№ 35143
гр. София, 05.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. И.
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И. Гражданско дело №
20231110138777 по описа за 2023 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявени са от „.....................“ ЕАД против Ц. И. А. кумулативно обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните,
че ответницата дължи на ищцовото дружество сумите, както следва: 731,31 лева,
представляваща стойност на главница за доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: ......................., с
абонатен № 133207, 183,61 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019 г.
до 04.04.2022 г. върху главницата за доставена топлинна енергия; 8,76 лева, представляваща
стойност на главница за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
01.03.2019 г. до 31.08.2019 г. и 2,23 лева, представляваща лихва за забава за периода от
01.05.2019 г. до 04.04.2022 г. върху главницата за дялово разпределение на топлинна
енергия, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 12.04.2022 г. до окончателното изплащане на вземанията,
за които суми по ч. гр. дело № 19706/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви
състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
21.04.2022 г.
Ищецът твърди, че между него и ответницата Ц. А., в качеството й на ползвател на
топлоснабден недвижим имот с адрес: ......................., с абонатен № 133207, а с това и на
потребител – клиент за битови нужди съгласно § 1. т.2а ДР на ЗЕ, съществува облигационно
правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до процесния недвижим имот,
възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че за времето от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. е доставил до имота
топлинна енергия, като ответницата не е изпълнила насрещното си задължение за заплащане
на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, изготвяни от дружеството, извършващо дялово разпределение – в случая
„.................“ ЕООД в края на отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение, както и стойността на услугата за дялово разпределение. Допълва, че когато
резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума
за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите
просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно Общите условия от 03.02.2014
1
г., в сила от 12.03.2014 г., Ц. А., като клиент на топлинна енергия, е следвало да заплати
стойността на същата в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Същата
не е погасила в срок дължимите суми, както следва: 731,31 лева – цена за доставена
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., 183,61 лева - лихва за забава за
периода от 15.09.2019 г. до 04.04.2022 г. върху главницата за доставена топлинна енергия;
8,76 лева – цена за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
01.03.2019 г. до 31.08.2019 г. и 2,23 лева - лихва за забава за периода от 01.05.2019 г. до
04.04.2022 г. върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия, За тези суми в
хода на производството по ч. гр. дело № 19706/2022 г. по описа на СРС, 51-ви състав в полза
на ищеца и срещу ответницата е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, като с оглед дадени от съда указания по реда на чл. 415 ГПК дружеството
предявява процесните установителни искови претенции, имащи за предмет посочените
вземания. Намира за дължима и претендира и законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 12.04.2022 г. до окончателното й
заплащане. С тези съображения „.....................“ ЕАД обосновава правния си интерес от
търсената защита и отправя искане за уважаване на исковете. Претендира присъждане на
разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответницата Ц. А., чрез
пълномощника си адв. А.Д., оспорва исковете по основани и размер, намирайки същите за
неоснователни. Излага, че ответницата няма качеството на потребител на топлинна енергия
по отношение на процесния недвижим имот, поради което не е активно материалноправно
легитимирана да отговаря по предявените претенции. Поддържа, че А. не е собственик, нито
вещен ползвател на имот с адрес: ........................ Посочва, че собственик на жилището е
Министерство на вътрешните работи, а като негов служител и по силата на заповед за
настаняване А. е била наемател на имота, който е освободила още през 2000 г., когато е
напуснала системата на МВР. Със Заповед № ДС-20-00013/31.07.2019 г. на областния
управител е прието, че договорът за наем между ответницата и МВР е прекратен на
12.04.2009 г. Твърди се, че между нея и ищцовото дружество не е сключван договор за
доставка на топлинна енергия през периода, в който е ползвала имота като наемател, а през
процесния период фактически не е ползвала имота. В отговора на исковата молба ответната
страна оспорва начислените суми за периода месец май 2018 г. – месец април 2019 г. като
погасени по давност, намирайки за приложим тригодишният давностен срок по чл. 111, б. в
ЗЗД. Оспорва доставката на топлоенергия и топла вода в имота и твърдението, че се касае за
реална консумация. Счита, че начислените от „.....................“ ЕАД суми са силно завишени и
неверни. Оспорва изправността на уредите за отчет и показанията им. Оспорва
дължимостта на лихва за забава с довод, че на ответницата не са изпращани фактури или
покани за заплащане на сумите. С тези доводи се отправя искане за отхвърляне на исковете
и за присъждане на сторените по делото разноски.
По искането с правно основание чл. 219, ал. 1 ГПК:
В исковата молба ищецът е направил искане за привличане на „.................“ ЕООД като
трето лице-помагач на негова страна, обосновавайки правния си интерес с обстоятелството,
че за това лице съществува договорно задължение за извършване на дяловото разпределение
за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение в полза на ищеца
би възникнало вземане за обезвреда.
Съдът намира така отправеното искане за основателно и като такова същото следва да
бъде уважено. Същото е направено в срока по чл. 219, ал. 1 ГПК, а с оглед изложените от
ищеца твърдения, то следва да се приеме, че това лице има и правен интерес да помага на
ищцовата страна за установяване основателността на исковите претенции - арг. чл. 218, ал. 1
ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
2
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените осъдителни
искове, както следва:
1). По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД - в тежест на
ищеца е да установи възникването и съществуването между него и ответницата на
облигационно отношение (обусловено от притежавано от ответната страна право на
собственост/вещно право на ползване или ползване на договорно основание със заявена
промяна на партидата) през процесния период с предмет покупко – продажба /доставка/ на
топлинна енергия, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества,
отчетени чрез изправно средство за търговско измерване, при което за ответницата е
възникнало насрещно задължение за заплащане на цената в претендирания размер, както и,
че през процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана
услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в
претендирания размер, както и наличието на основание за спиране/прекъсване на давността.
2). По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на ответницата в забава и размера на
обезщетението за забава.
В доказателствена тежест по предявените искове на ответницата е да установи
възраженията си, както и заплащането на претендираните вземания, в случай, че твърди
това.
По доказателствените искания:
Представените от страните писмени материали съдът намира за относими към
предмета на правния спор и необходими за неговото разрешаване, поради което следва да
бъдат приети като доказателства по делото, с изключение на приложения към отговора на
исковата молба препис от съдебно решение, който следва да бъде приложено по делото.
С оглед характера на конкретно проведеното оспорване с отговора на исковата молба
като относимо и необходимо за правилното разрешаване на правния спор следва да бъде
уважено искането на ищеца за допускане изслушването на съдебно-техническа експертиза
по въпросите, формулирани в исковата молба, както и по въпроса за определяне размера на
вземанията за главници и лихви за период от м. май 2018 г. до м. февруари 2019 г. В тази
връзка следва да бъде уважено и искането на ищцовото дружество за задължаване на
подпомагащата страна за представяне на описаните в исковата молба документи, които да
бъдат съобразени от експерта при изготвяне на заключението.
Като ненеобходимо – предвид липсата на твърдения за плащане, следва да бъде
оставено без уважение искането на ищцовото дружество за допускане изслушването на
ССчЕ.
По делото следва да се приложи ч. гр. дело № 19706/2022 г. по описа на СРС, I-во ГО,
51-ви състав, в хода на което е издадена процесната заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК –
до приключване на настоящото дело с окончателен съдебен акт.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „.................“ ЕООД, с ЕИК:
................ със седалище и адрес на управление: ...................., като трето лице-помагач на
страната на ищеца.
ДОКЛАДВА делото съобразно мотивите на настоящото определение.
3
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.12.2023 г. от
10:20 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, на ищеца – с препис
от депозирания писмен отговор и приложенията към него, а на подпомагащата страна – с
препис от исковата молба и отговора.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
страните писмени материали, а представеният от ответната страна заверен пепис от Решение
№ *********/17.09.2020 г. по гр. дело № 41417/2019 г. по описа на СРС, ГО, 169-ти състав –
ПРИЛАГА по делото.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК подпомагащата страна „.................“ ЕООД, с
ЕИК: ................ в двуседмичен срок да представи намиращите се у него документи, касаещи
отчитането и разпределението на топлинна енергия в процесния имот, находящ се на адрес:
......................., с абонатен № 133207, включително изравнителните сметки и документите за
главен отчет на уредите за дялово разпределение и на водомерите за топла вода за
процесния период - 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-техническа експертиза по въпросите,
формулирани в исковата молба, като вещото лице отговори и на въпроса относно
стойността на дължимите суми за главници и лихви за периода от м. май 2018 г. до м.
февруари 2019 г.
НАЗНАЧАВА за вещо лице инж. М.Т., включен в Списъка на специалистите,
утвърдени за вещи лица за съдебния район на Софийски градски съд за 2023 г.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението въз основа на
материалите по делото и проверка на относимите документи при ищцовото дружество, а пир
необходимост и при ФДР за процесния обект.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на сумата от 300 лева,
вносими от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ДА СЕ УВЕДОМИ за поставените задачи и ДА СЕ ПРИЗОВЕ за
съдебното заседание, след представяне на доказателство за внесен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане изслушването на
съдебносчетоводна експертиза по въпросите, формулирани в исковата молба.
ПРИЛАГА към делото ч. гр. дело № 19706/2022 г. по описа на Софийски районен съд,
I-во Гражданско отделение, 51-ви състав, до приключване на настоящото с окончателен
съдебен акт.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекто –
доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени;
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
4
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5