Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 128
гр. Севлиево, 23.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Севлиевският районен съд, в ОТКРИТО заседание
на двадесет и пети юни
през две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ГЕРГАНА БОЖИЛОВА
при
секретаря ИВЕЛИНА ЦОНЕВА
като
разгледа докладваното от съдията БОЖИЛОВА
гр.д. № 1334 по описа за 2019 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове по чл. 195, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД и чл. 195, ал. 2 ЗЗД за връщане на
сумата от 1250,00 лв., представляваща платена цена по договор за
покупко-продажба на МПС, който договор е
развален поради недостатъци, както и сумата от 218,23 лв.,
представляваща причинени вреди, а именно допълнителни разходи, свързани с
автомобила. Ищецът претендира и присъждане на направените разноски в
производството.
Ищецът К.М.К. твърди, че търсил лек
автомобил и попаднал на обява в mobile.bg, където ответникът бил обявил за продажба собствения си лек
автомобил марка “**”, модел “**”, цвят – зелен металик, рег. № **за сумата от
1300 лв. В исковата молба се сочи,
че след уговорена среща между ищеца и ответника, страните подписали договор за
покупко-продажба на процесния автомобил в кантората на нотариус с рег. № 543 на
НК. Тъй като при
нотариуса имало много хора, ищецът твърди, че договорът бил подписан набързо. В последствие същият забелязал, че в
договора не е посочена реалната цена на сделката 1250 лв., а з***хователната
стойност на МПС. Ищецът
сочи в исковата си молба, че във връзка с прехвърлянето на автомобила от него били
направени следните разходи : 12,00 лв. – такса за издаване на удостоверение за
з***хователна стойност; 93,60 лв. данъци и
такси, заплатени в нотариалната кантора; 6,97 лв. – данък при придобиване на
имущество към Община Д. – общо 112,57 лв., както и допълнителни разходи – 15,00
лв. за закупуване на седмична винетка, за да закара автомобила до гр. Д., 56,49
лв. – вноска по вече сключена от предходен собственик з***ховка “Гражданска
отговорност”, 97,00 лв. – годишна
винетка за автомобила и 49,74 лв. – такса към служба КАТ при ОДМВР – Д. във
връзка с пререгистрацията на автомобила и смяна на регистрационните му табели –
общо 218,23 лв. Ищецът твърди, че в Свидетелството за регистрация на автомобила
нямало посочен номер на двигателя. Според изнесеното в исковата молба на 19.06.2019
г. К.К. отишъл в сектор КАТ ПП към ОД на МВР – Д., за да регистрира закупения
автомобил, но по време на техническия преглед било установено, че в автомобила бил
монтиран двигател от друго МПС, с № ***, с по-висока мощност от предвидената от производителя и
посочена в свидетелството за регистрация. Последвал отказ от регистрация от
страна на органите на КАТ. Ищецът сочи, че в отговор на подадена срещу отказа
за регистрация жалба, получил писмо от ОДМВР – Д. с рег. № **********/19.07.2019
г., от което било видно, че наличието в автомобила на двигател с мощност, различна от свидетелството за регистрация,
представлява конструктивно изменение по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от
Наредба № Х-3/18.02.2013 г., като единственият начин за регистрация в този
случай е по реда на чл. 15, ал. 1, т. 8 ЗМВР във вр. с чл. 146, ал. 1 ЗдвП, а
именно: след като се представи удостоверение за изменение на конструкцията и
документи за собственост и произход на двигателя. Ищецът твърди, че след
разговор с ответника, се оказало, че последният не може да му предостави
документи за собственост и произход на двигателя, а вместо това представил
декларация със заверен подпис, че не е сменял двигателя на автомобила. Предвид
настъпилите обстоятелства, ищецът изпратил на 05.09.2019 г. нотариална покана
до ответника, като заявил, че разваля договора между страните и потърсил
направените разноски.
Ответникът не оспорва фактическите твърдения на ищеца по сключването на
договора, поддържа, че МПС – то е било закупено от него на 15.11.2018 г. в гр.
Габрово от продавач Х.Т.Т., като е посочено, че двигателят е без номер, което
било отразено и в свидетелствтото за регистрация на процесното МПС, като същото
било отразено и в свидетелството за регистрация на предходния собственик Х.Т..
Ответникът сочи, че видно от приложената към исковата молба жалба на ищеца до
Министъра на вътрешните работи от 24.06.2019 г., той е представил автомобила за
пререгистрация в сектор ПП при ОДМВР Д. на 19.06.2019 г., а едва на 12.09.2019,
т.е. 80 дни по – късно, с връчване на нотариалната покана до ответника, е
уведомил последния, че иска да развали договора, предвид невъзможност да се
извърши пререгистрация. Ответникът счита, че доколкото в случая се касае за договор
за покупко-продажба на МПС, по който задълженията на продавача са да прехвърли
собствеността и да предаде вещта, като с извършването на тези действия
задълженията му са изпълнени, последващата регистрация в КАТ на името на
купувача не е елемент от фактическия състав на сделката и невъзможността за
извършване на регистрация не може да бъде тълкувана като неизпълнение и за
недостатък по смисъла на чл. 193 и сл. ЗЗД. Поддържа се, че дори при наличие
евентуално на скрит недостатък, откриването му от купувача е станало на
19-21.06.2019, за което е следвало
незабавно да уведоми продавача и да предяви претенциите си в по чл. 195 ЗЗД в
шестмесечен срок от предаване на автомобила, но в случая уведомяването е
сторено на 12.09.2019 г. – 80 дни по – късно, поради което се смята, че купувачът
е одобрил вещта, като в случая продавачът не е знаел за недостатъка. В отговора
на исковата молба се сочи още, че отказът на ПП КАТ при ОДМВР Д. за
пререгистрация на процесното МПС е неоснователен.
В законоустановения срок по чл. 219 ГПК, ответникът е направил искане с
писмена молба за привличане на трето лице помагач - Х.Т.Т., от когото е
придобил процесното МПС.
С определение № 10 от 08.01.2020 г. съдът е допуснал на основание чл. 219,
ал. ГПК, като трето лице - помагач на страната на ответника Н.В.В. – Х.Т.Т..
В законоустановени срок е постъпил отговор на исковата молба от страна на
конституираното трето лице – помагач, с който предявените искове са оспорени. В
отговора се сочи, че по делото няма доказателства, че на посочената дата 19.06.2019 г., органите
на ПП – КАТ към ОДМВР – Д. са констатирали недостатък на процесното МПС. Не бил
налице обективиран писмен отказ от регистрация на автомобила с посочени причини
и мотиви, а изпратеното месец по - късно писмо до ищеца по съществото си не
представлявало административен акт – отказ, а отговор на жалба до министъра на
вътрешните работи. Поддържа се, че дори да се приеме, че е бил налице
недостатък, ищецът не е изпълнил задължението си да уведоми незабавно
ответника-продавач, поради което следва да се счита, че е одобрил вещта.
Одобряването се установявало и от извършените от купувача конклудентни
действия, като в нотариалната покана има данни, че същият е възложил ремонт на
автомобила – смяна на гумички и клапани и др, като на 27.06.2019 г. – 8 дни
след узнаване на недостатъка той е закупил и годишна винетка. Третото
лице-помагач на ответника сочи в отговора си, че невъзможността за регистрация
на нов собственик на автомобила не води до невъзможност за движение, а данък би
могъл да се плаша по партида на продавача. Прави се възражение, че платената
цена по договора между ищеца и ответника не е твърдяната от ищеца сума от 1250
лв., а 200 лв. – така, както е посочено и в договора. Според третото лице -
помагач в случая не се дължат сумите, претендирани за имуществени вреди, тъй
като отговорността не била обективна и в случая продавачът не е знаел, че в
автомобила е монтиран друг двигател. Сочи се, че разходите за закупуване на
винетка и вноска по з***ховка гражданска отговорност не представляват вреди, а
такси за получени от купувача услуги, които той ползва и до днес, тъй като
експлоатира автомобила. Иска се отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по него, намира следното:
По иска по чл. 195, ал. 1, предл. 1-во
ЗЗД
Съдът намира, че твърденията на ищеца обуславят правна квалификация на главния иск по чл. 195, ал. 1, предл. 1 –во ЗЗД.
По така предявения иск ищецът носи тежестта на докаже сключването на
договора с посоченото от него съдържание, плащането на цената, наличието на
недостатъци на вещта, които намаляват съществено цената на стоката или нейната
годност за ползването й по предназначение, както и че е уведомил ответника за
недостатъците.
От представения по делото Договор за покупко-продажба на моторно превозно
средство се установява, че на 17.06.2019 г. в гр. Севлиево между Н.В.В., в
качеството му на продавач, и ищеца К.М.К., в качеството му на купувач, е
сключен договор, въз основа на който продавачът продава на купувача следното
МПС: лек автомобил, марка “**”, модел “**”, цвят – зелен металик, с рег. № ***,
рама № ***,
двигател № Без номер
за сумата от 200 лв., в състоянието, в което се намира към момента на
продажбата.
От представеното по делото Заявление за промяна на регистрация № *** на ПС
рег. № ***се установява, че купувачът – ищецът К. е предприел действия по
пререгистрация на процесния автомобил въз основа на сключения договор за
покупко-продажба.
По делото е представена жалба, депозирана от ищеца до Министъра на
вътрешните работи и до Омбудсмана на Република България, по повод отказ за
пререгистрация на закупения от него автомобил.
От представеното по делото писмо с рег. № 357000 – 4973 от 19.07.2019 г. от
ОД на МВР – Д. се установява, че на ищеца е отказана пререгистрация на
процесния автомобил, тъй като при извършена проверка е установено по безспорен
начин, че с така установения при извършената идентификация на автомобила
двигател № ***, с обем
1598 куб, см и мощност 55 kW е налице промяна в конструкцията по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от
Наредба № Н -3 /18.02.2013 г. за изменение в конструкцията на регистрираните
ППС. В писмото е посочено, че в тази връзка, за продължаване на регистрацията,
на основание чл. 15, ал. 1, т. 8 от Наредба I – 45/2000 г. на МОВР, във вр. с чл.
146, ал. 1 от ЗдвП е нужно представянето на удостоверение за изменение на
конструкцията, издадено от ИА “Автомобилна администрация”, както и документи за
собственост и произход на установения двигател, на основание чл. 15, ал. 1, т.
5 от посочената наредба.
Следователно и предвид представените по делото и неоспорени писмени
доказателства, съдът приема, че страните са обвързани валидно от договор за
покупко-продажба на движима вещ – МПС, по силата на който ответникът е
прехвърлил правото на собственост на върху
вещта, а ищецът е заплатил уговорената цена.
Ответникът, в качеството си на продавач, на основание чл. 193 ЗЗД отговаря
в случаите, в които продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват
цената или годността й за обикновеното или за предвиденото в договора
управление.
Съдът приема, че продадената вещ е проявила недостатъци, а именно
несъответствието на двигателя с този по договора, респ. със свидетелството за
регистрация, което е довело до невъзможността за пререгистрация на автомобила.
Не могат да бъдат споделени възраженията на ответника, че задълженията му са
изчерпани с прехвърляне на собствеността на процесното МПС, като последващата
регистрация в КАТ не била елемент от фактическия състав на сделката и
невъзможността да бъде извършена не е неизпълнение. Това е така, тъй като
именно със завършване на фактическия състав на продажбата, за продавача
възниква отговорността по чл. 193 ЗЗД, както и правото на купувача да реализира
тази отговорност в съответните срокове, при наличието на явни, съответно скрити
недостатъци. Следва да се посочи, че интересът на купувача по договора за
продажба е да придобие собствеността и да получи фактическата власт върху една
вещ, която може да ползва – да я ползва сам, като я употребява, или да получи
нейната цена като я продаде в същия, преработения и т.н вид. Оттук цената, която
той плаща е еквивалентна с това положение, че вещта може да бъде ползвана
адекватно. Недостатъкът представлява всяко неблагоприятно отклонение от
нормално установените, общоприетите или уговорени качествени показатели на
продадената вещ, вследствие на което съществено намалена се оказва било цената
й, било годността й за нейното обикновено употребление или уговорено
такова.
Няма съмнение, че купувачът е
законово задължен да извърши пререгистрация на новопридобитото МПС, както за да може да го управлява и ползва,
така и за да може на свой ред да го отчужди. В този смисъл са и изцяло
несъстоятелни възраженията, изложени
в отговора на третото лице-помагач, че ищецът можел да ползва колата, без да я
пререгистрира, както и да заплаща данъка на името на стария собственик.
Съгласно чл. 194 ЗЗД, след като приеме вещта, купувачът трябва да я
прегледа в течение на времето, което е обикновено необходимо за това в подобни
случаи, и незабавно да уведоми продавача за забелязаните недостатъци. Ако не
направи това, вещта се смята одобрена, освен ако по-късно се открият
недостатъци, които не са могли да бъдат забелязани при обикновен преглед. В
последния случай правата на купувача се запазват, ако той незабавно уведоми
продавача за открития недостатък.
Съдът намира, че в случая различният двигател е именно такъв недостатък,
който не би могъл да бъде открит при обикновен преглед на автомобила, което го
прави скрит недостатък и по отношение на него е приложима разпоредбата на чл. 194 ЗЗД, ал. 1, предл. 2 и 3.
Отделно от горното съгласно чл. 193 ал. 3 ЗЗД, продавачът отговаря и когато
не е знаел за недостатъка, поради което ирелевантно за отговорността на
ответника е обстоятелството, дали самият той е придобил процесното МПС с
несъответен двигател, за което последният е изложил подробни съображения в
отговора си. Последното би имало отношение единствено към отговорността на
третото лице – помагач спрямо него, което при липса на обратен иск не е предмет
на настоящото производство.
Следователно съдът приема, че са налице недостатъци на продадената вещ, за
които ответникът-продавач отговаря.
По отношение възраженията на ответника и третото лице-помагач, че
уведомяването е извършено несвоевременно, доколкото откриването на недостатъка
е станало на 19-21.06.2019 г., когато купувачът бил уведомен за отказа по
заявлението му за регистрация и причините за това, а едва на 12.09.2019 г.( 80
дни по - късно) с връчването на ответника на нотариална покана от страна на
ищеца, с която е заявил, че разваля договора и е предявил претенциите си, съдът
намира, че посочените възражения за несвоевременно уведомяване на продавача за
констатирания недостатък са неоснователни, поради следните съображения:
В подкрепа на твърдението на ищеца, че се е свързал с ответника В.
незабавно след като е констатирано несъответствието в двигателя на процесния
автомобил е представената по делото заверена декларация от ответника –
продавач Н.В.В., в която последният е
декларирал, че като бивш собственик на лек автомобил ** ***, модел *, рег. № ***, рама № *** не е сменял двигателя на
автомобила. Посочената декларация е заверена от Кмета на Кметство ***,
изпълняващ нотариални функции, с рег. № 61 от 20.06.2019 г. – едва 3 дни след
сключване на договора и незабавно след установяване на несъответствието.
Съгласно константната съдебна практика, задължение на купувача е да
прегледа стоката. При всички случаи обаче след откриване на недостатъци - явни
или скрити, купувачът трябва незабавно да уведоми продавача за тях. Това
правило е без изключение, като няма значение кога са открити недостатъците -
веднага, понеже са явни, или по-късно, понеже са скрити и не са могли да бъдат
забелязани веднага.
Същественото в разпоредбата на чл.
194, ал. 1 ЗЗД е задължението за незабавно уведомяване, тъй като ако не е незабавно, тогава
правата на купувача се преклудират.
Следва да се отбележи, че съгласно съдържанието на приложимата разпоредба,
задължението е за незабавно уведомяване, а не за незабавно разваляне на
договора или предявяване на претенции. Това е така, тъй като след като бъде
незабавно уведомен, купувачът би могъл да предприеме действия по отстраняване
на недостатъците или да компенсира купувачът и т.н., именно затова и
систематически разпоредбата на чл. 195,
1 и 3 ЗЗД дава право на купувача в тези
случаи да избере измежду една от
следната възможност: да развали договора като върне вещта и да иска обратно
цената, заедно с разноските за продажбата, или да задържи вещта и да иска
намаляване на цената или да отстрани недостатъците за сметка на продавача, а
понеже се касае за продажба на родовоопределени вещи има и алтернативна възможност да иска предаване на
вещ без недостатъци. Последният избор обаче е нормативно обвързан единствено с
предвидените срокове по чл. 197 ЗЗД, но не и с изискване за незабавност.
Съобразно гореизложеното, съдът приема, че ответникът е бил надлежно
уведомен за наличието на недостатъка на автомобила най-късно на 20.06.2019 г.
- датата на попълнената от самия него и
предоставена на ищеца декларация.
След като е налице надлежно незабавно уведомяване на продавача за открития
от ищеца недостатък, не може да става въпрос за последващо конклудентно
одобряване на вещта, поради закупуване на годишна винетка на МПС, в какъвто
смисъл прави възражение третото лице-помагач в отговора си.
Следователно така предявения иск по чл. 195, ал. 1, предл. 1 във вр. с чл.
193 ЗЗД се явява доказан по своето основание.
По отношение размера на предявения иск:
Съгласно цитираната разпоредба, неизправният продавач дължи връщане на
получената цена за вещта, както и разноските за продажбата.
Видно от представения договор за покупко-продажба на МПС, страните са
посочили, че продажната цена на автомобила е в размер на 200 лв.. Върху същата
сума е платен и дължимия местен данък, както и нотариалните такси по
прехвърлянето. Ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е установил с годни
доказателствени средства твърдението си, че уговорената между страните продажна
цена е в по-висок размер. Ответникът и третото лице-помагач своевременно са
оспорили твърдението на ищеца, че договорената и заплатена цена е в размер на
1250 лв. и при липса на доказателства за това и съгласно правилото на чл. 154 ГПК съдът следва да се приеме, че посоченото твърдение е останало недоказано.
По отношение разноските за продажбата по делото е представена и неоспорена
сметка фактура № ********** от 17.06.2019 г. видно от която заплатената
нотариална такса е в размер на 93,60 лв.. Представени са документи за заплащане
на такса за издаване на удостоверение за застрахователна стойност – 12,00 лв.,
документ за заплатен местен данък при придобиване на имущество по възмезден
начин към Община Д. – 6,97 лв.
Всички тези разходи са извършени по повод продажбата и подлежат на
възстановяване от страна на неизправния продавач, независимо от развалянето на
договора и отпадането на основанието за заплащането им към съответните лица,
доколкото това изрично е предвидено в чл. 195, ал. 1 предл. 1, противно на
твърденията на третото лице-помагач, подробно изложени в писмения му отговор.
Следователно предявеният иск подлежи на частично уважаване за сумата от 200
лв. – продажната цена на вещта и за сумата от 112,57 лв. или общо за сумата от
312,57 и следва да бъде отхвърлен до пълния предявен размер от 1362,57 лв. като неоснователен и недоказан.
По иска с правно основание чл. 195, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 218,23
лв., представляваща причинени вреди, а именно допълнителни разходи, свързани с
автомобила, представляващи – 15,00 лв. за закупуване на седмична винетка, за да
закара автомобила до гр. Д., 56,49 лв. – вноска по вече сключена от предходен
собственик застраховка “Гражданска отговорност”, 97,00 лв. – годишна винетка за
автомобила и 49,74 лв. – такса към служба КАТ при ОДМВР – Д. във връзка с
пререгистрацията на автомобила и смяна на регистрационните му табели, съдът
намира следното:
Разпоредбата на чл. 195, ал. 2 ЗЗД предвижда, че
купувачът на вещ с недостатъци има право да иска от продавача обезщетение за
вредите, съгласно общите правила относно неизпълнение на задълженията. Общите
правила за обезщетяване на вреди от неизпълнение на договорни задължения също
са уредени точно и изчерпателно в чл. 79 и сл. ЗЗД. Обемът на
подлежащите на обезщетяване вреди е посочен в чл. 82 ЗЗД, според който обезщетението
обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при
пораждане на задължението, а при недобросъвестност на длъжника - и
непредвидимите вреди. В правната доктрина и в съдебната практика не съществува спор,
че загуба по смисъла на чл. 82 ЗЗД е налице тогава, когато в
резултат на договорното неизпълнение имущественият патримониум на длъжника е
намален реално и за да подлежи на обезщетяване на основание чл. 82 ЗЗД, намалението на имуществото
следва да е настъпило реално.
По отношение на заплатените суми за годишна винетка и вноска за з***ховка
“Гражданска отговорност” съдът намира, че доколкото и двете суми са заплатени
след узнаването от страна на ищеца за наличието на скрития недостатък, както и
при условие, че няма спор, че автомобилът е във владение и се експлоатира от
ищеца до реализирането на правата му в настоящото производство, сторените
разходи не представляват предвидими вреди, пряка и непосредствена последица от
неизпълнението.
Пряка непосредствена и предвидима вреда от неизпълнението е заплатената
сума за регистрационни табели, която е пряко свързана с необходимостта от
пререгистрация на МПС в съответния район. За заплащането й са представени
писмени доказателства, а именно вносна бележка А1013/19.06.2019 г. за сумата от
49,74 лв., поради което същата подлежи на възстановяване.
Съобразно изложеното, предявеният иск подлежи на частично уважаване, а в
останалата си част следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
Право на разноски при този изход от спора имат и двете страни.
На ищеца съобразно уважената част от исковете следва да бъдат присъдени на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в размер на 104,17 лв. за адвокатско
възнаграждение и държавна такса, а на ответника, съобразно отхвърлената част на
иска, следва да бъдат присъдени на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в
размер на 269,78 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.В.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на
К.М.К., ЕГН: **********, с адрес: *** 11 А, на основание чл. 195, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД сумата от 312,57лв. /триста и
дванадесет лева и петдесет и седем стотинки/,
представляваща платена цена по Договор за покупко-продажба на моторно превозно
средство от 17.06.2019 г. за лек автомобил, марка “**”, модел “**”, цвят –
зелен металик, с рег. № ***, рама № ***, двигател № Без номер, и разноски по договора, а именно:
12,00 лв. – такса за издаване на удостоверение за застрахователна стойност;
93,60 лв. данъци и такси, заплатени в
нотариалната кантора; 6,97 лв. – данък при придобиване на имущество към Община Д.,
като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
предявен размер от 1362, 57 лв.
ОСЪЖДА Н.В.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на
К.М.К., ЕГН: **********, с
адрес: *** ***, на основание чл. 195, ал. 2 ЗЗД сумата от 49,74лв. /четиридесет и девет лева и седемдесет и четири
стотинки/, представляваща платена сума за регистрационни табели съгласно вносна
бележка А1013/19.06.2019 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 218, 23 лв.
ОСЪЖДА Н.В.В., ЕГН: **********,
с адрес: ***, да заплати на К.М.К., ЕГН: **********, с адрес: *** ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 104,17лв. /сто и четири лева
и седемнадесет стотинки/ - разноски в производството, съобразно уважената част
на исковете.
ОСЪЖДА К.М.К., ЕГН: **********, с адрес:
***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на Н.В.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата
от 269,78лв. /двеста шестдесет и девет лева и седемдесет и осем стотинки/ -
разноски в производството, съобразно
отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ответника Н.В.В. – Х.Т.Т..
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Габровския Окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: