РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Г.О., II-„А“
състав в откритото съдебно заседание на 08.04.2021 г. в състав:
Председател: Мариана Георгиева
Членове: Димитър Ковачев
Мл. с-я Мирослав Стоянов
При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 4525/ 2020 г, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба от „Н.с.“ ЕАД, ЕИК ******срещу Решение 305140 от 18.12.2019г., постановено
по гр. д. № 61469/2018г. по описа на Софийски
районен съд, 28 с-в, с което са уважени срещу
жалбоподателя, предявените от „Б.К.“ ООД, ЕИК ******искове по чл. 422 ГПК във
връзка чл. 266 ЗЗД вр. с чл. 286 от ТЗ за сумата от
9735,00 лв., представляваща неплатено възнаграждение за извършени дейности по
комплексно лабораторно обслужване съгласно договор № Д-53-63/13.05.2013 г., за
което са издадени фактури № 260/01.07.2013 г. и № 264/01.08.2013 г., ведно със
законната лихва от 29.06.2018г. (датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, както и сумата от 2967,98
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 28.06.2015 г. до 28.06.2018 г.
В
жалбата се правят оплаквания за неправилност на решението с довод за неправилно
прилагане на института на погасителната давност по отношение на фактурата от
01.07.2013г. Счита, че давността за нея е изтекла, защото заповедното
производство е образувано на 02.07.2018г.
На следващо място представените от ищеца два броя
сметки за отчитане и заплащане на разходите за комплексното лабораторно
обслужване не доказвали приемане на работата.
Не било вярно, че възложителя не е направил възражения
свързани с приемане на работата.
Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковете.
Въззиваемия ищец оспорва жалбата и иска потвърждаване на
решението.
В съдебно заседание страните поддържат становищата си
и претендират разноски..
СГС при
проверка по чл. 269 ГПК намира
решението за валидно и допустимо. По
отношение на неговата правилност СГС е ограничен до оплакванията в жалбата и
императивните материални норми.
От фактическа страна няма спор между страните, че
договора за СМР е валидно сключен-това е обявено за безспорно още с проекта за
доклад на СРС и страните не са възразили. Няма спор и се установява от
договора, че плащанията по договора към изпълнителя-ищец са дължими в срок 5
дни от издаване на фактурата.
Спори се относно изтичане на погасителна давност и
относно факта на приемане на работата, който е предпоставка за възникване на
задължението на възложителя да заплати уговореното в договора на изпълнителя.
СГС споделя
напълно изводите на СРС, че под делото е категорично установено извършването и
приемането на работата.
Извършване на работата се установява, както от
неоспорените протоколи за вземане на проби, така и от СТЕ-неоспорена, а също и
от представените към експертизата писмени доказателства изходящи от надлежния
държавен орган ДНСК за приемане на строежа с акт 15 за установяване на
годността на строежа.
Тези документи са приети по делото като писмено
доказателство по искане на ищеца и ответника не е възразил.
Също по искане на ищеца е била допусната СЧЕ за
установяване дали фактурите са били осчетоводени от ответника. В последното ОСЗ
пред СРС за това искане е посочено, че ще се оттегли ако ответника не оспорва
осчетоводяването. Представителя на ответника не е оспорил и се е съгласил с
оттеглянето на искането за СЧЕ.
Следователно следва да се приеме, че фактурите са
осчетоводени при ответника, а това е действие, което съгласно трайната практика
на съдилищата се счита за приемане на
работата по смисъла на чл. 264 ЗЗД.
Приемане на работата следва категорично и от съставяне
на Акт 15 за строежа, в който са посочени извършените лабораторни изследвания.
Този акт е подписан от възложителя без никакви забележки.
Отделно към фактурата на л. 160 от делото, издадена от
самият ответник към МЗХ има опис на задълженията по нея и в този опис изрично
са посочени суми дължими на ищеца (дебит) за лабораторни изследвания. Сборът на
тези суми, увеличен с ДДС дава точно сумата за главница по исковата молба.
Ето защо и СГС приема, че за възложителя – ответник е
възникнало задължението да ги заплати.
Неоснователно е и възражението за давност.
Давността по фактурата от 01.07.2013гг. даже броено от
датата на нейното издаване изтича на 01.07.2018г.
Заявлението по чл. 410 ГПК е от 28.06.2018г., а
предвид спазване на срока за предявяване на иска, то има действието на
прекъсване на давност. Меродавна е датата на постъпване на заявлението в
съда-видна от поставения щемпел и подпис на служител на регистратура на СРС, а
не датата на която е било извършено разпределението на делото на конкретен
докладчик.
Поради пълно съвпадане на изводите на настоящата
инстанция с тези на СРС решението следва да се потвърди.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски за
въззивното производство има само въззиваемия – ищец,
който претендира 500,00 лева адвокатски хонорар-реално платени видно от представеното
извлечение от банкова сметка.
***. 78, ал. 5 ГПК, което СГС намира за неоснователно,
тъй като констатира, че уговорения и платен хонорар е под предвидения в Наредба
1/2004г. на висш адвокатски съвет по чл. 7, ал. 2, т. 4 минимален размер.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Решение 305140 от 18.12.2019г.,
постановено по гр. д. № 61469/2018г. по
описа на Софийски районен съд, 28 с-в,
ОСЪЖДА„Н.с.“ ЕАД, ЕИК ******ДА ЗАПЛАТИ НА „Б.К.“ ООД, ЕИК *******. Сумата от 500,00
лева разноски за адвокат във въззивното дело.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.
280, ал. 3, прел. 2 от ГПК- делото е търговско.
Председател : Членове : 1. 2.