РЕШЕНИЕ
№ 474
гр.Бургас,
05.04.2017г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаски районен
съд, гражданска колегия, 43-ти граждански състав, в открито заседание на 27 март
през две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ : Веселин Белев
при участието на секретаря С.Д., като
разгледа докладваното от районния съдия г.д. № 6723 по описа на съда за 2016г.
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е исково и се провежда по общия
ред на чл.103 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Ищец е П.Я.А., полски гражданин, действащ чрез
пълномощник – адвокат Л.К. ***.
Ответник е Сичес Полска сп.з.о.о. със седалище в
гр.Бургас, с управител К.П. В производството дружеството участва чрез
упълномощен процесуален представител – адвокат И.Л. ***.
В обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че
ищецът е работил при ответника по трудово правоотношение, изпълнявайки
длъжността „монтьор, тръби за продуктопроводи”, при месечно трудово
възнаграждение 1 727.33 евро, от 06.08.2013г. до 31.10.2014г., когато
договорът бил прекратен поради изтичане на уговорения от страните срок. По
време на трудовото правоотношение ищецът, по възлагане от работодателя, положил
378.5 часа извънреден труд след работно време, подробно описан в исковата молба
по месеци, който не бил компенсиран до изтичане срока на договора. Дължимото за
този труд трудово възнаграждение, според ищеца, е в размер 11 987.90лв. По
време на трудовото правоотношение ищецът, по възлагане от работодателя, положил
398 часа извънреден труд в почивни дни, подробно описан в исковата молба по
месеци, който не бил компенсиран до изтичане срока на договора. Дължимото за
този труд трудово възнаграждение, според ищеца, е в размер 14 706.43лв. По
време на трудовото правоотношение ищецът, по възлагане от работодателя, положил
65 часа извънреден труд през официални празници, подробно описан в исковата
молба, който не бил компенсиран до изтичане срока на договора. Дължимото за
този труд трудово възнаграждение, според ищеца, е в размер 2 743.44лв.
Твърди се и това, че по време на изпълнение на задълженията си по трудовото
правоотношение ищецът не е ползвал платен годишен отпуск, който за периода е в
размер 40 дни, или 6 756.72лв. Иска се съдът да осъди ответника да заплати
на ищеца общо сумата 29 437.77лв., представляващи възнаграждение за
положен извънреден труд по време на трудовото правоотношение, заедно със
законната лихва за забава върху тази сума от предявяването на иска до
окончателното и изплащане, както и 5 993.18лв., представляващи изтекли
лихви за забава върху главницата за периода от 31.10.2014г. до датата на
предявяване на иска. Иска се и съдът да осъди ответника да заплати на ищеца 6 756.72лв.,
представляващи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск 40 дни, за периода
на трудовото правоотношение, заедно със законната лихва за забава върху тази
сума от предявяването на иска до окончателното и изплащане, както и
1 375.57лв., представляващи изтекли лихви за забава върху главницата за периода
от 31.10.2014г. до датата на предявяване на иска. Иска се и присъждане на
разноски по делото. Представят се доказателства.
Правното основание на иска за заплащане на извънреден
труд е чл.128 т.2 вр. с чл.136а ал.5 вр. с чл.150 вр. с чл.262 от Кодекса на
труда.
Правното основание на иска за обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск е чл.224 ал.1 КТ.
Правното основание на претенциите за присъждане на лихви
за забава е чл.86 ЗЗД.
Правното основание на искането за присъждане на разноски
е чл.78 ГПК.
Ответникът признава, че са били с ищеца в трудови
правоотношения, възникнали и прекратени, според описаното в обстоятелствената
част на исковата молба. Оспорва, че ищецът е полагал какъвто и да е извънреден
труд в периода на трудовото правоотношение. Наред с това прави възражение за
изтекла погасителна давност относно претенцията в частта и, касаеща месеците
август и септември 2013г. Не оспорва, че при прекратяването на трудовото
правоотношение е имал към ищеца задължение за заплащане на обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск, но твърди, че го е заплатил, съобразно посоченото в
последния фиш. С отговора на исковата молба и допълнително уточняваща молба
(л.70-73 от делото) ответникът е направил и възражение за прихващане със свое
вземане срещу ищеца, произтичащо от обстоятелствата, че през периода на
изпълнение на трудовия договор работодателят е поел разходите на ищеца за
настаняване в хотел, разходи за храна, както и разходи за транспорт, подробно
описани в отговора и молбата. Според изложеното ответникът е заплатил за ищеца
3 901.50лв. за храна, 4 718лв. за настаняване в хотели и
2 391.28лв. за транспорт. Претенцията
е за отхвърляне на исковете. Иска се присъждане на разноски. Представят се
доказателства.
Правното основание на възражението за погасяване на
претенции по давност е чл.358 ал.1 т.3 КТ.
Правното основание на възражението за прихващане е чл.103
ал.1 вр. с чл.59 ал.1 ЗЗД.
За
да се произнесе по така предявения иск, след като се запозна подробно с
исканията и становищата на страните, събраните по делото доказателства и като
съобрази относимите законови разпоредби, съдът прие от фактическа страна
следното.
Представен
е препис от трудов договор от 06.08.2013г. с който ответникът е възложил на
ищеца да изпълнява длъжността „монтьор, тръби за продуктопроводи”, за срок от
07.08.2013г. до 31.10.2014г., с основно месечно трудово възнаграждение левовата
равностойност на 1 519.89 евро и описани допълнителни възнаграждения.
Възнаграждението е следвало да се заплаща до 10-то число на следващия месец.
Договореният работен ден е осемчасов. Относно полагането на всякакъв извънреден
труд, извън установеното работно време, е обективирано, при изключителност,
общо препращане към действащото в страната законодателство. Уговорено е, че
служителят има право на 20 работни дни платен годишен отпуск.
Представен
е препис от заповед от 31.10.2014г. на упълномощения представител на ответното
дружество, с която, поради изтичане на срока на договора, е прекратено
трудовото правоотношение между страните.
Представен
е фиш за начислените, удържани и изплатени от ответника на ищеца суми по
трудовото правоотношение за м.октомври 2014г. В текста на фиша е посочено, че
работодателят е начислил обезщетение по чл.224 за 25 дни в размер
3 836.12лв. Наред с това е записана удръжка за служебен аванс в размер
3 452.51лв. Общата сума за получаване за м.октомври 2014г. е била
предоставена като превод по банкова сметка ***.30лв. Между страните по делото е
безспорно, че така определената сума е постъпила по сметката на ищеца.
Ответникът не представи доказателства относно наличието на основание за
удръжката „служебен аванс”. Предвид това, че размерът на този аванс съвпада с
размера на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск, намален с
дължимия 10% данък, съдът приема, че напрактика именно начисленото обезщетение
е било удържано и неизплатено, без установено основание за това.
По
делото не се събраха доказателства, че през периода на трудовото правоотношение
между страните ищецът, по разпореждане от работодателя, е полагал извънреден
труд. В тази връзка ищецът е поискал събиране и на устни доказателства,
посредством разпит на свидетели. Съдът е оставил без уважение това
доказателствено искане, тъй като е приел, с изложени за това в с.з. мотиви, че
сочените доказателства не могат да установят конкретните обстоятелства по
исковата молба. Предвид липсата на доказателства за полагане на извънреден
труд, в тежест на ищеца съдът приема, че такъв не е бил полаган.
От
заключението на вещото лице по назначената съдебноикономическа експертиза,
изготвено въз основа на приложени по делото документи, се установи, че наистина
ответникът работодател е извършвал разходи в полза на ищеца, през периода на
трудовото правоотношение, като е заплащал престоя му в хотел, храна и пътни.
Без установено за това основание ответникът е заплатил за ищеца
6 183.89лв. за храна и нощувки, както и 1 751.96лв. за транспорт.
При
така установените факти съдът прие следните правни изводи.
Съгласно
чл.136а ал.5 КТ при прекратяването на трудовото правоотношение, преди
компенсирането на труда, положен при условията на удължаване на работното
време, този труд се заплаща като извънреден. Съгласно чл.150 КТ за положен
извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер, съгласно
чл.262 КТ. Претенциите на ищеца за заплащане на извънреден труд са
неоснователни и следва да се отхвърлят, тъй като по делото не се събраха
доказателства такъв да е бил полаган – нито след работно време, нито в почивни
и празнични дни. Неоснователни са и обусловените претенции за заплащане на
лихви за забава върху тази главница. Предвид така изложените изводи се явява
безпредметно обсъждането на направените възражения за частично погасяване по
давност на тази претенция.
Съгласно
чл.224 ал.1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът има
право на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
пропорционално на времето, което се зачита за трудов стаж.
В
случая се установи, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение
ищецът е имал 25 работни дни неизползван платен годишен отпуск, поради което
ответникът правилно е начислил в последния фиш обезщетение за това в размер
3 836.12лв. От тази сума работодателят е имал право да удържи данък
(ДДФЛ), при което е следвало да изплати на ищеца обезщетение в нетен размер
3 452.51лв. Без установено основание ответникът е спрял плащането на така
дължимата сума, чрез начисляването и като удръжка „служебен аванс”, т.е. сумата
е останала дължима.
Въпреки
това искът за заплащане на обезщетение по чл.224 КТ следва да се отхвърли
изцяло, поради основателност на направеното възражение за прихващане.
Установи
се по делото, че разходите на ответника в общ размер 6 183.89лв., които той
е направил в полза на ищеца, заплащайки нощувките му и храна в периода на
трудовото правоотношение между страните, нямат основание. Затова следва да се
приеме, че ищецът се е обогатил без основание за сметка на ответника. Съгласно чл.59
ал.1 ЗЗД в полза на ответника е възникнало вземане за връщане на онова, с което
ищецът се е обогатил, до размера на обедняването. В случая вземането е в размер
на извършените от ответника разходи. С предявяването на вземането пред съда и
доказването му по надлежния ред, то става ликвидно и изискуемо, а с това и
годно за извършване на прихващане с него. Предвид разпоредбата на чл.103 ЗЗД
съдът зачита материалноправния ефект на възражението, до размера на
установеното вземане на ищеца, а именно до 3 452.51лв., съобразно чл.104 ЗЗД. Към настоящия момент вземането на ищеца срещу ответника за заплащане на
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е погасено, поради което и
искът е неоснователен. Неоснователни са и обусловените претенции за заплащане
на лихви за забава върху тази главница.
Основателна е претенцията на ответника за заплащане на
разноски, на основание чл.78 ал.3 ГПК. Според представения списък по чл.80 ГПК
те са в размер 4 659.30лв., от които 4 459.30лв. за адвокатско
възнаграждение. Съдът счита за основателно направеното от ищеца възражение по
чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ответника възнаграждение за
адвокат. Наистина делото е с повишена фактическа и правна сложност, но степента
на усложненост обосновава хонорар в размер 1200лв., до който следва да се
присъдят разноски за адвокат.
Мотивиран
от изложеното Бургаски районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на ищеца П.Я.А., гражданин на Полша, роден на ***г., със
съдебен адрес *** Асен ІІ 6, адвокат Л.К. ***, против ответника Сичес Полска
СП. З.О.О., БУЛСТАТ:********* със седалище в гр.Бургас, със съдебен адрес ***
3, адвокат И.Л. от АК Варна, за заплащане на 29 437.77лв., представляващи
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 06.08.2013г. до
31.10.2014г., въз основа на трудов договор между страните от 06.08.2013г.,
заедно със законната лихва за забава върху тази сума от 03.11.2016г. до
окончателното и изплащане.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на ищеца П.Я.А. против ответника Сичес Полска СП.
З.О.О., за заплащане на 5 993.18лв., представляващи изтекли лихви за
забава върху горната главница, за периода от 31.10.2014г. до 02.11.2016г.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на ищеца П.Я.А. против ответника Сичес Полска СП.
З.О.О., за заплащане на 6 756.72лв., представляващи обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск 40 дни, за периода от 06.08.2013г. до
31.10.2014г., въз основа на трудов договор между страните от 06.08.2013г.,
заедно със законната лихва за забава върху тази сума от предявяването на иска
до окончателното и изплащане.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на ищеца П.Я.А. против ответника Сичес Полска СП.
З.О.О., за заплащане на 1 375.57лв., представляващи изтекли лихви за
забава върху горната главницата, за периода от 31.10.2014г. до 02.11.2016г.
УВАЖАВА възражението за прихващане на ответника Сичес Полска СП.
З.О.О., срещу ищеца П.Я.А., с вземането на ответника на стойност 3 452.51лв.,
представляващи част от сумата, с която А. се обогатил без основание за сметка
на Сичес Полска СП. З.О.О., чрез заплащани
от ответника за ищеца разходи за настаняване в хотел и храна, за периода от
06.08.2013г. до 31.10.2014г., с което прихващане е погасено вземането на ищеца
срещу ответника за заплащане на 3 452.51лв.,
представляващи дължимо обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск 40 дни, за периода от 06.08.2013г. до
31.10.2014г., въз основа на трудов договор между страните от 06.08.2013г.
ОСЪЖДА П.Я.А. да заплати на Сичес Полска СП. З.О.О., 1 400лв.
разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски
окръжен съд, чрез Бургаски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страната.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :