Решение по дело №6/2018 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 978
Дата: 26 юли 2018 г. (в сила от 28 февруари 2019 г.)
Съдия: Цветанка Трендафилова Вълчева
Дело: 20185220100006
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 януари 2018 г.

Съдържание на акта

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                        

          ,гр.Пазарджик, 26.07.2018 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА

          

при секретаря С. М.,

като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №6 по описа на съда за 2018г. и за да се произнесе,  взе  предвид следното:

 

          Предявени са искове с правно основание чл.45 от ЗЗД – за обезщетения за неимуществени вреди и по чл.86 ал.1 от ЗЗД – за законна лихва.

Подадена е искова молба от К.Г.К., с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, адв.П.К.К. против Д.А.Д., с ЕГН ********** ***, в която ищецът твърди, че работи като водопроводчик аварийна група към „В и К" ЕООД - Пазарджик. Твърди, че на 05.04.2017г. с колегите И.Х., А. Н.  и А.А. *** за отстраняване на възникнала ВиК авария. Спряли водоподаването в района, за да могат да работят. Започнали да подменят едно отклонение от подземната ВиК мрежа. Били затворили движението по тази улица, като били поставили временен пътен знак.

Сочи, че около 11.15 часа един лек автомобил „БМВ" бял на цвят комби със софийска регистрация тръгнал да навлиза към тях при затворена за МПС улица, с оглед на поставения знак. Спрял на 3-4 метра преди товарния автомобил, марка „ЗИЛ", с рег.№*********В, собственост на дружеството им. От лекия автомобил слязъл ответникът, който бил сам. По това време по улицата нямало никакви хора, а били само той и колегите. Твърди, че когато младият мъж слязъл бил видимо много ядосан. Започнал да пита защо няма вода, на което ищецът се опитал да му отговори. Не успял да му обясни, тъй като той направо започнал да го псува на майка, тъй като ищецът се опитал да влезе в словесен контакт с него, като му казал: "Мама ти да еба, какво правите тук". Защо ще ми спирате водата, мил съм се с водата на кучетата". Същевременно започнал да псува и колегите му на майка. Ищецът му казал да се успокои, че ще отстранят повредата и ще пуснат водата след това. Независимо от обясненията му, ответникът продължил да псува, като псувните най-много били насочени към ищеца, тъй като той се опитвал да разговаря с него. Освен него псувал и колегата му.

Ищецът твърди, че отправените по негов адрес псувни засегнали дълбоко честа и достойнството му. Мъжът без да казва нищо, освен псувните, пресегнал в колата си и извадил бял пластмасов прът. Тръгнал към тях и ударил по служебния товарен автомобил. Ищецът му казал да не удря автомобила им и тогава ответникът, без да казва нищо, тръгнал към него. Замахнал към главата му с този пластмасов прът. Ищецът не успял да се отдръпне и ответникът го ударил по главата в областта над челото. Усетил силна болка и залитнал, като се подпрял с дясната ръка в едно дърво и се задържал да не падне на земята. За да предотврати нанасянето и на други удари, ищецът тръгнал към този мъж и успял да му хване пръта, с който го ударил. Сборичкали се, но ищецът успял да му издърпа пръта. Установил, че прътът е от пресована пластмаса, бяла на цвят, с черна гума в областта на дръжката.

Посочва, че след като му взел пръта, мъжът влязъл в колата си. Колегата на ищеца се обадил на тел.112, за да сигнализира органите на МВР. Докато дойде патрулната кола на МВР те заградили колата, тъй като ответникът се опитал да тръгне с нея и да избяга, но те застанали плътно до колата от всички страни. Когато дошли полицаите те задържали ответника.

Твърди, че по време на побоя, а и след това, продължително време чувствал силни болки в областта на главата. Установило се, че има травматичен оток на кожата с размери 10x8 см, а в средата има дълбоко охлузване на кожата, с тъмен сивкавочервеникав цвят и с размери 2x0.6 см, без коричка, под кожата. Сочи, че вследствие на побоя му било причинено описаното телесно увреждане, което представлява лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.

Твърди, че причинените му телесни увреждания, по време на изпълнение на трудовите му задължения и в присъствието на други лица, е в резултат от действията на Д.Д. и представлява деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД. От причинените му телесни увреждания в резултат на нанесения му побой, посочен по-горе, продължително време изпитвал физически болки в областта на главата. Посочените физически страдания, в резултат на уврежданията, съставляват за него неимуществени вреди, които оценява с оглед на принципите на справедливост общо в размер на 3 000 лв.

Сочи, че освен това от отправените псувни на майка от ответника по негов адрес, също по време на работа и в присъствието на други лица, също търпял неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на чувствата му за чест и достойнство, които оценява с оглед на принципите на справедливост в размер на 2 000 лв.

Твърди, че върху посочените суми - от 3 000 лв. и 2 000 лв., му се дължи законна лихва от деня на увреждането и обидите - 05.04.2017 год. до окончателното им изплащане.

Твърди, че между причинените му неимуществени вреди в резултат на болките и страданията от телесните увреждания, както и от отправените му обидни изрази от ответника, съществува пряка причинна връзка.

          Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати:

          1/ Сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени и търпени от него в резултат от причинените му на 05.04.2017 год. в гр.Пазарджик телесни увреждания, подробно описани в обстоятелствената част на исковата молба, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 05.04.2017 год. до окончателното изплащане;

          2/ Сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени и търпени от него в резултат от отправените му на 05.04.2017 год. в гр.Пазарджик, обидни изрази, подробно описани в обстоятелствената част на исковата молба, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 5.04.2017 год. до окончателното изплащане.

          Моли да му бъдат присъдени направените от него разноски за водене на гражданското дело.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства, подробно описани. Направени са доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, чрез пълномощника му, с който взема становище, че счита предявения иск за неоснователен и недоказан. Оспорва твърденията на ищеца. Заявява, че единственото, по което няма спор е, че действително е нанесъл лек удар по ищеца с пластмасов прът. Твърди, че не го е обиждал, нито го е псувал. Твърди, че ищецът спестява подробности около случая, а именно, че той е бил агресивен от самото начало, започнал да го обижда и псува. Твърди, че ищецът също го ударил, за което има издадено съдебно-медицинско удостоверение №13/2017г. Сочи, че поведението му е било предизвикано от агресивното и неприлично поведение на ищеца.

Твърди, че буди недоумение твърдението на ищеца, че ударът е бил силен, както и че изпитал силна болка, също как след като е залитнал от силата на удара и за малко да падне на земята, е успял не само да не падне, а и да се сборичкат и да му вземе пръта от ръцете. Това е дори потвърждение на описаното от него, че ищецът му е нанесъл удари с ръце.

Моли съдът да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. В случай, че съдът прецени, че искът е основателен, то счита, че същият е силно завишен по размер. Още повече, че е налице и съпричиняване, предвид агресивното поведение на ищеца и нанесените му удари и псувни.

Ответникът претендира направените по делото разноски. Прави възражение за разноските на другата страна.

Към писмения отговор е приложено писмено доказателства, а именно съдебно-медицинско удостоверение №13/06.04.2017г. и е направено искане за събиране на гласни доказателства.

Предявените искове се поддържат в проведените по делото съдебни заседания от ищеца и от неговия пълномощник. Молят съда да уважи исковите претенции изцяло в претендираните с исковата молба размери. Претендират разноските по делото. Представят списък по чл.80 от ГПК. Подробни съображения по съществото на правния спор излагат в представените и приети по делото писмени бележки.  

          Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли, като неоснователни и недоказани. Претендира присъждането на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.1, т.2 от ЗА. Доводи по същество излага в приложените по делото писмени бележки.  

          Съдът, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба на ищеца и с възраженията в писмения отговор на ответника и като обсъди и анализира събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:

          В конкретния случай подлежащи на доказване са елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД.

          За да се уважи искът по чл.45 от ЗЗД следва да са налице кумулативно елементите от сложния фактически състав на непозволеното увреждане, а именно: да е причинена вреда; тази вреда да е резултат от виновно противоправно поведение на ответника; да е налице причинна връзка между противоправното поведение  и настъпилите вреди за ищеца.

          Разпределението на доказателствената тежест в производството се основава на правилото, установено в разпоредбата на чл.154 ал.1 от ГПК – всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. В този смисъл, ако чл.45 ал.2 от ЗЗД презумира вината, то останалите елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД подлежат на доказване и доказателствената тежест за това носи ищцовата страна.

          При наличие на елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, доказателствената тежест за оборване презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД носи ответната страна.

          В конкретния случай разпоредбата на чл.300 от ГПК е приложима, тъй като е налице влязло в сила споразумение, одобрено от наказателния съд, приравняващо се на влязла в сила присъда.

Не се спори между страните по делото, а и от събраните писмени доказателства, се установява, че с постигнато и одобрено споразумение от 08.06.2017г. по НОХД №941/2017г. по описа на Районен съд-Пазарджик, ответникът Д.А.Д. се признава за виновен в това, че на 05.04.2017г. в гр.Пазарджик, ул.”******” пред **е нанесъл удар с пластмасов прът в областта на главата на К.Г.К. ***, с което му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в хематом и охлузвания на главата и десния лакът – болки и страдания, като телесната повреда е причинена по хулигански подбуди, поради което и на основание чл.131 ал.1, т.12, във връзка с чл.130 ал.2 от НК, във връзка с чл.54 ал.1 от НК му се определя наказание пробация, включваща следните мерки за контрол и въздействие: Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от седем месеца при периодичност на явяване за подпис два пъти седмично и Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от  седем месеца. На основание чл.53 ал.1, буква „а“ от НК веществените доказателства - 1бр. тефлонов прът, бял на цвят с навита гумена дръжка с дължина около метър и дебелина 4см се отнема в полза на държавата и следва да се унищожи. Одобреното споразумение, като необжалваемо, е влязло в законна сила на 08.06.2017 год.

От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-медицинската експертиза се установява, че на 05.04.2017г., около 11.15 часа,  по време на работа, ищецът К.Г.К. е получил: хематом на главата в областта на калварията /черепния покрив/ в ляво и охлузване в същата област. Веднага след инцидента е бил прегледан в Спешно отделение на МБАЛ-Пазарджик и е бил консултиран с хирург. Не са установени данни за огнищна неврологична симптоматика и менингорадикулерно дразнене. Същият ден К.К. е освидетелстван в отделението по съдебна медицина на МБАЛ-Пазарджик и му е издадено съдебно-медицинско удостоверение, където са описани травматичните му увреждания. Описаните увреждания са резултат от действието на твърд тъп предмет и могат да се получат при единичен силен удар в областта на главата с твърд тъп и твърдоеластичен цилиндричен предмет. Вещото лице е дало заключение, че на ищеца му е причинена болка по смисъла на чл.130 ал.2 от НК. В първите часове до 4-5 дни след травмата болката е интензивна. При обичаен ход на оздравителния процес, той продължава 10-12 дни. По делото липсват данни за настъпили усложнения след травмата.   

В подкрепа на горното е и представеното и прието по делото Съдебно-медицинско удостоверение №12/2017г., издадено от д-р Б. П.в, от което е видно, че при извършения преглед на ищеца на датата 05.04.2017г., съдебният лекар е установил следното: травматичен оток и охлузване по главата. Посочил е, че описаните травматични увреждания са получени в резултат на действието на твърд, тъп предмет, чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са получени така, както съобщава пострадалия в предварителните сведения - удар с бухалка по главата. Заключението на съдебния лекар е, че на ищеца са му причинени болка и страдание по смисъл на чл.130 ал.2 от НК.

Видно от приложените Лист за преглед на пациент и допълнителен лист към него е, че веднага след инцидента на 05.04.2017г. ищецът е бил прегледан в „МБАЛ-Пазарджик“ АД като са му били направени изследвания – графия на череп и е била проведена консултация с хирург.

От показанията на разпитаните по делото свидетели на ищцовата страна – А.П.А. и И.А.Х. – колеги на ищеца и очевидци на случилото се на 05.04.2017г. се установява, че процесния инцидент е предизвикан от ответника, който е тръгнал грубо и агресивно да се разправя с ищеца и другите служители на ВиК-Пазарджик, отстраняващи аварията на ул.“******“ **в гр.Пазарджик. Свидетелите са категорични в показанията си, че ответникът е отправил на няколко пъти псувни към ищеца и към тях, като викал : „да ви еба майката“, „да еба вашата мама“. Ищецът го попитал защо ги псува. На така отправените псувни ищецът реагирал, тъй като се обидил – как може да се псува така, неприятно е. Очевидците са категорични в показанията си и относно това, че именно ответникът е ударил с пластмасовия пресован прът, увит с гума за дръжка, ищеца по главата. След инцидента ищецът бил откаран в болницата където му била оказана медицинска помощ, а следващите дни бил в болнични.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите на ищцовата страна, тъй като те са очевидци на инцидента. Освен това показанията им са непротиворечиви, последователни и допълващите се. Същите кореспондират  на събраните по делото писмени доказателства, както и на заключението на съдебно-медицинската експертиза. Не се установи в хода на настоящето производство тези свидетели да са заинтересовани от изхода на делото. Не се наведоха по никакъв начин съмнения същите да говорят неистина.

Що се касае до показанията на свидетелите на ответната страна, то съдът не ги взема предвид относно обстоятелствата по процесния инцидент, тъй като те не са били очевидци на случилото се и нямат преки и непосредствени възприятия за инцидента, поради което преразказват казаното им от ответника по делото.

Свидетелите А.П.П. и С.П.П. дават показания, че са видели ответника след инцидента и че същият е има няколко наранявания, които описват. Разбрали, че травматичните увреждания са му причинени от работниците на ВиК.

Към писмения отговор на ответника е представено Съдебно-медицинско удостоверение №13/2017г., издадено от д-р Б.П., от което е видно, че при прегледа на ответника Д.А.Д. на 06.04.2017г. е установена разкъсно-контузна рана на устата и кръвонасядане и оток на горната устна на устата. Съдебният лекар е посочил, че описаните травматични увреждания са получени в резултат на действието на твърд, тъп предмет, чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са получени така, както съобщава пострадалия в предварителните сведения – бил нападнат и бит от непознати лица; удряли го с лопата и юмрук по лицето и тялото. Заключението на лекаря е, че на ответника са му причинени болка и страдание по смисъл на чл.130 ал.2 от НК.

При тези данни, съдът намира за недоказани и неоснователни възраженията на ответника в писмения му отговор, че ищецът също го е ударил и че му е причинил травматични увреждания, както и че поведението на ответника е било предизвикано от агресивното и неприлично поведение на ищеца.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че предявените искове с правно основание чл.45 от ЗЗД са доказани по своето основание.

Счита, че в конкретния случай, посочените по-горе елементи на състава на непозволеното увреждане са налице.

Установи се по несъмнен и категоричен начин, с влязлото в сила одобрено споразумение по НОХД №941/2017 год. по описа на Пазарджишкия районен съд, приравнено по значение на влязла в сила присъда, която по смисъла на разпоредбата на чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, извършването на деянието – престъплението по чл.131 ал.1, т.12, във връзка с чл.130 ал.2 от НК от ответника, противоправността на деянието и виновността на дееца.

В настоящия процес се установи наличието на пряка причинна връзка между деянието на ответника и причинения вредоносен резултат, а именно претърпените от ищеца болки и страдания, вследствие на причинените му телесни повреди. В резултат на травматичните увреждания, ищецът е изпитвал болки и страдания, като болката е била интензивна в първите часове и в следващите 4-5 дни след травмата, а оздравителният процес е продължил около 10-12 дни.

Тези болки и страдания са в пряка причинна връзка с виновното противоправно поведение на ответника, изразяващо се в извършеното престъпно деяние и причинената на ищеца лека телесна повреда.

          Ищецът доказа, че е претърпял описаните в исковата молба болки и страдания, които съставляват неимуществени вреди в резултат от деянието на ответника, извършено на 05.04.2017г. и които вреди подлежат на репариране от страна на ответника.

Неимуществените вреди не са поправени до настоящия момент. Такива данни няма по НОХД №941/2017 год. по описа на Районен съд-Пазарджик, по което граждански иск от пострадалия не е бил предявен /а такъв е бил и недопустим в конкретното съдебно производство/, нито са събрани в настоящото производство, нито са изложени възражения в такава насока. Наказателният съд не се е произнесъл със сила на присъдено нещо относно гражданско-правните последици от престъплението.

Що се касае до размера на обезщетението за неимуществените вреди, то съдът намира, с оглед на събраните по делото доказателства, че е доказана претенцията на ищеца за обезщетяване на същите. За причинените болки и страдания на ищеца, основателна, доказана и справедлива е претенцията му в претендирания размер от 3000 лева. Обезщетение в този размер в случая е и справедливо, с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.

За неоснователно и недоказано съдът намира възражението на ответника в писмения отговор за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Съответно не са налице данни за намаляване на размера на обезщетението на това основание.

Основателна е претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва върху главницата от 3000 лева, считано от датата на увреждането – 05.04.2017 год. до окончателното изплащане на сумата и същата следва да се уважи.

Съдът счита, че в конкретния случай са налице посочените елементи на състава на непозволеното увреждане и по отношение на отправените от ответника към ищеца /и към колегите му/ псувни на майка, по време на изпълнение на трудовите му задължения и в присъствието на други лица. Установи се, че псувните са засегнали и унизили честта й достойнството на ищеца. Касае се за негативни емоции и изживявания, които са в пряка причинна връзка с виновното противоправно поведение на ответника, изразяващо се в изречените псувни на майка. Посочените негативни емоции и изживявания съставляват неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат от деянието на ответника, извършено на 05.04.2017 год. и подлежат на репариране от негова страна. Същите не са поправени до момента.

Относно размера на обезщетението за тези неимуществени вреди, съдът счита за основателна, доказана и справедлива претенцията на ищеца в размера от 1000 лева. Обезщетение в този размер в конкретния случай е и справедливо, с оглед чл.52 от ЗЗД.

Над този размер и до претендирания с исковата молба размер от 2000 лева, искът, като неоснователен, ще следва да се отхвърли.  

Основателна е претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва върху главницата от 1000 лева, считано от датата на увреждането – 05.04.2017 год. до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изхода на делото, ответникът следва да заплати на ищеца сторените от него разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважените искове, а именно сумата в размер на 464 лева, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Пазарджишкия районен съд държавна такса по първия иск в размер на 120,00 лева и направените разноски от бюджета на съда за възнаграждение на вещото лице в размер на 150 лева.

Не са налице основания за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца – адв.К.К.. Същото не превишава минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл.7 ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В случая са налице предпоставките на разпоредбата на чл.38 ал.2 от ЗА, във връзка с чл.38 ал.1, т.2 от ЗА за присъждане в полза на пълномощника на ответника - адв.Т.В. на адвокатско възнаграждение по смисъла на горепосочената разпоредба и съобразно на отхвърлената част от исковата претенция. Настоящият съдебен състав изчислява, че в полза на адв.Т.В. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 116 лева, определено на основание чл.36 ал.2 от ЗА, във връзка с чл.7 ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Заплащането на същото следва да се възложи в тежест на ищеца по делото.  

          По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

         Р     Е     Ш     И:

 

ОСЪЖДА Д.А.Д., с ЕГН ********** *** да заплати на К.Г.К., с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, адв.П.К.К. на основание чл.45 от ЗЗД следните суми: сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди – болки и страдания от причинената му лека телесна повреди на датата 05.04.2017 год., сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди от отправените му псувни на майка на датата 05.04.2017 год., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на увреждането – 05.04.2017 год. до окончателното изплащане на сумите, както и разноски по делото в размер на 464 лева, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.45 от ЗЗД – за обезщетение за неимуществени вреди от отправените му псувни на майка на датата 05.04.2017 год. над посочения размер от 1000 лева и до претендирания с исковата молба размер от 2000 лева,  ведно със законната лихва от датата на увреждането – 05.04.2017 год. до окончателното изплащане, като неоснователен.

ОСЪЖДА Д.А.Д., с ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Пазарджишкия районен съд държавна такса по първия иск в размер на 120,00 лева, както и направените разноски от бюджета на съда за възнаграждение на вещото лице в размер на 150 лева.

ОСЪЖДА К.Г.К., с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, адв.П.К.К. да заплати на пълномощника на ответника - адв.Т.В.,*** адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА, във връзка с чл.38 ал.1, т.2 от ЗА, чл.36 ал.2 от ЗА и чл.7 ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 116,00 лева.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: