Р E
Ш Е Н
И Е
№ ……….,
29.08.2024 година, град
София,
В
И М ` Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IІ-ри
брачен въззивен състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и трети ноември през 2023 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ : Валентина
Ангелова
Милен Евтимов
При секретаря Мариана
Ружина,
след като разгледа
докладваното от съдия В. Ангелова,
гражданско дело № 15482 по описа на съда за 2016 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е въззивно – по реда на чл. 258 и
следващите на ГПК.
С решение № 11121 от 14.07.2016 г., постановено по гражданско дело № 53085 по описа
за 2015 г. на Софийски районен съд, ІІІ Гражданко отделение, 80 състав, съдът предоставил
упражняването на родителските права по отношение на децата Е.С.М., родена на ***
г., Л.С.М., родена на *** г., и Я.С.М., роден на *** г. на майката Т.А.С., при
която определил местоживеенето им; определил режим на лични отношения между
бащата С.С.М. и децата Е.С.М., Л.С.М. и Я.С.М., както
следва : всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 18.00 часа в петък до
18.00 часа в неделя с преспиване, както и всяка четна година по време на
зимната ваканция и Коледните празници, а всяка нечетна година по време на
пролетната ваканция, Великденските и Новогодишните празници, за времето от 10
часа на първия обявен за почивен ден до 18 часа на последният обявен за почивен
ден, както и за шест седмици през лятото, които не съвпадат с платения годишен
отпуск на майката; осъдил С.С.М. да заплаща на
малолетните си деца Е.С.М., Л.С.М. и Я.С.М. чрез тяхната майка и законен
представител Т.А.С. месечна издръжка в размер на 140 лева за детето Е., 120
лева за детето Л. и 110 лева за детето Я., считано от 06.11.2015 г. до 17.06.2016
г. (определението, с което като привременна мярка по делото е присъдена
издръжка на децата Е., Л. и Я.) и от датата на влизане в сила на решението, в
частта относно родителските права до настъпване на законна причина, изменяща
размера й или прекратяваща издръжката, като отхвърлил исковете за разликата над
120 лева за детето Л. и над 110 лева за детето Я.до пълния предявен размер от по
140 лева като неоснователни; осъдил С.С.М. да заплати
по сметка на СРС държавна такса върху определената в полза на децата издръжка в
общ размер на 532,80 лева.
Недоволен от така постановеното решение останал С.С.М., ищец по първоначалния и ответник по насрещния иск в първоинстанционното
производство, който обжалва същото изцяло с оплаквания за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност. излага подробни съображения за сочените
пороци на решението. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания
съдебен акт, като му предостави упражняването на родителските права по
отношение на трите деца и определи местоживеенето им при него, а на майката се
определи подходящ режим на контакти с децата и същата се осъди за издръжката им
в размер на 200 лева за детето Е. и по 150 лева месечно за децата. С подадения
писмен отговор оспорва жалбата на насрещната страна като неоснователна, като в
хода на производството поддържа въззивната си жалба.
В хода на устните състезания поддържа въззивната жалба
що се касае до родителските права по отношение на детето Е., която живеела при
него, като не възразява родителските права по отношение на другите две деца да
се предоставят на майката.
Недоволна от решението останала и Т.А.С., ответник по
първоначалния и ищец по насрещния иск в първоинстанционното производство, която обжалва същото в частите му относно
определения режим на лични отношения на децата с бащата, както и в отхвърлителната досежно размера на издръжката, присъдена в
полза на децата Л. и Я.. Моли съда да постанови решение, с което да уважи
жалбата й, като определи режим на лични отношения на децата с бащата в нейно
присъствие, като осъди същия да заплаща месечна издръжка за децата Л. и Я.в
размер на по 140 лева месечно. С писмения си отговор оспорва жалбата на С.М.
като неоснователна и моли съда да я остави без уважение.
В хода на съдебното дирене поддържа изцяло въззивната
си жалба и пледира за нейното уважаване, като заявява, че до момента издръжката
на децата не е променяна.
Жалбите са процесуално допустими, подадени са в срока
по чл. 259, ал. 1 от ГПК от страни в първоинстанционното производство, имащи
правен интерес от обжалването и срещу допустим и подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт.
За да се произнесе, въззивния съд взе предвид следното
:
Първоинстанционният Софийски районен съд бил сезиран
искове- първоначален и насрещен - с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК,
предявени от всеки от родителите.
Ищецът по първоначалния иск С.С.М.
твърдял, че той се грижи за трите деца и осигурява тяхната издръжка, като до
началото на 2014 г. майката била в майчинство, след това за кратко работила в
зеленчуков магазин и по почистване на офиси, след което отново останала без
работа, като в края на месец юни същата година напуснала страната, като
твърдял, че и към момента на подаване на исковата молба тя била извън страната.
Докато тя била без работа и в чужбина, той поел цялостната грижа за децата.
През този период (юни 2014 г. – лятото на 2015 г.) майката виждала децата за
няколко дни, като в грижите за децата той бил подпомаган от своите родители, а
през ваканциите децата посещавали родители на майка си в гр. Плевен. Твърдял,
че през лятото на 2015 г. майката се прибрала за един месец и без неговото
съгласие взела отпускните на децата от училище и ги
записала на училище и детска градина в гр. Плевен, като той самият научил за
това от децата, когато ги завел на море. След това той отново ги преместил в
София. За годината, в която работела извън страната, ответницата не била
изпращала средства за издръжката на децата, а той самият притежавал магазин,
който отдавал под наем, като с тези средства и с помощта на своите родители,
осигурявал издръжката на децата. Сочел също, че в грижата за децата бил
подпомаган и от приятелски семейства. Молел съда да постанови решение, с което
да му предостави упражняването на родителските права по отношение на трите
деца, като определи местоживеенето им при него, а на майката определи подходящ
режим на контакти с децата и я осъди за издръжката им в размер на 200 лева за
детето Ева и на по 150 лева за децата Л. и Я.,
включително и за една година назад от датата на завеждане на исковата
молба.
