Р Е Ш Е Н И Е
№ 86
01.07.2019г., гр.Бяла
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – БЯЛА, I-ви наказателен състав, в публично
съдебно заседание на деветнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АТАНАС ДИМИТРОВ
при секретаря Пенка
Цанкова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 111 по описа за 2019
година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда
на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на
Р.С.Р., ЕГН ********** *** против НП № 6042 от 22.03.2019г., издадено от Началник
отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“ в Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, с което на
жалбоподателя на основание чл.53 от ЗАНН и чл.53, ал.1, т.2 от Закона за
пътищата е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2 000 лева,
за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата във вр. с чл.37,
ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРП за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС.
Жалбоподателят счита, че
така издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и моли за
неговата отмяна. Сочи, се че съгласно разпоредбата на чл.15, ал.3 от Наредба №
11/2001г., задължение да се снабдят със съответните документи при движение на
извънгабаритни и/или тежки товари имат собствениците или лицата, които извършват
превозите, а водачът на МПС не е такъв. Доколкото той няма задължение, а и
право за снабдяване със съответното разрешително, липсата на такова не може да
му бъде вменено във вина и да бъде санкциониран по посочения ред. Твърди се, че
нарушението не е извършено и виновно, тъй като в превозните билети горските
служители са вписали кубиците на натоварената дървесина, която преизчислена в
килограми е с по-малка маса от установената при проверката. На следващо място
се сочи, че наказанието не е индивидуализирано правилно от АНО, тъй като едни и
същи обстоятелства са отчетени веднъж, при обосноваване липсата на маловажност и
втори път, като отегчаващи отговорността. Освен това неизпълнението на
условията на чл.37, ал.3 от Наредба № 11/2001г. не може да бъде отегчаващо обстоятелство,
тъй като няма данни в АУАН и НП дали след съставяне на акта е продължено
движението на ППС. Не било съобразено и друго смекчаващо отговорността
обстоятелство, а именно трудовата ангажираност на водача и неговото възнаграждение,
поради което счита, че размера на санкцията е прекомерен. Предвид това моли в
случай, че НП не бъде отменено, то да бъде изменено, като бъде намален размера
на наложената глоба до 1 000лв.
Въззиваемата страна,
редовно призована, изпраща в с.з. процесуален представител – юрк. П., която
оспорва изцяло жалбата, моли съда да я остави без уважение, като неоснователна
и да потвърди издаденото НП. Сочи, че е спазена процедурата по ЗАНН, АУАН и НП
са издадени от компетентни органи и наложеното наказание е справедливо.
РП – Бяла, редовно
призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
На 06.03.2019г.,
актосъставителят К., главен инспектор в отдел КРПМ към АРОК-АПИ, изпълнявал
служебните си задължения съвместно с органи на КАТ и ДАИ на път II-51, км.2 посока Б.-П. Около 13.00ч. било
спряно за проверка съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси марка „Волво“, модел
„ФХ42Т“ с рег.№ …… и прикачено към него полуремарке с три оси с рег. № …….,
превозващо дърва. Актосъставителят, в присъствието на св. П., извършил
контролно замерване и изтегляне посредством техническо средство – ролетка, с №
1303/18 и електронна везна CAPTELS ORA 10 № 0785, при което се констатирало
надвишаване нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни
и/или тежки пътни превозни средства, а именно натоварването на тройната ос на полуремаркето
на ППС била 25,640 тона, при максимално допустима – 24 тона.
Актосъставителят поискал от водача да
представи разрешение за движение на извънгабаритно и тежко ППС, но такова не
било представено. За извършеното нарушение бил съставен АУАН № 6762/06.03.2019г.
за извършено нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата във
връзка с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, който водачът подписал.
След съставяне на акта не са били изпълнени условията на чл.37, ал.3 от
Наредбата, което обстоятелство било отразено в съставената разписка.
В срока по чл.44, ал.1
от ЗАНН, жалбоподателят Р.Р. не е направил писмени възражения по така съставения
му АУАН.
При така установеното,
Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол“ в Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София,
упълномощен с Пълномощно с вх.№ П-285 от 07.12.2018г. от Председателя на
Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраст-руктура” гр.София, въз основа на
Решение на УС на АПИ, обективирано в Протокол № 20789/18, издал атакуваното НП,
връчено на жалбоподателя по пощата с писмо с обратна разписка на 26.03.2019г.
Фактическата обстановка
беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства – кантарна бележка № 1535/06.03.2019г.;
АУАН № 0006762 от 06.03.2019г.; разписка от 06.03.2019г.; копие на лична карта
на Р.С.Р.; свидетелство за регистрация № *********; свидетелство за регистрация
№ *********; пътен лист № 000024/06.03.2019г.; трудов договор №
002/08.08.2018г.; заповед № РД-11-42/29.01.2018г.; пълномощно вх.№
П-285/07.12.2018г.; пълномощно изх.№ П-76/14.03.2019г.; паспорт на електронна
везна фабр.№ 785; удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
06.03.4542; ЕС декларация за съответствие ТВМ на джобни ролетки; сертификат за
съответствие DIN 50049-2.1. и другите писмени доказателства. По делото се
събраха гласни доказателства, посредством проведения в съдебно заседание разпит
на актосъставителя. Съдът приема и кредитира както писмените, така и гласните
доказателствена, тъй като те са еднопосочни, вътрешно непротиворечиви и взаимно
допълващи се. Съдът намира, че актосъставителят е незаинтересован и
непредубеден от изхода на делото. Показанията му са в пълно съответствие с
установената в АУАН и НП фактическа обстановка.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от
процесуално легитимирана страна и в законоустановения в чл.59, ал.2 от ЗАНН
срок, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество е частично основателна.
Съдът намира, че актът
за установяване на административното нарушение е съставен от длъжностно лице по
чл.56, ал.2, т.1 от Закона за пътищата. Същото е оправомощено от Председателя
на УС на АПИ със Заповед № РД-11-42/29.01.2018г. Обжалваното НП е издадено от
компетентен орган и в съответствие с процесуалните правила съгласно чл.56,
ал.3, т.1 от Закона за пътищата, каквото се явява и Началник отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“
в Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, упълномощен с Пълномощно с вх.№
П-285 от 07.12.2018г. от Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура” гр.София, въз основа на Решение на УС на АПИ, обективирано в
Протокол № 20789/18. Предвид изложеното за съда няма съмнения относно компетентността
на актосъставителя и наказващия орган.
С оглед установените при
проверката обстоятелства, съдът намира, че правилно в АУАН и НП на
констатираното административното нарушение е дадена правна квалификация по
чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП, във вр. чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11 от
03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, които регламентират
забрана за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства по
пътищата без специално разрешение. По смисъла на §1, т.8 от ДР на ЗП -
"Специално ползване на пътищата" е използването на пътищата за
превозване на тежки и извънгабаритни товари и т.н. Процесният автомобил е
тежък, съгласно чл.3 от Наредбата, при надвишаване нормите на чл.7 от същата Наредба.
Особения режим на ползване на пътищата от тази категория ППС се изразява в
това, че същите следва да се снабдят със специално разрешение и дължат
заплащане на допълнителна такса. От обективна страна този елемент е налице,
поради което е следвало жалбоподателят да се снабди с надлежно разрешително съгласно
правилата на ЗП и Наредбата за специално ползване на пътищата. По делото, от
представените писмени и гласни доказателства, безспорно е установено, че към
момента на проверката за процесния автомобил не е имало разрешително, издадено
от АПИ. Не се спори относно установяването на този определящ съставомерен
отрицателен факт. Жалбоподателят не оспорва времето и мястото, където е била
извършена проверката, както и мястото – път II–51, км.2, което безспорно
представлява част от републиканската пътна мрежа.
По отношение
възражението на жалбоподателя, че водачът на извънгабаритно ППС не е
легитимиран да се снабди със съответно разрешително, поради което не може да му
се вмени във вина и да носи отговорност за това, съдът счита същото за
неоснователно. Водачът на процесното ППС, което има характеристики на
извънгабаритно по смисъла на § 1, т. 1 от Наредба № 11/2001 г., е физическо
лице – водач на ППС. Физическите лица изрично са посочени в чл. 53 от ЗП като една
от групите административнонаказателно отговорни субекти. В този смисъл,
наказващият орган правилно е определил субекта на нарушението. За прецизност на
изложението следва да се посочи, че в чл. 53 от ЗП и чл. 54 от ЗП са посочени
няколко групи субекти, които могат да носят административнонаказателна
отговорност при нарушаване на общата забрана за движение на извънгабаритни и
тежки ППС без необходимото разрешение: а) физически лица, които непосредствено
извършват движението, т. е. водачите, които управляват ППС; б) лицата, които
наредят извършване на такова движение; в) ЮЛ или ЕТ, които се наказват с имуществена
санкция съгласно чл.54 от ЗП за извършени нарушения по чл. 53 от ЗП (вж. Решение
от 21.06.2019г. по КАНД № 120/2019г. по описа на АС - Русе).
Съдът счита, че при индивидуализацията на
наказанието, административно-наказващия орган не се е съобразил изцяло с
разпоредбата на чл.27 от ЗАНН. Като смекчаващи обстоятелства следва да се
отчете, че това е първо нарушение на жалбоподателя като водач на ППС, масата на
товара на което надвишава допустимата норма, както и това, че от нарушението
няма установени и настъпили реални вредни последици. Съдът намира, че не следва
да се отчита, като утежняващо вината обстоятелство неизпълнението на условията
по чл.37, ал.3 от Наредбата. Вината е субективното отношение на дееца към
деянието и свързаните с него общественоопасни последици. Тоест, утежняващите
вината обстоятелства следва да са налице при формиране на решението за
извършване на правонарушението, а не такива свързани с неизпълнение на
задължение след неговото извършване. Още повече, че в разписката е отразено, че
изпълнението на тези условия ще се отчита, като смекчаващо вината
обстоятелство, но от това не следва обаче, че по арг. от обратното
неизпълнението на чл.37, ал.3 от Наредбата е отегчаващо обстоятелство. В този
смисъл, съдът приема, че са налице единствено смекчаващи обстоятелства, а
именно липсата на предходни нарушения на водача.
Съгласно разпоредбата на
чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, за физическите лица е предвидено наказание глоба в
размер от 1000лв. до 5000лв. В случая АНО е наложил глоба в размер на 2 000лв.,
която по изложените съображения съдът намира, че не е индивидуализирана
правилно. С оглед на това, НП следва да бъде изменено, като бъде намален размера
на наложената глоба до предвидения в закона минимум от 1 000лв., който
съдът счита, че е достатъчен наказанието да окаже своята възпитателна и
поправителна роля по отношение на жалбоподателя и същият занапред да не допуска
подобни нарушения на ЗП.
Предвид изложеното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ НП № 6042 от 22.03.2019г., издадено
от Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ
на риска и оперативен контрол“ в Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, с
което за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата във вр. с
чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРП за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС, на основание чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, на Р.С.Р.,
ЕГН ********** *** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2
000 лева, като НАМАЛЯВА размера на
глобата на 1 000лв.
Решението подлежи на
обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд – Русе.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/