№ 279
гр. С.З., 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С.З., VIII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Милена Рибчева
при участието на секретаря Александра Н. Танева
като разгледа докладваното от Милена Рибчева Административно
наказателно дело № 20225530200887 по описа за 2022 година
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № *** от 30.11.2021 год., издадено от
Началник сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР град С.З..
Жалбоподателят Н. К. М. твърди, че НП е незаконосъобразно и моли същото да бъде
отменено. В съдебно заседание чрез упълномощения си защитник поддържа направеното с
жалбата искане.
Въззиваемата страна ОД на МВР град С.З., счита жалбата за неоснователна и претендира
за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намери за установено следното:
С обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) серия GА, бланков № *** от 28.10.2021 год., жалбоподателят е
санкциониран на основание чл.638, ал.3 от КЗ – Кодекс за застраховането (“Лице, което не е
собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и
използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.”) за това, че на 28.10.2021
год. в 17:50 часа в град С.З., на бул.*** управлявал в посока север-юг моторно превозно
средство – лек автомобил марка “Н.“, с рег.№ *** собственост на Ан.Д.-М.а, което не е било
спряно от движение и във връзка с чието притежаване и използване към момента на
проверката няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите за 2021 год.
В случая фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП, се
потвърждават от показанията на актосъставителя Д. СТ. К. и свидетеля по акта Б. П. Б.,
както и от представените с преписката справка за регистрацията на процесното МПС (л.35
от делото) и справка за извършена проверка в Гаранционния Фонд за сключена застраховка
“Гражданска отговорност” (л.34 от делото), от които се установява, че към момента на
извършване на проверката жалбоподателят е управлявал процесния автомобил, собственост
на Ан.Д.-М.а, както и че към момента на извършване на проверката процесният автомобил
не е бил спрян от движение и за него не е имало сключен и действащ договор за
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2021 год. В
показанията си дадени в хода на съдебното следствие свидетелите са категорични, че
жалбоподателят по време на извършване на проверката е съобщил, че автомобилът е
регистриран на името на съпругата му.
1
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че възприетата в АУАН
и НП фактическа обстановка не съответства на обективната действителност и не
кореспондира с приобщените по делото писмени доказателства. Жалбоподателят е
санкциониран за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ, според която лице, което не е собственик
и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, се наказва с глоба от 400.00 лева. Тоест, нормата на чл.638, ал.3 от КЗ
предвижда наказание за лице несобственик, което управлява МПС, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
“Гражданска отговорност“ на автомобилистите. От приетото по делото като писмено
доказателство удостоверение за сключен граждански брак от 24.11.1990 год. /л.10/ се
установява, че към момента на проверката и установяване на нарушението посочената като
собственик на автомобила Ан.Д.-М.а и жалбоподателят Н. К. М. са били в граждански брак,
сключен на дата 24.11.1990 год., за което е издаден Акт за сключен граждански брак №
***/24.11.1990 год. на Община град С.З.. Съобразно сключения граждански брак и
разпоредбите на СК, за тях се прилага законовият режим на общност, като за вещните права
върху всяко придобито по време на брака имущество, се прилага режим на съпружеска
имуществена общност. От приетото по делото заверено копие на свидетелство за
регистрация на МПС се установява, че процесният автомобил е регистриран на 28.06.2001
год. в КАТ. Съгласно разпоредбата на чл.21 от СК вещните права, придобити по време на
брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо
от това на чие име са придобити, като законът въвежда презумция, че съвместният принос
се предполага до доказване на противното. Ето защо, при така установените данни, съдът
приема, че действително към датата на проверката, управляваният от жалбоподателя М. лек
автомобил е бил негова собственост, в каквато насока са и въведените в жалбата доводи.
Предвид това, неправилно както актосъставителят, така и наказващият орган са преценили,
че изключителен собственик на МПС е Ан.Д.-М.а, което несъответствие във фактическата
обстановка е рефлектирало пряко и върху правната квалификация на нарушението,
доколкото жалбоподателят се явява собственик на процесното МПС, а не само негов
ползвател. При това положение приложимата спрямо него санкционна норма се явява тази
по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, която предвижда санкция “глоба“ в размер на 250 лева, а именно
лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на
Република България и не е спряно от движение, което не изпълни задължението си да
сключи задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите, а не
посочената по ал.3 от същия текст, тъй като жалбоподателят е собственик на автомобила, за
който е нямало сключен и действащ договор за задължителна застраховка “Гражданска
отговорност на автомобилистите“ към момента на управлението му на 28.10.2021 год. За
установяване на собствеността върху процесното МПС наказващият орган е следвало да
предприеме допълнителни действия по събиране и проверка на доказателствен материал
преди да се произнесе по изпратената му преписка при преценка, че процесният автомобил е
СИО, доколкото доказателствената тежест в административнонказателното производство се
носи изцяло от административнонаказващият орган, който следва да установи извършено ли
е виновно нарушение и кой е неговият автор. Още повече, че от регистрационния талон на
автомобила и справка за регистрация и собственици на превозно средство е видно, че
жалбоподателят и собственикът на автомобила носят една и съща фамилия, което най-
малкото е индиция, че същите може да са съпрузи – обстоятелство, което е останало
неизяснено от страна на АНО. От изложеното дотук следва да се заключи, че по делото не
само остана недоказан съществен елемент от състава на нарушението по чл.638, ал.3 от КЗ, а
именно - водачът на автомобила да не е негов собственик, ами същият беше опроверган от
приложените по делото писмени доказателства, поради което няма как да се приеме, че
жалбоподателят е автор на вмененото му нарушение. Доколкото нарушителят е и
собственик на МПС-то, за него е неприложима разпоредбата на чл.638, ал.3 КЗ, а
евентуалната му отговорност следва да се ангажира по чл.638, ал.1, т.1 КЗ, където се
предвижда далеч по-нисък размер на административното наказание. Това обаче не може да
се извърши на този етап от производството, доколкото в рамките на правомощията по чл.63
от ЗАНН съдът упражнява контрол върху законосъобразността и обосноваността на
наказателното постановление така, както е издадено и не следва да променя основанието на
наложеното административно наказание. С оглед гореизложеното съдът приема, че в
настоящия случай и доколкото незаконосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл.638, ал.3 от
КЗ, се е стигнало до опорочаване на производството по реализиране на
2
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и впоследствие до
незаконосъобразност на издаденото НП, което е достатъчно основание за отмяна на същото.
При тези данни съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено като
незаконосъобразно, като на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН (Закон за административните
нарушения и наказания) въззиваемата страна следва бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя направените по делото разноски в размер на сумата от 300 лева,
представляваща платено адвокатско възнаграждение на представлявалия го упълномощен
защитник съобразно представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление № *** от 30.11.2021 год., издадено от началник в
Сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР гр.С.З., като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР град С.З. да заплати на Н. К. М. от град С.З., ул.***, с ЕГН
********** сумата в размер на 300 (триста) лева, представляваща направени разноски по
а.н.дело № 887/2022 год. по описа на Старозагорския районен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено, пред Административен съд С.З..
Съдия при Районен съд – С.З.: _______________________
3