Решение по дело №4525/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 264800
Дата: 16 юли 2021 г. (в сила от 16 юли 2021 г.)
Съдия: Димитър Михайлов Ковачев
Дело: 20201100504525
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 юни 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

N.

гр.София 16.07.2021 г.

 В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Г.О., II-„А“ състав в откритото съдебно заседание на 08.04.2021 г. в състав:

                                                           Председател: Мариана Георгиева

Членове: Димитър Ковачев

Мл. с-я Мирослав Стоянов                                                                                 

При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 4525/ 2020 г, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „Н.с.“ ЕАД, ЕИК ******срещу Решение 305140 от 18.12.2019г., постановено по гр. д. № 61469/2018г. по описа на Софийски районен съд, 28 с-в, с което са уважени срещу жалбоподателя, предявените от „Б.К.“ ООД, ЕИК ******искове по чл. 422 ГПК във връзка чл. 266 ЗЗД вр. с чл. 286 от ТЗ за сумата от 9735,00 лв., представляваща неплатено възнаграждение за извършени дейности по комплексно лабораторно обслужване съгласно договор № Д-53-63/13.05.2013 г., за което са издадени фактури № 260/01.07.2013 г. и № 264/01.08.2013 г., ведно със законната лихва от 29.06.2018г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, както и сумата от 2967,98 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 28.06.2015 г. до 28.06.2018 г.

 В жалбата се правят оплаквания за неправилност на решението с довод за неправилно прилагане на института на погасителната давност по отношение на фактурата от 01.07.2013г. Счита, че давността за нея е изтекла, защото заповедното производство е образувано на 02.07.2018г.

На следващо място представените от ищеца два броя сметки за отчитане и заплащане на разходите за комплексното лабораторно обслужване не доказвали приемане на работата.

Не било вярно, че възложителя не е направил възражения свързани с приемане на работата.

Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковете.

Въззиваемия ищец оспорва жалбата и иска потвърждаване на решението.

В съдебно заседание страните поддържат становищата си и претендират разноски..

СГС при проверка по чл. 269 ГПК намира решението за валидно и  допустимо. По отношение на неговата правилност СГС е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални норми.

От фактическа страна няма спор между страните, че договора за СМР е валидно сключен-това е обявено за безспорно още с проекта за доклад на СРС и страните не са възразили. Няма спор и се установява от договора, че плащанията по договора към изпълнителя-ищец са дължими в срок 5 дни от издаване на фактурата.

Спори се относно изтичане на погасителна давност и относно факта на приемане на работата, който е предпоставка за възникване на задължението на възложителя да заплати уговореното в договора на изпълнителя.

СГС споделя напълно изводите на СРС, че под делото е категорично установено извършването и приемането на работата.

Извършване на работата се установява, както от неоспорените протоколи за вземане на проби, така и от СТЕ-неоспорена, а също и от представените към експертизата писмени доказателства изходящи от надлежния държавен орган ДНСК за приемане на строежа с акт 15 за установяване на годността на строежа.

Тези документи са приети по делото като писмено доказателство по искане на ищеца и ответника не е възразил.

Също по искане на ищеца е била допусната СЧЕ за установяване дали фактурите са били осчетоводени от ответника. В последното ОСЗ пред СРС за това искане е посочено, че ще се оттегли ако ответника не оспорва осчетоводяването. Представителя на ответника не е оспорил и се е съгласил с оттеглянето на искането за СЧЕ.

Следователно следва да се приеме, че фактурите са осчетоводени при ответника, а това е действие, което съгласно трайната практика на съдилищата се  счита за приемане на работата по смисъла на чл. 264 ЗЗД.

Приемане на работата следва категорично и от съставяне на Акт 15 за строежа, в който са посочени извършените лабораторни изследвания. Този акт е подписан от възложителя без никакви забележки.

Отделно към фактурата на л. 160 от делото, издадена от самият ответник към МЗХ има опис на задълженията по нея и в този опис изрично са посочени суми дължими на ищеца (дебит) за лабораторни изследвания. Сборът на тези суми, увеличен с ДДС дава точно сумата за главница по исковата молба.

Ето защо и СГС приема, че за възложителя – ответник е възникнало задължението да ги заплати.

Неоснователно е и възражението за давност.

Давността по фактурата от 01.07.2013гг. даже броено от датата на нейното издаване изтича на 01.07.2018г.

Заявлението по чл. 410 ГПК е от 28.06.2018г., а предвид спазване на срока за предявяване на иска, то има действието на прекъсване на давност. Меродавна е датата на постъпване на заявлението в съда-видна от поставения щемпел и подпис на служител на регистратура на СРС, а не датата на която е било извършено разпределението на делото на конкретен докладчик.

Поради пълно съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на СРС решението следва да се потвърди.

По разноските:

При този изход на делото право на разноски за въззивното производство има само въззиваемия – ищец, който претендира 500,00 лева адвокатски хонорар-реално платени видно от представеното извлечение от банкова сметка.

***. 78, ал. 5 ГПК, което СГС намира за неоснователно, тъй като констатира, че уговорения и платен хонорар е под предвидения в Наредба 1/2004г. на висш адвокатски съвет по чл. 7, ал. 2, т. 4 минимален размер.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ   :

ПОТВЪРЖДАВА Решение 305140 от 18.12.2019г., постановено по гр. д. № 61469/2018г. по описа на Софийски районен съд, 28 с-в,

ОСЪЖДА„Н.с.“ ЕАД, ЕИК ******ДА ЗАПЛАТИ НА  „Б.К.“ ООД, ЕИК *******. Сумата от 500,00 лева разноски за адвокат във въззивното дело.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, прел. 2 от ГПК- делото е търговско.

 

Председател :                                 Членове  :  1.                                   2.