Р Е Ш
Е Н И Е
С., 17.11.
Софийският Окръжен съд, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
състав в публичното заседание на 09.11. две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ГРОЗДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ :1.ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
2. АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
При
секретаря Хр. Б., с участието на прокурор от СОП С.
П., след като изслуша докладваното от съдия Бозаджиева ВНОХД № 395 по описа
за 2020 година и за да се произнесе ,
взе предвид следното :
Софийски ОС, в качеството си на инстанция по въззивен
контрол е сезиран с въззивна жалба срещу присъда
№ 13 от 02.07.2020г., по силата на която съдът е признал подсъдимия Г.К.Г., роден на *** ***, с
постоянен адрес:*** и настоящ адрес:*** българин, български гражданин, неженен,
с основно образование, безработен, осъждан, с ЕГН: **********, ЗА ВИНОВЕН, за
това, че на 13.10.2019 г. около 02.30 часа на главен път I - 3, при пътен възел
„Премиер“, в района на 200 км., в началото на гр.Б., обл.С., с посока на
движение от с.Т. към гр.Б. управлявал моторно превозно средство - мотоциклет
„Кавазаки S500“ с номер на рамата .с поставен на него номер ., с концентрация
на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 2,01 на хиляда установено по
надлежния ред - с Протокол за химическо изследване за определяне концентрацията
на алкохол в кръвта № 667/14.10.2019 г. на УМБАЛ „С. А. С.“ АД - гр.С., след
като е осъден с влязла в сила присъда за деянието по чл.343б, ал.1 от НК както
следва: със споразумение по НОХД № 342/2016 г. на Районен съд Б., влязло в сила
на 20.07.2016 г., с което за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК му е
наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 5 /пет/ месеца,
изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от 3
/три/ години и глоба в размер на 200 (двеста) лева в полза на държавата, за
което и на основание чл.343б, ал.2 от НК и чл.54, ал.1 и чл.58а, ал.1 от НК го е осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от 8
/осем/ месеца, което да изтърпи ефективно при първоначален „общ” режим,
съгласно чл.57, ал.1, т.З от ЗИНЗС и глоба в размер на 500,00 (петстотин) лева,
вносима в полза на Републиканския бюджет.
Признал е подсъдимия Г.К.Г. със снета по-горе самоличност ЗА
ВИНОВЕН, за това, че на 13.10.2019 г. около 02.30 часа на главен път 1-3, при пътен възел „Премиер“, в района на
200 км., в началото на гр.Б., обл.С., с посока на движение от с.Т. към гр.Б.
при управление на моторно превозно средство - мотоциклет „Кавазаки S500“ с
номер на рамата .с поставен на него номер . си служил с табела с номер ., неиздадена
от съответните органи, за което и на основание чл.345, ал.1 от НК, чл.54, ал.1
и чл.58а, ал.1 от НК го е осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/
месеца, което да изтърпи ефективно при първоначален „общ” режим, съгласно
чл.57, ал.1, т.З от ЗИНЗС.
Със същата
присъда е признал подсъдимия Г.К.Г. със снета по-горе самоличност ЗА ВИНОВЕН,
за това, че на 13.10.2019г. около 02.30 часа
на главен път 1-3, при пътен възел „Премиер“, в района на 200 км., в началото
на гр.Б., обл.С., с посока на движение от с.Т. към гр.Б. управлявал моторно
превозно средство - мотоциклет „Кавазаки S500“ с номер на рамата .с поставен на
него номер ., което не е регистрирано по надлежния ред, съгласно чл.140, ал.1 и
ал.2 от Закон за движение по пътищата ( чл.140, ал.1 от ЗДвП : „По пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места
“; чл.140, ал.2 от ЗДвП : „Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване
на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, се
определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на
отбраната ...“ и съгласно чл.2 и чл.10 от Наредба № I - 45/24.03.2000 г. за
регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на
моторните превозни средства и на ремаркета, прикачени към тях ( чл.2 :
Моторните превозни средства и ремаркетата, предназначени за движение по
пътищата, отворени за обществено ползване, се представят за регистриране от
звената "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи
(СДВР) или областните дирекции на МВР (ОДМВР) по постоянния адрес на
собственика - за физическите лица, или по адреса на регистрация - за
стопанските субекти; чл.10, ал.1 : За всяко регистрирано превозно средство се
предоставят табели с регистрационен номер), за което и на основание чл.345,
ал.2, вр. ал.1 от НК, чл.54, ал.1 и чл.58а, ал.1 от НК го е осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/
месеца, което да изтърпи ефективно при първоначален „общ” режим, съгласно
чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
На основание чл.23, ал.1 от НК, съдът е групирал
наказанията по трите осъждания като е определил на подсъдимия Г.К.Г. със снета
по-горе самоличност едно общо наказание по настоящата присъда, най-тежкото от
горепосочените, а именно „лишаване от свобода” за срок 8/осем/ месеца, което на
основание чл.57, ал.1, т.З от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален общ режим на
изтърпяване.
На основание чл.23, ал.З от НК към така определеното
общо, най тежко наказание е присъединил
изцяло и наказанието “глоба” в размер 500.00 лв (петстотин лева), платима в
полза на Републиканския бюджет.
Отнел е в полза на държавата вещественото
доказателство мотоциклет „Кавазаки S500“
поради липса на документално установен собственик на същия, а по отношение на
останалите веществени доказателства е постановил тяхното унищожаване- като
малоценни предмети.
В тежест на подсъдимия Г. са възложени направените
разноски по делото.
Присъдата е атакувана с въззивна жалба, внесена от
защитника на подсъдимия Г., адв. П.П. с оплаквания за неправилно приложение на
материалния закон, допуснати процесуални нарушения и явна несправедливост.
Твърди се, че решаващият съд по делото при
индивидуализиране на наказателната отговорност се е задоволил в мотивите си
декларативно да заяви, че не са налице предпоставките за прилагане на чл.55 НК
при определяне на наказанието, без да се изложат подробни съображения, с които
да се обоснове това виждане на съда.От мотивите на съдебния акт още не е видно
по каква причина за извършването на престъплението по чл. 345, ал.2 НК не е
наложено алтернативното по-леко наказание „глоба“, а е предпочетено „лишаване
от свобода“ което не съответства на характера и тежестта на престъплението,
нито на личната степен на обществена опасност на дееца- подсъдимия. В жалбата
се поддържа, че при определяне на
санкционните последици по вид, размер и начин на изпълнение, следва да се
преценят всички значими за индивидуализацията на наказателната отговорност
обстоятелства, сочещи на тежестта на престъплението и личната обществена
опасност на дееца. В конкретния случай при определяне на вида и размера на
наказанията и приложението на чл.54/ респ.чл.55 НК категорично отсъства такава
преценка.
В жалбата се поддържа, че така определени, в завишен
размер наказанията не биха могли да постигнат преследвания от закона ефект по
чл.36 НК, в тази насока е цитирана подробно практика на ВС.Поради изложеното жалбоподателят отправя искане да
бъде изменена атакуваната присъда, като се приложи правилно материалния закон и
с.т. критериите за справедливост на наложеното наказание за всяко едно
от деянията.
В съдебно заседание процесуалният представите,л на
жалбоподателя- защитникът адв. П. поддържа жалбата, ведно с подробно изложените
оплаквания и доводи. В пледоарията си по същество отправя ново искане – да бъде
отменена присъдата и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на
РС Б., без да посочва конкретни основавния за едно такова искане под формата на
пропуск в процесуалната дейност на РС. Алтернативно- моли да бъде намалено по
размер определеното общо наказание на осн.чл.23,ал.1 НК.
Представителят на СОП по съществото на делото оспорва
изцяло подадената жалба, като възразява по категоричен начин да са налице
условията на чл.55,ал.1 НК /чл.58а, ал.4 НК/ при реализацията на наказателната отговорност и определяне на
наказанието.Заключава, че е постановен правилен и справедлив съдебен акт, който
следва да бъде потвърден изцяло.
Въззивният съдебен състав, като разгледа жалбата на
заявените основания и след като самостоятелно осъществи цялостен служебен
контрол по отношение на обжалваната присъда, въз основа на доказателствата и
приложимия закон, прие за установено следното:
Производството
пред РС – Б. е протекло по диференцираната процедура по чл.371т.2 НПК, след
осъществяване на задължителната преценка от първия съд за подкрепа на
направеното от страна на подс. Г. самопризнание от доказателствата и за
процесуалната годност на същите, а именно- че са събрани по реда и в
съответствие с изискванията на процесуалния закон.
По правилата на чл.373,ал.3 НПК, изхождайки от
направеното самопризнание, съдът е възприел фактическата обстановка, изложена в
обвинителния акт, към която и настоящата инстанция се присъединява изцяло, като
не съзира необходимост да я преповтаря отново.
На този доказателствен фундамент, съдът е изградил
верни, в пълно съответствие с материалния закон правни изводи, като е ангажирал
отговорността на подсъдимия Г.К.Г. по трите обвинения, към които е привлечен да
отговаря, а именно за извършени престъпления по чл. 343б,ал.2 НК, чл.345,ал.1 НК и по чл.345, ал.2, вр.ал.1 НК.
Искането за отмяна на постановения съдебен акт, поради
сторено процесуално нарушение от РС, категорично не намира опора сред кориците
на делото, обратното- производството пред РС Б. е протекло в съответствие с
процесуалните правила и тяхното
пречупване през спецификите на диференцираната процедура по чл.371,т.2 НПК и
при стриктно съблюдаване на правата на подсъдимия и неговия защитник.
Разглеждайки жалбата, съдът констатира, че
многобройните оплаквания, съдържащи се в същата се свеждат до едно- единствено
– а именно за явна несправедливост при определяне на наказанията за трите
престъпления и групирането им в едно общо по чл.23,ал.1 НК, като жалбоподателят
поддържа и излага доводи, че са съществували предпоставки за прилагане на
чл.58а, ал.4 НК – за определяне на наказанието за всяко едно от извършените
престъпления при условията на чл.55ал.1 НК – при наличието на многобройни смекчаващи
наказателната отговорност обстоятелства или наличието на такова от изключителен
характер.
Настоящият въззивен състав намира, че не би могъл да
бъде споделен упрекът към първия съд, че не е изложил мотиви в тази насока,
нито пък би могъл да бъде споделено виждането на жалбоподателя, че са налице
условията на чл. 55,ал.1 НК по отношение на наказателната отговорност на
подсъдимия.
Вярно е, че по принцип /а до известна степен и в
настоящия случай/ престъпленията, квалифицирани по чл.345,ал.1 НК и чл.345,ал.2 НК се характеризират с ниска степен на обществена опасност, което ги поставя на
границата с административните нарушения. Със същите се засягат обществени
отношения свързани с реда и сигурността, произтичаща от регистрационния режим
на превозните средства и възможността за
бързо и точно идентифициране на при необходимост –извършване на административно
нарушение или престъпление от страна на водача. В настоящия случай, се касае за
превозно средство с относително малка мощност, придвижвано е в ограничен
периметър –в рамките на населеното място, където е установено деянието, и е
осъществено от млад човек –на 29 годишна възраст. Изхождайки от тези
обстоятелства, на пръв поглед в стандартния случай, би могло да се приеме, че
се касае за административни нарушения, с по-ниска степен на обществена
опасност, тъй както и законът не предоставя сигурни критерии за разграничение
кога изпълнителното деяние съставлява престъпление и кога-административно
нарушение.
Изхождайки от изложеното по-горе по принцип, настоящия
състав, извън всякакво съмнение счита, че в настоящия случай това принципно
положение е неприложимо.
