№ 14645
гр. София, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:З.Е.
при участието на секретаря П.Н.
като разгледа докладваното от З.Е. Гражданско дело № 20221110149400 по
описа за 2022 година
Ищцата С. Н. Г. твърди, че на19.1.2022г. около 6,30 часа , вървейки по тротоара на
бул „****, непосредствено в близост до спирка „Технически университет“ на автобус 280, се
подхлъзнала на заледен тротоар , паднала. Сочи, че ответникът, като собственик на
тротоара, и на основание Наредба за управление на отпадъците и поддържане и опасване
чистотата на територията на СО, поради бездействие по осъществяването на контрол по
изпълнението на задължението за чистота, включително и снегопочистване и безопасно
предвиждане, носи отговорност за причинените й неимущесствени вреди. Ето защо, се
предявява иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за период 19.1.2022г.
до предявяване на иска – за сумата 10000лева. С уточнителна молба, ищецът е уточнил
претенцията си за обезщетение за забава за период от 19.1.2022г. до 9.9.2022г. в размер 650
лева.
Ответникът, в писмения си отговор, оспорва иска като неоснователен. Сочи се, че не
са представени доказателства за мястото на инцидента, като при справка, спирка на градския
транспорт не е установена. Прави се възражение, че предвид ранния час, ищцата е следвало
да съобрази и положи по – голяма грижа и бдителност относно безопасното си
придвижване. Прави се възражение за прекомерност на претенцията.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл.235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено следното.
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото, е отделено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото между страните, че на 19.1.2022 ищцата
е била прегледана в медицинско заведение, като е установено счупване на раменна кост по
1
хирургична шийка, поставена й е ортеза за 28 дни, като до 3.4.2022г., ищцата е имала
правото на болничен за временна неработоспособност.
Представен е амбулаторен лист от 19.1.2022г, от който е видно, че на същата дата
ищцата е посетила лекар – специалист с оплаквания от силна болка в дясна раменна става, за
което й е направена рентгенография и е установена фрактура на раменна кост по
хирургична шийка. Видно от амбулаторния лист, на ищцата е издаден болничен лист да
временна неработоспособност до 1.2.2022г., на ищцата е изписана ортеза 28-35 дни, като
видно от амбулаторен лист от 1.4.2022г., лекуващият лекар е установил, след сваляне на
имобилизацията, болезнени и ограничени движения в дясна раменна става, като лекуващият
лекар е предписал рехабилитация, и е изготвено мнение за временна неработоспособност до
3.4.
Пред СРС са разпитани свидетели. Свидетелят А.Д. е колежка на ищцата, с която работят
заедно, като чистачки. Всяка сутрин отиват заедно на работа. В деня на злополуката, както е
обичайно, свидетелката, ищцата, заедно с други техни колеги пътували с метрото, след което
се качили на автобус 280 за една спирка, слезли и заедно вървели към работното си място.
Почти на светофара, на кръстовището, малко след самата спирка, С. паднала точно пред
свидетеля Димитрова. Колегите се спуснали да й помогнат. Било тъмно, рано сутринта /
съдейки от обичайното време, по което отивали на работа, според показанията на
свидетеля/, било студено. Свидетелката сочи, че мисли, че било и заледено, защото помни,
че групата вървяла бавно. На мястото, когато вали сняг, когато човек слезе от автобуса, няма
как да стъпи на тротоара.След инцидента, ищцата се страхувала, включително и към датата
на разпита, да върви на мястото сама, винаги се хваща за някого. Сега работи по – бавно от
преди, дали й по – малък район, за да се справя, но пак приключва последна.