Ответницата по първоначалния иск Т.А.С. оспорвала
наведените фактически твърдения, като сочела, че причината да замине за Лондон
било здравословното й състояние-страдала от множествена склероза. Там тя имала
възможност да получава социални помощи и да провежда необходимото й
скъпоструващо лечение, като решението за заминаването й било взето съвместно от
двамата родители. Тя също предявила иск за предоставяне упражняването на
родителските права по отношение на трите деца на нея и за определянето на
местоживеенето им при нея, при определен подходящ режим а лични отношения между
бащата и децата и издръжка за всяко от децата в размер на 140 лева, считано от
датата на предявяване на насрещния иск. Тя твърдяла, че докато живеели заедно с
бащата тя била тази, която се грижела за децата, като ги подготвяла за училище
и детска градина, саморъчно им шиела дрехи, за да пести средства и участвала в
издръжката на семейството, със средствата, които получавала от майчинство. За
времето, през което била извън страната, тя ежедневно контактувала с децата,
интересувала от потребностите им и неколкократно се
връщала в страната за да прекара време с тях. Счита се за по-пригодния родител,
тъй като бащата системно и от години злоупотребявал с алкохол и проявявал
агресия спрямо нея и децата. При заминаването си тя оставила децата на грижите
на своите родители в гр. Плевен, където ги записала на училище, а бащата ги
взел в началото на учебната 2015/2016 г. и ги записал на училище и детска
градина в гр. София.
С определение от 17.06.2016 г., постановено от
първоинстанционния съд по настоящото дело, по привременни мерки съдът
предоставил родителските права на майката и определил местоживеенето на децата
при нея, на бащата определил режим на лични отношения всяка първа и трета
седмица от месеца за времето от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, с
преспиване, и един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на
майката, като определил привременна издръжка, платима от бащата за всяко от
децата в размер 140 лева за детето Е., на 120 лева за детето Л. и на 110 лева
за детето Я., платима чрез майката, до влизане в сила на окончателен съдебен
акт по делото.
За да постанови обжалвания съдебен акт,
първоинстанционния съд приел за установени следните фактически обстоятелства :
Страните по спора са родители на децата Е.С.М., родена
на *** г., Л.С.М., родена на *** г., и Я.С.М., роден на *** г., като помежду им
няма спор, че към момента живеят разделено. Последното обстоятелство –
разделеното живеене на страните се установявало и от показанията на
свидетелката П., която била категорична, че С. се е изнесла от жилището на М.,
изнесла от там вещите си, макар преди това С.М. да бил раздал много от личните
вещи на Т.С.. П. установила също, че след края на учебната 2015/2016 г. трите
деца на страните са в гр. Плевен с майка си при нейните родители.
Няма спор между страните, че за времето от средата на
2014 г. до ноември 2015 г. Т.С. отсъствала от България, като за този период тя се
виждала няколко пъти с децата, когато се връщала за кратки периоди от време. Децата
живеели с баща си в жилище, находящо се в гр. София, кв. „Манастирски ливади“,
ул. „*****, негова лична собственост. Същите обстоятелства се установяват и от
показанията на свидетелите П. и К., дадени в резултат на личните им
впечатления. при съвместното живеене с децата, бащата полагал за тях
необходимите грижи, каквито констатации били направени и от социалните
работници при извършеното социално проучване. Същевременно с това, от
показанията на свидетелката Петрова се установявало, че бащата ежедневно
употребявал алкохол, след което ставал конфликтен, вечер изпращал децата да му
купуват алкохол. По делото се установило също, че при едно от връщания на
майката в страната през 2015 г. тя записала децата съответно в училище и детска
градина в гр. Плевен, а бащата впоследствие ги преместил отново в София. Така
през учебната 2015/2016 г. Е. била ученичка в 3 клас на ***СОУ, Л. била ученичка
в 1 клас на ***СОУ, а Я.посещавал ОДЗ „З.“. След като майката се върнала от
Англия тя живяла в жилището на бащата до завършване на учебната година, но няма
данни през този период те да съжителствали като съпрузи, да са поддържали общо
домакинство или да са имали обща грижа за трите си деца. Налице били данни, че
в този период бащата дори не позволявал на децата да спят в креватчетата си,
защото той ги бил купувал, респективно, че същият е прехвърлил негативното си
отношение към майката върху децата. Отношенията между страните не били търпими,
между тях липсвало общуване по въпросите, касаещи отглеждането и възпитанието
на децата им. Същевременно, съобразно социалните доклади, всеки родител
притежавал родителски капацитет, познавал нуждите и потребностите на децата и
декларирал възможност и желание да ги отглежда.
Установило се също, че бащата реализирал доходи от
наем, според ангажираните от него писмени доказателства в размер на 700 лева
месечно, а пред социалните работници заявил месечен доход от 1000 лева от
свободна професия като строител и от наем. По отношение на Т.С. по делото не е
установено тя да е в трудово правоотношение, но пред социалните служби заявила,
че работи дистанционно към фирма в Лондон с месечен доход от 2000 лева. За нея
е установено също, че с Експертно решение на ТЕЛК й е призната 60 % трайно
намалена работоспособност за срок от три години до 01.02.2016 г., поради
заболяване „Множествена склероза-цереброспинална
форма, пристъпно, ремитентен ход. ЦОНС с понтовезенцефална топика в ст. на
вестибуларна декомпенсанция. Квадрипирамиден
синдром. Сетивни смущения“.
