Решение по дело №103/2025 на Административен съд - Видин

Производството е по чл.145 от АПК, във вр. с чл.231 от ЗМВР, във вр. с чл.393,ал.2 от Закона за съдебната власт .

Образувано е по жалба на И. И. Д. от [населено място] срещу Заповед №ЧР-06-19/30.04.2024г. на Министъра на правосъдието, с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл.393, ал.2 от ЗСВ във вр. с чл.226, ал.1, т.7, буква „е“ предл. второ и ал.5 , предл. второ от ЗМВР поради обективна невъзможност да изпълнява задълженията си вследствие на отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация.

Твърди се от жалбоподателя, че заповедта е незаконосъобразна като издадена в нарушение на административно-производствените правила, материалния закон и целта на закона. Сочи се, че не е осъществен състав на чл.226,ал.1,т.7,б.“е“ от ЗМВР, тъй като достъпът до класифицирана информация му е отнет с Акт № 248 от 13.12.2022г. на ДАНС, а от 06.11.2024г. до 30.04.2024г. е изпълнявал без проблеми длъжността инспектор I степен-охрана на сгради в сектор „Охрана на сгради“ на Регионална дирекция „Охрана“-[населено място]. Сочи , че не му е предложена друга длъжност, подходяща за него, а такава е налице. Сочи , че действията на административния орган са единствено с цел отново да прекрати служебното правоотношение с него. Иска се от Съда да отмени обжалваната заповед като незаконосъобразна. Претендират се и разноските за производството.

Ответникът по жалбата в писмено становище оспорва жалбата. Сочи се, че са налице правните основания, посочени в заповедта-отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация и липса на друга подходяща длъжност. Иска се от съда да отхвърли жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид обжалвания административен акт, събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

С Решение № 50/09.03.2023г. на Административен съд Видин, потвърдено с Решение № 10183/25.10.2023г. на ВАС, е отменена Заповед № ЧР-03-81/16.11.2022г. на Министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя И. И. Д.-инспектор I степен-конвоиране в Областно звено „Охрана-Видин“ при Главна дирекция „Охрана“.

След подадено заявление за възстановяване на лицето на работа, със Заповед № ЧР-300/06.11.2023г. на Главния директор на ГД“Охрана“ служителят е преназначен на длъжността „инспектор I степен-охрана на сгради“ в Областно звено „Охрана-Пловдив“ при Главна дирекция „Охрана“, от която дата и е встъпил в длъжност.

Установено е, че спрямо жалбоподателя е издадено Отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация № 248/13.12.2022г. , поради което със Заповед № З-1674/06.11.2023г. на Главен директор на ГД“Охрана“ е ограничено предоставянето, запознаването и изготвянето на материали, съдържащи класифицирана информация, на жалбоподателя.

С писмо изх.№ 8258/22.11.2023г. Гл.директор на ГД“Охрана“ е изискал становище от Председателя на ДА“Национална сигурност“ дали е възможна нова процедура по проучване на И. И. Д. до ниво „секретно“, за да може същият да отговаря на изискванията на длъжността, на която е назначен. В отговор Председателят на ДАНС е уведомил Главния директор на ГДО, че лицето е подало молба за възстановяване на разрешението му за достъп, но съобразно чл.59,ал.6 от ЗЗКИ няма право да кандидатства за заемане на длъжност или изпълнение на конкретна задача, свързана с класифицирана информация, за срок от три години от отнемането, поради което и не може да бъде стартирана нова процедура по проучване на лицето преди изтичане на срока.

След изготвена докладна записка от Началника на сектор „ЧР“ с писмо изх.№ 2862/17.04.2024г. Главният директор на ГД“Охрана“ е уведомил жалбоподателя, че заеманата от него изпълнителска длъжност е включена в списъка по чл.37 от ЗЗКИ на длъжностите и задачите, за които се изисква достъп до съответно ниво на класифицирана информация, като е налична една вакантна изпълнителска длъжност, за която не се изисква достъп-„инспектор I-V степен-счетоводител“ в РД“Охрана-Велико Търново“, като му е дадена възможност да уведоми дали притежава съответното образование като представи и копие на диплома. В отговор жалбоподателят е подал Уведомление с вх.№ 4763/19.04.2024г., в което е посочил, че не притежава необходимото образование за предложената длъжност.

С Предложение рег.№ 3134/25.04.2024г.(л.137 от АД № 296/2024г.) Главният директор на ГД“Охрана“ е предложил на Министъра на правосъдието служебното правоотношение на жалбоподателя да бъде прекратено на основание чл.226, ал.1, т.7, б.“е“, предложение второ от ЗМВР-отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация, като са изложени горните обстоятелства.

С обжалваната заповед въз основа на направеното предложение, на което органът се е позовал, на основание чл.226, ал.1, т.7, б.“е“ и ал.5 от ЗМВР и чл.8, ал.2, т.1 от Правилника за устройство и дейността на ГД “Охрана“ Министърът на правосъдието е прекратил служебното правоотношение на служителя поради обективна невъзможност да изпълнява задълженията си вследствие на отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация, считано от датата на връчване на заповедта.

По делото е представена справка за вакантните младши изпълнителски длъжности в ГД“Охрана“ и нейните структурни звена и за вакантните изпълнителски длъжности-1 щатна бройка , за които не се изисква разрешение за достъп до класифицирана информация. Видно от справката са налични вакантни младши изпълнителски длъжности и една изпълнителска, която е именно посочената на жалбоподателя, за която същият не притежава необходимото образование.

По делото е представена Заповед № ЧР-06-85/23.12.2022г. на Министъра на правосъдието, с която е утвърден щатът на ГД „Охрана“ и териториалните ѝ звена, считано от 01.02.2023г., ведно със самия щат, както и Заповед № ЧР-06-23/10.05.2024г. на Министъра на правосъдието, с която е утвърден щатът на ГД „Охрана“ и териториалните ѝ звена, считано от 10.05.2024г., ведно със самия щат. Представена е и Заповед № ЧР-06-10/01.04.2024г. на Министъра на правосъдието, с която е утвърден щатът на ГД „Охрана“ и териториалните ѝ звена, считано от 01.04.2024г., ведно със самия щат-относимия по делото. Представен е и Списък по чл.37 от ЗЗКИ на длъжностите и задачите в Главна дирекция „Охрана“, за които се изисква достъп до съответното ниво на класифицирани информация, представляваща държавна тайна към 29.06.2023 и към 10.04.2024г.

Видно от личното досие на жалбоподателя притежаваната от него степен на образование е „магистър“, специалност „право“. Видно от кадрова справка от 13.05.2024г., лицето е заемало изпълнителска длъжност инспектор в ГД“Охрана“, считано от 18.01.2013г. до момента на настоящето прекратяване на правоотношението.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима. Обжалва се заповед на министъра на правосъдието за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя. Жалбата е подадена от адресата на обжалваната заповед в законоустановения срок за обжалване-заповедта е връчена на жалбоподателя на 13.05.2025г., а жалбата е постъпила в МП на 28.05.2025г.

По същество жалбата е неоснователна.

Заповедта е издадена от компетентен орган-Министъра на правосъдието с оглед разпоредбата на чл.393,ал.2 от ЗСВ и чл.8,ал.2,т.1 от Правилника за устройството и дейността на Главна дирекция "Охрана" и заеманата от жалбоподателя изпълнителска длъжност-„инспектор I степен-охрана на сгради в сектор „Охрана на сгради“ на Регионална дирекция „Охрана-Пловдив“ при ГД“Охрана“ към Министъра на правосъдието.

Същата е издадена в предписаната от закона форма, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон.

Служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено на основание чл.226,ал.1,т.7, б.“е“ от ЗМВР във вр. с чл.393,ал.2 от ЗСВ като изложените фактически основания са обективна невъзможност да изпълнява задълженията си вследствие на отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация. В заповедта министърът се е позовал изрично на Предложение №3134/25.04.2024г. на Главния директор на ГД“Охрана“, съобразно което единствената вакантна изпълнителска длъжност в щата на ГД „Охрана“, за която не се изисква достъп до съответното ниво на класифициран информация е инспектор I-V степен-счетоводител“ в РД“Охрана“-Велико Търново, за заемането на която служителят не притежава съответното образование.

Безспорно е по делото, че заеманата от жалбоподателя длъжност „инспектор I степен-охрана на сгради в сектор „Охрана на сгради“ на Регионална дирекция „Охрана-Пловдив“ е със съответно ниво на достъп до класифицирана информация-„секретно“, съобразно утвърдения от Главния директор на ГД“Охрана“ списък по чл.37 от ЗЗКИ. Безспорно е, че достъпът на жалбоподателя до класифицирана информация е отнет съобразно акт за отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация № 248/13.12.2022г., като не е предоставен нов такъв. Съобразно чл. 226,ал.1,т.7 б.“е“ от ЗМВР служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при обективна невъзможност да изпълнява задълженията си поради отказ или отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация. В случая са налице разписаните в разпоредбата предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение : налице е невъзможност на служителя да изпълнява служебните си задължения на заеманата от него длъжност поради отнемане на достъпа му до класифицирана информация, посоченото основание за прекратяване на правоотношението му.

Съобразно чл.226,ал.5 от ЗМВР прекратяване на служебното правоотношение в посочените в разпоредбата случаи, вкл. процесния /по ал.1, т. 7, букви "е"/ се допуска само ако служителят откаже да заеме друга предложена му длъжност или ако няма друга длъжност, подходяща за него, като съобразно ал.6 редът за прекратяване на служебното правоотношение по ал. 1 се определя с наредба на министъра на вътрешните работи-Наредба № 8121з-311 от 17.07.2014 г. за реда за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, която от своя страна относно процедурата по предлагане на държавния служител на друга длъжност препраща към Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

Приложимият в случая ред е разписан в чл.7,ал.1-8 именно от посочената наредба-Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /Наредбата/. Съобразно чл.7,ал.1,т.3 от Наредбата ръководителят на съответната структура, в щата на която е заеманата длъжност, предприема действия за предлагане на държавния служител на друга длъжност в случаите на отказ или отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация/т.3/, като съобразно ал.2 когато в същата структура няма друга длъжност, ръководителят изисква информация от другите структури на МВР за наличието на такава вакантна длъжност. Видно от горните разпоредби органът по назначаването е длъжен преди да прекрати служебното правоотношение на посочените основания, в частност т.3, да предложи на служителя да заеме подходяща длъжност, ако има такава. Трайно установена е практиката на ВАС, че друга „подходяща длъжност“ е такава, която съответства на професионалната квалификация на служителя, неговото здравословно, психологическо, физическо състояние и обективната му способност да я изпълнява. В случая от събраните по делото доказателства се установява, че в административното производство е изискана информация за вакантните изпълнителски длъжности преди прекратяване на правоотношението на жалбоподателя, в изпълнение на разписаното по-горе задължение, като е установена единствено длъжност, за която жалбоподателят не притежава необходимата професионална квалификация-икономика.

Видно и от събраните в съдебното производство доказателства не се установява наличие на други подходящи за него длъжност-такива, съответстващи на нивото и мястото в йерархията на длъжностите на заеманата от него длъжност, както и на притежаваното от служителя образование, професионален стаж, опит. За единствената вакантна изпълнителска длъжност, за която не се е изисквало съответно ниво на достъп до класифициран информация, същият не е отговарял на изискванията за нейното заемане, задължително условие съобразно чл.11,ал.1 от Наредбата-преназначаването да се извършва ако служителят отговаря на изискванията за заемане на новата длъжност.

Действително съобразно чл.7,ал.6 от Наредбата е предвидено единствено в случаите по ал. 1, т. 5 преназначаването да е в рамките на съответния вид по чл. 143, ал. 1 ЗМВР, а в случаите на преназначаване по чл.143,т.3 няма предвидено такова ограничение, но органът е задължен да предложи „подходяща“ за жалбоподателя длъжност. Вакантните младши изпълнителски длъжности /всички с изискване за средно образование/ не могат да се определят като „подходащи“ за жалбоподателя с оглед притежаваното от него образование и професионален опит, поради което не е било налице задължение за органа по назначаване да предложи същите на жалбоподателя като неподходящи такива. Аргумент за това следва и от разпоредбата на чл.164,ал.5 от ЗМВР, която, макар и не при процесните обстоятелства, изрично забранява по искане на служителя или по инициатива на органа държавните служители, заемащи изпълнителска или по-висока длъжност, да бъдат преназначавани на младши изпълнителски длъжности.

При съпоставката на представените щатни разписания, от които се установяват длъжностите в ГД „Охрана“ по структурни звена като наименование и вид и се установяват ръководните такива, от една страна и представените списъци по чл.37 от ЗЗКИ на длъжностите, за които се изисква съответно ниво на достъп до класифицирана информация, също по структурни звена и наименование, от друга, се установява, че за всички ръководни длъжности без изключение се изиска ниво на достъп „строго секретно“, съответно „секретно“, поради което и по отношение ръководните длъжности жалбоподателят не отговаря на условията за заемането им.