Свидетелят А Г., снаха на ищцата, сочи, че през цялото време след прибирането й от
лекаря се грижела за свекърва си. При травмата, ищцата не можела да се обслужва сама,
дясната й ръка била напълно обездвижена. Свидетелката Г. я хранила, готвила, грижела се за
личната й хигиена. Придружавала я на прегледите, тъй като свекърва й се страхувала да
ходи сама, за да не се повтори инцидентът. Към датата на разпита, още има болки, не може
да си движи ръката, обслужва се сама само частично. Ищцата се чувствала депресирана,
защото не можела да помага на семейството, което има малко бебе, за което помагала преди
инцидента. Ръката й се възстановила частично. След инцидента свекърва й правила
упражненията, които докторът й казал да прави. Била в болничен за 3 месеца, след
изтичането й, не била готова да се върне на работа, но докторът не й дал повече отпуск за
временна неработоспособност, не й дал направление за рехабилитация. Свидетелят сочи, че
не знае за тези първи три месеца, дали й е била изписвана рехабилитация. Основната ръка, с
която ищцата си служи, е дясната.
Съгласно неоспореното от страните и прието от СРС заключение на съдебно –
медицинската експертиза, към датата на прегледа – 30.11.2022г., ищцата се оплаква от
изтръпване на върховете на пръстите на ръката, има болка в счупването при натоварването
на ръката. Има затруднено движение – отвеждане на въката назад към гърба, с пример – да
2
пипне с върха на пръстите срещуположната лопатка. Вещото лице сочи, че останалите
движения на ръката са в пълен обем. Счупването съставлява трайно затруднение на
движението на крайник, за срок, не по – малък от 2,5-4 месеца, при обичаен срок на
възстановяване. През този период и особено в първите 5-6 седмици, докато е била с
имобилизация, пострадалото лице е имало нужда от чужда помощ за обслужването си.
Особено в първите седмици е изпитвала силни болки и страдания. Вещото лице сочи, че
констатираните болки е възможно да отшумят след няколко години, но е възможно и да
продължат. Относно останалото ограничено движение при отвеждане на ръката към гърба,
се очаква известно подобрение във времето, без да може да се каже дали ще настъпи пълно
оздравяване.
В о.с.з. по изслушване на заключението, вещото лице посочи на съда, че няма изглед
това ограничено движение да се оправи, с оглед възрастта на ищцата. Относно предписаната
рехабилитация, вещото лице сочи, че при този тип травми, рехабилитацията съставлява
лечебна физкултура, и се изписва за срок 7 дни, което е недостатъчно. След тези 7 дни,
рехабилитацията е платена, затова повечето пациенти не я посещават. Сочи, че за такъв тип
счупване, може и вкъщи болният да раздвижва ръката, особено ако има повече физическа
работа. Вещото лице посочи, че дори да беше извършена изписаната 7-дневна
рехабилитация, нямаше да помогне за пълно възстановяване на движението на ръката назад
към гърба.
Изложеното се установява от събраните писмени и гласни доказателства и от
заключението на вещото лице, които съдът прие.
Предявен е иск с правно основание чл.49 във връзка с чл.45 ЗЗД. За ангажирането на
отговорността на възложителя следва да се установи кумулативното наличие на следните
предпоставки за основателност на иска:
Безвиновната отговорност по чл. 49 ЗЗД на възложителя на работата се ангажира в
случаите, когато лицето, на което е възложена определена работа, е причинило непозволено
увреждане при и по повод извършването на последната. Съдът следва да установи онези
факти, които имат значение за деликта – деяние, извършването му от служител на
ответника, противоправността на деянието, увреждащият резултат, пряката причинно –
следствена връзка между деликтното поведение и резултата.Ако се твърдят факти, които
изключват противоправността, или оборват презумпцията на чл.45,ал.2 ЗЗД, същите отново
подлежат на установяване по делото.
Разпоредбата на чл.8,ал.3 ЗП, тълкувана систематически заедно с разпоредбата на
чл.3, ал.1 ЗОС предвиждат публична общинска собственост на общинските пътища, а
доколкото спирка на обществения транспорт е изградена на общински път, то и същата
съставлява , съгласно разпоредбата на чл.5 ЗП, пътна пренадлежност, като елемент на
„пътищата” /”пътната инфраструктура”/, а разпоредбата на чл.31 ЗП предвижда вменени на
общината задължения по изграждането, поддържането и ремонтът на общинските пътища.
Поддържането включва и задължението за осигуряване на безопасността на пътниците,
които слизат от автобуса на самия път, и отиват на спирката. По делото, от разпита на
3
свидетеля Димитрова, се установи, че ищцата е паднала на заледено място, непосредствено
след спирката. Доколкото на Общината е вменено и задължението да осигури на
пешеходците безопасно място за придвижване в заснежени условия, то обяснимо е защо
групата жени са стъпили на улицата / свидетелят Димитрова сочи, че тази спирка, имайки
предвид тротоарната площ на самата спирка/ при сняг никога не е изчистена от снега, затова
и се налага в ранния час на пристигане на работа, служителите да стъпвят от автобуса,
направо на улицата. Доказа се, че ищцата се е подхлъзнала и паднала на път, за който
Общината има задължението да поддържа, включително против обледяване.
С оглед изложеното дотук, се налага изводът, че СО, като собственик на път, има
задължението да се грижи както за пътя, така и за пътната принадлежност, което също е
негова собственост по силата на ЗП, като го поддържа в добро състояние. Синалагматично
е задължението на собственика да не допуска обледяване на пътя, чрез осигуряване на
покривни материали – пясък, сол. Не се доказа това да е сторено за конкретния ден.
С оглед изложеното, се налага извод, че основанието на иска е доказано.
Относно неговия размер. Преценката на съда при определяне размера на
подлежащите на репариране вреди е по чл.52 ЗЗД. Съдът, при определяне размера на
обезщетението, взе предвид освен продължителността на физическите страдания /особено
изострени в първите седмици след падането, установени с показанията на разпитания
свидетел Г./ и факта, че става въпрос за възрастен човек, което обуславя по – дългия
оздравителен период. Преценка за болките и страданията на един човек, обаче, не може да
бъде само въз основа годините му и времевият критерий, през който човекът е търпял
физическа болка. Следва да се цени интензивността на страданията, както и дали от
случилото се ще има трайни последици за физическото състояние и за цялото бъдеще на
човека. Интензивността на болките и страданията е била особено силна през първите 5-6
седмици след инцидента, съгласно изложеното от вещото лице. Показанията на
свидетелката Г., макар и снаха на ищцата, се ценят, на основание чл.172 ГПК, заедно с
останалите събрани доказателства . Изложеното от свидетелката Г. – че до премахването на
шината е обслужвала ищцата, се потвърждава от съдебния експерт. От неговите специални
знания, се потвърждава и посоченото от свидетеля Г., че в първите 5- 6 седмици билките на
ищцата били особено интензивни. Ето защо, в приложение на разпоредбата на чл.172 ГПК,
при липса на други доказателства по делото, съдът кредитира изложеното от посочения
свидетел и основава изводите си на него. Включително, съдът кредитира изложеното от
свидетеля Г., че ищцата С. Г. е правила упражненията, които лекарят й е посочил да прави.
Вещото лице М. посочи на съда, че при този тип травми, рехабилитацията, която се изписва,
съставлява лечебна физкултура, която може да се прави и вкъщи. В този смисъл, и при
съобразяване на изложеното и от двете свидетелки, че ищцата вследствие от случилото се се
страхувала да излиза сама от вкъщи, и при условие, че е можела да раздвижва ръката си по
посочения й от лекуващия й лекар начин, то и се налага изводът, че след премахване на
имобилизацията, изписаната лечебна физкултура е правена от нея. Отделно от това, тук е
моментът да се посочи, че при констатирания страх ищцата да излиза навън след инцидента,
4
по – уместно е било рехабилитацията, при наличието на възможност, да се извършва вкъщи.
Дори да се приеме тезата на ответната страна, че ищцата не е допринесла за състоянието си,
вещото лице е категорично, че 7- дневната рехабилитация, която се изписва по Здравна каса,
нямаше да е достатъчна за пълно оздравяване на ищцата, както и нямаше да доведе до
подобрение на останалото трайно затруднение на движението на ръката назад към гърба.
При това условие, съдът намира, че доколкото вследствие на инцидента на ищцата е
останала трайна, най- вероятно нелечима / според съдебния експерт/ последица, то и
обезщетението в размер на 10000лева е справедливо, за установените психически,
физически болки и страдания вследствие на инцидента.
По претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Разпоредбата на чл.84,ал.3 ЗЗД предвижда, че делинквентът е в забава и без покана,
следователно същото се дължи от датата на инцидента – 19.1.2021г., като страните не
спорят по размера на същото, до предяввяането на иска, поради което и искът е основателен
до пълния му предявен размер.
При този изход на спора, право на разноски има само ищецът.
Ищецът претендира разноски по два представени списъка по чл.80 ГПК – към
исковата молба и представен в о.с.з на 12.5.2022г. От претендираните по списъка разноски,
по делото са представени доказателства, че ищецът е сторил разноски за: 455,90лева
държавна такса /450 лева държавна такса и 5,90 лева такса за банков превод/, 1000 лева
платено адвокатско възнаграждение, което ответникът счита за прекомерно.
Съгласно разпоредбата на чл.78,ал.5 ГПК, съдът може да намали, по възражение на
насрещната страна, платеното от страната адвокатско възнаграждение, ако същото не е
съобразено с фактическата и правна сложност на делото. Разпоредбата препраща към чл.36
ЗАдв, която от своя страна постановява, че Висшият адвокатски съвет издава наредба за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Наредбата в този смисъл е
подзаконов нормативен акт, тъй като отговаря на легалната дефиниция на разпоредбата на
чл.75, ал.1 и 2 АПК. Съгласно разпоредбата на чл.195 АПК, отмяната на подзаконов
нормативен акт има действие занапред, а съгласно ал.2 от същата разпоредба, издателят на
акта има задължението да уреди последиците отпреди отмяната.
Разпоредбата на чл.235 ГПК задължава съда да съобрази при постановяване на
решението си всички обстоятелства, настъпили до приключване на съдебното дирене пред
съответната инстанция. До приключване на съдебното дирене, е прието изменение на
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / ДВ
бр.88/4.11.2022г, в сила от датата на публискуването му в ДВ/.
Разумното тълкуване на цитираните разпоредби, налага следния извод. Съдът, при
преценка дали едно възнаграждение е прекомерно или не, прилага разпоредбата на
чл.78,ал.5 ГПК, която препраща към чл.36 ЗАдв, която разпоредба дава възможност на
ВАдвС да приеме Наредба, с която да определи минимален праг на възнагражденията. При
извършване на тази си дейност, съдът прилага действащата към приключването на
5
съдебното дирене Наредба, защото разпоредбата на чл.78,ал.5 ГПК е процесуална, и има
действие занапред.
С изменението на Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, чл. 7, ал.2,т. 3, е предвидено, че минималното възнаграждение при интерес
над 10000лева/включително, при систематическо тълкуване, заедно с чл.7,ал.2, т.2/ е 1300
лева + процент за горницата над 10000лева. Следователно, платеното от ищцата при интерес
10650 лева възнаграждение от 1000лева, не е прекомерно.
На основание чл.78,ал.6 във връзка с чл.77 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
плати на СРС платената сума за възнаграждение на вещо лице от бюджета.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СО ЕИК ****, с адрес град **** да заплати на С. Н. Г. ЕГН ********** с
адрес град ****** сумата 10000лева обезщетение за неимуществени вреди-болки и
страдания, вследствие на падане на ищцата от подхлъзване на заледена повърхност на
тротоара на спирка на автобус 280 в град София, до „Техническия университет“,
непосредствено до спирка на градския транспорт; заедно със законната лихва от 9.9.2022г.
до плащането, както и на основание чл.86,ал.1 ЗЗД обезщетение за забава за период от
19.1.2022г. до 9.9.2022г. в размер на 650 лева, и сторените разноски от 1455,90 лева.
ОСЪЖДА СО ЕИК ****, с адрес град **** да заплати в полза на бюджета на
Софийски районен съд сумата от 400лева възнаграждение на вещо лице.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6