Р Е
Ш
Е
Н
И
Е
… / 05.12.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
районен съд,
14-ти
състав,
гражданско отделение в открито съдебно заседание на пети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Районен съдия: Даниела П.
при участието секретаря Кичка Иванова като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
11836 по
описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на Р.С.С. с
ЕГН ********** *** срещу ГД „ПБЗН”,
гр.София с пр.осн. чл.178,
ал.1, т.3, чл. 187, ал.3 ЗМВР и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата 1363.61 лева,
представляваща дължимо от ответника на ищеца възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.06.2016
г. – 31.03.2019 г., получена в резултат на преизчисление
на положения нощен труд с коефициент 1.143 ведно със законната лихва за забава,
считано от подаване на молбата до окончателното изплащане на сумата.
Твърденията в молбата от които ищецът черпи права са, че той се намира в служебно правоотношение с ответника и работи на длъжност „младши инспектор” към Регионална
Дирекция Варна „Пожарна безопасност и защита на населението” в МВР. Съгласно
ЗМВР ищецът е бил държавен служител като брутното му месечно възнаграждение се
определя по реда на чл.176 ЗМВР. С оглед
характера на работата, работният процес е на 24-часови работни смени. Полагал е
значителен брой часове извънреден труд през посочения период за което не е получил дължимото
възнаграждение в пълен размер. Нормалната продължителност на работното време на
ищеца е регламентирана в чл. 187 от ЗМВР, като съгласно ал. 1 тя е с продължителност 8 часа
дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица. От 14.10.2016 г. съгласно чл.187, ал.3
от ЗМВР работното време на държавните служители работещи на 8, 12 и 24-часови
смени се изчислява в часове сумарно за
тримесечен период като съгласно ал.5 т.2 работата извън редовното работно време
се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
отчетен период. Така например, изчислените допълнителни възнаграждения за
първото тримесечие следва да бъдат изплатени на служителите до края на месец
април, за второто - до края на месец юли, и т.н. Преди 14.10.2016г. работното време на работещите на смени се е изчислявало ежемесечно. И
при действието на двата варианта възнаграждението за положения труд се дължи в
месеца следващ месеца на полагането на труда, както гласи чл.ЗЗ, ал.1 от
Наредба 8121з-776/29.07.2016г. на Министъра на вътрешните работи.
Заявената искова претенция
произтича от размера на нощния труд, полаган от ищеца в системата на МВР, както
и нормите за неговото полагане и съответните дължими изчисления. До началото на
април 2015г. е имало изрична разпоредба за преобразуването му при изчисляване
на работното време, но след въвеждане в правния мир на цяла нова наредба
относно работното време тази методика е останала неуредена със специална норма
и следователно трябва да се прилага общата такава. Съгласно чл.9, ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място.
Понятието „нощен труд"
намира своето легално определение в чл. 140 от Кодекса на труда /КТ/,
съгласно който: ал. 1 - нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица
е до 7 часа; ал.2 - Нощен е трудът, който се
полага от 22.00 ч. до 06.00 ч.
Следователно коефициентът се
определя като нормалната продължителност от 8 часа дневен труд се раздели на
нормалната продължителност от 7 часа нощен труд или 8:7=1.143.
Заплащането на нощния труд като
такъв и заплащането след преобразуването му са уредени с две различни правни
норми на чл.8 и чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, което ги прави различни правни институти. Двете плащания се дължат
кумулативно и независимо едно от друго.
Това е пряко следствие на факта, че
служителите на смени в МВР през нощта полагат 8 часа нощен труд, който е
по-дълъг от нормалния 7-часов такъв.
ЗМВР изрично е разграничил
заплащането за извънреден и за нощен труд в чл.178 и чл.179.
Разликата между номиналния брой
часове нощен труд за тримесечен отчетен период и умножаването им с коефициент 1,143 се явява своеобразен извънреден труд, за който следва да се прилага
съответната часова ставка.
Ищецът не претендира
допълнителното възнаграждение за положен
нощен труд, което е в размер на 0,25 лева на час и не претендира допълнително
възнаграждение за положен извънреден
труд като разлика между сбора на общо отработените часове за един отчетен
период и нормата часове за отчетния период.
Същият претенедира
за заплаща на допълнително
възнаграждение за своеобразния извънреден труд след преобразуване на часовете
положен нощен труд към дневен такъв, който се получава по силата на посочените
общи норми на КТ, приложими при липсата на специален регламент за служителите
на МВР.
За периода от 01.06.2016 г. до
31.03.2019 г. ищецът претендира суми, изчислени по описания начин в табличен вид. Претенцията за главницата е
формирана като разликата между часовете положен нощен труд преди и след
приравняването му към дневен с коефициент 1,143 е умножена по часовата ставка
за извънреден труд, формирана при завишаване на нормалната часова ставка с петдесет
на сто съгласно чл. 187, ал.6 от ЗМВР.
|
Резултатите са както следва: |
|
|
|
|
|
Месец |
|
Нощен труд |
Разлика при коеф. 1,143 |
Дължима сума |
|
Юни 2016 г. |
|
48 часа |
6,864 часа |
41,18 лв |
|
Юли |
|
48 часа |
6,864 часа |
41,18 лв |
|
Август |
|
56 часа |
8,008 часа |
48,05 лв |
|
Септември |
|
40 часа |
5,72 часа |
34,32 лв |
|
Октомври-декември 2016 г. |
|
144 ч. |
20,592 часа |
123,55 лв |
|
Януари– март 2017 г. |
|
120 ч. |
17,16 часа |
102,96 лв |
|
Април - юни |
|
128 ч. |
18,304 часа |
109,82 лв |
|
Юли - септември |
|
128 ч. |
18,304 часа |
109,82 лв |
|
Октомври-декември |
|
112 ч. |
16,016 часа |
96,10 лв |
|
Януари– март 2018 г. |
|
120 ч. |
17,16 часа |
120,12 лв |
|
Април - юни |
|
96 часа |
13,728 часа |
96,10 лв |
|
Юли - септември |
|
104 ч. |
14,872 часа |
104,10 лв |
|
Октомври-декември |
|
144 ч. |
20,592 часа |
144,14 лв |
|
Януари – март 2019 г. |
|
80 часа |
11,44 часа |
80,08 лв |
За периода от 01.06.2016 г. до 31.03.2019 г. ищецът е положил общо 1368 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на 1563,62 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд
води до извънреден труд от 195,62 часа, който следва да бъде допълнително заплатен
от ответника.
При изчисляване на база основно
месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР, задължението на
ответника за целия период възлиза на 1251,52 лв. главница.
Ищецът моли за уважаване на
предявените искове като ответникът му
заплати съдебно-деловодни разноски за производството.
В срока
за отговор е постъпил такъв от ответника чрез процесуален представител. Оспорва
предявените искове както по основание,
така и по размер. Редът за полагането и компенсирането на извънреден труд от
държавните служители е уреден в глава 15, раздели 6 и 7 на специалния ЗМВР от
2006 г. – чл.199 и чл.200. Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. за реда за
организацията и разпределението на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР обн.ДВ бр.40 от 02.06.2015 г., в сила
от 01.04.2015 г. е отменена с решение на
ВАС № 8585 от 11.07.2016 г. по адм.дело № 5450/2016
г. Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и
разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР обн.ДВ бр.60
от 02.08.2016 г. е в сила от 02.08.2016 г.
В чл.187, ал.3 ЗМВР законодателят
е определил продължителността на нощния труд за служителите на МВР и Наредба № 8121з-791 от 28.10.2014 г., като в
случая е неприложима НСОРЗ.
Моли за отхвърляне на предявените
искове и претендира заплащане на
съдебно-деловодни разноски за производството.
Съдът, след като прецени събраните в
процеса доказателства, поотделно и в съвкупност съгласно разпоредбата на чл.235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Съдът
като съобрази становището на ответника в отговора намира за безспорно между
страните и ненуждаещо се от доказване, че
ищецът е държавен служител по смисъла на глава 15 от ЗМВР и за процесните периоди е бил в служебно правоотношение с
ответника.
Спорни
са следните факти: положен ли е от ищеца
извънреден и нощен труд в посочения в
исковата молба период 01.06.2016 г. – 31.03.2019 г., неговия размер и заплатено
ли е възнаграждение от работодателя за този труд, положен ли е от ищеца труд по време на официални празници в
посочения в исковата молба период и размера на същия, заплатен ли е от
работодателя на служителя този труд.
С отговора на исковата молба ответникът е
представил Заповед № 8121з-791/28.10.2014г.
на Министъра на вътрешните работи в т.1
е определено за всеки отработен
нощен час или за част от него между 22 и 06 ч. на държавните служители да
изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лева.
Съгласно т.2 за работа през дните на официалните празници, независимо дали
представлява извънреден труд или не, на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение в размер на удвоения размер на основното месечно
възнаграждение. Точка 4 от заповедта предвижда допълнителното възнаграждение по
т.2 да се определя като определеното основно месечно възнаграждение към датата
на полагане на труда се раздели на средномесечния
брой работни дни и полученото число се умножи по броя на отработените часове на
официален празник. Съобразно т.5 допълнителните възнаграждения по т.1, 2 и 3 се
отчитат в часове и се изплащат след представяне в съответните финансови звена
на протокол –приложение №5 към чл.32,ла.1 в чл.33 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители в Министерството на вътрешните работи.
Служебно известно е на настоящият състав на съда, че с последваща Заповед
№ 8121з-40/15.01.2015г. е била изменена
Заповед № 8121 з-791/28.10.2014г. на Министъра на вътрешните работи и е
било предвидено за положен труд след
01.07.2014 г. да 9се изплаща допълнително
възнаграждение по т.2 като същото се изчислява като основното месечно възнаграждение,
определено към датата на полагане на труда се раздели на средномесечния
брой работни дни и числото осем и полученият резултат се умножи по две и по
броя на отработените часове в официален празник. Същата заповед №
8121з-40/15.01.2015г. е обявена за нищожна с влязло в сила решение № 10515/12.10.2015г. на ВАС по адм. д. № 8888/2015 г.
От
кадрова справка за заемана длъжности в периода от 01.06.2016 г. до 31.03.2019
г. се установява, че ищецът е работил на длъжност старши спасител /водолаз/ в
сектор „Специалирани оперативни дейности“ към РД
„ПБЗН“-Варна при ГД „ПБЗН“-МВР. От представени платежни ведомости за периода се
установява, че основната заплата на ищеца е 673.00 лева. В същите е начислено
възнаграждение за нощен труд за посочени часове.
От
заключението на ССчЕ,
което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява,
че за периода от 01.06.2016 г. до 31.03.2019 г. ищецът р.С.
има отработени и заплатени часове нощен труд 1432 часа. Преизчислен
положения нощен труд в дневен с коефициент 1.143 се равнява на 1637 часа
общо. Разликата след преизчислението
с коефициент 1.143 за периода 01.06.2016
г. – 31.03.2019 г. е 205 часа дневен
извънреден труд. За тези 205 часа не е изплащано възнаграждение на ищеца При приложение на коефициент 1,143 лева е на
стойност 1363.61 лева, която сума не е заплатена на ищеца. Размера на
основното месечно възнаграждение на ищеца, съобразно периоди на промяна е както
следва: 01.06.2017 г. – 31.12.2017 г. – ОМЗ 673.00 лева; 01.01.2018
г. – 28.02.2018 г. – ОМЗ 728.00 лева;
01.03.2018 г. – 31.12.2018 г. – ОМЗ 809.00 лева; 01.01.2019 г. – 31.03.2019
г. – ОМЗ 890.00 лева;
В
съдебно заседание вещото лице дава обяснения, че при изготвяне на заключението
е ползвало предоставените от ответника графици
и протоколи.
При така установеното от
фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
Не се спори между страните, а и от
представените по делото писмени доказателства се установява, че те са в служебно правоотношение, по силата на което ищецът за процесния
период е заемал длъжността младши инспектор „старши спасител /водолаз/ в сектор
„Специалирани оперативни дейности“ към РД
„ПБЗН“-Варна и същият има статут на държавен служител.
По предявения
иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР :
От
доказателствата по делото, съдът намира за доказани твърденията в молбата,
че за периода от 01.06.2016 г. до 31.03.2019
г. ищецът Р.С.С. е положил извънреден труд в размер
на 205 часа, получени след преизчисляване
на нощен в дневен труд. Това се установява и от приложените протоколи за
отчитане на нощния труд и заключението на вещото лице по ССчЕ.
Основният спорен въпрос между страните по заявената искова претенция е дали нощният труд следва да се преизчисли в часове дневен такъв, така както претендира
ищеца, умножавайки го по коефициент 1.143 и следва ли резултата от изчислението
да се счита за извънреден труд съответно
да се начисли и заплати като такъв. Брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се формира от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, съгласно
чл.176 ЗМВР, като чл.178, ал.1, т.3 е предвидено допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд. Според нормата на чл. 187, ал.9 ЗМВР редът
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В периода
на исковата претенция 01.06.2016 г. - 31.03.2019 г. е действала Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата обн. ДВ от
26.01.2007г. В чл.9, ал.2 от същата се предвижда при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. За структурата на МВР този коефициент
е 1.143, изчислен като съотношение между
нормалната продължителност от 8 часа дневен труд и нормалната апродължителност от 7 часа нощен труд /8:7=1.143/. В чл.140
от КТ е дадено легално определение на понятието „нощен труд“. Със заповед
№ 8121з-791/28.10.2014г. на Министъра на вътрешните работи се
определя реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. От заключението на ССЕ се установи, че извънреден труд, който е положен от ищеца след
преобразуване на нощния в дневен такъв с коефициент 1.143 е 205 часа и същият не
е начислен и не заплатен на служителя,
поради което съдът намира исковата претенция за основателна и същата следва да се уважи.
По въпроса за разноските:
Предвид изхода на спора и направено искане от
ищеца по реда на чл.78 ГПК, ответникът следва да му заплати разноски в размер на 350 лева съгласно представения
списък на разноски.
На
основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на съда дължимата държавна такса в размер на 4% или
54.54 лева, както и да възстанови заплатеното
от бюджета възнаграждение на вещо лице в размер на
200.00 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, с адрес гр.
София, ул. „Пиротска”, № 171 А, представлявана от главен комисар Николай Николов
да заплати на Р.С.С. с ЕГН ********** *** сумата 1363.61 /хиляда
триста и шестдесет и три лева и 61 ст./ лева, представляваща дължимо от
ответника на ищеца възнаграждение
за положен извънреден труд за периода
01.06.2016 г. – 31.03.2019 г., получена в резултат на преизчисление
на положения нощен труд с коефициент 1.143 ведно със законната лихва за забава,
считано от подаване на молбата 25.07.2019 г., на осн.
чл.178, ал.1, т.3, чл. 187, ал.3 ЗМВР и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, с
адрес гр. София, ул. „Пиротска”, № 171 А, представлявана от главен комисар Николай
Николов да заплати на Р.С.С. с ЕГН ********** разноски за
производството в размер на 350.00 /триста и петдесет/ лева, на осн.чл.78 ГПК.
Задължението може да се изплати
по сметка на Живко Михов Жеков с ЕГН **********
BG 28 STSA 93000010487517.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, с
адрес гр. София, ул. „Пиротска”, № 171 А, представлявана от главен комисар Николай
Николов да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Варна сумата 254.54 /двеста петдесет и четири лева и
54 ст./ лева, на осн.чл.78, ал.6 ГПК.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред ОС
Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: