№ 11618
гр. София, 11.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20241110118522 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Съдът е сезиран с молба, подадена от ищеца И. С. Б. с искане за изменение на
постановеното на 12.12.2024г. решение в частта за разноските чрез присъждане на
допълнително 200 лева адвокатско възнаграждение. Поддържа, че в случая при определяне
размера на адвокатското възнаграждение съдът не следва да прилага Решение от 25.01.2024
г. на СЕС по дело С-438/2022 г., а да съобрази дължимото възнаграждение с установените
минимални размери съобразно НМРАВ, тъй като поисканият размер по никакъв начин не
ограничавал конкуренцията и затова не е приложима практиката на СЕС. Твърди, че
съгласно обичая за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
материален интерес до 1000 лева се следва възнаграждение в размер на 400 лева.
Ответникът „********“ ЕООД не изразява становище по молбата.
Молбата е допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.248 ГПК,
като съдът констатира, че по делото е приложен списък на разноски по чл.80 ГПК от ищеца.
Разгледана по същество молбата е неоснователна.
С постановеното по делото решение № 22548 от 12.12.2024 г. съдът е уважил изцяло
предявения иск, като в полза на ищеца е присъдил разноски в размер на 80 лева – платена
държавна такса, а в полза на процесуалния представител на ищеца – адвокат Д. Г. на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА е присъдил адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева при
съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото и осъществените
по делото процесуални действия.
С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по
преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако
се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я
приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и
неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е
посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на
1
легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги.
Горепосочената практика е възприета и доразвита от ВКС, като с Определение №
50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т.о., Определение № 4089/17.09.2024 г. по
к.ч.гр.д. № 2974/2024 г. на ВКС, IV г.о. и други е изяснено, че нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА
/приложима в конкретния случай/, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не
следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения
могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но
без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи
възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените
услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на
извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.
С оглед изложеното и като съобрази наведените от ищеца съображения, фактическата
и правна сложност на делото, вида и цената на предявения иск и обема на извършените от
процесуалния представител на ищеца адв. Г. процесуални действия, изразяващи се
единствено в изготвяне и депозиране на искова молба и молби по хода на делото (без
участие в открито съдебно заседание), съдът намира, че не е налице основание за изменение
на решението в частта за разноските, съответно подадената молба следва да се остави без
уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадена от ищеца И. С. Б. молба с искане за изменение
на постановеното на 12.12.2024 г. решение в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в двуседмичен срок
от съобщението до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2