Решение по дело №1187/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 01.10.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в закрито съдебно заседание на първи октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                   

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: П. САНТИРОВ

                                                                          мл. с. ЯНА ВЛАДИМИРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. дело № 1187 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.247 ГПК.

Образувано е по молба на жалбоподателите за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното съдебно решение. Твърдят, че с първоинстанционното съдебно решение е постановена солидарната им отговорност за сторените от насрещната страна разноски. Въззивният съд е потвърдил обжалваното решение, като е приел, че отговарят солидарно, но в диспозитива на съдебното решение е пропуснал да отбележи това обстоятелство. С оглед на това считат, че е допусната очевидна фактическа грешка, която следва да се отстрани. Ако съдът приеме, че не е налице очевидна фактическа грешка, да постанови тълкуване на постановения съдебен акт относно отговорността за дължимите разноски.

В срока по чл.247, ал.2 ГПК и чл.251, ал.3 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна М.С.М. и третото лице – помагач Н.Л.П..

Съдът, като взе предвид твърденията и доводите, изложени в молбата и се запозна с материалите по делото, приема от фактическа и правна страна следното:

Нормата на чл. 247, ал.1 ГПК  предоставя възможност на съда да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. По смисъла на горната разпоредба очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между действително формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението.

В случая в мотивите на постановеното по делото съдебно решение съдът е разпределил отговорността за разноските, като е приел, че в тежест на жалбоподателите следва да се възложи сумата от 1 360 лв. Не е формирана воля, че жалбоподателите следва да отговарят в режим на солидарност, поради което липсва отразяване в тази насока в диспозитива на постановеното съдебно решение.

По изложените съображения следва да се приеме, че в диспозитива на постановеното на 11.03.2021 г. съдебно решение при разпределяне отговорността за разноските въззивният съд не  е допуснал сочената от молителите очевидна фактическа грешка. Следва да се отбележи също така, че ако страната счита, че неправилно са разпределени разноските с постановеното от въззивния съд решение, на нейно разположение е установеният в нормата на чл.248 ГПК процесуален ред. Жалбоподателите не са се възползвали от тази възможност.

Жалполодателите поддържат искане за тълкуване на постановеното съдебно решение относно отговорността им за разноските.

В нормата на чл.251 ГПК е регламентиран редът за разглеждане на споровете по тълкуване на влязлото в сила решение, което не е изпълнено, от съда, който го е постановил. Тълкуването по чл.251 ГПК съставлява специфична форма на авторитетно тълкуване, на което подлежат влезлите във формална законна сила решения, които са неясни или двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. С оглед на това предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци от посочената категория, съдържащи се в диспозитива на тълкувания съдебен акт, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил. Недопустимо е тълкуване на мотивите към съдебното решение. По пътя на тълкуването на съдебното решение не може да се признават нови факти, нито да се постановява нещо различно от отразеното в решението, дори и то да е неправилно (решение № 769 от 17.01.2011 г. по гр. д. № 236/2010 г., на ВКС, ГК, ІІІ ГО; решение № 35 от 07.02.2011 г. по гр. д. № 1720/2009 г., на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 71 от 13.07.2016 г. по гр. д. № 191/2016 г., на ВКС, ГК, ІІ ГО).

В постановения диспозитив на съдебното решение от 11.03.2021 г. действителната воля на съда се извежда по ясен и непротиворечив начин и не е налице необходимост от допълнително тълкуване. Ето защо искането за тълкуване на съдебното решение се явява неоснователно.

Воден от гореизложеното и на основание чл.247, ал.1 ГПК и чл.251 ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  молба вх. № 320221/25.05.2021 г., депозирана от „А.“ ЕООД, ЕИК *****, с адрес *** и Н.Г.Д. – К., ЕГН **********, с адрес ***, като неоснователна.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.247, ал.4 ГПК и чл251, ал.5 ГПК вр. с чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

                   

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                   2.