Предвид гореизложеното жалбата е неоснователна.

Неоснователни са наведените доводи за неяснота на хипотезите, при която е прекратено правоотношението му, тъй като е налице такава яснота-липса на друга подходяща длъжност. Изрично органът е конкретизирал посоченото правно основание в заповедта-чл.226,ал.5,предл.второ от ЗМВР. Изрично в предложението, на което се е позовал органът в оспорената заповед, е разяснено, че липсва вакантна изпълнителска длъжност, подходяща за жалбоподателя, тъй като за вакантната такава той не притежава съответното образование.

Неоснователни са доводите за незаконосъобразност на заповедта по съображения, че е заемал длъжността няколко месеца и не е отговарял на изискванията още към момента на назначаването му. Посочените доводи не влекат незаконосъобразност на оспорваната заповед и не изключват възможността правоотношението да бъде прекратено във всеки един момент при наличие на установените обстоятелства-обективна невъзможност за изпълнение на задълженията, каквато се установява безспорно в случая. Неотносими в настоящето производство са и доводите, че при възстановяване на заеманата длъжност не му е предложена подходяща работа, нито доводът за липса на необходимост инспектор охрана на сгради да има задължително достъп до класифицирана информация. Обстоятелството, че правоотношението не е прекратено в по-ранен момент не води до незаконосъобразност на последващото прекратяване, в случай, че са налице условията за това. Не се касае за превратно упражняване на правомощия, в каквато насока са изложени доводи, а за постигане на целта на закона-заемащите съответната длъжност лица да отговарят на изискванията на закона за заемане на длъжността, за да се осигури пълноценно и ефективно изпълнение на служебните задължения.

Неоснователно е и позоваването на чл.333 от КТ. Закрилата при уволнение е предвидена съгласно чл.333 от КТ в случаите по чл. 328, ал.1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, но не и в случаите на чл.328,ал.1,т.12 от КТ- при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. Именно на основанието за прекратяване по чл.328,ал.1,т.12 от КТ съответства основанието за прекратяване на правоотношението на жалбоподателя-чл.226,ал.1,т.7 от ЗМВР.

С Решение от 9 март 2017 г. по дело С-406/15, М., ECLI: EU: C: 2017: 198, СЕС по преюдициално запитване отправено от Върховния административен съд, приема, че "член 7, параграф 2 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите, в светлината на Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания, която е одобрена от името на Европейската общност с Решение 2010/48/ЕО на Съвета от 26 ноември 2009 година, и във връзка с основния принцип на равно третиране, закрепен в членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка като разглежданата по главното производство, която предоставя специфична предварителна закрила при уволнение на лица с определени увреждания, работещи по трудово правоотношение, но не предоставя такава закрила на държавни служители със същите увреждания, освен ако се установи нарушение на принципа на равно третиране, което запитващата юрисдикция трябва да провери.“

В случая позоваването на закрилата на чл.333 от КТ е неоснователно, тъй като и КТ не предвижда закрила при прекратяване на правоотношението поради обективна невъзможност да бъдат изпълнявани задълженията по него. Именно принципът на равно третиране съобразно посоченото решение изисква закрилата да не бъде прилагана и в случая.

Предвид гореизложеното обжалваната заповед е законосъобразна като постановена при спазване на изискването за форма, при наличие на изложените в нея и предхождащото я предложение мотиви, при липса на допуснато нарушение на административно-производствените правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона, поради което липсват основания за нейната отмяна по чл.146 от АПК.

С оглед изхода на спора на основание чл. 143, ал. 3 от АПК на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за всяка от инстанциите, за което е направено искане от страната, в размер на по 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, или общо в размер на 300 лв.

Водим от горното и на основание чл.172,ал.2 от АПК Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. И. Д. от [населено място] срещу Заповед №ЧР-06-19/30.04.2024г. на Министъра на правосъдието, с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл.393, ал.2 от ЗСВ във вр. с чл.226, ал.1, т.7, буква „е“ предл. второ и ал.5, предл. второ от ЗМВР.

ОСЪЖДА И. И. Д. от [населено място] да заплати на Министерство на правосъдието-[населено място], разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300/триста/ лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се изпрати на страните.