№ 3903
гр. София, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20221110208451 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Д. В., ЕГН ********** срещу наказателно
постановление № СО-Т-В-21-01-346 от 21.03.2022 г., издадено от зам. кмет на
Столична община Д. Б., с което за нарушение на чл.23 от Наредбата за реда и
условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община
(НРУИТДТСО), на жалбоподателката е наложено административно наказание –
„глоба“ в размер на 300 лева, на основание чл.36, ал.1 от НРУИТДТСО.
С жалбата се изразява недоволство от издаденото наказателно постановление и
се иска неговата отмяна. Твърдят се допуснати съществени нарушения на материалния
и процесуалния закон в хода на административнонаказателното производство, както и
неправилно ангажиране отговорността на жалбоподателката. Сочи се и маловажност на
нарушението по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Претендират се разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателката
поддържа изцяло депозираната жалба и иска отмяна на атакуваното наказателно
постановление по изложените в нея аргументи. Претендира разноски.
Процесуалният представител на наказващия орган иска жалбата да бъде
оставена без уважение, а издаденото НП да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно. Счита, че нарушението не било маловажно, а наложената глоба била
в минимален размер. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
1
Жалбата изхожда от легитимирано лице, подадена е в законоустановения срок,
срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и
производството е редовно образувано пред РС-София. Предвид на това съдът намира
жалбата за процесуално допустима.
Софийският районен съд, след съвкупен и поотделен анализ на всички
събрани по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено
следното от фактическа страна:
На 18.12.2021 г. свидетелят Н. Г. и колегата му С. В. - инспектори в Столичен
инспекторат, извършили проверка на лица, осъществяващи търговска дейност на
територията на парк „***“ в гр. София, район „***“. На същата дата, около 14:25 часа,
жалбоподателката В. Д. В. извършвала търговия на открито до изхода на
метростанцията при езерото „***“, като предлагала за продажба царевица и печени
кестени от 2 броя метални колички. За осъществяване на търговската дейност
жалбоподателката заемала около 3 кв. м. публична общинска собственост – паркова
алея. В изпълнение на служебните си задължения двамата инспектори извършили
проверка на жалбоподателката, която не представила разрешение за ползване на
мястото, издадено от кмета на район „***“. Проверяващите не изискали касова
бележка или друг документ, от който да е видно, от чие име се извършва търговската
дейност, не направили контролна покупка и не попитали чия собственост е стоката и
оборудването. Към момента на проверката жалбоподателката В. била служител в
юридическото лице „***“ ЕООД, ЕИК *** на длъжност „продавач-консултант“, която
длъжност заемала от 20.07.2020 г.
Срещу В. Д. В. бил съставен АУАН № 21-01-346 от 18.12.2021 г. за извършено
нарушение по чл.23 от НРУИТДТСО. Актът бил подписан от актосъставителя и един
свидетел очевидец на нарушението, след което бил връчен на жалбоподателката, която
го подписала с отбелязване, че има възражения.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното
понастоящем наказателно постановление № СО-Т-В-21-01-346 от 21.03.2022 г., с което
за нарушение на чл.23 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска
дейност на територията на Столична община (НРУИТДТСО), на жалбоподателката е
наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 300 лева, на основание
чл.36, ал.1 от НРУИТДТСО.
Така изложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля Н. Г.. Той е един от инспекторите извършили процесната проверка, като
разказва как заварили жалбоподателката В. да извършва търговия на открито до изхода
на метростанцията при езерото „***“ в парк „***“. Тя предлагала за продажба
царевица и печени кестени от 2 броя метални колички. На мястото имало клиенти,
които си закупували царевица и кестени в присъствието свидетеля. Самите
2
проверяващи не извършили контролна покупка и не попитали В. чия собственост е
стоката и оборудването, а директно пристъпили към съставяне на АУАН срещу
продавачката. Показанията на свидетеля са последователни, логични и
непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира напълно.
От представените по делото справка от НАП и трудов договор става ясно, че
жалбоподателката В. Д. В. е била служител в юридическото лице „***“ ЕООД, ЕИК
*** на длъжност „продавач-консултант“, която длъжност заемала от 20.07.2020 г.,
което доказва, че към момента на проверката е била в трудово правоотношение с
юридическо лице, от чието име и за чиято сметка е била извършвана търговската
дейност.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите на жалбоподателката, както и като съобрази
задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното
постановление, независимо от основанията, посочени от страните, установи
следното от правна страна:
Разпоредбата на чл.23 от НРУИТДТСО гласи, че търговия на открито се
извършва въз основа на разрешение за ползване на място (по образец), издадено от
кмета на района, на територията на който ще се извършва дейността. В случая
неправилно е бил определен субектът на нарушението. Наказана е продавачката В. Д.
В., която обаче не е стопанисвала съоръжението – 2 броя метални колички, чрез които
е била извършвана търговията на открито и съответно осъществено нарушението. По
делото категорично се установява от приложените справка от НАП и трудов договор,
че жалбоподателката В. Д. В. е била служител в юридическото лице „***“ ЕООД, ЕИК
*** на длъжност „продавач-консултант“, която длъжност заемала от 20.07.2020 г.
Нарушението е било установено на 18.12.2021 г., тоест докато В. е била в трудово
правоотношение с дружеството. Следователно търговската дейност е била извършвана
фактически от В., но тя е действала от името и за сметка на работодателя си „***“
ЕООД, ЕИК ***. Предвид на това акт е следвало да бъде съставен срещу
юридическото лице, а не на работника В.. Няма как да се приеме, че винаги следва да
се наказват физическите лица, които фактически извършват търговията, тъй като
съгласно чл.36, ал.1 от НРУИТДТСО, за нарушения на разпоредбата на чл.23 на
виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица -
имуществена санкция в размер от 300 до 2000 лева, тоест субект на нарушението може
да бъде не само физическо, но и юридическо лице. Да се наказва винаги продавачът, би
означавало никога да не бъде ангажирана отговорността на юридическо лице, тъй като
фактически винаги самата продажба ще се осъществява от някое физическо лице,
понеже юридическото лице е неодушевено и то осъществява дейността си чрез
физически лица. Физическите лица следва да се наказват в случаите, когато извършват
3
продажбата от свое име и за собствена сметка, но след като В. е осъществявала
търговията от името и за сметка на работодателя си „***“ ЕООД, то е трябвало да бъде
ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическото лице. При
тези проверки би следвало да се изисква касов бон, именно за да се установи
обстоятелството, кой стопанисва подвижния търговски обект, като в случая такъв
касов бон не е бил изискан. Тежестта на доказване обаче е на наказващия орган и той
трябва да установи по категоричен начин всички обстоятелства от обективната и
субективната страна на нарушението, едно от които несъмнено е авторството и
самоличността на извършителя. Наказаното лице представи по делото доказателства,
които подкрепят възраженията му в жалбата, че работи за юридическо лице, но
проверяващите не са си направили труда да извършат такава проверка, а директно са
пристъпили към съставяне на АУАН на В.. Явно така е било най-лесно на
проверяващите, за да може проверката да приключи със съставянето на акта още на
място, да не се налагат последващи действия и призоваване на представител на
юридическото лице за съставяне на АУАН, но макар така да е било по-лесно за
инспекторите, то стореното от тях не е било законосъобразно. Наказания се налагат на
лицата, за които се установи, че имат отношение към стопанисването (собственици,
наематели) или управлението на подвижния търговски обект, каквото обстоятелство не
се установява за наказаното лице В. В.. Следователно съдът намира, че в случая
жалбоподателката неправилно е била приета за лице отговорно за извършеното
нарушение и това е основание за отмяна на атакуваното НП.
Няма как да се приеме, че жалбоподателката е търговец по смисъла на § 3 от ДР
на НРУИТДТСО. Нарушената разпоредба на чл.23 от НРУИТДТСО посочва как се
извършва търговия на открито - въз основа на разрешение за ползване на място (по
образец), издадено от кмета на района, на територията на който ще се извършва
дейността. Тук се говори за търговия и това е използваното понятие, а не думата
търговец, на която се дава легално определение в § 3 от ДР на НРУИТДТСО.
Санкционната разпоредба на чл.36, ал.1 от НРУИТДТСО визира виновните лица и
също не използва понятието търговец, за да се препраща към дефиницията на § 3 от ДР
на НРУИТДТСО. Освен това, дори да се приеме, че от обективна страна В. може да е
субект на това нарушение, то ще е несъставомерно от субективна страна и би липсвало
виновно поведение, понеже съответното разрешение за осъществяване търговия на
открито следва да се издаде не на продавача В. В., а на юридическото лице търговец
„***“ ЕООД, което стопанисва подвижния търговки обект – 2 броя метални колички за
продажба на царевица и печени кестени. Работникът В. е само служител на
дружеството и тя няма как да знае, дали юридическото лице има издадено такова
разрешение или не, това не влиза в нейните задължения като продавач, дружеството не
е длъжно да й дава такива отчети, а тя просто има задължение да осъществява
продажбите от името и за сметка на търговеца, като му отчита получените средства.
4
Няма как да се вмени във вина на продавача В., която е на трудов договор към
работодателя „***“ ЕООД, неизпълнение на задължението на юридическото лице да
има издадено разрешение за извършване на търговия на открито. От субективна страна,
като служител на трудово правоотношение със „***“ ЕООД, жалбоподателката В. не е
била длъжна в това й качество да има разрешение, което се издава на работодателя й,
от там и след като не е била длъжна, то въобще не се изследва въпросът дали е могла
да има такова разрешение, поради което деянието й е изцяло несъставомерно от
субективна страна заради липса на виновно поведение. В този смисъл е и практиката
на касационната инстанция по идентичен казус, а именно Решение № 5888 от
17.10.2022 г., постановено по КНАХД № 7308/2022 г. по описа на АССГ, XIX
касационен състав.
Предвид изхода на делото, то основателно е искането на процесуалния
представител на жалбоподателката за присъждане на сторените разноски. Съгласно
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както
и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния кодекс. Въз основа на представените
доказателства и списък на разноските става ясно, че жалбоподателката е заплатила в
брой уговорената сума в договора за правна помощ в размер на 300 лева, като това е
станало при подписването на договора на 06.06.2022 г. Съдът намира, че не следва да
се редуцира размерът на така заплатеното адвокатското възнаграждение, тъй като
първо няма направено възражение в тази насока от страна на наказващия орган за
прекомерност на претендираните разноски, а освен това с оглед представените
доказателства досежно реалното заплащане, то възнаграждението не надхвърля
размера на минималното такова, дължимо съгласно Наредбата за минималния размер
на адвокатските възнаграждения, което е 300 лева. Защитникът се е явил в откритото
съдебно заседание, а преди това е изготвил въззивната жалба. Поради това и съдът
счита, че заплатеното от страна на жалбоподателката възнаграждение не може да бъде
счетено за прекомерно. С оглед изложеното до тук и предвид изхода на делото, на
основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателката следва да се присъдят
сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, съобразно
представения договор за правна помощ, който е и доказателство за реалното заплащане
на уговореното възнаграждение.
Предвид горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № СО-Т-В-21-01-346 от 21.03.2022 г.,
издадено от зам. кмет на Столична община Д. Б., с което за нарушение на чл.23 от
5
Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на
Столична община (НРУИТДТСО), на В. Д. В., ЕГН ********** е наложено
административно наказание – „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева, на основание
чл.36, ал.1 от НРУИТДТСО.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК Столична
община да заплати на В. Д. В., ЕГН ********** сумата от 300 /триста/ лева,
представляваща сторените от жалбоподателката разноски за адвокатско
възнаграждение в производството.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд – София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6