При тази фактическа установеност, първоинстанционния
съд постановил обжалвания съдебен акт.
Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след
като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции
доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази
приложения закон, по свое убеждение, приема за установено следното :
Въззивния съд споделя
установената в първоинстанционното производство фактическа обстановка, не счита
за нужно да я преповтаря и препраща към нея. Същата се установява от събраните
писмени и гласни доказателства.
Въззивният съд, като прецени
показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели Н.Р.К.и
Л.П.П., без родство със страните, по реда на чл. 172
от ГПК, кредитира същите в обсъдените от първоинстанционния съд части, като
обективни, логично последователни, дадени в резултат на лично възприети от
свидетеля факти, като същите не се опровергават от други, събрани в
производството доказателства. Въззивният съд също не обсъжда показанията на
свидетелите, съдържащи техни умозаключения, убеждения и оценки, а не
възприетите от тях факти, подлежащи на установяване по делото, както и
показанията им, дадени в резултат на споделеното им от страните, в които части те
имат вторичен характер и се явяват негодно доказателствено средство.
Във въззивното производство
също са събрани писмени и гласни доказателства, като от представените и приети
по делото писмени доказателства, настоящият въззивен състав приема за
необходими и относими към предмета на доказване по делото на следните документи
: характеристики на ученика за всяко от децата, служебни бележки и копия от
личната здравно профилактична карта на всяко от децата. Анализът им установява,
че през учебната 2020/2021 г. непълнолетната вече Л.. е била ученичка в VІ А
клас на Спортно училище „Г. Бенковски“, гр. Плевен, като редовно посещава
учебни занятия, не нарушава дисциплината и според възможностите си участва в
учебни процес. Определена е като внимателна, отзивчива, неагресивна, като
поддържа приятелски отношения и се отнася с уважение към учителите. Първия срок
на посочената учебна година завършила с успех добър 4. Според представените
документи, през предходните 2018/2019 г. и 2019/2020 г. Лия се обучавала в същото учебно заведение,
като за първия срок на 2019/2020 г. имала много добър успех. Л. е в добро
здравословно състояние, като е със завършен имунизационен статус за възрастта
си. От учебната 2017/2018 г. Е. е ученик в Спортно училище „Георги Бенковски“,
гр. Плевен, поддържала отличен успех, като участието й в учебния и в
тренировъчния процес винаги било на необходимото ниво. Тя с желание участвала в
извънкласни дейности, като на 15.12.2017 г. участвала в 15-я конкурс „Моето
коледно послание“, представила се отлично и спечелила отличието в четвърта
възрастова група от 11 до 14 години в раздел „Изобразително изкуство“, като
получила награда и грамота за своята рисунка. Е. също е в добро здравословно
състояние и със завършен имунизационен статус за възрастта си. За учебната 2019/2020 г. Я.е записан в НУ „Х.
Ботев“, гр. Плевен като ученик в ІV клас, а през учебната 2020/2021 г. той вече
е ученик в пети клас на Спорно училище „Георги Бенковски“, гр. Плевен. Посочено е, че той редовно посещава занятия,
участва в учебния процес и рядко нарушава дисциплината, към съучениците си е
внимателен, отзивчив и поддържа приятелски отношения. Не е агресивен, като на
моменти се проявявал като медиатор при конфликтни
ситуации в класа. Към учителите се отнасял с необходимото отношение. При
необходимост класния ръководител на всяко от децата контактувал с майката.
Между страните няма спор, че
понастоящем дъщеря им Е. живее в гр. София, работи като сервитьор в ресторант „Хепи“, като през учебната 2023/2024 е ученичка в 11 клас на 133 СУ „Ваня
Войнова“, като се обучава на самостоятелна форма на обучение. Не е спорно и че
на 19.06.2024 г. същата е навършила 18 годишна възраст, пълнолетна е, като по
отношение на нея производствата по делата следва да се прекратят, а
първоинстанционното решение досежно упражняване на родителските права спрямо
нея, местоживеенето й и режима на контакти с неотглеждащият я родител следва да
се обезсили. Предвид това не следва да бъдат обсъждани доказателствата, касаещи
пълнолетната вече дъщеря на страните Е.С.М..
По делото е допусната съдебно психологична експертиза,
чието заключение не се оспорва от страните, а съдът кредитира като дадено
компетентно, безпристрастно и обективно. Според същото децата са привързани към
своята майка и имат положително отношение към нея, но възразяват срещу начина,
по който тя общува с тях. Така например Л. определя майка си като добра,
споделя, че майка й по принцип им казвала какво трябва да направят, но не ги
наказва, а говори много и не винаги изпълнява обещанията си, а според Я.той не
се разбира толкова добре с майка си, защото казвала едно, а правела друго, но
той обичал майка си и тя го обичала. Децата били привързани и към своя баща и
имали към него еднозначно положително отношение (Л.– с тати
се разбирам чудесно, държи се добре с нас, нито ни се кара, нито ни прави
забележки… Я.– тати по-хубаво се държи с нас, помага
си каквото ни потрябва… Човекът, който най-много обичам е тати… ). Децата
изпитват тревожност и безпокойство от разпадането на семейството и
продължаващия конфликт между родителите им, като при Лия е налице чувство на
обърканост, чувство на витална застрашеност и
депривация (недостиг на обич), а преживяванията на Я.са в негативния спектър,
той изпитвал тъга и безпомощност от ситуацията в която се намира и от това да
избира между двамата си родители. Според вещото лице обаче при децата не е
налице конфликт на лоялност спрямо който и да е от родителите им, като те ясно
заявявали своите позиции, държали се без притеснение в тяхно присъствие, като
не правели опити да се нагодят към очакванията им. Вещото лице преценява
формирания към момента на изследването избор на децата къде да живеят като
личен избор на всяко от тях, който не е производен от наличен конфликт на
лоялност. По отношение на родителския капацитет, вещото лице счита, че и
двамата родители притежават базисен родителски капацитет, доколкото всеки от
тях желае да полага грижи за децата си и в нито един момент не са били дезинтересирани от тях. Но и при двамата имало известни
ограничения, които не им позволявали напълно самостоятелно да се грижат за
децата си. Бащата разполага със собствено жилище и доходи, реализира
допълнителни доходи, тъй като „поработвал“ и се ползвал с финансовата подкрепа
на собствения си баща, като бил в състояние да осигури спокойна среда, в която
децата се чувстват добре. Той успявал да общува с децата по подкрепящ и разбиращ
начин. Майката се грижела за децата с помощта на своите родители, като била
финансово зависима от подкрепата им, от издръжката на бащата и от социални
добавки. Тя не разполагала със собствени средства, поради това, че не била
трудово ангажирана и отглеждала децата в дома на своите родители, от което
децата изпитвали известни неудобства, произтичащи от конфликтните отношения
между бабата и дядото по майчина линия и възприетия от тях възпитателен модел,
предполагащ забрани и укори. Според вещото лице, по отношение на възпитателните
средства не били налице сериозни дефицити и при двамата родители, макар стилът
на майката да бил по-императивен, а на бащата – по-подкрепящ. Децата имали
изградени етични представи и норми, чувство за отговор, за взаимно разбиране и
оказване на помощ. По техни данни родителите им не им се карат и не ги
наказват, като въпреки липсата на комуникация между родителите, на тях не са им
налагани никакви ограничения да общуват по телефона с родителя, при когото не
се намират. По отношение на контрола върху децата, според вещото лице и двамата
родители упражняват такъв. Майката проявявала стриктна грижа за децата, за
посещенията им на училище, за здравето им, като те имат необходимите ваксини и
редовно провеждат профилактични прегледи. Бащата бил по-либерален в отношенията
си с децата, съобразявал се с желанията им и им предоставял свобода в изборите,
без да може да се твърди, че не е ангажиран с възпитанието и обучението им. При
него бил налице алкохолен проблем, който децата познавали и приемали, като
съобщавали, че това не ги притеснявало, тъй като баща им не ставал
раздразнителен или конфликтен след употреба на алкохол. Промяната при него била
в посока на снижаване на енергетичния потенциал и на волевата адаптивност.
Поради това, според вещото лице, съществувал макар и хипотетичен риск той да не
е в състояние да овладее поведението на децата при евентуална смяна на
училищата и местоживеенето им в големия град, от което е възможно да произтекат
вреди за децата. Вещото лице подчертава, че за момента не съществуват индикации
за рисково поведение на децата, но такова съображение не бива да се игнорира.
По въпроса да предложи подходящ режим на контакти на децата с неотглеждащият ги
родител, вещото лице сочи, че предвид ситуацията, в която се намират децата за
тях е подходящ разширен режим на контакти с родителя, който не полага
непосредствените грижи за отглеждането им. Едновременно с това отчита, че при
отдалечеността на местоживеенето на родителите, осъществяването на такъв може
да е затруднено. Счита за целесъобразен режим на контакти, включващ два уикенда от петък до неделя с преспиване,
редуване на ваканциите и празниците, както и за шест седмици през лятната
ваканция. Като най-добър вариант сочи доброволното уреждане на спора между родителите.
В съдебно заседание вещото лице поддържа даденото
писмено заключение, като уточнява, че пред нея децата са категорични в
желанието си да живеят при своя баща, да бъдат с него и в дома му, където се
чувствали свободни, като заявили спонтанно и свободно желанията си, като вещото
лице сочи, че не е доловило предварително наговаряне между децата,
съгласуваност или конфликт между финансова заинтересованост на децата по
отношение на бащата и емоционална привързаност спрямо майката. Потвърждава, че
стилът на бащата е по-либерален, по-подкрепящ и толериращ желанията на децата,
без това да води до неглижиране на проблемите им и
грижата за тях. Пояснява, че отразеното в хипотетичен план е, че с идването на
децата в големия град, те ще бъдат подложени на различни външни въздействие,
като е възможно бащата да не успее да овладее някакво тяхно проблемно
поведение, като на този етап няма индикации за такова поведение у децата. На
този етап бащата откликвал на всички потребности на децата, като полагал грижа
за тях според нуждите им. Майката има характерови особености,
които не се отразявали на стила й на общуване с децата и спрямо тях тя
проявявала грижа. Тези характерови особености
стеснявали нейния родителски капацитет и възможността й да полага качествена
грижа, но необходимата, елементарна грижа тя я полагала добре.
По делото е допусната съдебнопсихиатрична експертиза,
чието заключение съдът кредитира в цялост, като дадено обективно, компетентно и
безпристрастно. Съгласно същото заключение при С.С.М.
