Решение по дело №396/2009 на Районен съд - Генерал Тошево

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Г. Т., 26. 02. 2010 г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД Г. Т.,  в публично заседание проведено на двадесет и втори февруари две хиляди и десета година в състав:

                                                Районен съдия: ПЕТЪР ПЕТРОВ

при секретаря Р.И.……………………………………

и в присъствието на прокурора ………………………

като разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 00396 по описа за 2009 г и  за да се произнесе взе предвид следното:

     

   Предявена е искова молба от „ Б. П. с. „ ЕООД гр. С. срещу „ М. ” ЕООД гр. Г. Т., с която се иска ответното дружество да заплати на ищцовото дружество сумата от 17089. 46 лв –главница по доставени от ищеца на ответника стоки по фактури № ********** от 28. 7. 2008 год. за 1191. 44 лв , № ********** от 22. 08. 2008 г за 8219. 08 лв и платежен документ № ********** от 29. 07. 2009 г за 7678. 94 лв,ведно с дължимата мораторна лихва- 1844. 46 лв върху главницата за периода 18. 01. 2009 г до 23. 11. 2009 г, както и законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на исковата молба- 23. 11. 2009 год. до окончателното изплащане на сумата.

    Претендират се и разноските по делото.

    От горното е видно, че са предявени обективно съединени искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал.1 ЗЗД.

 

   В законовия срок от ответника не е бил получен отговор. На ответника с разпореждане за образуването на делото са били указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание, което пък му е указано с определението от закритото заседание. Редовно призован, ответникът не е изпратил свой представител в съдебното заседание и не е поискал делото да се гледа в негово отсъствие, не е взел и становище по иска, респективно не е направил доказателствени искания, не е оспорил иска.

  В открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е поискал постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника при условията на чл. 239 ГПК и с определение в съдебно заседание съдът е уважил това искане, като е счел че са налице условията по чл.239, ал. 1, т. 1 и т. 2  ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

  Съдът като обсъди приетите по делото писмени доказателства, подробно описани в определение № 12 от 11. 01. 2010 год. постановено в закрито съдебно заседание и приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза намери главния иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 17089. 46 лв и за заплащане на сумата от 1844. 46 лв- изтекли мораторни лихви по чл. 86, ал. 1 ЗЗД  за вероятно основателни/ а и доказани от изброените писмени доказателства и подкрепени от съдебно-счетоводната експертиза/с оглед посочените обстоятелства в исковата молба и с оглед изброените приети по делото доказателства и СИЕ.

    Само по отношение на иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД за изтекли лихви за забава, съдът с оглед заключението на вещото лице намира че този иск е доказан по размер до сумата от 1835. 17 лв вместо предявената сума от 1844. 46 лв и този иск следва да бъде уважен до посочената в експертизата сума от 1835. 17 лв като за горницата от 1844. 46 лв следва да бъде отхвърлен.

   Налице са условията по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което съдът следва да приеме исковете за основателни и доказани по размер- за иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД- в посочения размер, поради което и съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца претендираните искове-главница – 17089. 46 лв, представляваща неплатени от ответника на ищеца суми за доставени стоки по фактури № ********** от 28. 7. 2008 год. за 1191. 44 лв , № ********** от 22. 08. 2008 г за 8219. 08 лв и платежен документ № ********** от 29. 07. 2009 г за 7678. 94 лв,ведно с дължимата мораторна лихва- 1835. 17 лв върху главницата за периода 18. 01. 2009 г до 23. 11. 2009 г, както и законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на исковата молба- 23. 11. 2009 год. до окончателното изплащане на сумата, както и да му заплати сторените по делото съдебно-деловодни разноски- 757. 35 лв за платена държавна такса, 1842. 64 лв за платен адвокатски хонорар и 150 лв за платен депозит за вещо лице или общо разноски- 2750. 00 лв.

   Искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен за горницата над сумата от 1835. 17 лв.

   Предвид горното, съдът

 

 

                                                     Р   Е   Ш   И :

   ОСЪЖДА „ М. „ ЕООД гр. Г. Т. да заплати на „ Б. П с. „ ЕООД гр. С. – 17089. 46 лв, представляваща неплатени от ответника на ищеца суми за доставени стоки по фактури № ********** от 28. 7. 2008 год. за 1191. 44 лв , № ********** от 22. 08. 2008 г за 8219. 08 лв и платежен документ № ********** от 29. 07. 2009 г за 7678. 94 лв,ведно с дължимата мораторна лихва- 1835. 17 лв върху главницата за периода 18. 01. 2009 г до 23. 11. 2009 г, както и законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на исковата молба- 23. 11. 2009 год. до окончателното изплащане на сумата, както и да му заплати сторените по делото съдебно-деловодни разноски- 757. 35 лв за платена държавна такса, 1842. 64 лв за платен адвокатски хонорар и 150 лв за платен депозит за вещо лице или общо разноски- 2750. 00 лв.

     ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД за изтекли мораторни лихви за горницата от 1835. 17 лв до 1844. 46 лв. като недоказан по размер.

     Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

       Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ :