РЕШЕНИЕ
№ 603
гр. София, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно гражданско
дело № 20231800500515 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 95/13.02.2023 г., постановено по гр. д. № 471/2022 г. по
описа на РС – Ботевград е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1
от ГПК, по отношение на Р. К. К., съществуването на вземане на „Б. ДСК“
АД, за което по ч.гр. д. № 1433/2019 г. по описа на РС – Ботевград е издадена
Заповед № 4374/16.08.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК, както следва: главница в размер на
9532,76 лв., представляваща парично вземане по договор за кредит за текущо
потребление, сключен на 11.05.2018 г., както и за сумата от 120,00лв. –
разходи при изискуем кредит, 518,00 лв. – лихва за периода 01.09.2019 г. –
08.08.2019 г., 11,04 лв – санкционна лихва за периода 01.02.2019 г. –
08.08.2019 г., както и сумата от 26,49 лв. – законна лихва за периода
09.09.2019 – 15.08.2019 г., ведно със законната лихва върху горната сума,
считано от 16.08.2019 г. (датата на подаване на заявлението) до
окончателното изплащане на вземането. В полза на ищеца са присъдени
разноски в размер на 1 513,39 лв. сторени в първоинстанционното
производство.
Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника
в първоинстанционното производство, чрез назначения му особен
1
представител – адв. С. Л. от САК, в която се излагат съображения за
неправилност на обжалвания акт. Единственото възражение на въззивника е,
че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ищеца е обявил
предсрочната изискуемост на кредита, връчвайки нотариалната покана при
отказ. Поддържа, че връчването лично на лицето, при отказ на същото да
получи нотариалната покана, е следвало да се удостовери не само с подписа
на връчителя, но и с подписа на поне още едно лице – свидетел. Предвид това
счита, че връчването на уведомлението за настъпилата предсрочна
изискуемост не е редовно, от което следва, че ответникът не може да бъде
осъден за цялото задължение по договора за банков кредит. По същество
моли за отмяна на решението и постановяване на нов акт по същество, с който
на основание ТР № 8 от 02.04.2019 г. по т.д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС,
ответникът да бъде осъден да заплати единствено падежиралите вноски,
посочени като неплатени, а именно: от 01.02.2019 г. до 01.08.2019 година.
Алтернативно – ответникът да бъде осъден да заплати падежиралите вноски
до датата на даване ход по същество на делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК „Б. ДСК“ АД оспорва въззивната
жалба с искане за потвърждаване на първоинстанционния акт.
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното.
Районен съд – Ботевград е сезиран с предявени от "Б. ДСК" АД против
Р. К. К. искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата 9 532,76 лв. неизплатена главница по договор за кредит за текущо
потребление, сключен на 11.05.2018 г., както и за сумата от 120,00лв. –
разходи при изискуем кредит, 518,00 лв. – лихва за периода 01.09.2019 г. –
08.08.2019 г., 11,04 лв – санкционна лихва за периода 01.02.2019 г. –
08.08.2019 г., както и сумата от 26,49 лв. – законна лихва за периода
09.09.2019 – 15.08.2019 г., ведно със законната лихва върху горната сума,
считано от 16.08.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 1433/2019 г. по описа на
РС – Ботевград.
В исковата молба се твърди, че по силата на сключен договор за кредит
от 11.05.2018 г. ищецът е предоставил на ответника сума в размер на 10
000,00 лв. със рок за издължаване 120 месеца. Твърди се, че поради
наплащане на дължимите месечни вноски за периода 01.02.2019 г –
01.08.2019 г., ищецът упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем. До ответника била изпратена нотариална покана, надлежно връчена
на 28.07.2019 г., чрез нотариус Д. Г., с район на действие РС – Ботевград и
рег. № 371 на Нотариалната камара.
С отговора на исковата молба ответникът, чрез назначеният му особен
представител, оспорва исковете. Поддържа, че волеизявлението на кредитора
– ищец за настъпилата предсрочна изискуемост не е достигнало до длъжника,
поради което такава не е настъпила.
С обжалваното решение РС – Ботевград е приел исковете за основателни
и доказани.
Съдът като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното.
2
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което е допустима, а по същество – неоснователна.
Установява се следната фактическа обстановка от значение за спора.
Установителните искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, са
предявени в законоустановения срок, предвид предходно развилото се
заповедно производство, по което в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение с предмет процесните суми, поради което са допустими.
По делото безспорно е установено, че между страните е възникнало
облигационно правоотношение по силата на сключен на 11.05.2018 г. договор
за кредит за текущо потребление, неразделна част от който са погасителния
план към него и Общите условия на банката.
Видно е от приложените с исковата молба: договор, извлечения от
сметки и от счетоводните книги на банката, че на кредитополучателя
(ответник) е предоставена сума в размер на 10 000 лева за срок от 120 месеца.
Съгласно чл. 18.2. от раздел VII на представените Общи условия на
"Банка ДСК" АД при забава в плащанията над 90 дни, целият непогасен
остатък от главницата става предсрочно изискуем.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, приета в
първоинстанционното производство, се установява както, че ответникът е
усвоил сумата от 10 000,00 лева по своя лична разплащателна сметка, така и
размерът на непогасените и дължими по кредита суми (главница, договорни
лихви, санкционни лихви и банкови такси), които съвпадат с претендираните
такива от ищеца.
Представена и приета по делото е и нотариална покана от „Б. ДСК“
до Р. К. К., в която е обективирано волеизявлението на банката, че обявява
кредита за предсрочно изискуем. Съгласно приложената разписка и
удостоверяването върху нотариалната покана, същата е връчена на 28.07.2019
г. лично на Р. К. К., като последният е отказал да я получи. Отказът е
удостоверен от връчителя – служител при нотариус Главинов, чрез полагане
на подпис и посочване на трите му имена.
Единственият довод, посочен във въззивната жалба, е свързан с
нередовността на връчването на нотариалната покана. С други доводи
решението на първоинстанционния съд не се обжалва, поради което
въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи на районния съд, за
които във въззивната жалба липсват оплаквания, т.е. настоящата инстанция
не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без
изрични възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя (чл. 269 от
ГПК, Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ВКС, по тълк. дело № 1/2013 г,
ОСГТК). С оглед така приетата фактическа обстановка и в изпълнение на
правомощията си по чл. 269 от ГПК, настоящият въззивен състав намира
обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно.
Неоснователно е възражението, че жалбоподателят не е бил уведомен
надлежно за настъпилата предсрочна изискуемост, доколкото отказът му да
получи нотариалната покана не бил удостоверен от поне един свидетел.
3
Съгласно чл. 44, ал. 1 от ГПК връчителят удостоверява с подписа си
датата и начина на връчването, както и всички действия във връзка с
връчването. Отказът да се приеме съобщението се отбелязва в разписката и се
удостоверява с подпис на връчителя. В процесуалния закон липсва изискване
при връчване при отказ, същото да се удостоверява от трето лице – свидетел,
с подписа и имената му. Връчителят (съдебен призовкат или служител при
нотариус или ЧСИ) е длъжностно лице овластено да извърши и удостовери
връчването, като разписката, подписана от него, е официален свидетелстващ
документ, който доказва пълно осъщественото връчване, както и всички
обстоятелства, които са от значение за него. Съгласно константната практика
на ВКС (определение № 368/30.07.2019. по ч. гр. дело № 2631/2019 г. на ВКС;
определение № 156/04.03.2015г., по ч. гр. дело № 1031/2015 на ВКС; решение
№ 277 от 26.09.2011 г., по гр.д. № 362/2011 г. на ВКС) надлежно
удостовереният отказ на получателя е достатъчно условие за редовността на
връчването (чл. 44, ал. 1, изр. последно).
В настоящия случай разписката съдържа изискуемите от закона
реквизити. Посочена е датата, на която е осъществено връчването 28.07.2019
г., трите имена на адресата на съобщението, като отказът му да го получи е
удостоверен с подписа на връчителя (посочен и с трите си имена). Предвид
горното въззивният съд намира, че макар извършено при отказ, връчването на
нотариалната покана е редовно. Това от своя страна означава, че „Б. ДСК“ АД
надлежно е уведомила длъжника – ответник и предсрочната изискуемост на
вземането й по кредита е настъпила, както законосъобразно е приел и
първоинстанционният съд.
Крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд съвпадат,
поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и направеното
от въззивника искане за разноски, въззиваемата страна следва да бъде
осъдена да му заплати сумата от общо 760 лева, представляваща сторените в
настоящото производство разноски за депозит за особен представител и
юрисконсулско възнаграждение.
Съдът приема също така, че на основание чл. 77 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на СОС сумата от 204,17 лева -
дължима държавна такса по подадената чрез назначения му особен
представител въззивна жалба.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 95/13.02.2023 г., постановено по гр. д.
№ 471/2022 г. по описа на РС – Ботевград.
ОСЪЖДА Р. К. К., ЕГН ********** да заплати на „Б. ДСК“ АД, ЕИК
............. сумата от 760,00 (седемстотин и шестдесет) лева за направените във
въззивното производство разноски.
ОСЪЖДА Р. К. К., ЕГН ********** да заплати по сметката на
4
Софийски окръжен съд, на основание чл. 77 от ГПК, сумата от 204,17 (двеста
и четири лева и 0,17 ст.), представляваща дължимата държавна такса по
подадената чрез назначения му особен представител въззивна жалба.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5