№ 405
гр. Плевен, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско
дело № 20234400500586 по описа за 2023 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 382 от 06.12.2022година, постановено по гр.д. №
279/2022г. Червенобрежки районен съд е признал за установено по отношение
на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД гр.София, с ЕИК
*********, представлявано от З. Н. Д., Б.А.Р. и Т.Я., че ответника С. Ц. И., с
настоящ адрес в гр. Червен бряг, не дължи на „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД вземане по изпълнителен лист от 15.12.2012г.
издаден по ч.гр.д. № 458/12г. по описа на ЧРС, представляващо - главница от
1716.63 лв.; надбавка, представляваща печалба на кредитора и покриваща
разходите на кредитора по подготовката и обслужване на заема в размер на
556.38 лв.; мораторна лихва за периода 15.03.2011 г. – 26.06.2012 г. в размер
на 228.74 лв. и законна лихва от датата на постъпване на заявлението в съда –
12.07.2012г. до изплащане на вземането - всички задължения по договор за
покупка на стоки и услуги CREX – 02488884 от 18.11.2010 г., както и сумата
150.04 лв. съдебни разноски по делото. Осъдил е ответника „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД да заплати на ищеца, на основание
1
чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 1032,20 лв.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от
ответника „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, чрез
процесуалния представител юрисконсулт Н. Г. В., преупълномощена от З. Н.
Д.-член на Съвета на директорите на дружеството-въззивник. Е. В. Г., в която
е посочено, че се обжалва цялото решение, с което исковата молба, на
основание чл.439 от ГПК, е отхвърлена като неоснователна и недоказана, т.е е
разгледан спора по същество. В жалбата се твърди, че решението е
неправилно и незаконосъобразно, постановено е в противоречие с
действащото към относимия към казуса момент Постановление №
3/18.11.1980г. по гр.д. № 3/1980г. на Пленума на ВС и ТР № 2 от 26.06.2015г.
по т.дело № 2/2013г. ОСГТК на ВКС. Доводите са развити подробно в
жалбата. Въззивникът моли окръжния съд да отмени решението на
Червенобрежки РС и да постанови друго по съществото на спора, с което да
бъде отхвърлен предявеният срещу него отрицателен установителен иск.
В срок е депозиран отговор от въззиваемата страна С. Ц. И.,
подаден чрез пълномощника му адвокат А. Л. И., в който е взето становище,
че въззивната жалба е неоснователна по подробно развитите в отговора
съображения.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата,
взе предвид наведените от страните доводи, прецени събраните пред първата
инстанция доказателства, съобрази изискванията на закона, намира за
установено следното:
Съгласно чл.439, ал.1 ГПК длъжникът може да оспори чрез иск
изпълнението, като съгласно ал.2 на същия текст искът на длъжника може да
се основава само на факти настъпили след приключването на съдебното
дирене, в производството по което е издадено изпълнителното основание. В
случая ищецът твърди, че към момента на подаване на исковата молба
вземането на взискателя „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ЕАД е
било погасено по давност. Длъжникът в изпълнителното производство има
интерес да установи, че не дължи сумите по изпълнителния лист, тъй като с
положително решение по отрицателния установителен иск би могъл да
постигне прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433,
ал.1, т.7 ГПК. В конкретния случай правния интерес произтича от
2
твърдението, че след издаване на изпълнителния лист срещу длъжника, с
изтичането на давностния срок, вземането е погасено. Искът е допустим, а по
отношение на основателността му, съдът взе предвид следното: Разпоредбата
на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД предвижда, че ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Видно е от
приложения по делото изпълнителен лист, той е издаден по ч.гр.д. №
458/2012г. по описа на PC – Червен бряг, на 15.12.2012г. в полза на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД срещу ищеца по настоящото дело С. Ц. И.,
за заплащането на следните суми: 1716.63лева – главница, 556.38лв. –
надбавка; 228.74лв. –мораторна лихва за периода 15.03.2011г. – 26.06.2012г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.07.2012г., както и
за направените в заповедното производство деловодни разноски в размер на
150.04лв.
Издадената срещу ищеца заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
под № 1035/13.07.2012г. е влязла в сила преди издаване на изпълнителния
лист, но не е установено на коя дата, тъй като поради изтичане на срока за
съхранение на делото, то е било унищожено/л.103/. Срокът на погасителната
давност започва да тече от датата на влизане в сила на заповедта за
изпълнение, от която кредиторът може да се снабди с изпълнителен лист и да
предприеме действия по събиране на вземането си. Ето защо няма как
давността да е започнала да тече на приетата от РС дата 15.03.2011г.
Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични
на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има
установително и преклудиращо действие в отношенията между страните.
Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на присъдено нещо и
установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към
момента на изтичането на срока за подаване на възражение, който в случая не
е установен. Установено е, обаче, и е безспорно между страните, че след
приключване на ч.гр.д. № 458/2012г. по описа на PC – Червен бряг, въз основа
на издадения по него изпълнителен лист, първоначално е образувано на
17.07.2013г. изпълнително дело №1434/2013г. по описа на същия ЧСИ Т.К.,
по което е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника на
05.08.2013г.В исковата молба се съдържа признанието, че с това действие е
започнала да тече нова петгодишна погасителна давност.
3
Безспорно е установено, че след 05.08.2013г. не е било
осъществено друго изпълнително действие до 05.08.2015г. Поради това
следва да се приеме, че след изтичане на двугодишен срок и на основание чл.
433, ал.1, т.8 ГПК, делото се счита за прекратено поради перемция, а изрично
от ЧСИ е констатирано прекратяването на 23.03.2020г. След налагане на
запора, в продължение на повече от две години взискателят е бездействал и
не е поискал извършването на изпълнителни действия. Едва на 24.03.2020г.,
въз основа на същия изпълнителен лист, е образувано второ изпълнително
дело по № 20208150400595 по описа на ЧСИ Т.К., с рег. №*** на КЧСИ, с
район на действие Окръжен съд Плевен от правоприемника на БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД цесионера „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС
БГ“ЕАД/л.20/. Към молбата са приложени доказателства за извършената
цесия. С тази молба взискателят е възложил на ЧСИ правомощията по чл.18
от ЗЧСИ и е направено искане за предприемане на конкретни изпълнителни
действия. На 15.07.2020г. е наложен запор върху вземанията на длъжника в
„Банка ДСК“ АД. На 17.11.2021г. е изпратено запорно съобщение до
работодателя на длъжника, както и е наложен запор върху ППС. С молба от
04.01.2022г. взискателят е поискал насрочване на опис на движими вещи.
Съгласно чл. 116, б. "в" от ЗЗД, давността се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение. Задължителното
тълкуване на тази правна норма е дадено с Тълкувателно решение
2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а то приема, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.Правото на принудително изпълнение в случая е
възникнало преди издаването на посоченото ТР.С оглед принципите на
правна сигурност и предвидимост следва да се приеме, че на новото
тълкуване, извършено с посоченото ТР не може да се придаде обратно
действие и то няма приложимост спрямо първото от двете изпълнителни
дела, доколкото правните субекти са били длъжни и са съобразявали
поведението си с предходното тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980г.
4
Поради това въззивният съд не приема изложените от ищеца доводи за пряко
действие на Конституцията на РБ, при наличие на конкретно приложимо
ППВС. Същевременно споделя изложените във въззивната жалба доводи за
приложимостта на ППВС № 3 до постановяване на следващото ТР №
2/2015г., което има действие от 26.06.2015г.Установеното с новото ТР
тълкуване на правната норма може да бъде прилагано по заварени
изпълнителни дела и за в бъдеще. За фактите осъществили се преди
постановяване му, които са породили правните си последици, тези последици
следва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС, действащо
към момента на настъпването им.
За да уважи иска, РС е приел, че петгодишната погасителната
давност е започнала да тече на 15.03.2011г. и би изтекла на 15.03.2016г., но е
била прекъсната с първото изпълнително действие на ЧСИ по изп.д. №
1434/13г.-05.08.2013г. когато е наложен запор на трудовото възнаграждение
на ищеца, като е започнала да тече нова петгодишна давност, която е изтекла
на 05.08.2018г. Приел е, че в период от две години – от 05.08.2013г. до
05.08.2015г. не са извършвани други изпълнителни действия, поради което
изпълнителното дело е прекратено по силата на закона и извършените в
последствие на 05.06.2017г. запори на банкови сметки на длъжника не са
произвели правно действие, поради настъпило вече по силата на закона
прекратяване на изпълнителното производство. В мотивите е прието, че
образуваното ново изпълнително дело на 24.03.2020г. е след като е изтекъл на
05.08.2018г. давностния срок от пет години. Наред с това е приел, че по време
на първото изпълнителното производство, съгл.отмененото ППВС № 3 от
18.11.1980г. не е текла давност, но от 26.06.2015г., когато то е изгубило сила,
започналият да тече давностен срок е изтекъл на 26.06.2020г., при което не е
зачел като прекъсващи давността действията по ИД 1434/2013г. по
заместването на взискателите извършено на 30.06.2016г. и постъпилото
плащане от ищеца на 09.06.2017г. От тези противоречиви мотиви, не става
ясно кога според районния съд е погасено вземането на взискателя – дали на
05.08.2018г., като не се отчита, че до 05.08.2015г. е било висящо
изпълнително дело, по време на което давност не тече или на 26.06.2020г.,
като се приложи Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. и се счете, че
давността е текла от 26.06.2015г.
5
Съобразно задължителното тълкуване на чл. 116 от ЗЗД дадено с
ППВС № 3/18.11.1980 г., погасителната давност се прекъсва с предприемане
на действия за принудително изпълнение, а докато трае изпълнителното
производство същата се спира. В конкретния случай с подаването на молбата
от 17.07.2013г. за образуване на изпълнително дело № 20138150401434
взискателят е прекъснал теченето на давностния срок, като до прекратяването
на изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, такъв не е
текъл. Делото е прекратено ex lege, считано от 05.08.2015г. като
постановлението на съдебния изпълнител от 23.03.2023г. има само
декларативно, а не конститутивно действие.
Тъй като това прекратяване е настъпило след Тълкувателно
решение №2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г., ОСГТК на ВКС, то спрямо
давността след 26.06.2015г. следва да се прилагат постановките на новото
тълкуване дадено с него и то намира приложение по висящото производство.
Поради това новата погасителна давност за вземането срещу С. И. няма да
започне да тече след настъпилата на 05.08.2015г. перемпция, а от
26.06.2015г., поради отпадане от тази дата на постановката на ППВС, че при
висящо изпълнително производство давност не тече. С оглед на това
погасителна давност би изтекла на 26.06.2020г., ако на 24.03.2020г. не беше
образувано второто изпълнително дело под № 20208150400595 на ЧСИ Т.К..
По отношение на това изпълнително дело, което е образувано след
постановяването на ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/ 2013г. на ОСГТК
на ВКС, същото следва да се приложи, като се приеме, че с неговото
образуване е прекъсната погасителната давност, тъй като с молбата за
неговото образуване/на л.20/ взискателят е възложил на ЧСИ правомощията
по чл. 18 от ЗЧСИ, а освен това е посочил и поискал конкретен изпълнителен
способ за събиране на паричните вземания, а именно-налагане на запор върху
банковите сметки на длъжника, както и продажба на движими вещи на същия.
Поради това съдът приема, че и с тези конкретни искания на взискателя
относно способите за принудително изпълнение спрямо длъжника е
прекъсната давността - т.е. поискано е конкретно изпълнително действие от
взискателя, с което действие, съобразно новото ТР 2/2013г., се прекъсва
давността. Освен това в хода на процесното изпълнително дело са били
извършени и следните изпълнителни действия : На 15.07.2020г. е наложен
запор върху вземанията на длъжника в „Банка ДСК“ АД; на 17.11.2021г. е
6
изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника, както и е
наложен запор върху ППС; с молба от 04.01.2022г. взискателят е поискал
насрочване на опис на движими вещи. Имайки предвид изложеното, следва да
се приеме, че петгодишната погасителна давност не е изтекла към
16.03.2022г. - датата на депозиране на исковата молба пред РС. Поради
изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.439 ГПК
е неоснователен и следва да се отхвърли. Въззиваемият продължава да дължи
сумите, за които е издадена срещу него заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Неоснователен е доводът, че на длъжника не е била съобщена
извършената цесия и поради това не се е породило задължението към
взискателя – ответник по настоящото дело. Цесията е породила своето
действие и длъжникът не навежда доводи за евентуалната
недействителност. А довод базиран на обстоятелството, че цесията не му е
била съобщена би имал правно значение само ако длъжникът е платил на
първия кредитор преди съобщаването ѝ.
Поради тези съображения и на основание, чл.271, ал.1 ГПК,
Плевенски окръжен съд намира, че обжалваното решение следва да бъде
отменено, като бъде постановено друго по съществото на спора, с което искът
бъде отхвърлен. С оглед изхода на делото, въззивникът има право на разноски
за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.
37, ал.1 от ЗПП и чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ в
размер на общо 600лв. – по 300лв. за двете съдебни инстанции.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, на основание чл.271, ал.1 ГПК решение № 382 на
Червенобрежки районен съд, постановено на 06.12.2022г. по гр.д. №
279/2022г. по описа на съда, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. Ц. И., с ЕГН **********, с настоящ
адрес:гр. ****************, против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС
БГ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София
1336, район „Люлин“, бул.„Панчо Владигеров” № 21, Бизнес център „Люлин
7
6“, ет.2, представлявано от З. Н. Д., Б.А.Р. и Т.Я., за признаване за установено
на основание чл. 439 от ГПК, че ищецът не дължи, поради погасяване по
давност, на ответника „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, с ЕИК
********* вземането по издадения в полза на ответника изпълнителен лист от
15.12.2012г., по ч.гр.д. № 458/12г. по описа на Червенобрежки РСъд,
представляващо: главница в размер на 1716.63 лв.; надбавка в размер на
556.38 лв.; мораторна лихва за периода 15.03.2011 г. – 26.06.2012 г. в размер
на 228.74 лв. и законна лихва от датата на постъпване на заявлението в съда –
12.07.2012г. до изплащане на вземането-задължения по договор за закупуване
на стоки и услуги CREX – 02488884 от 18.11.2010 г., както и сумата 150.04 лв.
съдебни разноски по делото, които са предмет на изпълнение по изп.дело №
20208150400595 по описа на частен съдебен изпълнител Т.К., с рег.№ *** на
КЧСИ, с район на действие Плевенски окръжен съд, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.8, вр. чл.273 от ГПК С. Ц.
И., с ЕГН **********, с настоящ адрес:гр. **************** да заплати на
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, р-н Люлин, бул.“Панчо Владигеров" № 21,
Бизнес център „Люлин 6", ет.2, разноски по делото в размер на 600 лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание
чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8