№ 1071
гр. Плевен, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20214430100501 по описа за 2021 година
Искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79 и 86 от ЗЗД,
вр.чл.99 ЗЗД.
Пред *** е депозирана искова молба от ***, *** против ***, ЕГН **********, за
признаване за установено спрямо ответника на основание чл.415, ал.1 от ГПК, че същия
дължи на ищеца сумата от *** лева главница; мораторна лихва *** лева за периода *** до
*** и законната лихва върху главницата, считано от *** година до изплащане на сумата, за
които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.*** на ***. Сочи се, че вземането
представлява незаплатени суми за електронни съобщителни услуги по договор/и с
клиентски номер *** на *** за периода *** вземанията по който първоначално са придобити
чрез договор за цесия от *** от ***, а впоследствие - от ищеца *** с договор за цесия от ***
Сочи се, че няма пречка уведомлението за цесията да бъде направено в настоящото
производство с ИМ. Твърди се, че по искане на ищеца за посочените искови суми е
образувано ч.гр.д.№ *** на *** и е издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по
реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Претендират се направените деловодни разноски.
Ответникът, чрез особения си представител дава становище, че цесиите не са му
съобщени, не могат да се считат съобщени и чрез връчване на особен представител, счита,
че искът е недопустим, т.к. задължението за длъжника все още не съществува. Заявява, че от
представените доказателства може да се предположи, че исковата молба е основателна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази
1
доводите на страните, намира за установено следното:
Видно е от Договори от *** и *** както и от приложение № 1 към последния /
приложени в ч.гр.д.№ *** /, че ответникът и мобилния оператор *** са били в договорни
отношения във връзка с предоставяне от страна на последния на далекосъобщителни услуги
с индивидуален клиентски номер *** за телефонни номера/*** и *** и избрани абонаментни
планове към тях, сключен е и договор за лизинг по приложение № 1 към договора от *** за
мобилно устройство ***.
По делото са представени и Общите условия за уреждане на взаимоотношенията
между *** и абонатите на услуги, предоставяни чрез обществената фиксирана електронна
съобщителна мрежа на дружеството, които са неразделна част от сключения договора, по
отношение на които ответника е декларирал, че са му предоставени, запознат е изцяло и ги
приема. Съгласно чл.29 от ОУ, ползваните услуги се отчитат месечно и се заплащат през
месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от издаване на
сметката/фактурата, като *** определя началната и крайната му дата, която не може да бъде
по-късно от 29-то число на месеца. Съгласно т.35.1 неполучаването на фактурата не
освобождава абоната от задължението да плати дължимите суми в определения срок. В
чл.41 от ОУ изрично е уредена възможност за потребителя да оспори дължимите по
фактура суми в 6 – месечен срок от датата на издаване на фактурата, като оспорването не
освобождава абоната от задължението за заплащането на сумата.
По делото са представени фактури № **********/*** на стойност ***; №
**********/*** на стойност ***; *** на стойност ***./включваща сумата от предходния
период/; *** на стойност ***/включваща сумата от предходните периоди/ и №
**********/*** на стойност ***./включваща сумата от предходните периоди/, издадени от
мобилния оператор за услугите, ползвани за периода *** като предмет на претенциите по
настоящето производство са услугите, фактурирани за м. *** *** *** *** Фактура №
**********/*** се явява последната издадена на абоната – ответник за ползвани
далекосъобщителни услуги, тъй като договора между ответника „***" *** е прекратен
едностранно от доставчика, което ответната страна не оспорва. В сумите в тази фактура,
дължими за предоставените далекосъобщителни услуги, в които съгл. чл. 21 от Договора за
лизинг се включва и услугата лизингови вноски, е включена исковата претенция за *** лева
главница.
От приложения по делото договор за прехвърляне на вземания/цесия/ от *** се
установява, че „***” *** е прехвърлило на *** вземанията си към трети лица-длъжници по
договори, съществуващи към датата на сключване на договора, в това число и вземането си
към ответника /извлечение от приложение № 1 на л. 19 от делото/, произтичащо от
процесния Договор за предоставяне на услуги от *** ***. В договора за цесия – чл.5, Раздел
„Уведомления, предаване на оригинални документи” е предвидено, че от датата на
подписването му цесионерът ще се смята задължен и изрично упълномощен за уведомяване
2
на длъжниците, чиито вземания се прехвърлят, чрез изпращане на уведомление по чл.99,
ал.3 от ЗЗД на адресната им регистрация по местоживеене или друг адрес, посочен за връзка
в договора за мобилни услуги. Цесионерът се задължава сам да извърши уведомяването от
името на цедента и за своя сметка, като за целта цедентът ще издаде изрично пълномощно
на цесионера да подписва съответните уведомителни писма до длъжниците по вземанията.
Представен е и договор за цесия от ***, с който *** е прехвърлил вземанията си, вкл. и това
от ответника на ищеца ***.
По делото е представено уведомление до ответника/л.21/, от което е видно, че
съгласно поетото с договора задължение и по силата на издаденото изрично пълномощно
/л.33/, *** в качеството си на пълномощник на „***” *** уведомява ответника, за
извършеното прехвърляне на вземането. Наред с това, в същото уведомление *** в лично
качество, като цедент, уведомява длъжника, че вземането е прехвърлено на ищеца - ***,
който се явява единствен титуляр и разпоредител с него.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна
страна:
Предявени са специални установителни искове, имащи за предмет претендирани
неудовлетворени притезателни права за плащане на задължение, възникнало на основание
на договор за кредит и прехвърлено на основание договор за цесия, както и за заплащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва. В тежест на ищеца е да докаже
наличието на валидно възникнало вземане срещу ответника в размера на претендираните
суми, да докаже съществуването на валиден договор за цесия, както и че за станалото
прехвърляне на вземането е уведомен длъжника по правилата на чл.99, ал.3 от ЗЗД; в негова
тежест е да докаже основанието и размера на претендираните суми.
От събраните по делото доказателства категорично се установява наличието на
валидни облигационни правоотношения, произтичащи от Договори от *** и *** и от
приложение № 1 към последния, сочещи че ответникът и мобилния оператор *** са
сключили договори за далекосъобщителни услуги, като подробните месечни извлечения
сочат изправността на *** по тях и изпълнение на задълженията чрез предоставяне на
договорените услуги. Размерът на общото задължение се установява от представените по
делото фактури, които включват и други елементи, които не са предмет на настоящето
производство, доколкото в случая се касае за цената на предоставената мобилна услуга и
включения към нея лизинг. Поради това, съдът намира за доказано възникването на
задължението за предоставени услуги по договора за претендирания размер от *** лева
главница; както и за мораторна лихва *** лева за периода *** до ***, доколкото не е спорно
по делото и обстоятелството, че ответникът не е изпълнил задължението за заплащане на
сумата в размер на ***лв. в сроковете, посочен във фактурите. Липсват твърдения и
ангажирани доказателства от ответника по делото за заплащане на валидно възникналото
задължение.
3
От представените договори за цесия, от приложените пълномощни и уведомления, се
установява надлежно прехвърляне на вземането по процесния договор първоначално на ***,
а впоследствие - на ищеца по делото ***. Вземането е прехвърлено, т.к. договорите за цесия
са били сключени след възникване на задължението за заплащане на сумите по всяка една от
фактурите и изтичане на сроковете за плащане по тях. Следва да се приеме, че длъжникът е
уведомен за цесията, т.к. тя, заедно със съпътстващите я книжа, са му връчени в качеството
му на ответник в настоящето производство на осн. чл. 47 ал. 5 от ГПК – законовата
разпоредба, уреждаща фингирано връчване. При това положение, съдът следва да зачете
уведомяването в хода на делото, на осн. чл. 235 ал. 3 от ГПК, а длъжникът може да
противопостави възражението си, че не е уведомен за цесията само ако твърди, че преди
узнаването е платил изцяло или частично на първоначалния си кредитор. Поради липсата на
такива твърдения в хода на делото, съдът намира, че именно ищецът се явява настоящия
кредитор на ответника за установеното вземане в настоящето производство.
Предвид изложеното, предявените искове се явяват основателни и доказани и следва
да бъдат уважени в пълите предявени размери.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12.
Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение. Съдът, като съобрази задължителната тълкувателна практика са
ВКС и основателността на предявените обективно кумулативно съединени
искови претенции в предявения си размер, намира, че ответникът следва да
бъде осъден да заплати направените разноски от ищеца по делото в
заповедното производство в общ размер от 205.00 лв. Поради пълното
уважаване на исковата претенция.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящето исково
производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение /25+180/ в
размер на 205.00 лв.
С разпореждане *** съдът е задължил ищеца ***, *** в едноседмичен
срок да внесе определения депозит за особен представител на ответника в
4
размер на 300лв. Такъв депозит, в дадения от съда срок не е внесен, но е
налице осъществено особено представителство на ответника в процеса, като е
произнесено разпореждане за изплащане на този депозит на адв. К. от ПлАК.
Доколкото внасянето на депозит за особен представител е предпоставка за
продължаване на производството по делото, и задължението за внасянето му
е вменено в чл. 47 ал. 6 ГПК на ищеца, и същият се явява задължената за
разноски страна, съгл. чл. 77 ГПК. Поради горното, съдът намира, че следва
на осн. чл. 77 от ГПК да осъди ищеца за принудителното събиране на тези
разноски, и едва след тяхното внасяне и изплащане на особения представител
да осъди ответника /съобразно изхода на делото/ да ги заплати.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.415 ГПК,
вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД, по отношение на ***, ЕГН **********, от ***, че ДЪЛЖИ на
кредитора ***, ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата *** лева – главница,
представляваща стойността на предоставени далекосъобщителни услуги по договори с
клиентски номер ***, сключени с *** ***; мораторна лихва *** лева за периода *** до ***
и законната лихва върху главницата, считано от *** година до изплащане на сумата, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение *** по ч.гр.д.№ *** по описа на ***.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ***, ЕГН **********, от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ***, ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 205.00 лв. -
направени разноски за производството по ч.гр.д. *** по описа на ***.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ***, ЕГН **********, от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ***, ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 205.00 лв.
направени по делото разноски за ДТ, адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл.77 от ГПК, ***, ***, със седалище и адрес на управление
***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на *** сумата от 300.00 лв. - депозит за осъществено особено
представителство на ответника, както и 5.00лв. – такса, в случай на издаване на
изпълнителен лист.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА ***, след внасяне на депозита да представи по делото вносната
бележка.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6