Това е така, защото в настоящия случай се касае за
една усложнена престъпна дейност, налице са множество престъпления, осъществени
в реална съвкупност от подсъдимия, откъсването на някои от деянията,
изваждането им извън контекста на съвкупността, без връзката им с останалите ще
бъде неправилно и несправедливо.
По този начин – двете по-леки деяния, засягащи
обществените отношения свързани с регистрационния режим по чл-345,ал.1 и 2 НК,
не биха могли да имат самостоятелно значение и да бъдат откъснати от цялостната
престъпна деятелност на подсъдимия с
нейния съвкупен престъпен резултат.
Институтът на редуцирана наказателна отговорност по
чл.55 НК касае хипотезите, в които
конкретни специфики на деянието, на начина и механизма на неговото
извършване и/ или личността на дееца, в зависимост от техния брой или наличието
на изключителност на някое от тях, обосновават по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение със стандартните случаи /без да е незначителна съгл.чл.9, ал.2 НК и да се поставя под съмнение престъпния му характер/.
Законодателят, в разпоредбата на чл.78а, ал.7 НК е
създал изрична забрана за приложение на института на замяна на наказателната
отговорност с административна, когато се касае за множество престъпления. Тази
забрана произтича от разбирането му за значително-по висока степен на
обществена опасност, когато са осъществени
множество деяния, които се преценят като целокупен престъпен резултат. Това
разбиране е намерило израз и в разпоредбата на чл.24 НК, явяваща се своеобразен
атнипод на института на редуцирана отговорност по чл.55 НК.
Ето защо, макар и да не съществува законова забрана,
институтът на чл.55 НК е трудно приложим във всички случаи, в които се касае за
усложнена престъпна дейност- множество престъпления, а особено- когато
осъществените деяния в съвкупност са повече от две- както е в настоящия случай.
Анализът на престъпната деятелност, осъществена от подс. Г. откроява, като
водещо сред останалите престъпления в групата престъплението чл. 343б, ал.2 НК.
Същото трудно би могло да бъде преценено като леко- такова с ниска степен на
обществена опасност- нито като характеристики на деянието, нито- от гледна
точка на личността на дееца, предвид следните обстоятелства:
Касае се до
идентично по своя характер престъпление с това, предмет на предходно осъждане
по НОХД №342/2016г. на БРС, и осъществено в съвсем кратък срок, след изтичане
на изпитателния срок на условното осъждане. Осъществяването на идентично деяние
представлява недвусмислена илюстрация на липса от благоприятно повлияване на личността
на дееца- подсъдимия Г. от определеното условно наказание, независимо от
изтичането на изпитателния срок. Подсъдимият не е успял да преодолее
престъпните нагласи да управлява МПС, под въздействието на алкохол, което
създава впечатление за трайно установени навици в поведението му. Ясно е, че в този случай единствената
алтернатива за въздействие се явява налагането на ефективно наказание, при
липса на ефикасност от предходното условно осъждане.На следващо място –
показателен е високия процент на концентрацията на алкохол, установена в кръвта
му – 2%.
При съвкупната преценка на тези обстоятелства се налага
по един безсъмнен начин извода за неприложимост на института на чл.55 НК –
чл.58а, ал.4 НК в настоящия случай по отношение на подсъдимия Г..
По този начин, определените наказания и за трите
престъпления, при прилагане на редуцираната отговорност по чл.373,ал.2 НПК са
справедливи, както и определеното общо такова, без прилагане на разпоредбата на
чл.24,ал.1 НК. Същите в пълна мяра съответстват на характера на извършеното и
на степента на обществената опасност,
както и се намират в кореспонденция с чл.36 НК, касателно личността на
подсъдимия.
При цялостния контрол по отношение на обжалваната
присъда, въззивният съд не констатира основания за нейното изменяване или
отменяване.
Предвид изложеното и на осн. чл.334,т.6 и чл.338 НПК
съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 13/2.07.2020г., постановена по
НОХД № 166/2020г. по описа на РС- Б. .
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.