Р Е Ш Е
Н И Е № 1
Гр.Попово, 14.02.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Поповски районен съд, в
публично заседание на четиринадесети януари две хиляди и двадесета година в
състав:
СЪДИЯ:МАРИНЕЛА СТЕФАНОВА
При секретар
И.Б., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 845 по описа на 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е установителен
иск по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК, във вр.с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Ищецът- „***, чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А.,
клон България, представлявано от Д.Д– заместник управител, действащ чрез
пълномощник Н.М. – юрисконсулт, твърди, твърди, че при
сключване на договор за кредит за покупка на стоки или услуги с *****, ответникът
дал съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да му бъде отпуснат револвиран потребителски кредит под формата на кредитна
карта MasterCard. На
26.09.2017г. същия
активирал, предоставената му от ищцовото
дружество кредитната карта ***********с максимален кредитен лимит в
размер 1500.00 лв. Върху усвоената сума се
начислява годишна лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен процент.
Съгласно приложение за
отпускане на револвиран потребителски кредит, за кредитополучателя
възникнало задължение
да заплаща минимална месечна погасителна вноска,
представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното
погасяване н задължението.
Твърди се, че ответникът преустановил
редовното обслужване на кредитната карта на 01.05.2018, когато било последното му плащане по нея, и като балансът по същата била в
размер на минус 1252.27лв . Това принудило
кредитора да блокира използването й.
Тъй като ответникът не
погасил задълженията си съгласно договореното, ищеца депозирал пред Районен съд - гр. Попово
заявление по реда на чл.410 от ГПК и било образувано ч.гр.д. №537/2019г. По
същото било издадена заповед за изпълнение,
като на осн.
чл.415, ал.1, т.2 от ГПк, ищеца предявява и настоящия
иск. Преди датата на подаване на заявлението по чл. 410 се твърди, че били са постъпили следните
плащания: 22.11.2018г. - 125.00лв 27.12.2018г. - 125.00лв
Предвид изложеното,
ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата 1026.59 лв. - главница по Договор за кредит за покупка на стоки или
услуги ***********и сумата 47.53 лв., представляваща лихва за забава за периода от
11.10.2018г. до 11.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 28.06.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за
което вземане е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 537/2019г. на ПпРС, а в условията на евентуалност претендира ответника да
бъде осъден да заплати посочените суми. Претендират се разноски.
В с.з. не се явява представител. Постъпило е писмено становище, с което се
моли съда да уважи исковата претенция.
В едномесечния срок и по
реда на чл.131 от ГПК не постъпи писмен
отговор от ответникът-Т.П.С. ***, не
представя доказателства, не прави доказателствени
искания.
Редовно призован за с.з. се явява лично и не оспорва, че
дължи сумите, предмет на иска, като
заявява, че не ги е платил, поради липса на финансови средства. Изразява
желание и готовност, през м.април 2020г., когато започне работи да
погаси задълженията си.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна:
Видно от приложеното
ч.гр.д. № 537/2019г. на ПпРС, по
подадено от дружеството-
ищец заявление по
чл.410 от ГПК срещу Т.П.С. *** била
издадена заповед за
изпълнение на парично задължение
№477/28.06.2019г. за заплащане на следните суми: сумата 1026.59 лв. - главница и сумата 47.53 лв., представляваща лихва за забава
за периода от 11.10.2018г. до 11.06.2019г.-дължими
по договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване на кредитна карта ***********от 18.05.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.06.2019г. до
окончателното изплащане на задължението.
След връчване на заповедта за
изпълнение, на осн.чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, на заявителя бил даден едномесечен срок за
предявяване на настоящия иск.
От представените доказателства-извлечение
от основно вписване в търговския и фирмен регистър на ТС гр.П,
нотификация за презгранично сливане, ведно с
удостоверение за това, се установява, че „***, е универсален правоприемник на "БНП П.П.Ф."
ЕАД, гр.София.
Между страните не се спори, а и от събраните по
делото писмени доказателства се установява, че същите са сключили договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване на кредитна карта ***********от 18.05.2015г.
Съобразно чл. 12 от представените условия по договора
кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с
максимален кредитен лимит до 10 000 лева. Посочено е, че кредиторът ще
издаде и достави картата на кредитополучателя след проучване на изпълнението на
задълженията по договора за кредит на кредитополучателя. Уговорено е, че всички
задължения свързани с ползването на кредитна карта ще възникнат само след
активирането от кредитополучателя на издадената кредитна карта. Съобразно чл.
15 договорът за револвиращ потребителски кредит е
безсрочен, като срокът на валидност на кредитната карта се определя от
кредитора и е различен от срока на договора за револвиращ
потребителски кредит. Кредитният лимит на картата бил едностранно определен от
кредитора, а за ползването на кредитния лимит кредитополучателя следвало да
заплаща годишна лихва върху усвоената част от кредитния лимит, за срока на
ползването му.
Представено е приложение към договор за потребителски
кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ********от 18.05.2015г., съгласно което кредиторът отпуска на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 1500,00 лева, издава кредитна
карта MasterCard на кредитополучателя, при годишен лихвен процент 35% и
годишен процент на разходите 44,90%. В чл. 13 е уговорено, че месечните
погасителни вноски се правят до 1-во число на месеца, следващ издаването на
извлечението най-малко в минимален размер съгласно тарифата. В графа „лимити“ е
посочено че при усвоен кредитен лимит от 1000,00 до 2000,00лв. минималната
погасителна вноска е 120,00 лв.
Представена е покана, адресирана до ответника, за
уведомяването на последния, че е активирал и използва кредитна карта ********, както и че е преустановил плащанията по вноските на 01.05.2018г.,
и дължи главница в размер на 1132,63 лв., договорна лихва в размер на 119,64 лв., 1,90лв. обезщетение за забава по договора.
Приложена е товарителница №
919021612472228 от 15.02.2016г. на
МиБМ Експрес
ООД, видно от която на ответника
на 16.02.2016г. е връчена пратка , с посочено съдържание “документи“.
Приет е като доказателство Сертификат № ***********в
удостоверение на това, че застрахователите "К.Ж, клон България" и
"К Общо застраховане, клон България" срещу заплащане на застрахователна премия се съгласяват да застраховат
съгласно приложените общи условия на Застраховка „Защита на плащанията“
ответника по пакет „защита на плащанията“ и „злополука“. Към сертификата са
приложени цитираните общи условия.
Приети са като доказателство и общи условия па
застрахователна програма „Защита на плащанията по кредитни карти“.
Прието е като доказателство месечно извлечение по кредитна
карта, в което е отразено, че се дължи към 14.09.2018г. месечна лихва в размер
на 15,68 лв., застрахователна премия в размер от 7,37лв. и месечна такса
обслужване в размер на 4,00 лв. Отразена е използвания кредитен лимит в размер
на 1252,27 лв.
По делото е представено още едно извлечение с детайли по
кредитната карта, но то касае трето за спора лице.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е установителен,
след указания на съда на осн. чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК, поради което ищецът има правен интерес от предявяването му и
предвид обстоятелството, че е спазен срокът по чл. 415 от ГПК, то искът е
допустим.
Разгледан по същество, съдът го намира за основателен по следните
съображения:
За да бъде уважен искът ищецът следва да докаже, качеството си на кредитор, факта, от
който произтича вземането му, както по основание, така и по размер, т.е.
валидно сключен договор за кредит, че е
изправна страна по договора за кредит, като е изпълнил всички свои задължения по договора за кредит;
забавата на длъжника, настъпилата изискуемост на кредита
и уведомяване за това на ответника
Липсата на който и е да е от елементите на горепосочения фактически
състав води до неоснователност на исковата претенция.
В конкретния случай не се спори, а от
доказателствата по делото се установява, че съгласно договор за потребителски
кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване на кредитна карта ***********от 18.05.2015г., ищцовото дружество отпуснало на
кредитополучателя Т.П.С., кредит в
размер от 1500.00лв.,
като му е предоставил кредитна
карта ********, който от своя страна се е задължил да погасява задълженията си по
кредита в срок, както и да заплащат уговорените в процесния
договор главница и лихви. Не се спори, а от доказателствата по делото се
установява, че кредитополучателя е активирал така предоставената му карта, и усвоил от предоставения му кредит сума в общ размер от 1252,27лв. Не се спори
и за това, че до 01.05.2018г. заплащал редовно месечни погасителни вноски по
този кредит, като след тази дата е преустановил плащанията. В ИМ се твърди, и като неоспорено от ответника съдът приема,
че на 22.11.2018г. и на 27.12.2018г. ответника заплатил на дружеството още общо 250,00лв. по така отпуснатия му кредит,
след което повече не постъпили плащания.
Установен е и размера на непогасената част от този кредит, като непогасената главница
е в размер на 1026,59лв., и лихва за забава, за периода от
11.10.2018г. до 11.06.2019г. в размер на 47,53лв.
Съгласно изискванията на закона договорът има силата на закон за страните, които са
го сключили и поетите с него
задължения трябва да бъдат изпълнени точно според уговореното. Трябва да бъдат
съобразени с него по естеството на предмета на изпълнението, което следва да
бъде извършено съобразно съгласуваната воля на страните. При това положение, следва да се приеме, че
ответника е неизправна страна по
договора, посочен по-горе. А съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД „Ако
длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска
изпълнението заедно с обезщетение за забавата
или да иска обезщетение за неизпълнение”. Предвид изложеното, съдът
намира, че предявения иск е изцяло
доказан по основание и размер.
Въз основа на изложените мотиви съдът следва да
признае за установено, че ответника дължи на ищеца сумата 1026.59 лв. - главница по Договор за кредит за покупка на стоки или
услуги ***********и сумата 47.53 лв., представляваща лихва за забава за периода от
11.10.2018г. до 11.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 28.06.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 537/2019г. на ПпРС.
При този изход на делото, следва да се разпредели и отговорността за
разноските, които ответникът дължи
ищеца, както за тези направени в
заповедното производство, така и в настоящото производство.
Така, на осн. чл.78, ал.1, ответникът следва да
заплати на ищцовото дружество сумата от 75,00лв,
представляващи разноски по ч.гр.д. № 537/2019г. на ПпРС,
както и сумата от 125,00лв., представляващи разноски в настоящото производство,
от които 25,00лв. за заплатена д.т. и 100,00лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т.П.С.,
ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на „***,
чрез „БНП П.П.Ф.“
С.А., клон България, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
гр.София, *****, представлявано от Д.Д–
заместник управител, действащ чрез пълномощник Н.А.М. – юрисконсулт, СУМАТА 1026,59лв. ( хиляда двадесет и шест лева и 59ст.) - главница и СУМАТА
47,53лв. (четиридесет и седем лева и 53ст.), представляваща лихва за забава
за периода от 11.10.2018г. до 11.06.2019г.-дължими по договор за потребителски
кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване на кредитна карта *****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.06.2019г.
до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 537/2019г. на ПпРС.
ОСЪЖДА Т.П.С., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на „***,
чрез „БНП П.П.Ф.“
С.А., клон България, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
гр.София, *****, представлявано от Д.Д–
заместник управител, действащ чрез пълномощник Н.А.М. – юрисконсулт, СУМАТА 75,00лв. (седемдесет
и пет лева и 00ст.), представляваща разноски по ч.гр.д. №537/2019г. по описа
на ПпРС, както и
СУМАТА 125,00лв. (сто двадесет и
пет лева и 00ст.), представляващи разноски
настоящото дело,на осн. чл.78, ал.1 от ГПК
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от връчването му на страните, пред Окръжен
съд-Търговище.
СЪДИЯ: