Р Е Ш Е Н И Е
№ 260689
21.05.2021 г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,VI състав
На
21.04.2021г.
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА
КУРШУМОВА
ТАНЯ
ГЕОРГИЕВА
Секретар: Елена Димова
като разгледа докладваното от съдия Георгиева в.гр.дело
№ 739 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 от ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба от ГД „Изпълнение на
наказанията“ срещу Решение № 30/13.01.2021г., постановено по
гр.д.№ 10586/2020 г. на ПРС, с което жалбоподателят е осъден да заплати на
Т.П.С. сумата от 657,72 лв., допълнително възнаграждение за 58 часа извънреден
труд, положен през периода 01.10.2017 г.-30.06.2019г., ведно с мораторна лихва в размер на общо 122,75 лв. за периода от
падежа на всяко вземане – 26-то число на месеца до 24.08.2020г., заедно със
законната лихва върху главницата начиная от
25.08.2020 до окончателното й изплащане, както и разноски.
Жалбоподателят счита, че
решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и конкретно
разпоредбите на чл.16е, ал.1- 4 от ППЗИНЗС.
Развива доводи, че в ал.1 на цитираната норма е регламентиран обхвата на
отработеното време. Излага и подробни съображения относно почивките, тяхното
ползване и включването им към работното време. Поддържа, че от приетата по
делото ССЕ се установява, че е изплатено изцяло времето на нарядите, положени
като извънреден труд. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на
друго, с което исковете се отхвърлят. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна Т.П.С. е подал отговор на въззивната жалба, в който мотивира становище за правилност
и законосъобразност на решението. Счита, че по делото се доказва, че даването
на наряди е съпроводено с допълнителни
дейности, съпътстващи същинската постова работа, които не са включени в
работната смяна. Позовава се на §1, т.5 и 6 от ДР на ЗМВР, като поддържа, че
съпътстващите дейности са част от работното време и следва да бъдат заплатени.
Поддържа, че тези допълнителни часове работно време не са отчетени и заплатени
от работодателя. Развива подробни съображения и относно правната уредба на
времето за хранене. Моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира
разноски.
Пловидвският окръжен
съд, като разгледа въззивната жалба и в съответствие с правомощията си по чл.269 ГПК, прие следното:
Въззивната жалба
е подадена от легитимирано лице при наличие на правен интерес от обжалване
, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Във въззивната
жалба са направени две групи оплаквания – за неправилно приложение на
материалния закон относно отчитането на работното време при даването на наряд
по график, както и по отношение въпроса за почивките и времето за хранене.
Следва да се отбележи, че втората група оплаквания касаят въпроси които не са
били повдигани като спор и не са разглеждани изобщо в първоинстанционното
производство. Нито ищецът, нито ответникът са навеждали някакви доводи в тази
насока, нито има някакви твърдения за ползването или неползването им. Въпросът
не е обсъждан и в съдебното решение. При това положение, настоящата инстанция
намира, че е недопустимо едва във въззивното
производство да се въвежда в спорния предмет въпросът за ползването на почивки
и време на хранене, още по-малко, че не става ясно в каква връзка се излагат
съображенията от жалбоподателя, че тези почивки се включват в отчитането на
работното време при даване на дежурства.
От фактическа
страна по делото се установява, че между
страните съществува служебно правоотношение, възникнало на осн.
ЗИНЗС, като ищецът е изпълнявал длъжността *** – държавен служител от
надзорно-охранителния състав на ГД „Изпълнение на наказанията“. По делото е представено ЛТД на ищеца, както и
справки за даваните наряди за исковия период. От гласните доказателствени
средства- показанията на свид.Г., изпълняващ същата
длъжност, се установява, че *** следва да се явяват на дежурство поне 15-20
минути преди това за привеждане във форма, предаване на информация от
предишните ***, развод, инструктаж. Сдаването на дежурството отнемало
приблизително същото време. Така минималната реална продълъжителност
на едно 24 часово дежурство ставало 24 часа и 40 минути. При даване на
дежурствата на външни охраняеми постове, например в
болнични заведения, в които са настанени лишени от свобода, трябвало да се
явяват 30 минути по-рано също заради инструктаж, снаряжаване
и за да бъдат откарани със служебния автомобил до болницата. Тръгването след
дежурството също ставало 30 минути по-късно, през което време се връщали с
автомобила в Затвора, сдавали оръжието, докладвали как е преминало дежурството.
По делото е изготвена и приета
ССЕ с в.л. З. М., която на база представените по делото графици за дежурства на
ищеца е изчислила размера на допълнителните часове труд, по 40 мин. извън
графика, общо в размер на 58ч. за исковия период, които следва да се
заплатят - 657, 72 лв. Експертизата е
установила и размера на мораторната лихва върху всяка
неплатена сума помесечно – от 26-то число на месеца
до предявяване на иска, като общия размер е 122,75лв.
При така установените факти по
делото, настоящата инстанция намира за доказано, че ищецът е изпълнявал
длъжността „***“ в надзорно-охранителния състав на ГД „Изпълнение на
наказанията“, като правоотношението му е на държавен служител, съгл. чл.19 от ЗИНЗС. Същото се регламентира както от ЗИНЗС, ППЗИНЗС, така и от ЗМВР и ЗДСл, с
оглед изричната препращаща норма на чл.19, ал.2 от ЗИНЗС. Продължителността на
работното време на служителите на ГДИН е нормативно определена в чл.16А от
ППЗИНЗС, като в ал.2 е указано, че за дейностите, чието изпълнение изисква
непрекъсваем работeн процес, работното време се
организира в 8-, 12- или 24-часови наряди по утвърден график. Работното време
на лицата, работещи на наряд, съгл. чл. 16д, ал. 2 от ППЗИНЗС се изчислява и
отчита в часове, сумирано за тримесечен период. Нормата на чл. 16е от ППЗИНЗС изброява времето, което се
включва в рамките на работно време: - удълженото работно време; - времето за
инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство; -времето
за физиологични почивки; - времето за
отдих; - времето за хранене; - фактически извършената работа по време на
разположение (активен период на разположение в поделението); - времето за провеждане на професионално
обучение; - времето на дежурство.
Специалните нормативни актове, регламентиращи правоотношенията, свързани с
работното време на работещите в системата на ГДИН, не съдържат изрична уредба
на труда , положен извън нормативно установеното работно време, поради което с
оглед чл.19, ал.2 от ЗИНЗС следва да намери приложение нормата на ЗМВР –
чл.185, ал.5, съгласно която положеният труд над редовното работно време следва
да бъде заплатено като допълнително възнаграждение за извънреден труд –с
увеличение от 50% върху основното месечно възнаграждение / за допълнително
отработените часове до 70 часа за тримесечие/. Именно този ред следва да бъде
приложен в процесните отношения между страните при
наличие на положен извънреден труд. В чл.303-314 от ППЗИНЗС са регламентирани
действията на ***ите, в зависимост от длъжностите им,
като обобщено може да се каже, че преди започване на наряда същите следва да се
явят в униформен вид / снаряжени, в случаите, в които
това е необходимо/, да бъдат инструктирани / да проведат инструктаж, да
предадат/приемат документацията и се запознаят с обстановката, да обходят
помещенията.
С оглед на така очертаната
нормативна уредба на службата на ***ите в ГДИН, се
установява, че същите имат задължения, които изпълняват преди и след сдаване на
дежурствата по наряда. Законодателят не е лимитирал
времето, в която следва да се извършат тези дейности. В същото време от
събраните по делото гласни доказателства, които съдът кредитира, като
кореспондиращи с посочените нормативни задължения, се установява, че ***ите следва да се
явят на работа минимум 15 минути преди застъпване на наряда и могат да си
тръгнат до 30 минути след сдаването му, а в случаите на дежурства на външни
постове това време се увеличава до 60 минути общо на дежурство. Доколкото
претенцията е за положен труд от 40 мин. над определеното време за дежурства,
съдът намира, че тя е доказана по основание, като ССЕ е определила на база
положените наряди за исковия период, че извънредно отработеното време е от 58
ч. над норматива, който следва да бъде заплатен – в размер на 657,72лв.
Жалбоподателят прави възражение
във въззивната жалба за неправилно приложение на
нормата на чл.16 Е, ал.3 и ал.4 от ППЗИНЗС, съгласно които при 12-часов
/24-часов график на наряд или дежурство се отчитат и заплащат 12 часа /24 часа
отработено време по ал. 1. Настоящата инстанция намира това възражение за
неоснователно. Посочените норми се съдържат в подзаконов нормативен акт и
противоречат на императивни норми от по-висок по ранг нормативен акт – ЗМВР и КТ
, относно отчитането и заплащането на извънредния труд. Още повече и практиката
на СЕС по тълкуването на Директива 93/104 и Директива 2003/88/ЕО е в насока, че
съгласно чл. 2 от Директива № 2003/88/ЕО на ЕП и Съвета от 4.11.2003 г. относно някои аспекти
на организацията на работното време, работното време е всеки период, през който
работникът или служителят или работи, или е на разположение на работодателя и
изпълнява своята дейност или задължения, в съответствие с националното
законодателство и/или практика.
По изложените съображения , съдът
намира предявеният иск за доказан по основание и размер и като такъв същият
следва да бъде уважен.
При уважаване на главния иск
следва да се уважи и акцесорния – за заплащане на
обезщетение за забава. Макар и да липсват данни за датата на падежа на
задължението за заплащане на заплата по служебното правоотношение, предвид
липсата на спор по този въпрос, съдът приема, че това е посочената в исковата
молба – 26-то число на месеца. Съгл. ССЕ, приета по делото, размерът на мораторната лихва върху неплатения размер на
възнаграждението за извънреден труд е 122,75лв., поради което и този иск следва
да бъде уважен изцяло.
Обжалваното решение , с което
исковете са уважени в пълен размер , е правилно , поради ктоето
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото
жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата
страна сторените по делото разноски в размер на 300лв., заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция, намалено с
оглед фактическата и правна сложност на делото и възражението на жалбоподателя.
По изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 30/13.01.2021г.,
постановено
по гр.д.№ 10586/2020 г.на ПРС.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ при Министерство на правосъдието, с адрес гр. София, бул. Ген. Столетов №21, да заплати на Т.П.С. с ЕГН ********** ***
сумата от 300лв. разноски във въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: