Мотиви по присъда по НОХД № 40 по описа
за 2011 г. на РС Нови пазар
Подсъдимият е предаден на съд за това, че на 23.08.2008г.
в гр. В., обл.Ш., извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения
ред и изразяващи явно неуважение към обществото, изразяващо се в ругатни и псувни на обществено място пред множество
граждани, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта,
полицейски служители, изпълняващи задължения по опазване на обществения ред и
по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост -
престъпление по чл.325, ал.2, предл.1-во и 3-то, във вр. ал.1 от НК.
Подсъдимият е предаден на съд и за това, че на 23.08.2008г.
в гр. В., причинил лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето
неопасно за живота на лице от състава на МВР, Ж.М.К. ***, осъществяващ контролна
дейност при изпълнение на функцията му като полицай, - престъпление по чл.131, ал.2, т.3, във вр. чл. 130,
ал.1 от НК.
Подсъдимият се признава за виновен
само за първото обвинение и твърди, че не е извършвал второто престъпление,
като не оспорва, че на Ж.М.К. ***, полицейски
служител на МВР
В. е причинена такава, но сочи, че това е станало в контекста на цялостното му
хулиганско поведение, а не с конкретната цел да го нарани.
В
съдебно заседание подсъдимият и неговия защитник изразиха съгласие за
разглеждане на делото по реда на съкратено съдебно следствие.
Съдът въз основа проведеното
съкратено съдебно следствие по реда на чл. 373, ал. 2 НПК във вр. чл.371, т.1
от НПК, при което подсъдимият признава всички факти, посочени в
обстоятелствената част на обвинителния акт относно обвинението за хулиганство и е съгласен
да не се събират доказателства за тях, а по отношение на второто обвинение, не
признава фактите, описани в обвинителния акт, че по неустановен начин и с неустановено средство е
нанесъл удар на десния крак на полицейския служител, при което той
получил контузна рана на десния крак в областта на коляното, което съгласно СМЕ
представлява разстройство на здравето неопасно за живота. В тази насока
подсъдимият и неговият защитник изразиха желание да се съберат доказателства
чрез изслушване на пострадалия св.Ж.К. и прочитане на СМЕ, т.к не желае да се
провежда разпит на вещото лице.
Предвид на направеното самопризнание от подсъдимия и
събраните по делото по реда на съкратено съдебно следствие, по реда на чл. 371,
т.1 от НПК доказателства прие за безспорно и категорично установено от
фактическа и правна страна следното:
На
22.08. 2008г. подсъдимият Ж. Й.Ж.,***, заедно със свои приятели отишли на дискотека в гр.В., намираща се в
сградата на хотелски комплекс “***”. Подсъдимият и приятелите му пристигнали в
града с леките си автомобили - “***” с рег. № ***, управляван от св. М.Х. и л. а “***” с рег. № ***, управляван от св.И.
И.. В дискотеката всички употребили
алкохол.
За
времето от 22.08.2008г. до 23.08.2008г. в РУ на МВР гр. В. дежурни по график
били полицейски служители Ж.К., полицай ООР и С. Т., мл. Автоконтрольор, които обслужвали района
на гр. В.. Около 01,00 часа на 23.08.2008г. св. К. и св.Т. минали на обход
покрай хотелски комплекс “***” в града,
в която сграда се намирало увеселително заведение - дискотека. По това
време в дискотеката функционирала и пред хотела имало множество паркирани
автомобили. Полицейските служители К. и Т. установили, че два от автомобилите
били паркирани на тротоара пред хотела, поради което предприели действия за
установяване на водачите им. Свидетелят Х. и св. И. били повикани отвън за
извършване на проверка от полицейски служители, като на водача на л.а “***” с
рег. *** съставили АУАН за нарушение на Наредба № 1 на община В., след което предприели
действия по установяване на другият водач на л. а *** с рег. № ***. След като
установили, че това е лицето И. И.от гр.Ш., св. К. го поканил до полицейския
автомобил за проверка и съставяне на АУАН. В този момент на разстояние около 10
метра се приближил подсъдимият Ж.Ж., който започнал да крещи псувни и цинични
изрази към тях, каквито са посочени в обвинението. При тези думи полицейските
служители Т. и К. поискали за проверка документ за самоличност на подс. Ж.Ж.. Той грубо им заявил, че не са никакви и нищо
няма да им даде, като продължил да ги псува и крещи, използвайки посоченото в
обвинението изрази. Докато подсъдимият Ж. крещял и обиждал служителите на МВР
към тях се приближил св. Стоянов, който също закрещал срещу тях с обидни думи,
но въпреки това служителите на РУП на МВР В. настоявали двамата да им
представят личните си документи. В този
момент подс. Ж. и св. С. разменили помежду си реплики, след което избутали
силно с ръце в гръдната област двамата полицейски служители и побягнали в
различни посоки. Подсъдимият Ж. се отправил към площад “***” в посока към
сградата на Районен съд гр. В.. Той бил последван от полицай К. и полицай Т..
Въпреки разпореждането им да остане на място, подс.Ж. *** и се насочил към
строителен обект, намиращ се в близост
до сградата на РС гр. В.. След като влизал в строежа св. К. го догонил и
успял да го хване в областта на рамото, като захванал дрехата, с която
подсъдимия бил облечен. Тогава подс.Ж. се обърнал рязко и за осуети възможността полицейският служител да го
задържи се обърнал рязко назад и с ръка се опитал да се отскубне от ръката на
св. К., при което го ударил с лакът по главата, в областта на дясното око и
слепоочието. При този удари и
отблъскване на подсъдимия св.К. загубил равновесие и паднал върху строителни
материали, като усетил болка в десния си крак, в областта на коляното, но
въпреки това успял да се изправи и заедно с колегата си св.Т. успели да
задържат подсъдимия. През цялото време подс.Ж. продължил да буйства, да отравя закани,
ругатни и обиди към служителите на реда, дори и след като бил откаран в РУ на
МВР гр. В.. Там той продължил с дръзкото си поведение – извършвал заплашителни
телодвижения към полицейските служители и се държал грубо и цинично към
органите на реда, заявявайки, че “не му пука от нищо и от никого”.
След
приключване на инцидента полицейския служител
К. *** за оказване на медицинска помощ.
Изготвената в хода на ДП съдебно
медицинска експертиза дава заключение, че на 23.08.2008г. лицето Ж.Ж.К. ***. е
получил следните травматични увреждания – разкъсно контузна рана на дясната
подбедрица. Хематом на дясната подбедрица. Хематом на дясното око. Всички
травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети по
механизма на удар. На пострадалия е
причинено временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от направените от
подсъдимия признания на фактите, касаещи извършеното от него хулиганство, но и
от гласните показания на св.Ж.К., пострадал от инцидента, който твърди, че при
гоненето на подсъдимия не е имало целенасочено с цел да го нарани поведение,
което да е довело до причинените му телесни увреждания. Подсъдимият единствено
се е опитвал да предотврати задържането му, като е отблъсквал всячески захвата
на органите на реда. Когато св.К. хванал подсъдимия за рамото, той всъщност го
хванал за дрехата и в опита си да се освободи от това, подсъдимия се обърнал
рязко и с лакът като се извил назад ударил пострадалия полицай. След този удар
по главата, в областта на слепоочието пострадалия залитнал и паднал върху
намиращи се в строителния обект материали, тухли и други с остри ръбове, при
което си наранил десния крак и изпитал силна болка. Подсъдимият не го е удрял с
какъвто и да е предмет, т.к в ръцете му е нямало нищо. Съдът дава вяра на
показанията на свидетеля, т.к същите се подкрепят и от останалия доказателствен
материал, събран в досъдебното производство.
При
така приетата фактическа обстановка съдът прие, че доказано от обективна страна
извършеното от подсъдимия Ж.Ж. престъпление по чл. 325, ал.2 във вр.ал.1 от НК,
доколкото извършените от него непристойни действия, под въздействието на
алкохола представляват грубо нарушение на обществения ред, те са израз на
аругантно отношение и незачитане на установените морални норми на поведение.
Освен това представляват и явно незачитане на правовия ред в страната, т. к
представляват отказ на подсъдимия да се подчини на дадените му от длъжностните
лица разпореждания. По делото е безспорно установено длъжностното качество на
свидетелите Ж.К. и С. Т., които са служители на
РУ на МВР – гр. В., обл. Ш.. Всички тези свидетели са били включени в
дежурните състави на нарядите на РУ на МВР, видно от утвърдената от началника на
същото управление – М. ежедневна ведомост от 22.08.2008 г. за времето от 22:00
часа до 06:00 часа. Свидетелят Ж.К. заема длъжност полицай по опазване на
обществения ред, а св. С. Т. е на длъжност „младши автоконтрольор” . Всичко това
определя и извършеното от подсъдимия като особено тежко нарушение на
обществения ред. Обстоятелството, че подсъдимия е употребил алкохол е
благоприятствало освобождаването на неговите волеви задръжки и е дало тласък на
неговото агресивно, грубо, непочтително и неуважително отношение към
длъжностните лица. Извършените от него неприлични, безсрамни, противоречащи на
установения в човешкото общество морал и правен ред действия са засегнали не
само личната чест, достойнството и физическата неприкосновеност на конкретни
служители на МВР, а е накърнен престижа на цялото ведомство, чиято основна
задача е защита от престъпни посегателства на личността и правата на всички
граждани в Република България и на цялостния установен правов ред. В конкретния
случай хулиганските действия на подсъдимия Ж.Ж. са осъществени и със съпротива
срещу органи на властта, изпълняващи задълженията си по опазване на обществения
ред, какъвто статут безспорно имат свидетелите Ж.К. и С. Т. в качеството им на
служители при РУ на МВР – гр. В., по смисъла на чл. 93, т. 2 от НК, видно от
приложените писмени документи. Дейността на двамата служители на МВР по
опазване на обществения ред, следва да се отбележи, че съгл. чл. 52а, ал.2, т.1
от Закона за МВР е правоопазваща, охранителна дейност.
От горната фактическа обстановка е
видно, че са налице и изключителния цинизъм и дързост, като обективни признаци
на извършеното престъпление, доколкото използваните псувни и грубо отношение го
доказват по безспорен начин. Налице е явно пренебрежение към моралните норми в обществото и установените правила
за поведение спрямо органите на реда.
Престъплението
е извършено с пряк умисъл, като подсъдимият Ж. е съзнавал свойството и
значението на извършеното от него, съзнавал е общественоопасния характер на
стореното, като съзнателно е целял да покаже пренебрежителното си отношение към
установения обществен ред чрез грубото, скандалното и демонстративното му
нарушаване.
Мотиви
при извършването му са грубо незачитане на законите и морала, демонстрация на
надмощие и пренебрежително отношение.
Причини
за извършване на престъплението ниско правно съзнание, липса на критичност в
поведението, ниска степен на волеви задръжки, особено след изпитото количество
алкохол, утвърдени лоши поведенчески навици на обществено място.
При
изложените факти, съдът намери, че не се доказа обвинението за умишлено
причиняване на телесна повреда по смисъла на чл.131, ал.2, т.3, във вр. чл. 130,
ал.1 от НК,т.к цялостното поведение на подсъдимия е било израз на негова
хулиганска проява. Съдът прие, че в случая е налице само хулиганска проява,
извършена от подсъдимия, която включва в себе си и оказана съпротива на органа
на властта, чрез отблъскването му, в резултат на което е получил описаното в
СМЕ нараняване. При падането си полицейският служител е получил по – тежките
наранявания на дясната подбедрица, но всички те не са причинени от подсъдимия
умишлено. В обвинителния акт не се излагат самостоятелни факти, налагащи извод,
че това е отделно престъпление, извършено от подсъдимия с конкретен пряк умисъл
за причиняване на телесна повреда, поради което съдът прие, че няма нито
реална, нито идеална съвкупност от престъпления. В този смисъл е т. 4 от Постановление
№ 2 от 29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г., Пленум на ВС, както и многобройната
съдебна практика в този смисъл, като напр.
Решение № 12 от 5.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 705/2008 г., I н.о., НК и
др., съгласно които хулиганството може да се извърши в най-разнообразни форми,
като в частност и чрез посегателства върху личността, нанасяне на обида или
телесна повреда. Поради това, съдът прие, че липсва съставомерно поведение от
страна на подсъдимия, което да бъде квалифицирано като престъпление по чл.131 ,
ал.2, т.3, във вр. чл. 130, ал.1 от НК.
Предвид
на горното, съдът намери, че по обвинението по чл.131 , ал.2, т.3, във вр. чл.
130, ал.1 от НК подсъдимият следва да бъде оправдан.
При определяне на наказанието, което следва да се
наложи на подсъдимия за извършеното от него престъпление по чл. 325, ал.2 във
вр.ал.1 от НК и прилагайки най –
благоприятния закон, съгл. чл. 2, ал.2 от НК, относно разпоредбата на чл. 58а,
ал.1 от НК/изм./ съдът намери, че следва да се наложи наказание пробация,
доколкото законът в чл.325, ал.2 от НК предвижда наказание лишаване от свобода
до 5 години, т.е без специален минимум. Поради това, че деянието е извършено на
23.08.2008 г., което е преди изменението на чл. 58а, ал.1 от НК и старият текст
е по – благоприятен, доколкото предвижда прилагане на чл.55 от НК, в случая
замяна на наказанието лишаване от свобода с наказание пробация, при условията
на чл. 55, ал.1, т.2, б.”б” от НК. При определяне на вида на пробационните
мерки, които следва да се наложат на подсъдимия, съдът отчете степента на
обществена опасност на деянието и дееца и намери, че деецът е лице с висока
обществена опасност, като до извършване на настоящето престъпление има други
четири, за които е осъждан и макар трите от тях да са условни наказания,
очевидно е че същия не се е поправил и е продължил с противообщественото си
поведение. Доказателство за което са последващите му деяния и присъди. Степента
на обществена опасност на деянието е също висока. Като смекчаващо вината
обстоятелство беше отчетено оказаното съдействие на органите на разследването и
младата възраст на дееца, а като отегчаващо вината обстоятелство характеристиките
на поведението му по време на
престъплението и след това - постоянните ругатни, провокативно държане,
публично изразяване на неуважение към органите на реда. Предвид на всичко това,
съдът намери, че е справедливо на подсъдимият да се наложи наказание пробация със следните
пробационни мерки: по чл.42а, ал.2, т.1 и чл.42б, ал.1 от НК: задължителна
регистрация по настоящ адрес ЗА срок от една година и шест месеца, с
периодичност два пъти седмично; по чл.42а, ал.2, т.2 от НК : задължителни
периодични срещи с пробационния служител
за срок от една година и шест месеца; по чл.42а, ал.2, т.6 от НК:
безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 / двеста / часа за срок
от една година и шест месеца.
Поради наличието на
доказателства за наложени на подсъдимия други наказания по влезли в законна
сила присъди, след извършване на настоящето престъпление, които обуславят
наличието на реална съвкупност, по смисъла на чл.25, ал.1 във вр. чл.23, ал.1
от НК беше извършена кумулация на наложеното по настоящето дело наказание с
това по НОХД № 1442/2009 г. на РС Ш., ВЗС на 17.09.2009 г., също пробация, като
му беше наложено по – тежкото от двете, а именно това по НОХД № 1442/2009 г. на
РС Ш., от следните пробационни мерки: По чл.42а, ал.2, т.1 и чл.42б, ал.1 от НК: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от три години, с периодичност три пъти седмично; по
чл.42а, ал.2, т.2 от НК: задължителни периодични срещи с пробационния служител за срок от три години; по чл.42а, ал.2, т.6 от НК:
безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от три години, в рамките на 100
/ сто / часа годишно. На основание чл. 25, ал.2 от НК, беше приспаднато изцяло
изтърпяната част от наказанието по НОХД №
1442/2009 г. на РС Шумен, ВЗС на 17.09.2009 г., както и по чл. 59, ал.2 от НК,
времето, през което е бил задържан на основание чл.63, ал.1 от ЗМВР, със
Заповед № 424/12.09.2009г.
Подсъдимият беше осъден да заплати направените по
делото разноски, относими за престъплението хулиганство, а именно 20,00лв. по
сметка на бюджета на съдебната власт за изплатените транспортни разходи на св.К..
Съдът постанови присъдата си в горния смисъл, като
счита, че същата е справедлива и законосъобразна и ще постигне целите на
наказанието и конкретно ще постигне превъзпитателно въздействие спрямо
осъденото лице.
Мотивите изготвени на 07.03.2011 г.
Районен
съдия: .............................................
Галина
Николова