РЕШЕНИЕ
№ 115
гр. Кюстендил, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мая Анд. Миленкова
при участието на секретаря Даниела Й. Кирилова
като разгледа докладваното от Мая Анд. Миленкова Административно
наказателно дело № 20221520200295 по описа за 2022 година
Ф. Г., ****************., чрез адв. Д.М., с адрес за призоваване – гр.
*********№** обжалва наказателно постановление №1140/28.09.2021 г.,
издадено от и.д. началник отдел „Митническо разузнаване и разследване“ при
териториална дирекция Митница гр. София, с което на основание чл. 18,
ал.13, вр. с ал.2 от валутния закон му е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 20 675,08 лева .
Иска се отмяна на наказателното постановление, като се сочат
нарушения на процесуалните правила и се оспорва НП по същество.
Наказващият орган, чрез процесуалният си представител изразява
становище за неоснователност жалбата.
Като разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при
условията на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
На 10.04.2021 г. около 18:30 ч. на ГКПП Гюешево, трасе влизащи
пристигнал лек автомобил м. „Мерцедес“, с косовска регистрация
№********, управляван от лицето Ф. Г., гражданин на Р К.. В автомобила с
него пътували още две лица , също косовски граждани. За този автомобил
1
било поддепо искане за извършване на проверка от служба гранична
полиция.
Преди началото на проверката пътуващите в автомобила лица били
попитани дали имат за деклариране стоки и валутни ценности. Всяко от
лицата декларирало устно пред митническия служител – св. М.М. сумите ,
които пренася, като водачът Ф. Г. подал валутна митническа декларация с
реф. № 21BG005702733V0002733/10.04.2021 г. , в която декларирал
пренасянето на 52000 евро.
При извършване на физическата проверка, освен декларираната сума от
52000 евро, жалбоподателят показал и наличната в портфейла му сума от 855
евро, която била извън декларираната сума. На мястото на проверката Г.
обяснил, че пътува всяка седмица до Р България, и сумата , която не е
декларирал е сума за пътните му разходи в следващите няколко дни, за това и
не я е включил в декларираната сума от 52000 евро.
С тази проверка и съставянето на АУАН № 757/10.04.2021 г. е
започнало административнонаказателно производство срещу жалбоподателя,
с който е ангажирана отговорността му за извършено административно
нарушение по чл. 11а, ал.5 от Валутния закон. В обстоятелствената част на
АУАН се сочи, че при извършена проверка на 10.04.2021 г. на митнически
пункт Гюешево, на три лица -косовски граждани, сред които и
жалбоподателя Ф. Г., митнически служител – свидетелят М. установил, че
жалбоподателят пренася парична сума над размера на декларираната.
Въз основа на посочения АУАН, на 28.09.2021 г. и.д. началник на
„Митническо разузнаване и разследване в Териториална дирекция Митница
София на Агенция „Митници“ издал обжалваното НП № 1140/2021. В
издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН, като като преквалифицира деянието като
такова по чл. 18, ал.2, вр. с чл. 11а, ал.5, вр. с ал.1 от Валутния закон. С
процесното НП, АНО налага на жалбоподателя Ф. Г., административно
наказание "Глоба" в размер 20675,08 лева, на основание чл. 18, ал. 2, вр. чл.
11а, ал.5 , вр. с ал. 1 от ВЗ. Обжалваното НП е редовно връчено на 23.02.2022
година лично на жалбоподателя.
Приетата – приложена по преписката Заповед № ЗАМ -1082/32-
2
246789/02.08.2021 година на Директора на Агенция "Митници" доказва
материалната компетентност на АНО. С цитирана Заповед, наказващият
орган по закон – Директорът на Агенция "Митници" делегира правомощията
да издават НП за валутни нарушения по ВЗ на началник отдел „Митническо
разузнаване и разследване“ в териториалните дирекции. В този смисъл
издалото НП лице се явява носител на санкционна власт, делегирана му в
длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон
съгласно чл. 18, ал. 13 от ВЗ – Директора на Агенция "Митници" по
надлежния ред с индивидуален административен акт Заповед.
Разпитаният по делото свидетел М.М., в показанията си потвърждава
изложената в АУАН фактическа обстановка. Тъй кат страните не оспорват
фактическите констатации, по тяхно искане, е заличен вторият допуснат до
разпит свидетел, който също е присъствал при установяване на нарушението .
Така изложената фактическа обстановка, приета за установена от Съда,
кореспондира изцяло с изложената в Акта и възприетата от АНО в НП.
Същата, Съдът изведе въз основа на съвкупен анализ на доказателствения
материал, събран в хода на настоящото производство. Съдът кредитира като
достоверни писмените и гласните доказателства, приложени в кориците на
делото и относими към релевантните по делото факти. Писмените
доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от
страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при
формиране на фактическите и правните си изводи.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.
чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните,
настоящият състав на съда, достигна до следните правни изводи:
Преценена по същество, Жалбата е основателна.
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й
на депозиране в Деловодството на АНО, от надлежно легитимирано за това
действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – надлежно
упълномощен процесуален представител с Пълномощно, приложено в
кориците на делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
3
местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по
аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Районен съд. Ето защо
същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент
от чл. 64, б. "б" от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от
ЗАНН) ефект.
Извършвайки проверка за процесуалноправната законосъобразност на
атакуваното НП, включително и по отношение на АУАН, въз основа на който
е издадено, съобразно правомощията си и релевираните от защитата
възражения, Съдът намери , че в производството по съставяне на АУАН е
допуснато нарушение , което е съществено по своя характер, доколкото е
нарушило правото на защита на соченото за нарушител лице.
АУАН и НП са издадени в надлежната форма и имат необходимото
съдържание и реквизити, съгласно изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Словно материализираното описание на деянието и обстоятелствата при
извършването му е достатъчно конкретно, точно и изчерпателно, поради
което позволява безспорната му индивидуализация като валутно нарушение
във фактически състав с правна квалификация - чл. 18, ал. 2, вр. чл. 11а, ал. 1
от ВЗ, вр. чл. 2, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012
година на МФ. В АУАН обаче е дадена неправилна правна квалификация на
описаното административно нарушение. Сочи се че то е такова по чл. 11, ал.5
от валутния закон. Тази норма предвижда че „Задължението за деклариране
по ал. 1 се смята за неизпълнено при отказ за деклариране или ако
декларираната информация е невярна или непълна“. Цитирана норма не
съдържа правило за поведение, неизпълнението на което да води до
основание за ангажиране отговорността на дееца.
Доколкото АУАН е актът, който поставя началото на
административнонаказателното производство, то дадената в него правна
квалификация на нарушението следва да кореспондира на описаната в
обстоятелствената част деятелност. Именно със съставянето и връчването на
този акт за нарушителят възниква възможността да организира защитата си
и неправилно дадената правна квалификация във връчения му АУАН
несъмнено ограничава правото му да разбере извършването на какво
административно нарушение му се вменява във вина.
Това ,че в НП е дадена правилна правна квалификация на нарушението
4
/ чл.18, ал.2, вр. с чл.11а, ал.5, вр. с ал.1 от ВЗ/, като АНО се е позовал на
разпоредбата на чл. 52 , ал.4 от ЗАНН, не може да санира порока в АУАН.
Предвид изложеното , налице са предпоставки за отмяна, на
процесуално основание на атакуваното НП , поради допуснато в първата фаза
на административнонаказателното производство / по съставяне на АУАН/
процесуално нарушение, от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Извън описаното нарушение на процесуалните правила, което съдът прие
за съществено и налагащо отмяна на НП само на това основание, съдът
намира, че разгледан спора по същество и при липса на процесуални
нарушения, атакуваното НП би следвало да се потвърди като правилно.
Съгласно чл. 11а, ал. 1 от ВЗ изрично е установено задължението за
лицата – местни и чуждестранни, да попълват и представят пред
митническите органи Декларация по образец (съгласно чл. 9 от Наредбата),
утвърден от Министъра на финансите - Валутна митническа декларация,
когато внасят или изнасят, от или за трета страна, парични средства, над
определени количества, а именно – 10 000 евро или тяхната равностойност в
левове или друга валута. По аргумент за обратното от чл. 11б от ВЗ, трета
страна е всяка Държава, която не е член на ЕС. Т. е. налице е
правнорегламентирано задължение за попълване и представяне пред
митническите органи на Писмена декларация – Валутна митническа
декларация от лицата, които пренасят суми над посочения праг. Според
нормата на чл. 11а, ал.5 от Валутния закон „Задължението за деклариране по
ал. 1 се смята за неизпълнено при отказ за деклариране или ако
декларираната информация е невярна или непълна“.
Безспорно по делото се установи, че на посочената дата и час
жалбоподателят е внасял парична сума от трета страна, че сумата е била над
посочения в чл.11а, ал.1 от ВЗ максимален праг, както и че в подадената от
него декларация е посочена парична сума в размер на 52000 евро, а реално
пренасяната такава е била в размер на 52 855 евро. Неизпълнението на
задължението за вярно деклариране на носени парични средства над
указаните размери - освободени от митнически контрол, съставлява
5
административнонаказателен състав по чл. 18, ал. 2 от ВЗ, каквато правилна
правна квалификация е дал АНО.
Водим от горното съдът намира,че обжалваното наказателно
постановление се явява необосновано и незаконосъобразно и по тези причини
следва да се отмени изцяло.
По изложените съображения съдът ще отмени изцяло атакуваното НП.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Кюстендилският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 1140/28.09.2021 г.,
издадено от издадено от и.д. началник отдел „Митническо разузнаване и
разследване“ при териториална дирекция Митница гр. София, с което на
основание чл. 18, ал.13, вр. с ал.2 от валутния закон е наложено на Ф. Г.,
************ административно наказание „глоба” в размер на 20 675,08
лева .
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред КАС в 14-
дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
6