Производството е по чл.315, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.217 от ГПК. С определение № 264/17.11.2006 г., постановено по гр.д. № 1159 по описа за 2006 г., Кърджалийският районен съд е допуснал обезпечение на предявения от Красимир Асенов Моллов от гр.Кърджали,ул.”В.Априлов” № 1, бл. “ГУСВ”, ет.1, ап.18, с ЕГН ********** против Юлиян Асенов Орешков от гр.Кърджали, ул.”Синчец” № 10, с ЕГН ********** иск за сумата в размер на 62 500 лв. чрез налагане на запор върху ликвидационния дял на Юлиян Асенов Орешков като съдружник в “Монеда” ООД – в ликвидация – гр.Пловдив и чрез спиране на изпълнението на решение на ВКС № 553 от 20.10.2006 г., постановено по гр.д. № 456/2006 г. по описа на същия съд в частта относно присъдените в полза на Юлиян Асенов Орешков разноски в размер на 5 861 лв. Недоволен от така постановеното определение е останал частният жалбодател Юлиян Асенов Орешков, който го обжалва като неправилно и необосновано. В жалбата се сочи, че решенията на АС – Пловдив и ВКС не правели правата на молителя безспорни, а бъдещият иск не бил вероятно основателен. Със силата на разписка се ползувал само валидният запис на заповед, който не бил предявен за плащане в тригодишен срок. Налице била изтекла давност по договора за заем. Не правилно се квалифицирали изявленията на жалбодателя в представените доказателства. Между страните били налице усложнени и неясни отношения за дадени суми, претенции за лихви, което предстояло да бъдат доказвани в едно бъдещо исково производство. Сочи се също, че не била налице обезпечителна нужда за обезпечение чрез спиране на изпълнението на влязлото в сила решение на ВКС. Разноските по дело се дължали независимо от изхода на бъдещия иск по чл.240 от ГПК. В нарушение на ГПК не бил определен и срок за предявяване на бъдещия иск. Неправилно бил посочен адресът на частния жалбодател, което довело до последващи процесуални нарушения. Моли съда да отмени обжалваното определение на Кърджалийския районен съд и издадената въз основа на него обезпечителна заповед. Ответникът Красимир Асенов Моллов оспорва жалбата. В представени писмени възражения се сочи, че решението на ВКС касаело записа на заповед, но между страните съществувала каузална сделка – договор за заем, която била действителна. В много писмени документи, изходящи от Юлиян Орешков, същият признавал за получавани суми. Налице бил недействителен запис на заповед, който се ползувал със силата на разписка за получена сума. Неоснователен бил доводът за изтекла давност, тъй като били налице изпълнителен процес, съдебен процес и признания на вземането от длъжника. Разноските по влязлото в сила решение на ВКС имали значение, тъй като можело да се извърши прихващане. Моли съда да остави в сила определението на Кърджалийския районен съд. Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства констатира: Жалбата е допустима, а разгледана по съществото е основателна. Определението на Кърджалийския районен съд е недопустимо, тъй като е постановено по непредявено искане. Молителят Красимир Асенов Моллов е сезирал Кърджалийския районен съд с искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.240 от ЗЗД и цена 62 500 лв. С определението си обаче, Кърджалийският районен съд е допуснал обезпечение на предявен иск без да има такова искане и предявен иск. Впрочем, ако искът е бил предявен, то първоинстанционен е Кърджалийският окръжен съд, тъй като цената на иска е над 10 000 лв., съгласно разпоредбата на чл.80, ал.1, б.”б” от ГПК. В този случай Кърджалийският районен съд не би бил компетентен да се произнесе по искането за допускане на обезпечение. На следващо място, налице е и противоречие между мотивите и диспозитива на обжалвания съдебен акт. Така, в мотивите си към определението Кърджалийският районен съд е формирал воля да допусне обезпечение на бъдещ иск, докато с диспозитива е допуснато обезпечение на предявен иск. Не са изложени мотиви относно допуснатото обезпечение чрез спиране на изпълнението на влязлото в сила решение на ВКС, въпреки наличието на диспозитив в този смисъл. Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено определение, с което да бъде обезсилено определение № 264/17.11.2006 г., постановено от Кърджалийският районен съд по гр.д. № 1159 по описа за 2006 г. на същия съд, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да се произнесе по направеното искане с правно основание чл.309 от ГПК. Ето защо и на основание чл.315, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.217, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.217, ал.4 от ГПК, във вр. с чл.209, ал.1 предложение послеõно от ГПК, окръжният съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЕЗСИЛВА определение № 264/17.11.2006 г., постановено от Кърджалийският районен съд по гр.д. № 1159 по описа за 2006 г. на същия съд, като ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да се произнесе по направеното искане с правно основание чл.309 от ГПК. Определението е окончателно.
Председател:
Членове:1.
2.
|