Р Е Ш Е Н И Е
Номер…………….
Година 2020
Град Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД
ДВАДЕСЕТ И ОСМИ СЪСТАВ
На
четиринадесети септември Година две хиляди и двадесета
В
публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ОБРЕШКОВА
СЕКРЕТАР: ВАЛЕНТИНА БАТЕШКОВА
като
разгледа докладваното от съдията
АНД
№ 2206
по описа за 2020 г.
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано
по жалба на „А.У.Р.”ЕООД - Варна, против НП № 03-011265/29.05.2019г. на
Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на
чл.32 ал.2 вр.чл.30 ал.3 т.3 от Наредбата за условията и реда за
извършване на посредническа дейност по наемане на работа, на осн. чл. 85
ал.1 вр.чл.81 ал.2 от ЗНЗ, на „А.У.Р.”ЕООД е наложено наказание
"имуществена санкция" в размер на 1 300 лева.
Жалбата е
подадена в срок и от процесуално легитимиран субект, поради което е
допустима и приета от съда за разглеждане по същество.
В
жалбата си въззивната страна моли за отмяна на НП. Нарушението било така
описано, че неставало ясно за какво е наказано дружеството. Законът предвиждал
пет хипотези на посредничество и не ставало ясно коя от тях твърди АНО.
В
съдебно заседание въззивната страна се представлява от адв. Д. който поддържа
жалбата и по съществото на делото пледира за отмяна на НП. Не било установено къде е сключен трудовият договор.
Не ставало ясно каква е формата на посредничество.
Въззиваемата
страна, редовно призована, изразява становище за потвърждаване на НП като
правилно и законосъобразно. Дружеството било посредник по силата на издадено му
удостоверение за посредническа дейност и ставало ясно в какво качество е
ангажирана неговата административно наказателна отговорност. Прави искане за
присъждане на разноски.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
При проверка на „А.У.Р.”ЕООД
инспекторите от ИТ направили извод, че била извършвана посредническа дейност за
наемане на работа. На лицето М.И.Г.бил предоставен трудов договор за работа в
„А2 New Job“ B.V.,
който несъдържал минимум изискуемите реквизити – длъжност, срок на наемане,
работно време, почивки, отпуски, трудово
възнаграждение, битови условия, здравно осигуряване, обезщетение при злополука,
предсрочно прекратяване, транспортни разходи,
разрешенията за работа.
Срещу
дружеството бил съставен АУАН, предявен и подписан от представляващия.
Описаната фактическа обстановка се
установява и потвърждава от събраните и изготвени по реда на НПК доказателства и доказателствени средства.
Съдът намира показанията на св.З.
за искрени, добросъвестни, конкретни и подробни, поради което намира, че
следва да ги кредитира. Съдът кредитира като писмени доказателства материалите
по АНП, вкл.АУАН, протокол за проверка, удостоверение, трудов
договор, заповед за компетентност и др.
Съдът, както с оглед изложените от жалбоподателя доводи, така и
предвид императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание,
прави следните изводи:
При провеждане на АНП са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
АУАН и НП са издадени от компетентни
органи и в законоустановения срок. В АУАН и НП обаче, не са описани каквито и
да било факти, от които е направен правния извод, че „А.У.Р.”ЕООД е извършвало
посредническа дейност по отношение на лицето М.Г.. Според чл.26 от ЗНЗ
”Посредническите услуги по заетостта включват: информиране и/или консултиране
на търсещите работа лица и на работодателите; психологическо подпомагане на
търсещите работа лица; насочване към подходящи програми и мерки за заетост и
обучение; насочване към обучение на възрастни; насочване и подпомагане за
започване на работа, включително в друго населено място в страната или в други
държави. В АУАН и В НП не се
посочени каквито и да било факти, от които да се направи извод, че са били
извършени някои от тези дейности. Това категорично ограничава правото на
защита. Защитата се гради срещу фактите и в случая въззивната страна е била
лишена от възможност да очертае фактическите предели, в които следва да
се защитава обстоятелствата, които следва да доказва. Липсват факти, които да се отнесат към
субекта на нарушението. Посочен е изводът, че „А.У.Р.”ЕООД е било посредник, но
липсват каквито и да било факти, от които да се направи този извод.
На следващо място не са посочени фактите, от които е направен
извод, че нарушението е извършено именно на посочената дата 22.03.2019 г. и
именно в гр. Варна. Недопустимо е едва в съдебно заседание да стават ясни
фактите относно датата и място на нарушението. Константни са и съдебната
практика, и съдебната доктрина, че нарушението следва да става
ясно от описанието му в АУАН и в НП и че не е достатъчно същото да се описва от
доказателствата, събрани в хода на производството. Нарушението
трябва да става ясно от самото наказателно постановление. В противен случай се
създават предпоставки за нарушаване на правилото „не два пъти за същото нещо”.
