Решение по дело №1460/2019 на Районен съд - Пещера

Номер на акта: 551
Дата: 6 юли 2020 г. (в сила от 15 август 2020 г.)
Съдия: Атанаска Стоянова Павлова
Дело: 20195240101460
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 551

гр. Пещера, 06.07.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Пещерският районен съд, четвърти граждански състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети и четвърти юни две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Атанаска Павлова

при секретаря Е.Млячкова  като разгледа докладваното от районен съдия Павлова гражданско дело № 1460 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове  с правно основание чл. 79,ал.1 от ЗЗД, вр. с  чл.240 от ЗЗД,  чл. 86 от ЗЗД , вр. с чл. 99 от ЗЗД.

 

Ищецът по делото „Кредитреформ България“ ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Красно село, ул. „Шандор Петьофи"№ 10, п.к. 1606, с управител Р. В., чрез пълномощника си юрк. Г.К., твърди в исковата си молба против ответника  М.Г.А., с адрес: ***,  че на 18.10.2016г. между „4финанс" ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус" и М.Г.А. е сключен Договор за кредит № **********, по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Съгласно същата разпоредба, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние -едно или повече. Договорът бил оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването му била подробно описана в Общите условия на „4финанс" ЕООД. Кредитополучателят подавал заявка за отпускане на кредит, след регистрация в системата на „Вивус" на интернет страницата на кредитодателя - www.vivus.bg. На посочената страница „Вивус" предоставял Общите си условия, които кредитополучателят трябвало да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна информация. След подаване на заявката, проект за договора за кредит се предоставял на кредитополучателя на интернет страницата на „Вивус". Кредитополучателят трябвало да подпише договора, ако го приеме, като това се извършва чрез натискане на бутона „Подпиши“. С натискането на бутона „Подпиши“ от кредитополучателя се счита, че се подписват всяка страница от договора и приложимите Общи условия. С подписването на договора за кредит, кредитополучателят потвърждавал, че е прочел и приема условията на Договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласява последният да преведе сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметка***.

Ищецът излага, че съгласно точка 2.2 от общите условия кредитодателят давал право на кредитополучателя да поиска допълнителна, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит, като същата гарантира получаването на отговор до 20 (двадесет) минути от изпращането й.

     Твърди се , че в процесния случай, на 18.10.2016г. страните сключват договор за кредит, фигуриращ в системата на „Вивус" под № ********** и явяващ се единадесети по ред договор за кредит между тях. В заявката си М.А. заявява желание да му бъде отпусната сума в размер BGN 1000,00 (хиляда лева), като заявява и ползването на допълнителната, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката. Кредитът е отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата - 17.11.2016г. Съгласно заявката на ответника и условията по договора, сумата е отпусната от кредитодателя посредством системата epay.bg на името на кредитополучателя в „Изипей" АД на същия ден -18.10.2016г. Със сключването на договора, А. се задължава да върне на кредитодателя сума в общ размер BGN 2320,40 (две хиляди триста и двадесет лева и четиридесет стотинки), от които главница в размер BGN 1000,00 (хиляда лева), договорна лихва в размер BGN 33,69 (тридесет и три лева и шестдесет и девет стотинки) за периода на ползване на кредита и такса за експресно разглеждане в размер BGN 206,31 (двеста и шест лева и тридесет и една стотинки).

С настъпване на падежа по договора - 17.11.2016г. кредитополучателят не бил погасил дължимите суми и изпаднал в забава. Съгласно клаузите на договора и т. 13.2. от Общите условия, от 18.11.2016г., „4финанс" ЕООД (Вивус) започва да начислява наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ - 10,00% към договорния лихвен процент-в конкретния случай - 40,99%, върху неизплатената сума за периода на просрочието. От „Вивус" изпратили до четири броя напомнителни писма до ответника на адреса му, посочен в договора за кредит. В тези писма се съдържа информация за просрочения кредит - актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва. Писмата, съгласно т. 13.4. от Общите условия към Договор за кредит № ********** се таксуват спрямо тарифата на кредитодателя и са изцяло за сметка на кредитополучателя.

На 23.11.2018г. „4финанс" ЕООД, в качеството си на цедент, сключва с „Кредитреформ България" ЕООД, в качеството си на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018г., по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията по Договор № ********** в общ размер BGN 2320,40 (две хиляди триста и двадесет лева и четиридесет стотинки), от които: главница - BGN 1000,00 (хиляда лева); BGN 206,31 - (двеста и шест лева и тридесет и една стотинки) - такса експресно разглеждане; BGN 33,69 (тридесет и три лева и шестдесет и девет стотинки) - договорна лихва; наказателна лихва-BGN 1030,40 (хиляда и тридесет лева и четиридесет стотинки) за периода от 18.11.2016г. (денят, следващ падежа) до 22.11.2018г. (денят, предхождащ цесията); отписани такси за събиране - BGN 50,00 (петдесет лева). Посочените вземания са подробно описани в Приложение № 1, което е неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания.

Ищецът твърди,че  по силата на сключения договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията към него, цесионерът  изрично е упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „Кредитреформ България" ЕООД изпраща уведомление за цесията чрез препоръчана писмена пратка посредством „Български пощи" ЕАД, която е върната с отметка „Извън страната". Поради което, към настоящата искова молба, прилагат уведомление за извършената цесия. В изпълнение на Договора за прехвърляне на вземания и чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, „4финанс" ЕООД предоставят на „Кредитреформ България" ЕООД Потвърждение за прехвърляне на вземания. От сключването на договора за цесия до настоящия момент забавата на ответника продължава.

С оглед гореизложеното молят да се постанови решение, с което да се осъди М.Г.А., с адрес: ***, да заплати на „Кредитреформ България" ЕООД сума в общ размер на 2236,71 (две хиляди двеста тридесет и шест лева и седемдесет и една стотинки), от които неплатена главница по Договор за кредит № ********** в размер 1000,00 лева (хиляда лева), такса за експресно разглеждане в размер 206,31 лева (двеста и шест лева и тридесет и една стотинки) и наказателна лихва в размер 1030,40 лева (хиляда и тридесет лева и четиридесет стотинки) за периода от 18.11.2016г. до 22.11.2018г., както и законна лихва върху главницата, от подаване на настоящата искова молба -07.11.2019г. до окончателно изплащане на вземането. Правят доказателствени искания и претендират разноски.

В срока за отговор такъв не е постъпил от ответника.

В съдебно заседание ищецът поддържа исковете си с писмено становище и и претендира разноски съобразно списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът не се явява и не се представлява.

 

Съдът като взе в предвид становищата на страните, и  събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От представените договори се установява, че  на 18.10.2016 г. е сключен договор за кредит № **********  между ответника М.Г.А.  и  4Финанс” ЕООД , опериращо на пазара на финансови услуги под търговската марка Вивус” , по силата на който на ответника бил отпуснат потребителски кредит от 1000,00 лева, със срок на погасяване 30 дни,    при годишен  лихвен процент (ГЛП)    40.99 %, годишен  процент на разходите (ГПР) – 49.7 %, такса за  експресно разглеждане  от 206,31 лева , при  обща дължима сума от 1240,00 лева.  Дата на връщане на сумата – 17.11.2016г.

 Приложени са  Общи условия , неразделна част от договора за кредит. Съгласно тях  договорът се счита за сключен на датата на потвърждаването му по електронната поща на кредитора и извършването на паричния превод, след като предварително кредитополучателят го е приел на началната страница на vivus.bg , или го е подписал на хартиен носителПриета е разписка за извършено плащане № 20000000112784801/18.10.2016 г., видно от която на ответника М.А. са преведени от кредитодателя сумата от 1000,00 лева, чрез системата за електронни плащания ePay.bg .

         С договор за прехвърляне на вземания от 23.11.2018 г. 4Финанс” ЕООД е прехвърлило на „Кредитреформ България ” ЕООД свои вземания, индивидуализирани в Приложение № 1, сред които и вземанията по договора за кредит на ответника, под № 1744 в приложението.  По делото е представено уведомление  за извършената цесия, изпратено на адреса на длъжника , посочен в договора и върнато като –Получателят отсъства, извън страната  на 17.12.2018 г.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Не се спори от страните, че между ответника и "4 Финанс" ЕООД е възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на сключения по правилата на ЗПФУР договор за кредит. Кредитодателят е предоставил реално на кредитополучателя сумата от 1000,00 лева, което се доказва от приетата  разписка за плащане и не се спори от ответника. Не се спори още, че ответникът не е заплатил на падежа задълженията си по кредита. Ответникът не спори и твърдението  за експресно разглеждане на искането за кредит, поради което се дължи начислената съгласно Общите условия такса експресно разглеждане   в размер на 206,31 лева.

От доказателствата по делото се установява, че ищецът има качеството на цесионер по договор за прехвърляне на вземания от 23.11.2018 г., като вземането срещу ответника е надлежно описано в Приложение № 1 към договора. Съдът счита, че уведомлението за извършената цесия е стигнало до длъжника с получаване на препис от исковата молба, доколкото видно от изпратеното на адреса му уведомление същото се е върнало доколкото получателят е отсъствал от адреса, а в ОУ и в договора за кредит не е уговаряно  фингирано връчване. При липса на плащане от страна на ответника на датата на падежа -17.11.2016 г. съдът приема, че същият дължи на ищеца заплащане на изискуемата главница в размер на 1000,00 лева, както и начислената такса за експресно разглеждане на кредит в общ размер от 206,31 лв., на основание чл. 2.2. и чл.2.4 от ОУ.  Исковите претенции в тази им част са основателни и следва да бъдат уважени.

Макар да няма възражение,  съдът, който е задължен служебно да следи за нищожност намира, че клаузите, с които е договорен размерът на  наказателна лихва са нищожни на основание чл.26,ал.1 пр. 3 от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законодателят е придал правно значение, доколкото с тях се ограничава приетата от чл.9 от ЗЗД свобода на договарянето и накърняването им има за последица прогласяването на такива клаузи за нищожни. Целта е да се защити икономически по-слабият субект в облигационната връзка, за което са въведени и съответните защитни механизми от ЗЗП и ЗПК. Видно е от договора за кредит, че размерът на годишната лихва е 40,99 %, при което  съгласно чл.13 .2 б.а от ОУ при наказателна надбавка от 10 %, която се прибавя към договорения лихвен процент, наказателна лихва става в общ размер от 50,99 %.  Уговарянето на такъв механизъм за начисляване на наказателна лихва , която в случая се претендира в размер на 1030,40 лв. представлява нееквивалентност на престациите и следва да бъде квалифицирано като накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.1, предл.3 ЗЗД. Подобна клауза по смисъла на чл.143 ЗЗП е неравноправна, тъй като е във вреда на потребителя и е нищожна. На основание чл.26, ал.4 ЗЗД нищожната разпоредба следва да се замести от повелителните норми на закона като се приеме, че се дължи наказателна  лихва в размер на законната лихва за забава. Начислена върху главницата от 1000,00 лв. за исковия период – 18.11.2016 г. до 22.11.2018 г.  същата възлиза на 204,17 лв. Над този размер претенцията се явява неоснователна и ще следва да бъде отхвърлена.

 Следва да се присъди законна лихва върху главницата от датата на подаване на иска до окончателното изплащане.

При този изход на делото разноски се дължат съобразно правилото на чл.78,ал.1 от ГПК съразмерно на   уважената част от предявените искове. Ищецът претендира държавна такса в размер на 150 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Предвид, че исковете са частично уважени, то ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 189,18 лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете.

 

Воден от горното, Пещерския районен съд :

Р   Е   Ш   И :

О С Ъ Ж Д А  М.Г.А.,ЕГН ********** с адрес: ***, да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление :  гр.София, ул.“Шандор Петьофи“ № 10, представлявано от управителя Р. В., чрез  юрк. Г.К.,  сумата от 1000,00 лева, представляваща главница по договор за кредит № ********** / 18.10.2016 г.,  сумата от 206,31 лева, представляваща такса за експресно разглеждане на кредит, както и сумата в размер на 204,17 лева, представляваща лихва за забава за периода 18.11.2016 г. до 22.11.2018 г.,  ведно със законната лихва върху главницата,  считано от датата на подаване на исковата молба 07.11.2019 г.  до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на наказателна лихва над 204,17 лв.  до претендирания размер от 1030,40 лв. за периода 18.11.2016 г. до 22.11.2018 г. като неоснователен.

 

            ОСЪЖДА на основание чл.79,ал.1,пр.1 от ГПК М.Г.А., ЕГН ********** с адрес: ***, п.к. 4550, ул. „Михаил Такев“ № 7, вх. Б, ет. 4, ап. 8,  да заплати на "Кредитреформ България" ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление :  гр.София, ул.Шандор Петьофи“ № 10, представлявано от управителя Р. В., сторените по делото разноски по съразмерност в размер на  189,18 лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд  в  двуседмичен срок, считано от датата на връчването му.

 

 

РАЙОНЕН  СЪДИЯ: