№ 381
гр. Варна, 25.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесети май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
Сложи за разглеждане докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско
дело № 20213100900792 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:02 часа се явиха:
След спазване разпоредбите на чл.142, ал.1 от ГПК, на именното
повикване в 14:02 часа, на второ четене се явиха:
Ищецът „МАРК 1“ ЕООД, редовно призован, не се явява законен
представител на дружеството, представлява се от адвокат П.П., редовно
упълномощен и приет от съда от днес.
Ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, редовно призован, не
се явява законен представител на дружеството, представлява се от адвокат
Л.М., редовно упълномощена и приета от съда от днес.
Третото лице-помагач „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА
КОМПАНИЯ“ ЕАД, редовно призован, не се явява представител в съдебно
заседание.
Адв. П.: Моля да се даде ход на делото.
Адв. М.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ като взе предвид редовното призоваване на страните, намира,
че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На основание чл. 143 от ГПК,
пристъпва към изясняване на спора от фактическа страна
1
Адв. П.: Поддържам исковата молба и допълнителната искова молба.
Оспорваме отговорите.
Адв. М.: Поддържаме депозираните отговор на искова молба и отговор
на допълнителна искова молба. Оспорваме исковете. Запознати сме с доклада
на делото и нямаме възражения по него.
Адв. П.: Нямаме възражения по доклада. Моля на основание чл.17, ал.2
от ГПК да се произнесете инцидентно по валидността на Решения №СП-1 и
№ СП- 2 от 15.10.2020 г., съобразявайки изложеното в исковата молба по
повод на тяхната незаконосъобразност и нищожност.
СЪДЪТ докладва постъпило становище с вх.№ 8237 от 05.04.2022 г. от
старши юрисконсулт Михаил Андреев, пълномощник на третото лице-
помагач „Национална електрическа компания“ ЕАД, в което изразява
становище по иска.
Съдът връчва преписи от същото на процесуалните представители на
страните по делото.
СЪДЪТ с оглед изявленията на страните, пристъпва към доклад на
делото, така както е докладвано с Определение № 403 от разпоредително
заседание на 15.03.2022г. и го обявява за окончателен, като допълва същия
с постъпилото становище от третото лице-помагач „Национална електрическа
компания“ ЕАД, в което изразява подробни съображения за неоснователност
на предявените искове, а именно:
Производството е образувано по предявени от „Марк 1“ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“България“ 51
Б, ет.4, срещу „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“, № 258, Варна Тауърс –
Г, обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 31, ал. 1 и сл. ЗЕВИ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждането на
ответника да заплати:
- сумата 36544.46 лв. с ДДС, представляваща дължима и незаплатена
преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
собствената на ищеца ВяЕЦ „Храброво 2“, през м. септември 2018 г.,
2
обективирана във Дебитно известие №296/31.11.2018г. към фактура
№293/11.10.2018г., дължима по силата на Договор изкупуване №
176/30.08.2011 г. и сумата 10831.43 лв., обезщетение забава за периода
16.12.2018г. – 16.11.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска – 17.11.2021г. до окончателното изплащане;
- сумата 162449.90 лв. с ДДС, представляваща дължима и незаплатена
преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
собствената на ищеца ВяЕЦ „Храброво 2“, през м. октомври 2018г.,
обективирана в Дебитно известие №297/30.11.2018г. към фактура №
295/12.11.2017г., дължима по силата на Договор изкупуване № 176/30.08.2011
г. и сумата 48148.27 лв., обезщетение забава за периода 16.12.2018г. –
16.11.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска - 17.11.2021г. до окончателното изплащане;
Ищецът твърди, че е собственик на ВяЕЦ, която е присъединена към
мрежата, по силата на Договор от 27.07.2009г. и за изкупуване на
произведената енергия е сключен с ответника Договор № 176/30.08.2011 г., по
силата на който последният се е задължил да изкупува ежемесечно, на база
издадени от производителя фактури, произведената електрическа енергия на
преференциална цена, определена от КЕВР с Решение № Ц-010/30.03.2011 г.
Сочи, че през м. септември 2018 г. ищецът произвел и доставил на ответника
енергия в размер на 763,429 МВтЧ, за която са издадени фактура №
264/30.09.2018 г., на стойност 135776,24 лв., с ДДС, за количеството 592.392
МВтЧ, изчислена по преференциална цена и фактура №293/11.10.2018г. на
стойност 2657.22 лева, за 171.037 МВтЧ, изчислена по цена за излишък на
балансиращия пазар, и двете заплатени от ответника. През целия период
ВяЕЦ е работила под 2250 часа и без да надхвърля прага от 2139 kWh НСПЕ,
поради което цялото произведеното количество ел.енергия е подлежало на
изкупуване по преференциални цени. Ето защо, когато в края на м.10.2018г.
ВяЕЦ е достигнала 2139 kWh, ищецът е издал Дебитно известие №296/
31.11.2018г. към фактура №293 на стойност 36544.46 лв., с което е коригирал
продажната цена до размера на преференциалната цена, която стойност се
претендира като неплатена. През м.10.2018г. са произведени 969.304 МВтЧ,
произведени след достигане на границата от 1907 kWh НСПЕ, но преди
достигане на 2250 ефективни годишни часове работа, за което е издадена
фактура №295/12.11.2017г. на обща стойност 14144.60 лева, определена по
3
цена за излишък, но тази цена е коригирана с Дебитно известие
№297/30.11.2018г. на стойност 162449.90 лева, която стойност се претендира,
начислена за количеството от 756.963 МВтЧ, което е подлежало на
изкупуване по преференциални цени, тъй като през м.10.2018г. ВяЕЦ е
работела при прехвърлянето на прага от 1907 kWh НСПЕ, но без да
достигнала 2250 ефективни годишни часове работа и без да е достигнала
прага от 2139 kWh НСПЕ. Излага анализ на нормативната и подзаконова
уредба, която счита за приложима към процесното правоотношение. Твърди,
че т.2.7. и 2.8. от Решение №СП-1/31.07.2015г. са отменени по жалба на
ищеца, поради което с обратна сила отпада установеният в тях праг на НСПЕ
и цялото количество произведена електроенергия трябва да се изкупува по
преференциални цени. Заместващите ги идентични Решения №СП1/
15.10.2020г. и №СП-2/15.10.2020г. не са влезли в сила поради обжалването
им и са нищожни поради постановяването им при изчерпана компетентност,
поради което се прави искане по реда на косвения съдебен контрол да се
приеме, че същите не пораждат правни последици и не следва да се прилагат
в отношенията между страните. При липса на определено от КЕВР нетно
специфично производство, цялото количество ел.енергия до достигане на
2250 ефективни часа подлежи на изкупуване по преференциална цена за
цялото производство до 2250 часа, а не само до достигане на прага от 1907
kWh, като основание за това е сключеният между страните договор.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът депозира писмен отговор, в който
оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че между страните за
процесния период е приложима преференциалната цена, определена с
Решение № Ц-10/30.03.2011 г., която счита, че се дължи за количествата
енергия до размера на нетното специфично производство, въз основа на което
са определени преференциалните цени, а количествата надхвърлящи това
производство – по цена на излишък на балансиращия пазар. Твърди, че
именно така е изкупено и заплатено на ищеца процесното количество, което
от своя страна е продадено на „НЕК“ ЕАД, в съответствие със задължението
вменено с разпоредбата на чл. 94 ЗЕ. От своя страна излага анализ на
развитието на нормативната уредба, касаеща процесните отношения и сочи,
че с последното изменение и допълнение на ЗЕВИ, общественият доставчик,
съответно крайните снабдители, са задължени да изкупуват произведената ел.
енергия по преференциална цена до достигане размера на нетното
4
специфично производство, въз основа на което са определени
преференциалните цени в съответните решения на КЕВР, а за количествата
надхвърлящи това производство - по цени за излишък. Излага, че ищецът сам
е определил принадлежността на централата си към категорията ВяЕЦ,
работещи до 2250 часа и по този начин е получил за производството си от
началото на календарната 2018г. преференциалната цена, съответстваща на
тази категория. Дали централата изработва до 2250 ефективни часа годишно
или изработва над този праг, е от значение само за определяне на това коя от
двете преференциални цени се прилага – тази по т. 8 или по т. 9 от Решение
Ц-10. Прагът, след който не се дължи преференциална цена за произведената
енергия, е съответстващото за категорията нетно специфични производство
(НСП), а не ефективните часове за ценовата категория. Оспорва начина на
изчисляване на стойността на произведеното количество енергия и сочи, че
процесното количество енергия е било заплатено на ищеца по цена на
излишък на балансиращия пазар. Заплащането по цена за излишък на
произведената енергия след достигане на съответното НСП произтича от
приложението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ и съответното решение, с което е
определена преференциалната цена – в случая Решение Ц-10. Излага, че не са
налице предпоставките на чл.17, ал.2 от ГПК за провеждане на косвен
съдебен контрол, тъй като Решение №СП-1/15.10.2020г. е влязло в сила с
потвърждаването му с Решение 12972/17.12.2021г. по адм.д. 7587/2021г. на
ВАС, поради което настъпило в хода на процеса обстоятелство следва да бъде
зачетено по реда на чл.235, ал.3 от ГПК.
В срока по чл. 372 ГПК, ищецът в допълнителна искова молба
поддържа становището си и оспорва твърденията на ответника. Излага
подробни съображения за нищожност на Решение №СП-1/15.10.2020г., с
твърдения, че е постановено при липса на темпорална компетентност, тъй
като при отмяната на предходното решение административната преписка не е
върната за ново разглеждане, а актът е постановен след предвидения в пар.17
от ПЗР на ЗИД на ЗЕ срок - до 31.07.2015г., в който това правомощие е
можело да бъде упражнено. На следващо място се поддържа, че това
правомощие е делегирано еднократно и е изчерпано и погасено с
постановяването на Решение №СП-1/2015г., поради което последващи
решения са нищожни. На самостоятелно основание като нищожно се оспорва
обратното действие на Решение №СП-1/15.10.2020г., поради липса на
5
изрично нормативно овластяване за това. Сочат се и редица нарушения на
административно-производствените правила и материалния закон, водещи до
незаконосъобразност на административния акт – неспазване на процедурата
по чл.14 ЗЕ, чл.26 от АПК, чл.34, ал.1 и 3 от АПК, липса на мотиви, пар.1,
т.29 от ДР на ЗЕВИ, заобикаляне на закона. Счита, че приложимостта на
двете преференциални цени по т. 1.7. и т. 1.8. от Решение №СП-1 произтича
от клаузата на чл.16, ал.4 от сключения между страните договор за продажба,
в която е постигнато съгласие енергията да се изкупува и по двете
преференциални цени. В този смисъл е била и търговската практика между
страните до 2015г., когато НЕК неоснователно и незаконосъобразно е отказал
да закупува произведената енергия по съображения за неприложимост на
двете преференциални цени за една и съща ВяЕЦ. Незаконосъобразното
поведение на НЕК не може да дерогира законовите задължения на ответника
по договора. Оспорва като голословно твърдението за наличие на две отделни
групи ВяЕЦ с оглед на това колко ефективни часове работа на година има,
т.к. подобно разграничение в закона и актовете на КЕВР не е проведено и
противоречи на практиката на ВАС по адм.д. №14112/2018г.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът в допълнителен отговор,
поддържа становището си, изложено в отговора. Сочи актуална съдебна
практика, според която не следва да се прилагат двете категории
преференциални цени по отношение на един и същи производител на ел.
енергия и която отрича възможността за преминаване на производител в
рамките на календарната година от една ценова категория в друга. Излага, че
отношенията по изкупуване на ел.енергия се регулират от специални
императивни норми, които ограничават свободата на договарянето в името на
обществения интерес в частност по отношение на цената, в какъвто смисъл е
и обективираното в договора съгласие на страните да заместват изрично
уговорените параметри със съдържание, наложено с бъдещи нормативни
промени (чл.2, ал.2, чл.18, ал.2, чл.38). Действително в договорните
отношения между страните са прилагани последователно двете
преференциални цени, но тази практика не е противоречала на приложимия
закон, който към този момент не ограничава продажбата по преференциална
цена до определен нормативно праг. Така са се развили и отношенията между
страните до 24.07.2015г., когато законодателно е наложена принципна
промяна в правоотношението, въведена с чл.31, ал.5 от ЗЕВИ. С въвеждането
6
на ограничение на количествата електрическа енергия, което подлежи на
изкупуване по преференциални цени чрез изменението на ЗЕВИ, същото
поради императивния характер на нормите, произвежда действие и върху
процесния договор и изменя съдържанието му досежно продажната цена. На
свой ред излага доводи за законосъобразност на Решение №СП-1/15.10.2020г.
с твърдения, че липсата на изрично постановен диспозитив в отменителното
съдебно решение не може да лиши от компетентност КЕВР да изпълни
нормативно съществуващо задължение за установяване на ценообразуващ
елемент, на който законът придава съществено значение. Компетентността на
КЕВР не може да бъде дерогирана от липсващото произнасяне на съда по
конкретен административен спор. Отмененото решение има само пояснителен
характер към вече действащ законов лимит. В тази си част актът действа по
право от момента на въвеждане на лимита. Поддържа, че ответникът е
своеобразен косвен представител на „НЕК”ЕАД, поради което становището
на последното относно приложимата цена е от съществено значението за
представителя в отношението му с производителите.
В предоставения от съда срок е постъпило становище от третото лице-
помагач „Национална електрическа компания“ ЕАД, в което изразява
подробни съображения за неоснователност на предявените искове.
На осн. чл. 146, т. 3 и 4 ГПК ПРИЕМА за безспорни и ненуждаещи
се от доказване обстоятелствата: - ищецът е производител на електрическа
енергия от възобновяеми енергийни източници – ВяЕЦ, която е въведена в
експлоатация и присъединена към енергопреносната мрежа; - ответникът е
краен снабдител с електрическа енергия; - между страните е налице валидно
облигационно правоотношение, по силата на Договор № 176/30.08.2011 г.; -
процесното количество енергия е доставено и продадено на ответника; -
ответникът е продал на обществения доставчик „НЕК“ЕАД процесните
количества ел.енергия на цената, на която ги е купил от ищеца; - част от
произведеното през м. септември 2018 г. количество електрическа енергия в
размер на 763,429 MWh е платено от ответното дружество по преференциална
цена от 191flB/MWh по фактура № 264/30.09.2018г. и не е предмет на
исковата претенция; - остатъкът от произведеното през м. септември 2018 г.
количество електрическа енергия в размер на 171,037 MWh е произведено
след достигане на НСП от 1907 kWh и платено от ответното дружество по
7
цена за излишък на балансиращия пазар, определена от „ЕСО"ЕАД. Ищецът е
получил изцяло плащане по издадената от него фактура № 293/11.10.2018г. от
ответника в размер на 2 657,22 лв. с ДДС; - Произведеното през м. октомври
2018 г. количество електрическа енергия в размер на 969,304 MWh е платено
от ответното дружество по съответната цена за излишък на балансиращия
пазар, определена от„ЕСО"ЕАД. Ищецът е получил плащане от ответника в
размер на 14 144,60 лв. с ДДС по издадената от него фактура №
295/12.11.2018г; - до достигане на нетното специфично производство ищецът
е продавал на ответника електрическа енергия по преференциална цена 191
лв./МВтч -преференциална цена, утвърдена с т. 7 от Решение №
Ц18/20.06.2011г. на КЕВР; - нетното специфично производство на
електрическа енергия, въз основа на което е определена преференциалната
цена по т.7 от Решение № Ц-18/2011г. е 1907 kWh и е установено с Решение
№ СП-1 от 15.10.2020г. на КЕВР, след отмяната на т.2.7 от Решение № СП-
1/31.07.2015г.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че на доказване подлежат следните
обстоятелства: Ищецът следва да докаже наличието на възникнало договорно
правоотношение, изпълнение на задължението си по договора, механизма за
определяне на приложимата цена, изпадането на ответника в забава,
обосноваване на вземанията по основание, период и размер, както и
възраженията си за нищожност и незаконосъобразност на Решения
№СП1/15.10.2020г. и №СП-2/15.10.2020г. на КЕВР. В тежест на ответника е
да установи точно и в срок изпълнение на задълженията си по договора, както
и останалите правоизключващи и правопогасяващи спорното право факти, на
които основава своите възражения.
Адв. П.: СЪДЪТ намира, че представените писмени доказателства от
страните са относими и допустими към предмета на спора и същите следва да
бъдат приети като доказателства по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото , представените
с исковата молба заверени копия на писмени документи, както
8
следва:адвокатско пълномощно от 02.11.2021г.; електронна справка за
актуално състояние от Търговския регистър на „Марк 1“ ЕООД към дата
15.11.2021г.; електронна справка за актуално състояние от Търговския
регистър на „Енерго-Про Продажби“ АД към дата 11.11.2021г.; Договор за
изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен
източни № 176 от дата 30.08.2011г.; Приложение №1, №2 и №3 към Договора
за изкупуване на електрическа енергия; Договор за достъп на производител на
електрическа енергия до електроразпределителната мрежа, собственост на
„Е.ОН България Продажби“ АД № 6/28.07.2011г. от 04.08.2011г.; приложения
№2 и №4 към договора за достъп на производител; Договор за
присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия
№ ДУА-908/10.09.2008-3089-ВГ-25.09.2008-4028-ВГ-18.06.2009 от
27.07.2009г.; фактура № ********** от 11.10.2018г.; фактура № **********
от 30.09.2018г.; фактура № ********** от 12.11.2018г.; дебитно известие №
********** от 30.11.2018г.; дебитно известие № ********** от 30.11.2018г.;
писмо изх. № Е-12-00-646/30.05.2008г. от Държавна комисия за енергийно и
водно регулиране; писмо изх. № Е-04-01-4/28.04.2015г. от Държавна комисия
за енергийно и водно регулиране; писмо изх. № EPRS-184/24.01.2019г. от
„Енерго-Про Продажби“ АД; писмо изх. № 26-1632-7/14.01.2019г. от
Национална електрическа компания; справка за закупената електрическа
енергия по преференциална цена от ВЯЕЦ за м. септември 2018г.; справка за
закупената електрическа енергия по преференциална цена от ВЯЕЦ за м.
октомври 2018г.- 2 бр.; справка за закупената електрическа енергия по
преференциална цена от ВЯЕЦ за м. ноември 2018г.; изчисляване на законна
лихва за просрочени задължения на „Енерго-Про Продажби“ АД от
15.11.20214г. въз основа на дебитно известие № ********** от 30.11.2018г.;
изчисляване на законна лихва за просрочени задължения на „Енерго-Про
Продажби“ АД от 15.11.20214г. въз основа на дебитно известие №
********** от 30.11.2018г.;
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото , представените
с отговора на исковата молба заверени копия на писмени документи:
адвокатско пълномощно - 2 бр.
9
Адв. П.: Нямам доказателствени искания. Не представям списък на
разноските. Моля да ни бъде присъдена единствено държавна такса.
Адв.М.: Нямам доказателствени искания. Представям списък на
разноските и доказателства за извършването им.
СЪДЪТ предоставя за сведение представения списък по чл.80 от ГПК и
доказателства, съответно на процесуалния представител на ищцовата страна.
Адв. П.: Правя възражение за прекомерност.
СЪДЪТ намира, че представения от ответната страна списък на
разноските по чл.80 от ГПК, ведно с приложените към него доказателства
следва да бъдат приобщени към доказателствата по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото днес
представените от процесуалния представител на ответника списък с
разноски по чл.80 от ГПК, ведно с договор за правна защита и съдействие №
22432/29.12.2021 г.; фактура № **********/04.01.2022г. и платежно
нареждане от 14.01.2022г.
С оглед процесуалното поведение на страните, СЪДЪТ счете делото за
изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. П.: Моля да уважите предявените искове. Моля да ни присъдите
сторените разноски в размер на платената държавна такса. Моля да ни дадете
срок, в който да представим писмена защита.
Адв. М.: Моля да отхвърлите предявените искове. Моля да ни
присъдите сторените в настоящото производство разноски, съобразно
представения списък по чл. 80 от ГПК.
След изслушване на устните състезания, СЪДЪТ счете делото за
изяснено и от правна страна и обяви, че ще се произнесе с решение в
10
законния срок.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалния представител на ищцовата
страна в 7-мо дневен срок, считано от днес да представи писмени бележки по
делото.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 14:05
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
11