Но дори и в съдебно заседание, въззиваемата страна не ангажира доказателства за
това, къде и кога е било извършено нарушението и не става ясно въз основа на
какви факти е направен изводът в НП, че това е станало на 22.03.19 г. в гр.
Варна.
Предвид горното, съдът намира, че нарушението не е описано
от фактическа страна, с което е ограничено правото на защита и НП следва да
бъде отменено за допуснати съществени процесуални нарушения.
Освен
това нарушението е описано противоречиво и не става ясно за какво е наказано
лицето. Нормата на чл. 81 ал.2 от ЗНЗ,
която регламентира санкцията е обща и не
допринася за неговата индивидуализация. Чл.32 ал.1 от Наредбата за условията и
реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа,
предвижда задължение на посредника да предостави
на търсещото работа лице преди заминаването му от Република България подписан
индивидуален договор за наемане на работа от работодателя или от упълномощено
от него лице да подписва индивидуални договори за наемане на работа, както и
превод на договора на български език. Според посочения за нарушен чл. 32 ал.2
от Наредбата, индивидуалният договор за наемане на работа съдържа данни за
датата и мястото на сключване на договора, срока на договора, както и данните
по чл. 30, ал. 3, т. 3 и 4. При тази правна уредба, чл.32 ал.2 няма
самостоятелно значение, а е винаги свързан с ал.1. Двете норми следва да се
тълкуват в съвкупност и от тях се извежда задължение на посредника да
предостави на работника преди заминаването му трудов договор, който има
определено минимално съдържание. Не става ясно от описанието в НП какво точно е
имал предвид АНО когато е налагал наказанието – дали търси отговорност на
посредника, че не е предоставил договор
преди заминаването, или че този договор
не отговаря на минимално изискуемото съдържание. Не са описани не само фактите,
от които е направен изводът за нарушение, но не са описани и съставомерните
признаци на нарушението, за да се разбере волята на АНО. От Наредбата става
ясно, че посредникът носи отговорност за две неща – да съхранява договора/чл.30
ал.2/, който следва да съдържа минимум реквизити/ал.3/ и да предостави този
договор на работника преди заминаването му/чл.32 ал.1/. В АУАН и НП не е
описано дали този договор е предоставен на лицето преди заминаването му. Не
става ясно кога е заминал. Не става ясно защо за дата на нарушението се сочи
датата на сключване на договора. Посредникът не може да носи отговорност защо
договорът е сключен с такива реквизити в Нидерландия, защото това е извън
неговия контрол. Посредникът може да носи отговорност единствено затова, че не
е предоставил на работника договор преди заминаването му, или че предоставеният
договор не съдържа съответните реквизити.
Такова нарушение не е описано в
АУАН и НП нито от фактическа, нито от правна страна. Посочената дата на нарушението - 22.03.19г. не съответства на датата на заминаване на М. Г.,
като последната не е нито описана, нито
установена от АНО.
Липсата
на фактическо описание затруднява преценката на съда относно правилното
приложение на материалния закон, като при тази преценка съдът се позовава
фактите, описани в АУАН и НП. Въпреки липсата
на описание, налице са основания да се направи извод, че материалният закон е
приложен неправилно. Както е изложено по- горе, задължението, което вменява чл.
32 на посредника е да се предостави договор
преди заминаването, който договор да отговаря на минимално изискуемо
съдържание. Нарушението на тези норми може да се изрази в непредоставяне на
договор изобщо, или в предоставянето на такъв, който не отговаря на законовите
изисквания. И двете нарушения следва да се считат извършени на датата на която
дружеството е задължено да предостави договора - преди заминаването. Поради това няма как
датата на сключване на договора да се счита за дата на нарушението. Безспорно
се установява, че датата 22.03.19 г. не е датата на извършване на нарушението,
което е достатъчно да се направи извод за неправилно приложение на материалния
закон.
Горното налага отмяна на НП поради
съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон,
поради което искането на ю.к. Ошавкова за присъждане на разноски следва да бъде
оставено без уважение.
Предвид
наличието на основания за отмяна на НП, съдът намира, че не следва да се
произнася по справедливостта на наказанието.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 03-011265/ 29.05.2019г. на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.32 ал.2
вр.чл.30 ал.3 т.3 от Наредбата за условията и реда за извършване на
посредническа дейност по наемане на работа, на осн. чл. 85 ал.1 вр.чл.81
ал.2 от ЗНЗ, на „А.У.Р.”ЕООД е наложено наказание "имуществена
санкция" в размер на 1 300 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Дирекция “Инспекция по труда”-
Варна за присъждане на разноски.
Подлежи на обжалване и протест в четиринадесет дневен срок пред
Варненски административен съд.
СЪДИЯ: