Р Е
Ш Е Н И Е № 81
Номер Дата 04.03.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
апелативен съд -търговско отделение - трети
търговски състав
Председател: Красимир Коларов
Членове: Георги Чамбов
Емил
Митев
Секретар: Златка Стойчева
В открито съдебно
заседание на 20.11.2019 г.
разгледа докладваното от Емил Митев
въззивно търг.
дело номер № 565/ 2019 г. на ПАС
Производството
е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивната жалба на „В.„ЕООД ЕИК **,представлявано от
процесуалния представител адвокат В.Г. против
решение № 319 от 14.06.2019
г.,постановено от Пловдивският Окръжен съд
по търг.дело№ 531/2018 г.
По силата на обжалваното решение съдът
е отхвърлил предявените от „В.„ЕООД - град П.против Б.“АД ЕИК ***предявените обективно
съединени искове ,от които главният иск е по чл.79 ЗЗД във връзка с чл.286 ТЗ за сумата от
95 757.79 лева, представляваща сбор от частично неплатени задължения
за предоставената от ищеца услуга пречистване на отпадъчни води за
периода от 12.06.2015 г. до 28.05.2018
г., както и акцесорния иск по чл.86 ЗЗД за сумата 13 088 лева, представлява обезщетение за
забавено плащане, дължимо за времето от 31.08.2015 г. до
31.05.2018 г.
Във въззивната жалба се поддържа
оплакването, че при постановяване на решението си съдът не е отчел факта, че ответника е
приел и осчетоводил представените му
фактури, като не е подал възражение срещу издадените фактури в определения -7-дневен срок от изтичането на
срока за плащане и в тридесетдневния срок по чл.34,ал.1 от Общите условия
на Пловдивския „В.„ оператор.
Поддържа се оплакването ,че съдът неправилно е тълкувал нормите на Директива 91/ 271 ЕИО,като е пропуснал да
отбележи най-важното,а именно ,че „промишлени отпадъчни води са всички отпадъчни
води,изпускани от помещения, ползвани с
търговска цел, освен битовите отпадъчни води и дъждовните води“.
Претендира се отмяната на решението
и постановяване на въззивно решение по съществото на спора, по силата на
което да се уважат исковете в пълния им предявен размер.
Въззиваемата страна „Б..“ АД представляван от процесуалния
си представител адвокат А.Б. поддържа
писмен отговор, съгласно който въззивната жалба е неоснователна.
Пловдивският апелативен съд след
преценка на изложените във въззивната жалба
оплаквания и доводи,приема за установено
следното:
Предявени са обективно съединени искове по чл.79,ал.1 ЗЗД във връзка
с чл.286 ТЗ и акцесорен иск по чл.86 ЗЗД.
По делото не се спори, че за времето от 12.06.2015 г. до 28.05.2018 г.
страните са установили
трайни търговски отношения,като ищеца
„В.“ЕООД – гр.П.е предоставял на
ответното дружество услугата по пречистване на отпадни води. Отношенията между
експлоатационното дружество / В.ЕООД/ и абоната са били уредени от
публично известни общи условия, приети и
влезли в сила по реда на чл.8 от Наредба № 4/14.09.2014 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите. Това означава, че между страните не е бил
сключен договор.
Не се спори ,че през
исковия период от време
ищеца е предоставил на ответното
дружество по партидата на абоната пречистени води в общо количество -157 263 куб.метра.
Ищецът не оспорва в исковата молба ,
че по отношение на услугата пречистване на отпадъчни води ответникът е
осъществил частично плащане по всяка
една от издадените от доставчика
фактури.
Не се спори, че сумите, дължими за услугата доставка
на питейна вода и за отвеждане на отпадъчни води са изцяло
заплатени.
Ищецът
счита, че ответното дружество,което упражнява дейност като хотел ,
следва да бъде третиран като потребител, чиито
отпадни води трябва да бъдат причислени към графата „промишлени и други стопански потребители“.
Според становището на ищеца обекта на абоната формира отпадъчни води със състав и свойства,които попадат
в категорията „производствени отпадъчни води“. Ищецът
счита, че следва да се направи разграничение на видовете потребители. В този смисъл
хотелът,къщите за гости, стаите за гости, СПА
центровете са стопански субекти и
същевременно търговци по смисъла на ТЗ .
По тази причина след като в тях се осъществява стопанска дейност хотелите не
могат да бъдат приравнени на
обикновен битов потребител.
Ищецът счита ,че предоставената от него услуга е за
пречистване на „производствени отпадъчни води“, при които има три степени на
замърсеност. И тъй като за пречистването на този вид води се правят допълнителни разходи от В.оператора , то и цената на услугата е
по-висока.
Ответното дружество оспорва, че е стопански
потребител който ползва услугата
пречистване на „ производствени отпадъчни води „. Прави довода, че доколкото
съществува някакъв вид преработка,то такава се осъществява в ресторанта на комплекса , като тази дейност по своя характер не се различава от битовата готварска дейност. Становището на ответника е ,че е ползвал не
промишлени,а битови отпадъчни води,поради което е заплащал за услугата за тяхното пречистване
по тарифата за битови и приравнени на битови отпадъчни води / 0.29 лв, без ДДС/.
Това
е и основният спорен въпрос по делото – по коя тарифа да се определи цената на услугата – дали по тази за
пречистване на производствени отпадъчни води,която е по-високата
или по тарифата за пречистване на
битовите отпадъчни води.
Необходимо
е да се направи
разграничение между „ производствени отпадъчни води“ и „битовите отпадъчни води“.
Такова
разграничение всъщностк се прави в действащите нормативни актове,на
които първоинстанционният съд правилно се е позовал. Дефиниция на понятието
„производствени отпадъчни води“ е дадена
в § 1,т.1 от Допълнителните разпоредби
на Наредба № 7 от 14. Ноември 2000 г.-
за условията и реда за заустване на
производствени отпадъчни води в
канализационните системи на населените
места. Съгласно цитираната разпоредба-
това са отпадъчни води, които се
изпускат в резултат на производствена, стопанска или други дейности и които по
своя произход, състав и свойства
са различни от фекално-битовите отпадъчни води,резултат от
човешкия метаболизъм и битово-домакинските
дейности.
Основната разлика е ,че производствените отпадъчни води генерират в преобладаващият брой случаи по
–висока степен на замърсеност,поради което и за тяхното пречистване е необходимо да се извършат допълнителни разходи
от страна на В.оператора.
От друга страна разграничение между двата вида отпадъчни
води е направено и в Директива на Съвета от 21.05.1991 г. за пречистването на градските отпадъчни води / 91/271/ ЕИО/. Съгласно цитираната Директива „битови
отпадъчни води“ са отпадъчните води,изпускани от жилищните помещения
е учреждения и съдържащи главно продукти на човешкия метаболизъм и на битовите дейности“.
„Промишлени отпадъчни води“ са всички
отпадъчни води, изпускани от помещения, ползвани с търговска или промишлена
цел, освен битовите отпадъчни
води и дъждовните води“.
Както правилно е
констатирал
първоинстанционния съд принципна
разлика между дефинициите за двата
вида отпадъчни води в Директивата на
Съвета от 21.05.1991 г.и в Наредба № 7 от 14.ноември 2000 г. няма.
Нещата стават далеч
по-ясни с помощта на
специалните знания на вещите
лица от двете съдебно-технически експертизи, приети пред
първата инстанция.
От
заключението на едноличната СТЕ,
изготвена от вещото лице инж. П.Н.се
установява преди всичко, че хотелският комплекс ,представляващ „Б. к.Х.
„АД няма собствена пречиствателна
станция.
Това означава, че отпадъчните води от
двете заустващи шахти
отиват направо в градската
канализация, където се смесват с
отпадните води, вливащи се в канализационната мрежа на града и едва тогава се
вливат градската пречиствателна станция.По тази причина вещото лице счита, че
липсата на собствена пречиствателна
станция обезсмисля указанията на КЕВР за
необходимостта от допълнителни
разходи от страна на В.оператора за пречистване на отпадъчните води на „Б.“ АД.
По
делото ищецът е представил Протоколи за вземане на извадки,от които става ясно
,че от двете заустващи шахти на комплекса през исковия период от време са
взети единични, еднократни още случайни извадки,които не са представителни. За да
отговаря на изискването за
представителност извадките трябва да се
вземат през равни интервали
от време.
Изводът е ,че В.операторът е определил степени
на замърсяване на отпадъчните води въз основа
на непредставителни проби / извадки/.
Другото съществено обстоятелство е, че от
представените протоколи не се съдържат данни за веществата в производствените отпадъчни води,тъй като не са правени
изпитания за тяхното наличие или отсъствие.
Няма каквито и да е данни за наличието
на цианиди, олово,мед, кадмий,никел,
хром,арсен,сулфиди,,фосфати,,желязо,живак,сулфатни йони,азот. Наличието на тези
метали означава,че в съответния обект
се извършва някакъв вид промишлена
дейност или технологична преработка., в резултат на която
в отпадъчните води присъстват
метали и металоиди.
От друга страна вещото лице инжинер П.Н.е посочила в заключението си, че„ фекално-битовите отпадъчни води“,които са резултат
преимуществено от човешкия
метаболизъм са замърсени
най-вече с органични вещества / с
растителен или животински произход/. В тях преобладават основни биогенни елементи:въглерод,
кислород,водород,азот, фосфор и сяра.
Крайния извод до който е достигнал вещото лице инженер П.Н.е ,че Б.Х.„АД формира отпадъчни води със състав и
свойства, които попадат в категорията на
отпадъчните води от битови потребители или още
„фекално –битови отпадъчни води“.
Това са отпадъчни води от кухни,
ресторанти,тоалетни, бани, санитарни възли и други, каквито именно помещения се намират в хотелския
комплекс.
До същия извод е достигнала и тройната
СТЕ ,която е дала заключение в смисъл , че въз основа на
физико-химическите показатели на отпадъчните води от процесния хотелски комплекс и начина на формиране
показват, че същите са със замърсявания
от битов характер,като не се
констатират производствени по своя характер замърсявания.
Ищеца
се позовава на практиката на КЕВР,съгласно която към категорията
„промишлени и други стопански потребители“ следва да се причислят и тези, които,
без да осъществяват производствена дейност,генерират замърсяване на отпадъчните
води ,различно от фекално-битовите такива.
За тяхното пречистване са
необходими допълнителни разходи от страна на В.оператора. Пречистването на битовите отпадъчни
води,каквито генерира процесния хотелски
комплекс не изисква допълнителни разходи,поради което и такива не следва да се
калкулират в крайната цена на услугата
по пречистването.
По отношение на довода, съдържащ се във
въззивната жалба, че осчетоводяването на
процесните фактури от ответното
дружество и включването им в дневника за
покупки представлява недвусмислено признание за съществуването на договора за търговска доставка на стока или
услуга. Всъщност ответника не само че не е оспорвал, че е получил услугата, но
е извършил и частично плащане по
издадените фактури. Той е извършил плащане на услугата пречистване
на битови отпадъчни води, а не на промишлени отпадъчни води,каквато услуга не
му е предоставена през
исковия период от време.
Първоинстанционният съд е изложил
подробни ,логични и задълбочени мотиви в защита на тезата си, към които настоящата инстанция на
основание чл.272 ГПК препраща без колебание.
В
полза на ответника следва да се
присъдят съдебните разноски пред
въззивната инстанция, доказани в размер на 2000 лева. Не следва да се присъжда сумата от 3000 лева,представляваща
адв.възнаграждение за процесуално представителство пред първата инстанция, за които ответникът е пропуснал да представи
доказателства пред тази инстанция.
По тези съображения
Пловдивският апелативен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение№ 319/14.06.2019 г.,постановено от Пловдивският окръжен съд по търговско дело № 531/2018 г.
ОСЪЖДА „В.„ЕООД- град П.ЕИК ***да заплати на
„ Б..“АД ЕИК ***сумата от 2000 лева, представляваща съдебни разноски,
направени от ответника пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок,считано от
връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.