Решение по дело №46248/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 23099
Дата: 19 декември 2024 г.
Съдия: Ивета Венциславова Иванова
Дело: 20231110146248
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 август 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 23099
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110146248 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от Д. М. П. и Е. М. П., действащи чрез своя баща и законен представител
М. Д. П., срещу [фирма], регистрирано в търговски регистър на П. търговски съд, с номер
на вписване В ***, действащо на територията на Република България чрез [фирма] и срещу
[фирма], регистрирано в П търговски съд, Република Фр. под № 732 028 ***, действащо на
територията на Република България чрез [фирма] осъдителни искове по чл. 134 ЗЗД, вр. чл.
382, ал. 3 КЗ за осъждане на ответниците – при условията на солидарна отговорност да
заплатят в полза на [фирма] сумата от 20 866,65 лева, представляваща застрахователно
обезщетение, формирано от дължим към 12.02.2023 г. остатък от дълга по договор за
потребителски кредит № FL*** от 02.11.2022 г. /главница и лихви – редовни и просрочени/,
сключен между наследодателя на ищците А.Д.Б. и [фирма], ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата.
Ищците твърдят, че са наследници по закон – дъщери на А.Д.Б., починала на
12.02.2023 г. Посочват, че наследодателката им е била страна по договор за потребителски
кредит № FL*** от 02.11.2022 г., сключен с [фирма], по силата на който на А.Б. е
предоставен паричен кредит в размер на сумата от 21 500 лева. Поддържат, че за
обезпечаване изпълнението на задълженията по кредита бил сключен договор за
застраховка, обективиран в сертификат № FL*** от 02.11.2022 г. по застрахователна
програма „Защита на плащанията“ на кредитополучателите по потребителските кредити,
предоставени от [фирма], със застраховано лице – кредитополучателя по договора за кредит
А.Б., застрахователи [фирма] и [фирма] и застраховащ и ползващо се лице кредиторът
[фирма]. Излага се, че бил уговорен застрахователен пакет „L“, включващ като покрит
застрахователен риск „смърт в резултат на злополука или заболяване“, в който случай
застрахователната сума се равнява на остатъчния баланс по потребителския кредит. Ищците
твърдят, че за целите на определяне на застрахователния рисков профил на застрахования,
А.Б. е попълнила медицински въпросник, в който е посочила, че има „магнитен меланон“ и е
1
на лечение за посоченото заболяване. Поддържа се, че след смъртта на кредитополучателя,
застрахователите са били уведомени за настъпване на застрахователното събитие, но същите
са постановили отказ за изплащане на застрахователно обезщетение по претенцията, който
ищците считат за незаконосъобразен. Посочват, че от страна на търговската банка –
кредитор не са предприети действия относно претендиране и изплащане от страна на
застрахователя на застрахователната сума. Излага се, че непогасеният остатък от
задълженията по договора за потребителски кредит към 12.03.2023 г. възлиза на сума в общ
размер от 20 866,65 лева, от която 20 839,91 лева главница и 26,74 лева лихви – редовни и
просрочени. Ищците заявяват, че са приели под опис наследството, оставено от починалата
им майка, съгласно Решение № 12685/18.07.2023 г. по гр. дело № 32870/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, 84-ти състав. Сочат, че като наследници на починалия
кредитополучател и застрахован А.Б., същите встъпват в кредитните й задължения, но и в
правата по застраховката за обезпечаването им. В исковата молба са изложени твърдения, че
клаузата на 11.1 „общи изключващи клаузи за всички рискове“ от приложимите към
застрахователния договор Общи условия е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 6,
вр. чл. 145 ЗЗП. Поддържа се, че на практика застрахованото лице е принудено да се съгласи
с предварително установените от застрахователя Общи условия, без да може да повлияе на
съдържанието им. В условията на евентуалност навеждат доводи за нарушение от страна на
ответниците на чл. 362, ал. 4 КЗ. Излагат, че с попълването на медицинския въпросник от
страна на А.Б. при сключване на застраховката, ответниците изрично са поставили въпроси
за заболяването й, вследствие на което са били наясно със застрахователния риск и въпреки
това са сключили процесния застрахователен договор. Същевременно, ответниците не
установяват по безспорен и категоричен начин наличието на пряка връзка между
заболяването на А.Б. и смъртта й, в която връзка оспорват заключението, дадено от
медицинската комисия на ответниците, съгласно което А.Б. е починала от „усложненията на
злокачествено образувание“. С тези съображения ищците Д. М. П. и Е. М. П., действащи
чрез своя баща и законен представител М. Д. П., отправят искане за осъждане на
ответниците да заплатят в полза на [фирма], като трето ползващо се лице, сумата от
20 866,65 лева, представляваща дължим към 12.02.2023 г. остатък от дълга по договор за
потребителски кредит № FL*** от 02.11.2022 г. /главница и лихви – редовни и просрочени/,
сключен между наследодателя на ищците А.Д.Б. и търговската банка.
С Определение на съда от 27.09.2023 г., вземайки предвид изложените от ищците
твърдения и законовата регламентация по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, съгласно която
кредиторът може да упражни имуществените права на длъжника, когато неговото
бездействие заплашва удовлетворението на кредитора, освен ако се касае за такива права,
упражнението на които зависи от чисто личната преценка на длъжника, като при предявен
от кредитора иск в този случай като страна се призовава и длъжникът, на основание чл. 134,
ал. 2 ЗЗД и чл. 26, ал. 4 ГПК като съищец по делото е конституиран кредиторът [фирма]. С
определението е постановено препис от исковата молба, приложенията към нея и
уточнителната молба на ищците от 18.09.2023 г. да се изпратят на новоконституирания ищец
с указание за възможността да изрази писмено становище по същите в двуседмичен срок от
съобщението. Последното е получено от адресата на 02.10.2023 г., като в указания му срок
не е депозирано писмено становище.
В подадения в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК общ писмен отговор ответниците [фирма] и
[фирма], чрез съответните клонове - „Кардиф ЖИ.тозастраховане - клон България“ КЧТ и
[фирма] оспорват предявените искови претенции като неоснователни. Не оспорват и
признават, че към момента на смъртта на застрахования кредитополучател А.Б. е налице
сключен договор за застраховка, като същата е включена в покритието по застраховката. Не
оспорват, че на 17.02.2023 г. са били уведомени за настъпилото застрахователно събитие, с
отправено искане от майката на починалото лице за изплащане на застрахователно
обезщетение. Посочват, че искането е разгледано от ответните дружества, като същите са
2
отказали изплащане на обезщетение, тъй като в случая се касае за събитие, представляващо
„изключен риск“ по договора за застраховка. Поддържат, че съгласно клаузата на 11.1 от
приложимите Общи условия застрахователите могат за откажат извършване на
застрахователно плащане в случай, че настъпилото застрахователно събитие е в резултат или
в пряка връзка с предварително декларирано от застрахования обстоятелство. Сочат, че
съгласно представената по случая медицинска документация А.Б. е била диагностицирана с
онкологично злокачествено образувание през 2019 г., след което са провеждани редица
медицински манипулации. Въпреки това до 2022 г. са диагностицирани множество
агресивни метастази, като тези заболявания са довели до смъртта на лицето в началото на
2023 г. Ето защо, ответниците оспорват твърденията на ищците относно причината за
настъпване на смъртта на техния наследодател, позовавайки се и на материалната
доказателствена сила на съобщението за смърт, което като официален свидетелстващ
документ съдът следва да приеме като доказателство за изявленията и действията,
удостоверени с него. Намират за приложима разпоредбата на чл. 449, ал. 2 КЗ, според която
страните могат да предвидят и други изключени рискове за разлика от уреденото в чл. 408
КЗ, доколкото в случая се касае за застраховка с обект неимуществено благо, каквито са
жИ.та, здравето и телесната цялост на кредитополучателя. С отговора на исковата молба
ответниците излагат, че е налице връзка между хроничното злокачествено заболяване на
наследодателя на ищците и смъртта на лицето, която на основание чл. 448, ал. 8 КЗ, като
основание за постановения отказ за изплащане на застрахователно обезщетение подлежи на
доказване от застрахователя. Посочва се, че с оглед попълнения от А.Б. медицински
въпросник и декларираното от последната наличие на заболяване с онкологичен характер
отпреди сключването на застраховката е налице хипотеза на изключен риск съгласно чл. 11
от Общите условия, с подписването на които А.Б. е приела същите и се е съгласила с тях.
Ответниците оспорват твърдението на ищците за наличие на неравноправна клауза в
застрахователния договор, тъй като клаузата на чл. 449, ал. 2 КЗ изрично предвижда правото
на страните да договарят и други изключения от покритите рискове. Уговарянето на
изключен риск не внася неравновесие в правата и задълженията на страните. Обосновават
извод, че неравноправна би била единствено клауза за изключения от застрахователни
покрития, ако липсват писмено зададени въпроси по чл. 362 КЗ. Излагат, че застрахованото
лице и кредитополучател не е страна по договора за застраховка и не попада в хипотезата на
чл. 143 ЗЗП, тъй като по отношение на него липсва качеството потребител. С тези доводи
ответниците отправят искане за отхвърляне на исковете, както и за присъждане на сторените
по делото разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 134 ЗЗД, вр. чл. 382, ал. 3 КЗ –
при условията на субективно активно и пасивно съединяване.
С разпоредбата на чл. 134 ЗЗД законодателно е регламентиран непрекият/ косвен иск на
кредитора за защита на чужди права – имуществените права на неговия длъжник, когато
последният бездейства и по този начин заплашва удовлетворяването на кредитора, освен ако
се касае за такива права, упражняването на които зависи от чисто личната преценка на
длъжника.
Съгласно разпоредбата на чл. 382, ал. 1 КЗ при застраховка, сключена в полза на
кредитор, между застраховател и застраховащ, който е длъжник, при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят отговаря пред кредитора до размера на
застрахователната сума за непогасената част от задължението, за обезпечение на което е
сключен застрахователният договор, включващо главница, лихвите и разноските към датата
на настъпване на застрахователното събитие. В ал. 3 на законовия текст е предвидено, че в
3
случай на смърт на длъжник – застраховано лице по застрахователен договор по повод
негово неимуществено благо съгласно ал. 1, кредиторът е длъжен да предприеме с грижата
на добър стопанин всички необходими действия относно претендирането и изплащането от
страна на застрахователя на застрахователната сума по застрахователния договор. По повод
изплащането на обезщетение по застраховка по ал. 1 наследниците на длъжника имат права
на застрахован, освен правото да получат обезщетението до размера на непогасената част от
задължението.
От анализа на посочените законови разпоредби следва, че застрахованият по
застраховка "ЖИ.т" или "Злополука" кредитополучател, респективно неговите наследници,
притежават правен интерес и активна процесуалноправна легитимация да предявят иск
срещу застрахователя в защита на имуществените права на търговска банка – кредитор, като
искат осъждането на застрахователното дружество да заплати на ползващото се лице по
застрахователния договор - банката дължимата застрахователна сума, при осъществяване на
застрахователното събитие и при изложени твърдения за наличието на предпоставките по
чл. 134 ГПК.
В настоящия случай ищците обосновават материалноправната си легитимация в
процеса с качеството си на законни наследници на своята майка, последната
кредитополучател по договор за потребителски кредит и застраховано лице по договор за
застраховка, сключен с ответниците и с ползващо се лице търговката банка – кредитор, с
твърдения за настъпване на покрит застрахователен риск, обуславящ възникване на
задължението за заплащане на застрахователно обезщетение и с довод относно
бездействието на търговската банка – кредитор във връзка с претендиране и изплащане от
страна на застрахователя на застрахователната сума (каквито действия не се твърдят и от
конституирания като съищец по делото кредитор).
Следователно, основателността на предявените искови претенции е обусловена от
установяване от ищците, при условията на пълно и главно доказване, наличието на следните
обстоятелства: възникването на кредитно правоотношение, породено от договор за
потребителски паричен кредит, сключен между наследодателя им А.Б., като
кредитополучател и [фирма], като кредитор; наличието на застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка, сключен между [фирма] и [фирма], като застрахователи
и [фирма], като застраховащ и ползващо се лице за обезпечение на вземанията му по реда на
чл. 382 КЗ, с който кредитополучателят и застрахован, се е съгласила писмено; настъпил в
срока на действие на застрахователния договор на покрит застрахователен риск – смърт на
кредитополучателя А.Б.; причината за смъртта; че от страна на ищците е заявена претенция
пред ответниците за изплащане на застрахователно обезщетение в полза на търговската
банка под формата на оставащите вноски по договора за потребителски кредит, като е
постановен отказ за изплащане на обезщетение от страна на застрахователите; размера на
останалите непогасени задължения по договора за кредит /главница, лихви, разноски/ към
датата на настъпване на застрахователното събитие – 12.02.2023 г.; наличие на основание за
ангажиране на солидарната отговорност на ответниците.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответниците е да
докажат, че са налице твърдените от тях основания за изключване на отговорността им, в
частност наличието на предпоставките за постановен отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение поради съществуването на изключен застрахователен риск, съответно, че са
погасили претендираното вземане, в случай, че твърдят това.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 13.03.2024 г. и обявен
за окончателен такъв, с оглед съвпадащите твърдения на страните и изричното признание,
направено от ответниците с отговора на исковата молба, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.
4 ГПК като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са отделени следните
обстоятелства: че между наследодателя на ищците А.Б., в качеството й на кредитополучател
4
и [фирма], в качеството му на кредитор, е сключен договор за потребителски кредит № ***
от 02.11.2022 г. за предоставяне на паричен кредит; наличието на сключен договор за
застраховка с издаден сертификат № *** от 02.11.2022 г. по застрахователна програма
„Защита на плащанията“ на кредитополучателите по потребителските кредити,
предоставени от [фирма] със застрахован кредитополучателя по договора за кредит;
настъпване на смъртта на кредитополучателя на 12.02.2023 г., както и, че нейни наследници
по закон са ищците по делото.
Посочите обстоятелства следват и от събраните по делото писмени доказателства,
сочещи за сключването на 02.11.2022 г. на договор за потребителски кредит № FL*** между
А.Д.Б., в качеството й на кредитополучател и [фирма], в качеството й на кредитор, за
предоставяне на потребителски кредит в размер на сумата от 21 500 лева за текущи нужди
срещу задължението за кредитополучателя за връщане на кредита, заедно с дължимите
лихви – в сроковете и при условията на договора. Съгласно клаузата на чл. 2, ал. 1 от
последния разрешеният кредит се отпуска чрез превод по посочена банкова сметка, открита
в търговската банка с титуляр кредитополучателя. В клаузата на чл. 3 от договора е
предвидено заплащането в полза на кредитора на годишна лихва за ползването на кредита за
целия срок на издължаването му, изчислена при прилагането на променлив годишен лихвен
процент, представляващ сбор от референтен лихвен процент (РЛП Прайм) и фиксирана
надбавка в размер от 3,550 %. Удостоверено е, че към датата на първоначалното определяне
на ГЛП по кредита стойността на РЛП „Прайм“ за необезпечени кредити е в размер от 0,650
%. Предвидено е, че лихвите се начисляват от датата на усвояване на кредита по договора,
определена от датата на заверяване на сметката на кредитополучателя, като се приема, че
месецът включва 30 дни, а годината 360 дни – ал. 8. Съгласно чл. 3, ал. 9 от договора
годишният процент на разходите (ГПР) по отпуснатия кредит се равнява на 6,71 %, а общата
дължима сума от кредитополучателя на 28 406,92 лева. Съгласно клаузата на чл. 7 от
договора кредитополучателят погасява кредита чрез анюитетни месечни вноски, включващи
лихва и главница, посочени като брой, размер и падежна дата в погасителен план –
неразделна част от договора, а съгласно чл. 6 крайният срок за погасяване на кредита е
последната падежна дата. Предвидено е, че неразделна част от договора са искане за
отпускане на потребителски кредит и погасителен план – чл. 17. Съгласно последния
(приобщен към доказателствената съвкупност) началният срок за издължаване на кредита е
02.12.2022 г., а крайният такъв – 02.11.2031 г., с размер на месечната погасителна вноска от
239,41 лева, включваща главница и лихва, и на 253 лева с включена сума за застраховка в
месечен размер от 13,89 лева.
По делото не се спори, че сумата от 21 500 лева, представляваща предмет на
отпуснатия кредит, е предоставена от търговската банка в полза на кредитополучателя,
което се установява и от приетото по делото извлечение от кредитно досие на
кредитополучателя А.Б., както и от изводите на вещото лице по приетата
съдебносчетоводна експертиза, съгласно което на 02.11.2022 г., въз основа на банкова
бордеро № *** с тип операция „усвояване на кредит ***“, банковата сметка с титуляр А.Б. е
кредитирана/захранена със сумата от 21 500 лева.
Предвид изложеното, по делото се установява възникването на договорно
правоотношение между лицето А.Д.Б., като кредитополучател и [фирма], като кредитор по
силата на договора за потребителски кредит от 02.11.2022 г., както и, че в изпълнение на
поетото задължение търговската банка реално е предоставила уговорената парична сума от
21 500 лева за ползването й от кредитополучателя. Следователно, за последния поначало е
възникнало насрещно задължение за връщане на главницата, заедно с уговорената договорна
лихва, чрез месечни погасителни вноски с размер и в срок съгласно погасителния план към
договора, в т.ч. застрахователните премии при сключена застраховка „Защита на
плащанията“, с краен срок на погасяване 02.11.2031 г.
5
Между страните не е спорно и обстоятелството относно сключването на договор за
застраховка по застрахователна програма „Защита на плащанията“ на кредитополучателите
по потребителските кредити, предоставени от [фирма] за застрахователен пакет L със
страни: [фирма], Фр., чрез клона си [фирма] и [фирма], застрахован А.Д.Б., като
кредитополучател и застраховащ и ползващо се лице [фирма].
От съдържанието на представения и приобщен по делото Сертификат № *** от
02.11.2022 г. за застрахователен пакет L на застрахователна програма „Защита на
плащанията“ на кредитополучателите по потребителски кредити, предоставени от [фирма],
съгласно групов застрахователен договор № 6/2009 г. и допълнителни медицински услуги
„второ медицински мнение“ и „програма за превенция на здравето“ следва, че предметът на
застраховката е очертан в Общите условия на застрахователен пакет L за застрахователна
програма „Защита на плащанията“ на кредитополучателите по потребителските кредити,
предоставени от [фирма]. Изяснява се, сред покритите застрахователни рискове е и смърт в
резултат на злополука или заболяване. Предвидено е прекратяване на застрахователното
покритие при този риск с навършване на 65-годишна възраст от застрахования. Изяснява се,
че размерът на застрахователната сума при настъпване на покрит риск смърт в резултат на
злополука или заболяване е остатъчният баланс по потребителския кредит, но не повече от
100 000 лева. Установява се, че срокът на застраховката съответства на срока на договора за
кредит. В Сертификата застрахованият е удостоверил уведомяването си, че при настъпване
на застрахователно събитие, застрахователното плащане ще бъде извършено в полза на
кредитора на застрахования по договора за кредит към датата на настъпване на събитието
съгласно чл. 382, ал. 1 КЗ. Предвидено е заплащане от застрахованото лице на обща сума по
застрахователния пакет в размер на 5,80 % от размера на месечната погасителна вноска по
кредита, включваща рамерът на месечната застрахователна премия и размерът на месечната
такса за ползване на допълнителните медицински услуги.
Изяснява се, че от кредитополучателя по договора за потребителски кредит А.Д.Б. е
подписана декларация от 02.11.2022 г. за определяне на изискванията и потребностите и за
присъединяване на застраховано лице към застрахователен пакет L по застрахователна
програма „Защита на плащанията“ на кредитополучателите по потребителски кредити,
предоставени от [фирма] и допълнителни медицински услуги. С последната лицето е
декларирало наличието на следните обстоятелства: качеството си на кредитополучател по
потребителски кредит, предоставен от [фирма]; че е на възраст между 18 и 69 години и
проявява интерес към застрахователна защита срещу непредвидени неблагоприятни събития,
свързани с жИ.та, здравето и работоспособността си, в резултат на които може да претърпи
загуба на обичайния си доход, влияеща неблагоприятно върху възможността надлежно да
обслужва погасителните вноски по кредита. С декларацията лицето е дало изричното си
съгласие за застраховане при условията на групов застрахователен договор за
застрахователна програма „Защита на плащанията“ на кредитополучателите по
потребителски кредити, предоставени от [фирма] № 6/2009 г., сключен между
застрахователите [фирма] и [фирма] и търговската банка при покрити рискове, сред които и
смърт, при условията на застрахователен пакет L. С декларацията, като ползващо се лице по
застраховката, е посочен съответният кредитор по договора за потребителски кредит към
датата на настъпване на застрахователното събитие – [фирма]. Лицето е декларирало
получаване, запознаване и приемане на Общите условия на застрахователен пакет Lна
застрахователна програма „Защита на плащанията“, както и Общите условия във връзка с
допълнителни медицински услуги.
Съгласно Общите условия за застрахователен пакет L на застрахователна програма
„Защита на плащанията“ за кредитополучателите по потребителски кредити, предоставени
от [фирма], обективирани в Сертификата, същите представляват неразделна част от
груповия застрахователен договор за застраховка „Защита на плащанията“№ 6/2009 г.,
сключен между [фирма] и [фирма], от една страна ката застрахователи и [фирма], от друга
6
страна, като застраховащ. Предвидено е, че застраховка „Защита на плащанията“ се сключва
при условията на чл. 382 КЗ като застраховка за обезпечение на кредит и предоставя
застрахователна закрила при настъпване на съответния застрахователен риск в резултат на
който застрахованото лице реализира загуба на обичайния си доход, влияеща
неблагоприятно на възможността му да обслужва погасителните вноски по кредита. От
клаузите на Общите условия следва, че застрахован е физическо лице – кредитополучател по
потребителски кредит, отпуснат от търговската банка, а ползващо се лице – съответния
кредитор към датата на настъпване на застрахователното събитие. Съгласно дадената
дефиниция в чл. 2 от ОУ „изключващи клаузи“ са посочените в чл. 11 обстоятелства, при
наличието на които застрахователите се освобождават от задължението за извършване на
застрахователно плащане. В клаузата на чл. 4 от Общите условия е предвидено, че
кредитополучателите по потребителски кредити, предоставени от [фирма] изразяват своето
изрично писмено съгласие да се присъединят като застраховани лица към условията на
програма „Защита на плащанията“ с подписването на декларация за определяне на
изискванията и потребностите и за приемане на застраховането и на Общите условия. С
клаузата на чл. 4.2. е установено, че при присъединяване на кандидата за застраховане към
груповия застрахователен договор, лицето попълва и подписва кратък медицински
въпросник – по образец, с цел извършване на предварителна медицинска оценка на риска.
Съгласно посочената клауза в случай, че при попълване на въпросника застрахованият е
декларирал наличието на обстоятелства, за които застрахователят е поставил въпрос и при
настъпване на застрахователно събитие, което е в резултат или в причинно-следствена
връзка с това декларирано обстоятелство, то се прилага изключващата клауза на чл. 11.2. от
ОУ. Предвидено е, че предоставянето на неверни и/или непълни данни и/или премълчаване
на заболявания или травматични увреждания при попълване на въпросника може да
обуслови едностранно прекратяване от застрахователя на застрахователното покритие, до
отказ за плащане или до намаляване размера на застрахователното плащане съгласно КЗ и
ОУ. Съгласно клаузата на чл. 5.4. от Общите условия сред случаите, при които се прекратява
застраховката, е и смъртта на застрахования. Последната представлява и покрит риск
съгласно чл. 6, т. 1, когато е вследствие от заболяване или от злополука. В клаузата на чл. 7 е
предвидено задължение за застрахования или неговите наследници за уведомяване на
застрахователя при настъпване на застрахователно събитие – в срок до 10 дни от
настъпването, чрез прилагане на конкретно посочени документи, които при настъпил риск
смърт са: копие от акт за смърт, удостоверение за наследници, съобщение за смърт, копие на
аутопсионен протокол, при извършена аутопсия, етапна епикриза, амбулаторни листа,
епикриза от хоспитализация – в случай, че смъртта е настъпила в резултат на заболяване.
Съгласно клаузата на чл. 9 от Общите условия във всички случаи на застрахователно
плащане ползващо се лице е съответният кредитор на застрахованото лице по договора за
потребителски кредит – към датата на настъпване на застрахователното събитие. В клаузата
на чл. 10.1 е установено, че при настъпил покрит риск „смърт“ се плаща остатъчният баланс
(непогасеният размер на главницата и лихвата върху същата – арг. чл. 2) по потребителския
кредит по съответния кредит към датата на смъртта. В чл. 11 от Общите условия
„освобождаване на застрахователите от задължението им за извършване на застрахователно
плащане“ (изключващи клаузи) сред основанията за освобождаване от задължението на
застрахователя за извършване на плащане при настъпил риск смърт е в случай, че това
застрахователно събитие е в резултат или причинно-следствена връзка с всяко заболяване,
страдание или физическо състояние, свързано с тях, както и усложненията и рецидивите им,
за което застрахованият е получил медицинско консултиране, диагностициране или лечение
в тригодишен период преди датата на застраховането и за които застрахованият е представил
невярна и/или непълна информация или не е обявил при попълването на краткия
медицински въпросник – чл. 11.1. ОУ. Съгласно клаузата на чл.11.2 от Общите условия
изключваща клауза за риск смърт при обявяване на обстоятелства от застрахования при
7
присъединяване към застраховката е налице когато при попълване на кратък медицински
въпросник кандидатът за застраховане е декларирал обстоятелство, за което
застрахователите са поставили въпрос и в случай, че настъпилото застрахователно събитие е
в резултат или в причинно-следствена връзка с декларирано от застрахования обстоятелство.
Предвидено е, че при отхвърляне на искане за застрахователно плащане на основанията по
чл. 11 ОУ застрахованият, респ. неговите наследници, не се освобождават от задълженията
си по договора за кредит за редовно внасяне на дължимите месечни погасителни вноски и
на другите плащания, произтичащи от договора.
Представен и приет по делото е Кратък медицински въпросник за приемане на
застраховане от 02.11.2022 г., изходящ от лицето А.Б., в който същата е отговорила
положително относно: наличието на трайна загуба на работоспособност с определени 80 %
трайно намалена работоспособност с експертно решение на ТЕЛК от 07.08.2020 г.,
провеждане на постоянно лечение, консултации, наличието на хоспитализации, прием на
медикаменти във връзка с хронично и/или периодично обострящо се заболяване и конкретно
малигнен меланом, диагностициран през м. 12.2019 г., както е отразено, че лицето е на
лечение. Същото е декларирало, че дадените отговори са верни, точни и пълни, както и, че
при деклариране на обстоятелство, за което застрахователите са поставили въпрос при
настъпване на застрахователно събитие, което е резултат или в пряка причинна връзка с
декларираното обстоятелства, намира приложение изключващата клауза на ч л. 11.2 от ОУ, а
при представянето на неверни и/или непълни данни и/или при премълчаване на заболявания
или травматични увреждания застрахователят може едностранно да прекрати
застрахователното покритие, да откаже застрахователно плащане или размерът на
последното да бъде намален. В медицинския въпрос е отразено, че отговорите на
поставените в същия въпроси ще се използват за извършване на предварителна оценка на
риска във връзка със сключване на застраховката.
Данните, следващи от съвкупния анализ на посочените писмени доказателства,
обосновават извод за възникнало на 02.11.2022 г. застрахователно правоотношение по
застрахователен пакет L на застрахователна програма „Защита на плащанията“ на
кредитополучателите по потребителски кредити, предоставени от [фирма] съгласно групов
застрахователен договор № 6/2009 г. при съответните допълнителни медицински услуги, към
който договор кредитополучателят по процесния договор за потребителски кредит А.Б. се е
присъединила, като застраховано лице, с подписване на декларацията от 02.11.2022 г. и
приемане на приложимите Общи условия, със застрахователи ответните дружества и
ползващо се лице търговската банка – кредитор.
Между страните не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства
следва, че в срока на действие на това правоотношение, обусловен от срока на договора за
потребителски кредит, и конкретно на 12.02.2023 г. е настъпила смъртта на А.Б.,
кредитополучател и застраховано лице, представляваща покрит застрахователен риск по
застрахователен пакет L на застрахователна програма „Защита на плащанията“. Установява
се и, че към момента на смъртта си лицето е със семейно положение „неомъжена“, като е
оставило за свои законни наследници дъщерите си Д. М. П. и Е. М. П.. Изяснява се, че
същите, като непълнолетни лица, действащи чрез своя баща и законен представител М. Д.
П., са приели по опис наследството, оставено от наследодателя си А.Б. на основание чл. 61,
ал. 1 ЗН, допуснато с Решение № 12685/18.07.2023 г. по ч. гр. дело № 32870/2023 г. по описа
на Софийски районен съд, 84-ти състав, влязло в законна сила, в частност дълг в размер от
20 866,25 лева, произтичащ от договор за потребителски кредит № FL***/02.11.2018 г.,
сключен между [фирма] и А.Д.Б..
Не е спорно и, че след смъртта на лицето пред [фирма] [фирма] КЧТ е предявена
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение чрез депозирано писмено
уведомление с вх. № от 17.02.2023 г. за настъпило застрахователно събитие смърт в резултат
8
на злополука или заболяване – по образец, с вписана причина за смъртта – заболяване. В
отговор от 01.03.2023 г. [фирма] и [фирма] уведомяват лицето, че считат застрахователната
претенция за неоснователна, доколкото, съгласно представената медицинска документация,
застрахованото лице е починало от усложненията на злокачествено образувание, установено
през 2019 г. с проведено оперативно лечение и последваща химиотерапия, с данни за
множество метастази. Формиран е извод, че това заболяване е установено преди сключване
на застраховката от 02.11.2022 г. и е в пряка връзка с настъпилата смърт, поради което е
налице изключение от застрахователното покритие.
Основният спорен по делото въпрос е именно относно наличието на основание, което
да изключва отговорността на ответните дружества, като застрахователи, за изплащане на
застрахователно обезщетение на ползващото се лице по договора за застраховка, респ.
относно наличието на причинна връзка между предходно заболяване на застрахованото лице
и настъпилата смърт, а също относно действителността на клаузите от Общите условия,
въвеждащи тези изключения.
С отговора на исковата молба ответните дружества се позовават на наличието на
изключен застрахователен риск, освобождаващ ги от задължението за застрахователно
плащане, изразяващ се в настъпване на застрахователното събитие в резултат или в пряка
връзка с предварително декларирано обстоятелство, позовавайки се на клаузата на чл. 11.1
от Общите условия. Установи се, че съгласно тази клауза едно от предвидените основания за
освобождаване от отговорност на застрахователите е когато настъпилото застрахователно
събитие е в резултат или в причинно-следствена връзка с декларирано от застрахования
обстоятелство.
За изясняване причината за настъпилата смърт на кредитополучателя и застраховано
лице А.Б., наличието на предхождащи събитието заболявания и техния характер, по делото е
изслушано и прието заключението на вещите лица по комплексната съдебно-медицинска
експертиза. В последната, след детайлен анализ на медицинската документация, приета по
делото, вещите лица достигат до извод, че преди смъртта си А.Б. е с доказано онкологично
заболяване – малигнен меланом на кожата на лявото стъпало – заболяване с хронично
прогресивно протичане. Изяснено е, че точната диагноза е поставена по време на болничен
престой от 17.12. до 19.12.2019 г. в УСБАЛО, Клиника Обща и коремна хирургия, като
стадият на тумора е определен чрез хистологичен резултат от 19.12.2019 г. – акрален
меланом ст.р Т3 в NxM1-метастатичен. Експертизата изяснява, че малигненият меланом са
злокачествени тумори в човешкия организъм, развиващи се от пигментните клетки на
кожата, различаващи се относно причината и развитието на злокачествения процес. В
заключението си експертите посочват, че след настъпване на смъртта на лицето на
12.02.2023 г. не са проведени оглед и аутопсия, при които единствено е възможно
прецизното определяне на непосредствената и основната причина за смъртта на лицето.
Като най-вероятна непосредствена причина за смъртта, въз основа на наличните данни,
експертно е определена двустранната пневмония, приета като такава по време на болничния
престой на лицето за времето от 05.02. до 12.02.2023 г., развила се със сърдечна и дихателна
недостатъчност на базата на доказано тежко възпаление на белите дробове. Посочва се, че
като възможна причина за смъртта в епикризата от болничния престой на лицето се обсъжда
настъпилата микротромбемболична форма на белодробен тромбоемболизъм, а причина за
развилата се двустранна пневмония и най-вероятна начална причина за смъртта –
установената при постъпване на пациентката в болницата остра вирусна инфекция.
Експертизата достига до извод, че онкологичното заболяване на лицето с тежко протичане,
доказани множество метастази и провеждано лечение (химиотерапия, лъчелечение и
имунотерапия) самостоятелно и заедно с установените заболявания от пулмофиброза и
захарен диабет са довели до отслабване на жизнените и съпротивителните сили на
организма на Банчева и се явяват фон, благоприятващ настъпването на смъртта. В
експертизата обаче е достигнато до извод, че при липсата на проведена аутопсия, не може да
9
се приеме обосновано и еднозначно съществуването на пряка причинно-следствена връзка
между предхождащото онкологично заболяване и настъпването на смъртта на лицето.
Констатирано е, че след проведените протИ.туморни терапии метастатичната болест е
доведена до намаляването й до минимална по обем. В заключение се посочва, че до
фаталния край за пациентката е довел прогресиралият белодробентромбоемболизъм,
въпреки проведения адекватен терапевтичен подход. При изслушването си в съдебно
заседание вещото лице – специалност „съдебна медицина“ посочва, че смъртта настъпва
като процес, с основна/начална причина и непосредствена такава, като последната довежда
непосредствено до настъпване на смъртния изход. Експертът е категоричен, че въз основа на
наличните медицинска документация и нейния анализ, не може да се направи извод, че
онкологичното заболяване на пациентката е основна или непосредствена причина за смъртта
й, не е налице никакво основание за извод относно наличието на пряка причинно-следствена
връзка на това заболяване със смъртния изход. Изяснява, че същото безусловно влияе върху
общото състояние на лицето, до намаляване на нейните съпротивителни и компесаторни
възможности, но не може да се приеме като причина за смъртта й. Дали и в каква степен
онкологичното заболяване е оказало влияние е можело да се установи само с аутопсия.
Изяснява, че основното заключение е, че причината за смъртта е белодробен
тромбоемболизъм на фона на пневмония. Вещото лице е категорично, че при изискване на
допълнителни справки относно проведените лечения от лицето Банчева, то същите не биха
определили причината за смъртта, а по естеството си могат да обогатят броя на възможните
причини за същата. Изяснява, че белодробният тробоемболизъм представлява откъснал се
тромб, който запушва белодробния съд и води до усложнения на сърдечно-съдовата и
дихателната система, а последните до дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност.
Посочва, че при пациентката е налице и доказана двустранна вирусна пневмония, както и,
че, както тази пневмония, така и БТЕ сами по себе си могат да бъдат причина за смъртта.
При изслушването си пред съда в. лице- специалност „вътрешни болести, онкология“
изяснява, че в лечебното заведение, където впоследствие е починала пациентката, същата е
приета с окончателна диагноза – вирусна бронхопневмония и придружаващи заболявания,
посочвайки, че белодробния тробоемболизъм присъства в обсъждането в окончателната
епикриза, но поради липсата на конкретно проведено диагностично рентгеново изследване
не е посочено като основна причина за смъртта. Уточнява също, че белодробният
тробоемболизъм много често е усложнение при онкологичните терапии, като при
пациентката все още са били налице инвагнални лимфни възли в пакет, посочвайки обаче, че
БТЕ може да настъпи и при здрави хора, и при пациенти с имунокомпроментирано
състояние, като в случая не може да се каже категорично, че е вследствие на онкологичното
заболяване. Съдът кредитира заключението, преценявайки го по реда на чл. 202 ГПК, като
компетентно и обосновано изготвено – от специалисти в съответната област на медицината,
при анализ на събраните по делото писмени доказателства-медицинска документация, при
подробен отговор на допълнително поставените въпроси от страните и от съда в о.с.з., по
същество останало неоспорено.
С оглед изложеното, съдът възприема крайните изводи на експертизата относно най-
вероятната причина за смъртта на лицето А.Б., следваща от наличните данни за проведени
изследвания и наблюдение на състоянието на пациентката, а именно развила се сърдечна и
дихателна недостатъчност на базата на доказано тежко възпаление на белите дробове –
двустранна пневмония с най-вероятна основна причина остра вирусна инфекция и основно
заключение относно причината за смъртния изход – белодробен тромбоемболизъм на фона
на пневмония. В заключението си вещите лица посочват, че онкологичното заболяване на
пациентката с тежко протичане, доказани множество метастази и провеждано лечение
самостоятелно също е довело до отслабване на жизнените и съпротивителни сили на
организма и се явяват фон, благоприятстващ настъпването на смъртта, но не може да се
формира еднозначен и обоснован извод, че между това заболяване и настъпилата смърт е
10
налице причинно-следствена връзка, обстоятелство, разяснено от експерта и в съдебно
заседание. В хода на изслушването си пред съда експертите изрично изясняват, че
онкологичното заболяване на лицето не може да се приеме нито като основна, нито като
начална причина за смъртта, нито категорично да се изведе извод, че белодробният
тромбоемболизъм е настъпил именно вследствие на това заболяване.
В тази връзка и с оглед изложения довод в отговора на исковата молба относно
причината за смъртта на застрахованото лице, а именно наличието на злокачествено
онкологично образувание и множество агресивни метастази, обосновани с отразените данни
в съобщението за смърт, следва да се отбележи, че този документ е част от цялостната
медицинска документация, изследвана и подробно описана от експертите в заключението.
Същите са констатирали вписаните в него обстоятелства, а именно посочена причина за
смъртта: сърдечна недостатъчност, дихателна недостатъчност, пневмония, както и болест
или болестно състояние, довели до смъртта: състояние след операция по повод меланома
малигнум, състояние след хемиоаргеттерапия, лъчелечение, имунотерапия, метастази в бял
дроб, перитонеум, лимфни възли, черен дроб, придружаващо заболяване, с преценка, че
смъртта е настъпила от заболяване. До извода си относно най-вероятните начална и
непосредствена причина за смъртта на лицето експертизата достига именно след съвкупен
анализ на всички медицински документи и данните в същите относно състоянието на
пациентката, проведено лечение, констатирани заболявания, приемайки, на база на
медицинската документация, липсата на основание за обоснован и еднозначен извод
относно пряка причинна връзка на това заболяване със смъртния изход.
Предвид изложеното и доколкото установяването на тази пряка причинна връзка е в
тежест на застрахователя чл. ***, ал. 1 ГПК и не се презюмира (в този смисъл Решение №
167/2017 г. по т. д. № 1655/2015 г. на ВКС, ІІ т. о., ВКС), то съдът намира за недоказано
твърдението на ответната страна, че пряка и непосредствена причина за настъпване на
смъртта на застрахованото лице е установеното онкологично заболяване на пациентката с
тежко протичане и доказани множество метастази, декларирано от нея в представения й
медицински въпросник по повод присъединяването й към групов застрахователен договор
по застрахователна програма „Защита на плащанията“ по потребителски кредити № 6/2009
г., което по същество изключва прилагането на клаузата на чл. 11.2 от Общите условия,
относима единствено при доказана такава връзка.
Действително, в експертното заключение и при изслушването си в съдебно заседание
вещите лица посочват, че единствено при проведен оглед и аутопсия е възможно прецизно
да се определи както непосредствената, така и основната, начална причина за смъртта,
формирайки крайните си изводи относно най-вероятната такава причина въз основа на
медицинската документация. Това обаче не променя извода относно липсата на доказана
пряка причинна връзка между съществуващото заболяване на починалата и смъртта й. В
тази връзка и в отговор на доводите на ответната страна, изложени за първи път в
депозираната по делото писмена защита, съдът счита за необходимо да отбележи, че по
делото не се твърди и не се установява ищците, респ. близките на починалата А.Б. да са
отказали извършването на аутопсия и по този начин причината за смъртта на лицето да е
останала неизяснена. Съгласно разпоредбата на 98, ал. 1 от Закона за здравето на лицата,
починали в лечебно заведение, се извършва патологоанатомична аутопсия след уведомяване
на родител, пълнолетно дете, съпруг, брат или сестра, а съгласно ал. 4 от законовия текст по
изрична молба на близките на починалия в случаите по ал. 1 ръководителят на лечебното
заведение може да издаде заповед за освобождаване от патологоанатомична аутопсия. По
делото не се доказва да е извършен такъв изричен отказ от близките на починалата.
Предвид липсата на доказана пряка причинна връзка между заболяването на А.Б. -
малигнен меланом към момента на възникване на застрахователното правоотношение с
ответните дружества и настъпилата смърт, остава неизпълнен фактическият състав,
11
обуславящ прилагането на изключващата клауза на чл. 11.2 от Общите условия, поради
което следва да се ангажира отговорността на ответниците, като застрахователи, за
изплащане на застрахователното обезщетение, равняващо се на остатъка на дълга по
договора за кредит към датата на застрахователното събитие – 12.02.2023 г.
За пълнота на изложението и правна прецизност, съдът намира за необходимо да
отбележи, че законосъобразното прилагане на основанията за отказ от изплащане на
застрахователно обезщетение е обусловено от наличието на пряка причинно-следствена
връзка между неизпълнението на конкретното задължение на застрахования, в частност във
връзка с декларирането на определени обстоятелства, свързани със здравословното
състояние на кредитополучателя и настъпването на застрахователното събитие, като
съгласно Решение № 207/13.01.2017 г. по т. д. № 3394/2015 г. ІІ т. о., ВКС и др. доказването
на пряка причинната връзка е в тежест на застрахователя, дори и в застрахователния договор
или общите условия към него да е предвидено друго, вкл. и, че при конкретно неизпълнение
застрахователят може да откаже плащане на обезщетението.
При сключване на застраховка, касаеща жИ.та, здравето и трудоспособността на
застрахования, съществено значение имат обстоятелствата, позволяващи на застрахователя
да извърши преценка относно здравния статус на застрахования към момента на сключване
на договора. Ето защо за тях, в разпоредбата на чл. 362, ал. 1 КЗ е предвидена възможност
застрахователят да поставя въпроси на застрахования, на които последният е задължен да
отговори, като съгласно ал. 2 от законовата разпоредба обстоятелствата, за които
застрахователят не е поставил въпроси не са „съществени за риска“.
В настоящия случай се установи, че в Краткия медицинския въпросник за приемане за
застраховане лицето А.Б. е посочило съществуващото си заболяване малигнен меланом, като
диагностицирано през м. 12.2019 г., както и, че провежда лечение, с което е изпълнила
задължението си съгласно клаузата на чл. 4.2. попълвайки и подписвайки медицинския
въпросник, имащ за цел извършване на предварителна оценка на риска, с посочване на
конкретното заболяване.
В този медицински въпросник фигурира поставен въпрос относно съществуващо
заболяване на лицето, дата на установяването му и дали към момента на попълването му се
провежда лечение, на което кандидатът за застраховане, а впоследствие и застраховано лице,
е отговорило, посочвайки съществуващото си заболяване, момента на поставяне на
диагнозата и, че провежда лечение. Ето защо, за застрахователите е била налице яснота
относно посочените обстоятелства преди възникване на застрахователното правоотношение,
както и възможност да оценят риска във връзка със сключването на застраховката. Със
сключването й при така декларираните обстоятелства, застрахователите са поели риска от
настъпване на застрахователно събитие, в т.ч. смърт, поради което за тях възниква
задължение за заплащане на застрахователно обезщетение. Клаузата на чл. 11.2 от
приложимите Общи условия, предвиждаща освобождаване от застрахователно плащане
когато застрахователното събитие е в пряка връзка от декларирано обстоятелство (каквото в
случая не се и установи по делото) по същество обезсмисля попълването на въпросника и
регламентацията в тази връзка, дадена в чл. 362 КЗ, поради което съдът намира, че
последната не е от естество да изключи отговорността на застрахователя дори при настъпил
риск вследствие от заболяване, за което са задавани въпроси по реда на чл. 362 КЗ и е даден
коректен отговор.
Същевременно, по делото не се установява и не се твърди от страна на застраховащия
и ползващо се лице [фирма] да е отправена застрахователна претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение вследствие от настъпилия покрит застрахователен риск на
застрахованото лице и кредитополучател по договора за потребителски кредит А.Б., поради
което следва да се приеме и наличието този елемент от фактическия състав на косвения иск.
При определяне обема на отговорността на ответната страна, съдът съобрази, че
12
съгласно разпоредбата на чл. 382, ал. 1 КЗ при застраховка, сключена в полза на кредитор,
между застраховател и застраховащ, който е кредитор на трето лице - длъжник, при
настъпване на застрахователното събитие застрахователят отговаря пред кредитора до
размера на застрахователната сума за непогасената част от задължението, за обезпечение на
което е сключен застрахователният договор, включващо главница, лихвите и разноските към
датата на настъпване на застрахователното събитие. В тази насока е и клаузата на чл. 10.2 от
приложимите Общи условия, предвиждаща като размер на застрахователното плащане
остатъчният баланс по съответния кредит към датата на смъртта.
Съгласно изводите на вещото лице по допусната и приета по делото
съдебносчетоводна експертиза размерът на дълга по договор за потребителски кредит на
физическо лице № FL*** от 02.11.2022 г. на дата 12.02.2023 г. – датата на настъпване на
застрахователното събитие, представляващо покрит риск по процесния договор за
застраховка, възлиза на сумата от 21 027,86 лева и е формиран от следните пера – 21 005,80
лева редовна главница и 22,06 лева текущо начислени лихви по редовна главница. Съдът,
кредитирайки заключението като компетентно и обосновано изготвено – от съответен
специалист в областта и след анализ на писмените материали по делото, на допълнителни
справки и извлечения от банката-кредитор, по същество неоспорено от страните, достига до
извод, че размерът на застрахователното обезщетение, дължимо от ответниците в полза на
търговската банка-кредитор възлиза именно на сумата от 21 027,86 лева.
Предвид всичко изложено дотук и доколкото предмет на исковите претенции е вземане
в по-нисък размер, то предявените искове по чл. 134 ЗЗД, вр. чл. 382, ал. 3 КЗ се явяват
доказани и следва да бъдат уважени изцяло за сумата от 20 866,65 лева, представляваща
застрахователно обезщетение по групов договор за застраховка „Защита на плащанията“,
формирана като част от стойността на остатъчния дълг по договора за потребителски кредит
от 02.11.2022 г. към датата на настъпване на застрахователното събитие – 12.02.2023 г. в общ
размер от 21 027,86 лева.
Предвид това, че отговорността на застрахователите е ограничена до остатъчния
баланс по договора за потребителския кредит към тази дата, то в полза на [фирма] не следва
да се присъжда законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумата.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – основателност на предявените искове, право на разноски
имат само ищците. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на същите следва да бъде
присъдена сумата от 3431,66 лева – сторени разноски за държавна такса, депозит за
съдебносчетоводната експертиза и адвокатско възнаграждение. Разходът за извършване на
последното съдът прие за установен въз основа на представените договор за правна защита и
съдействие от 17.08.2023 г. (л. 6 от делото) и удостовереното в същото заплащане на част от
уговореното възнаграждение в брой, сметка за получени суми № 212 от 09.05.2024 г. и
преводно нареждане за кредит превод от 09.05.2024 г. за останалата част (л. 197 и л. 198 от
делото). На присъждане подлежи пълния доказан и претендиран размер, предвид липсата на
проведено оспорване от ответната страна по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. С оглед изхода на
делото сторените от ответната страна разноски следва да останат за нейна сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА [фирма], регистрирано в търговски регистър на П. търговски съд, с номер
на вписване В ***, действащо на територията на Република България чрез [фирма] КЧТ, с
[ЕИК]: [[ЕИК]], със седалище и адрес на управление: [адрес] и [фирма], регистрирано в П
13
търговски съд, Република Фр. под № 732 028 ***, действащо на територията на Република
България чрез [фирма] КЧТ, с [ЕИК]: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] на
основание чл. 134 ЗЗД, вр. чл. 382, ал. 3 КЗ при условията на солидарна отговорност
помежду си да заплатят в полза на [фирма], с [ЕИК]: ЕИК, със седалище и адрес на
управление: [адрес] сумата от 20 866,65 лева, представляваща застрахователно обезщетение
- дължим към 12.02.2023 г. остатък от дълга по договор за потребителски кредит № FL*** от
02.11.2022 г., сключен между А.Д.Б. и [фирма], включваща главница и договорни лихви.
ОСЪЖДА [фирма], регистрирано в търговски регистър на П. търговски съд, с номер
на вписване В ***, действащо на територията на Република България чрез [фирма] КЧТ, с
[ЕИК]: [[ЕИК]], със седалище и адрес на управление: [адрес] и [фирма], регистрирано в П
търговски съд, Република Фр. под № 732 028 ***, действащо на територията на Република
България чрез [фирма] КЧТ, с [ЕИК]: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] да
заплатят на Д. М. П., с ЕГН: ********** и Е. М. П., с ЕГН: **********, действащи чрез своя
баща и законен представител М. Д. П., с ЕГН: **********, всички с адрес: [адрес], на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 3431,66 лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14