прекратяване на регистрацията на управляваното от А.М. М. и собственост на жалбоподателя М.С.М. МПС за срок от шест месеца. Именно тази заповед е предмет на оспорване в настоящото съдебно производство.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Обжалваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка има всички белези на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, тъй като съдържа волеизявление на административен орган, с което се засягат права и законни интереси на адресата на мярката. Жалбата против нея е подадена в законоустановения срок и поради това е допустима.
Разгледана по същество, тя се преценява и като ОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбите на чл. 168 и чл. 142 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия.
За да е законосъобразен един акт е необходимо да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи на материалноправните изисквания и да съответства на целта на закона. Липсата на която и да е от горните предпоставки води до незаконосъобразност на оспорения акт и е основание за отмяната му.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, могат да се прилагат принудителни административни мерки, а видно от чл. 23 от ЗАНН случаите, когато такива могат да се прилагат, техният вид, органите, които ги прилагат и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ. Изхождайки от тази законова уредба се налага изводът, че тези мерки се прилагат само в изрично изброените в закона случаи и от посочените органи.
Разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, въз основа на която е наложена принудителната административна мярка в настоящия казус, предвижда прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. С оспорената заповед, на М. е наложена такава за шест месеца, т.е. за минималния, предвиден от закона срок.
За да е законосъобразна наложената принудителна административна мярка, същата следва на първо място да е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В конкретния казус заповедта - предмет на жалбата е издадена от Началника на РУ - Тополовград при ОД на МВР - Хасково, упълномощен със Заповед № УРИ № ****.-**/14.01.2022 г. Предвид на това съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган.
Обжалваната заповед, видно от съдържанието й, е издадена въз основа на АУАН № ****** от 28.03.2023 г. Последният е съставен за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, съобразно който за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по административен или съдебен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. В обстоятелствената част на оспорения административен акт изрично е записано, че жалбоподателят М.М. допуска управлението на собственото си МПС от водача А.М. М., който „не притежава СУМПС, валидно за категорията към която спада управляваното от него превозно средство“.
В конкретния случай обаче, видно от данните по делото, А. М. притежава свидетелство за управление на МПС за категориите АМ, В и ВЕ, издадено от Великобритания, което е валидно. Това обстоятелство е било установено и от актосъставителя и е посочено в съставения АУАН с
№ ****** от 28.03.2023 г. При това положение не е ясно защо административният орган е приел, че А. М. не притежава свидетелство за управление на МПС за категорията, към която спада управляваното от него преводно средство.
Действително, съобразно разпоредбата на чл. 151а от ЗДвП лицата, притежаващи
свидетелство за управление, издадено от държава – членка на Европейския съюз, или друга държава – страна по споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, могат да управляват превозно средство на територията на Република България при спазване на изискванията за минимална възраст за съответната категория, определени в чл. 151. В настоящия случай от данните по делото безспорно се установява, че А. М. не е имал навършени 18 години към момента на проверката и в този смисъл не е отговарял на изискванията за минимална възраст и не е следвало да управлява превозното средство, но такива факти не се съдържат нито в съставения АУАН, нито в оспорената заповед, т.е. това обстоятелство не е послужило като основание за издаване на оспорената заповед. Основанието, посочено от административния орган за издаване на последната е извършено нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, което обаче в случая не е налице. А като се има предвид, че съдът проверява законосъобразността на база изложените в оспорения административен акт фактически и правни основания, следва да се приеме, че Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0358-000020/29.03.2023 г. на Началника на РУ - Тополовград към ОД на МВР – Хасково е незаконосъобразна и като такава, следва да бъде отменена.
При този изход на делото и съобразно
разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК,
на жалбоподателя следва да се присъдят и направените по делото
разноски, които възлизат на общо 610 лева, от които 10 лева, съставляващи държавна такса за образуване на делото и 600 лева – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Я А С, първи състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
23-0358-000020 от 29.03.2023 г. на Началника на РУ – Тополовград при ОД на МВР - Хасково, с която осн. чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП на М.С.М. ***, със съдебен адрес:***, чрез адв. Н.М. е наложена принудителна административна мярка – „прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от шест месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР –
Хасково да заплати на М.С.М. сумата от 610
(шестстотин и десет) лева за направените по делото разноски.
Решението, на осн. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, е окончателно и НЕ ПОДЛЕЖИ на обжалване.
СЪДИЯ: /п/ не се чете