е налице диагноза „F 10.2 Синдром на алкохолна зависимост. Абстинентен синдром“. Вещото лице сочи, че при М. няма
обективни и субективни данни, като не са наблюдавани или описвани състояния на дипсомания (състояние на запойно
пиене). При него обаче е налична болестна зависимост към алкохола, която се
обуславя и задълбочава от ежедневната злоупотреба с алкохол. Има данни за
патологично влечение към алкохола (поведенченска
зависимост). Според вещото лице, безспорно продължителната злоупотреба с алкохол
би довела до соматични и психически проблеми, като при С.М. са наблюдават абстинентни прояви (физическа зависимост към алкохол) и брадипсихичност. На този етап при него все още няма
изразени когнитивни нарушения, не са нарушени социалните му контакти, както и
изпълнението на ежедневни и професионални задължения. Вещото лице сочи, че
освидетелстваният не може да се въздържа от употреба на алкохол, което
представлява патологично влечение към алкохола, като времевите граници се
определят от вътрешните потребности и се обуславят от болестната пристрастеност
към алкохола и при него била нарушена способността му за контрол върху приема
на алкохол. При проведеното с него психиатрично интервю вещото лице
констатирало данни за намален толеранс към алкохола, което сочи като признак на
вече изградена болестна зависимост към веществото. Сочи, че при М. са налице
данни за брадипсихия, което представлявало забавеност
на психичните процеси, като били налични и абстинентни
явления, които са в следствие на изградена болестна зависимост към алкохола, но
не се наблюдават болестни мисловни разстройства и възприятно представни
разстройства. По отношение на телесните (соматичните) разстройства вещото лице
не взема отношение поради липсата на медицински документи, апаратни изследвания
или консултации с интернист и невролог за наличието на соматични увреждания.
Сочи също, че освидетелствания се намира в критична фаза на алкохолната болест,
като при него е изявен абстинентен синдром и загуба
на контрола върху пиенето. По отношение на родителския капацитет на С.М.,
вещото лице пояснява, че той като цяло притежава базисен родителски капацитет,
тъй като никога не се е дезинтересирал от децата си,
помагал им е, грижил се за тях в продължение на година и половина и е
задоволявал всичките им нужди и потребности. Има добре изградена емоционална
връзка между него и децата и няма данни за агресивни актове, конфликтни
ситуации и гневни отреагирвания спрямо децата му нито
в трезво състояние, нито след употреба на алкохол. Вещото лице е категорично,
че освидетелстваният никога не би поставил целенасочено децата си в рискова
ситуация, но наличната болестна зависимост към алкохола представлява фактор,
който може да доведе до лек дефицит на съзнание за отговорност.
В съдебно заседание вещото лице поддържа даденото
писмено заключение. На въпросите страните отговаря, че е стигнал до отразените
в заключението изводи на базата на психиатрично интервю, неврологичен преглед,
материалите по делото и проследяване на цялата динамика в развитие.
Заключението на психиатричната експертиза е оспорено
от С.М., като по негово искане е допусната тройна съдебно психиатрична експертиза,
като заключение по нея не е изготвено предвид бездействието на въззивника.
Последният не е представил доказателства за внесен депозит за вещите лица по
допусната повторна СПЕ, като поради това същата е заличена.
За установяване на интересите на децата и родителския
капацитет на двамата родители по делото са призовани ДСП Плевен и ДСП „Лозенец“,
които изразяват становищата си в приетите по делото доклади.
В последния приет социален доклад на ДСП „Лозенец“ се
сочи, че в интерес на децата е родителите им да поемат своите отговорности и да
постигнат съгласие относно тяхното възпитание, отглеждане и местоживеене, както
и за месечната им издръжка. Сочи се като необходимост родителите да се
съобразяват с възрастовите специфики и поведението на децата, като не
предизвикват у тях усещане за несигурност и невъзможност за изграждане на
базово доверие и формиране на умения за социална адаптация и личностно
утвърждаване. За правилното развитие на децата е посочено като необходимост те
да имат контакти и двамата си родители и останалите им близки, като
евентуалното нарушаване или прекъсване на връзката дете – родител не е в
интерес на децата и в бъдеще би рефлектирало неблагоприятно върху емоционалното
им състояние и психическото им развитие. Също така, с оглед защита на
интересите на децата по най-добър начин тази социална служба препоръчва те да
не бъдат въвличани в конфликт на лоялност между родителите. В хода на това
социално проучване бащата е декларирал, че освен жилището, в което живее,
притежава още две жилища в гр. София, както и фризьорски салон „М. Б.“, който
отдава под наем. Споделил също, че е със завършено средно техническо
образование със специалност двигатели с вътрешно горене, като работел като ел.
техник в „М. 92“ ЕООД с месечно трудово възнаграждение от около 1200 лева. Към
момента на проучването, бащата заявил, че отглежда децата от началото на
пандемията, като те учат дистанционно в гр. Плевен и посещават родните си там.
Той отказал да осигури среща на социалните работници с децата си.
В социалния доклад, представен от ДСП Плевен, се сочи,
че майката е осигурила на децата си сигурна и безопасна среда за отглеждането
им, като те разполагат с достатъчно лично пространство. Майката задоволявала
потребностите на децата и разполага с нужния родителски капацитет, като е
налице емоционална привързаност на децата и към двамата им родители. Към този
момент (10.03.2022 г.) децата вече не давали категорична заявка за
предпочитание на единия или другия родител.
Малолетната Л. е изслушана по реда на чл. 15, ал. 1 от
ЗЗДт. на 22.11.2018 г., при закрити врати, в
присъствие на социален работник от ДСП Плевен, като заявява желание да живее в
гр. София, при баща си. Споделя, че от три години и половина живее с майката си
и нейните родители, съответно с брат си и сестра си в д. Буковлък, Плевенско и
не се чувства добре там. Съседите стреляли по животни, а баба й и дядо й
постоянно се карали за нещо, викали. Независимо от това, тя добре се разбирала
с майка си и с нейните родители. Л. ходела на училище в Плевен, като майка й я
карала до училище с кола и по същия начин ги взимала. Споделя, че всичките й
приятели са в училище, а любимият й предмет е физическо възпитание. Като
проблем на татко си сочи, че той малко пиел, но не им се карал, просто като
пийнел гледал телевизия, а след това заспивал. Заявява желание баща й да спре
да пие. Татко й живеел сам, той идвал и
ги вземал, разхождал ги в Плевен, водел
ги и в София. Тя няма притеснения от това да смени жилището си и училището, да
остави приятелите си, ако съдът постанови да живее при баща си.
В открито съдебно заседание на 11.06.2020 г., при
закрити врати, в присъствие на социален работник от ДСП Плевен и в отсъствие на
страните, пълномощниците им и публика, е изслушан по реда на чл. 15, ал. 1 от ЗЗДт малолетният към този момент син на страните – Я..
Детето споделя, че е на навършени десет години и живее в с. Буковлък със
сестрите си, майка си и нейните родители. Учи в гр. Плевен. Я.заявява, че не му
харесва в Буковлък, тъй като там постоянно стреляли по животни, а за него това
било проблем; баба му и дядо му за всяко малко нещо им крещели и им се карали,
като се карали и помежду си, което също му било много неприятно. Споделя също,
че живеели в къща, в която сестрите му ползвали заедно една стая, а той ползвал
стая с вуйчо си. До училище пътувал с кола, като някой път го карала майка му,
а друг път – вуйчо му, тъй като селото било близо до Плевен. В училище имал
приятели. Заявява желание да живее в гр. София, където било по-хубаво, при баща
си, а с майка си да се вижда от време на време. Разказва, че по време на
извънредното положение със сестрите му били в София, при баща им, където им
било по-приятно и майка им ги пуснала. Сега обаче пак бил в Плевен. Баща му
живеел в апартамент и ако се преместели при него той щял да подготви стаи и за
тях. Той живеел сам в собствено жилище.То се състояло от стая, голям хол с
кухня, две тераси, две бани. Със сестрите му понякога се разбирали, а друг път
– не, но той не искал да се делят. Заявява, че майка им ги върнала насила в
Плевен, а не било нужно. На Л. трябвало да се бие ваксина, а той трябвало да се
яви на профилактичен преглед. Заявява, че майка им все ги лъже, казала им, че
ще ги върне при баща им, но не го направила. Споделя също, че финансово при
майка му е по-зле отколкото при баща му. Миналата година с баща им щели да
ходят на море, но един наемател ги „прецакал“ с
наема, а майка им нито веднъж не ги водила на море. Докато били при баща му,
редили пъзели, занимавали се, сложили си басейн на едната тераса, а баща им
започнал да ремонтира една от стаите. Подканен от социалния работник Я.пояснява,
че баща му се занимава със строителство, но заради карантината не успявал да си
намери работа. Ходел при свой приятел и му помагал. Майка му шиела униформи за
училището, в което учи. Когато било хубаво времето, баща им ги водел на Витоша,
на Панчарево, на вилата. Описва ежедневието при баща си по следния начин –
сутрин ставали оправяли си стаята. Е. готвела, а когато не й се готвело –ходели
до едно заведение в близост. Той имал грижата за съдовете, Л. се грижела за
подовете, а баща им понякога бършел прах, а друг път им помагал. Понякога баща
им готвел пържоли и картофи, защото това можел да готви. Е. искала да учи в
математическа гимназия, а учела в спортно училище в Плевен, затова баща им й
наел учители за да навакса каквото е пропуснала и да си направи матурите.
Докато учели дистанционно, Е. ползвала компютъра, а той ползвал основно
телефона си. Когато имали проблем с ученето баща им им помагал, а майка им не им
помагала за училище и за уроци. Баща му работел при приятели, като понякога, но
рядко, се събирал с компании. Според него се държали нормално, ако е вечер
пийвали малко, но през деня не пиели. Към обяд баща му си сипвал малко алкохол,
но никога не бил имал лоши прояви към тях, след като е пил.
По делото е изслушана и непълнолетната Е., като поради
навършване на пълнолетие от нея, заявено при изслушването й по чл. 15, ал. 1 от
ЗЗДт, както и събраните доказателства, които се
отнасят за нея, не следва да бъдат обсъждани.
С оглед изминалото време, съдът е постановил повторно
изслушване на децата, но те са осигурени от страните за извършване на това
действие. В последния приет по делото социален доклад на ДСП Плевен са отразени
актуалните им нагласи. Понастоящем майката и децата Л. и Я.продължават да
живеят в с. Буковлък, като всяко от тях разполага със самостоятелна стая,
обзаведена според нуждите им. Лия е ученичка в 9 клас на Спортно училище
„Георги Бенковски“, гр. Плевен, с профил акробатика и има добър успех.Тя среща
трудности по математика, като получава помощ от учителите. Често се чува с баща
си по телефона и му гостува в гр. София. Тя желае да продължава да се вижда с
него, но на този етап иска да остане да живее при майка си. Я.е ученик в 8 клас
в същото учебно заведение, с профил карате. Има много добър успех, като не
среща трудности в образователния процес. По отношение на контактите с баща си
споделил, че не ходи често при него, че няма желание за това, като изразил
желание да остане да живее при майка си. В проведен с Ева разговор е
установено, че тя през учебната 2023/2024 г. е ученичка в 11 клас в 132 СУ
„Ваня Войнова“, в самостоятелна форма на обучение, като работи като сервитьор в
ресторант Хепи. Желанието й да остане да живее в гр.
София. Посочено е също, че установеното
заболяване на майката не е пречка за отглеждане на децата от нея. То се
овладявало с подходяща и системна терапия, като нямало значителна промяна в
здравословното й състояние, тя видимо изглеждала добре, била енергична и дейна
и стриктно спазвала назначената й медикаментозна терапия. Не е установена и
промяна и в трудовата й ангажираност. Тя периодично напускала страната и ходела
в Англия, където работела почасово и сочела доходи от 12 паунда
на час. Прибирала се пред кратки интервали от време при децата. Тя не е обект
на подпомагане от страна на ДСП Плевен. В заключение е посочено, че майката има
желание и възможност да се грижи за децата си, като умее да разпознава
рисковете за тях извън семейната среда и отговаря по адекватен начин с оглед
тяхната безопасност. Желанието да децата Л. и Я.е да живеят при майката.
При своето изслушване по реда на чл. 59, ал. 6 от СК,
проведено на 22.06.2017 г., С.С.М. заявява, че
понастоящем децата им Е., Л. и Я.живеят в с. Буковлък, при родителите на майка
им Т.С., като се издържат единствено от издръжката, която той им давал. Иначе
от раждането си децата живеели при него, свикнали били с него и приятелите им
били тук. Сочи, че докато майката била в Англия, той се грижел сам за децата за
почти две години. Заявява, че разполага със сигурни доходи и сам ги издържал,
докато майката не била в страната. Заявява, че живее сам в жилище, което е
негова собственост, като можел да разчита на помощ от приятелски семейства, а
също и при необходимост да наеме човек, който да му помага с грижите. Баща му
също живеел в София, но бил доста възрастен, имал заболявания и затова гледал
да не го занимава. В с. Буковлък децата живеели в стара къща, на която покривът
течал и нямало тоалетна на втория етаж, който те ползвали, имали и проблем с
топлата вода. Селото било на пет километра от Плевен, което било проблем през
зимата. От първи клас до миналата година децата учели в ***училище и след това
майката ги завела в Буковлък. Жилището там било собственост на нейните родители
и всички живеели в една къща. Определя обвиненията на майката за негова
злоупотреба с алкохол като опит да заблуди съда, като отрича да има проблем с
алкохола. Заявява, че ако човек изпиел една бира, тя го считала за алкохолизъм.
Голямата им дъщеря имала проблеми и ходела на логопед, но майката извадила
някакви документи за ресорен учител. Не счита, че детето има нужда от ресорен
учител, нито от специални грижи, тъй като няма специални потребности.
На свой ред, по при условията на чл. 59, ал. 6 от СК,
изслушана в същото съдебно заседание, майката Т.А.С. заявява, че основните й
притеснения са свързани с алкохолната злоупотреба от страна на бащата, той не
можел без да пие, той пиел постоянно и това вече било проблем. Той завел
делото, докато тя била в Англия и той знаел защо е там и къде работи. Децата
били записани на училище в Плевен, а той без да й каже ги отписал от там и ги
върнал в София. Просто отишъл при родителите й и им казал, че ще води децата на
море, след това взел документите им от училище. Заявява, че няма идея как на С.М.
му е хрумнала идеята да отдели децата от майка им, кой го е посъветвал така, но
двамата с него не общували във връзка с децата, а делата продължавали. Създавал
й различни пречки, не й давал цялата присъдена за децата издръжка, а я плащал
на части и я бавел. Децата и тя имали регистрация в едно от неговите жилища,
като той заплашил, че ще ги изгони от там. После станало ясно, че това жилище е
дадено под наем. Заявява, че С.М. се уговарял да й вземе децата със съдията,
чиято самоличност не може да посочи, но тя възприела такъв разговор. Споделя за
случай, когато уж под формата на игра счупил колата на детето, уж за да му
покаже как се разбива кола. Когато му взели свидетелството за управление на МПС
той дори качил детето Ева да кара колата. Заявява, че тя не иска да дели бащата
от децата, но той трябвало да обърне внимание на здравето си, тъй като не можел
да спре да пие дори за една седмица. Той не спазвал определения режим за
контакти с децата, идвал когато пожелае и когато той има намерение и възможност
да ги види. Последният път му отказала контакт, защото дошъл в неделя на обяд и
искал да води децата в Търново, а вечерта трябвало да ги върне.
Други доказателства за
твърденията на страните не са ангажирани в настоящето производство.
При тази
фактическа установеност, въззивният съд достигна до следните изводи от правна
страна :
След приключване на устните състезания, но преди
постановяване на съдебен акт по делото, Е.С.М. е навършила 18 годишна възраст,
пълнолетна, като производството по делата по отношение на нея следва да се
прекрати, а постановения съдебен акт досежно мерките относно родителските права
и местоживеенето й, както и в частта относно присъдената й издръжка от влизане
в сила на решението, следва да се обезсили. Поради това жалбите на страните
следва да бъдат разгледани само по отношение на непълнолетните деца Лия и Ясен.
По жалбата на С.
С.М. досежно упражняването на родителските
права и местоживеенето на децата Л. и Я.:
Жалбата е неоснователна изложените в нея доводи и
оплаквания са изцяло неоснователни.
Въззивният съд изцяло споделя прецизните правни изводи
на първоинстанционният съд, изложени в обжалвания съдебен акт, като не счита за
необходимо да ги преповтаря, а препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.
С оглед оплакванията в жалбата, следва да се отбележи
следното :
Доводите в жалбата, касаещи преценката на
първоинстанционния съд на интересите на децата във връзка с предявените искове,
както и тези, касаещи по-високия родителски капацитет и произтичащата от това
по-голяма пригодност на бащата да упражнява родителските права, са
неоснователни. В процесната хипотеза, първоинстанционният съд е преценил всички
относими обстоятелства, касаещи интереса на децата в настоящето производство,
като е достигнал до правилни изводи по съществото на спора, давайки приоритет
на майката. Оплакванията на въззивника в тази си част се мотивират основно със
собствените му твърдения, че е по-добър родител от майката, както и с
показанията на свидетеля К. за обстоятелства, настъпили преди раздялата на
страните, или за обстоятелства, за които са необходими специални знания от
областта на психологията и детското развитие, с които не се установи свидетелят
да разполага. Едновременно с това, въззивникът С.М.
не е установил своята по-голяма пригодност да упражнява родителските права по отношение на децата Л. и Я..
Неговите усилия са били изцяло насочени да установи, че майката е с по-нисък
родителски капацитет, като не полага непосредствените грижи за детето, които е
възложила на родителите си, а не към установяване на действителния интерес на децата
във връзка с предмета на спора. Оценявайки събраните доказателства,
първоинстанционния съд дал приоритет на майката най-вече с оглед това й
качество и ниската възраст на децата и полаганите непосредствени грижи за
отглеждането им. Настоящият въззивен състав счита, че родителския капацитет на
страните и към настоящия момент не е съизмерим, като отчита заключението на
допусната съдебно психиатрична експертиза, според което същият страда от „F 10.2 Синдром на алкохолна зависимост. Абстинентен синдром“. Горното е достатъчно за въззивния съд
да приеме, че бащата не разполага с необходимия родителски капацитет да полага
самостоятелно непосредствените грижи за своите ненавършили пълнолетие деца, като
независимо от особеностите на майката според заключението на съдебно
психологичната експертиза, следва да се приеме, че същата е по-пригодният
родител да упражнява родителските права по отношение на децата Л. и Я.. При
първоначалното си изслушване от съда децата са категорични в желанието си да
живеят при бащата, което е обяснимо с оглед жилищното му устройване и
по-либералния и подкрепящ стил на общуване с тях. Предвид установеното
състояние на бащата обаче, при установени данни за забавяне на психичните
процеси на същия, е налице не само хипотетична опасност с поведението си той да
постави непълнолетните си деца в риск. Бащата е съдействал на социалните служби
по свое усмотрение, като първоначално не се е свързвал с тях, за изготвяне на
социален доклад, а когато все пак е правел това, не е осигурявал достъп до
децата, поради което изготвените за него два социални доклада са изготвени без
участието на децата и основно по данните, заявени от С.М.. Никоя от страните не
изпълнила и разпореждането на съда да осигури децата за повторното им
изслушване предвид изтеклото време и заявената промяна на нагласите им. Както
се посочи и по-горе, в последния приет по делото социален доклад от ДСП Плевен,
нагласите на децата са променени, като Лия желае да живее при майката си, но да
продължи да се вижда с баща си, докато Я.не желае да има особени контакти с баща
си и е категоричен в желанието си да остане да живее при майка си.
С оглед изложеното настоящият въззивен състав, приема,
че понастоящем липсват доказателства за твърдения интерес на децата Л. и Я.от
уважаване на първоначална искова претенция, респективно на въззивната жалба на техния
баща. Напротив, децата се нуждаят от стабилност и сигурност в живота си, както
и от пълноценни контакти с двамата си родители, каквито биха им били осигурени
при отглеждането им от майката. Едновременно с това, съобразно анализа на
доказателствената съвкупност, децата са привързани и към двамата си родители,
като е изградил доверителни и емоционални връзки с всеки от тях, като липсват
доказателства за установен интерес за тях от промяна на създалото се фактическо
положение по отглеждането им.
По жалбата на Т.А.С. относно определения режим на
лични отношения на децата Л. и Я.с бащата :
Жалбата е неоснователна по изложените в нея доводи.
Определения с обжалвания съдебен акт режим на лични
отношения, предвид препоръките на социалните служби, работили по случая с
децата и на вещото лице по приетата и неоснователна по делото съдебно
психологична експертиза, е подходящ и достатъчен да осигури пълноценни контакти
на децата с бащата, като няма основание контактите им да бъдат в присъствието
на майката. Следва да се отбележи, че понастоящем и двете деца са непълнолетни,
като при общуването си с тях родителите следва да съобразяват не само техните
образователни и други лични ангажименти, но желанията им, като понастоящем не е
установено вредно поведение на бащата спрямо непълнолетните му дъщеря и син.
Освен това, житейски необосновано е да се определи ограничен режим на контакти
и то в присъствието на майката, предвид многото и с различна продължителност
периоди, през които децата са били при бащата, без присъствието на майката.
В хода на въззивното производство не се събраха такива
доказателства, които да разрушат убеждението на въззивния съд в правилността на
обжалваното решение в частите относно родителските права и местоживеенето на
децата Л. и Я.и режимът им на контакти с бащата. Съдът не констатира
противоречие на същото с материалния закон, както и съществени процесуални
нарушения, допуснати в производството пред Първоинстанционния съд. Решението е
мотивирано, като правните изводи кореспондират на установените фактически
обстоятелства. Събраните доказателства са обсъдени в своята съвкупност и с
оглед относимостта си към предмета на доказване.
Съобразно изложеното настоящият въззивен състав
намира, че обжалваното първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в
частите му относно упражняването на родителските права и местоживеенето на децата,
така и относно режима на контакти на децата с бащата.
По жалбата на Т.С. относно размера на издръжката на
децата Л. и Я.:
Жалбата е основателна в тези си части.
Като насрещен ищец въззивницата претендирала издръжка
за всяко от децата си в размер на по 140 лева и не е правила искания за
изменение на тази си претенция по надлежния ред пред първоинстанционния съд,
макар претендираната от нея издръжка да е близка по размер на минималната
такава по смисъла на чл. 142, ал. 2 от СК. Съдът, с оглед диспозитивното
начало, е обвързан от така заявения насрещен иск, като следва да се произнесе в
рамките на искането, макар понастоящем така претендираната издръжка да е под
този размер (понастоящем от 233,25 лева). Произнасянето на съда извън надлежно
заявената претенция от страната и при липсата на изменение на исковата
претенция би имало за резултат нищожен съдебен акт. Съобразно това, въззивният
съд намира, че бащата е разполагал и понастоящем разполага с материална
възможност да заплаща издръжка за децата Л. и Я.в пълния претендиран
от въззивницата размер от по 140 лева за всяко от децата, от датата на
завеждане на насрещния иск на 06.11.2015 г. занапред, ведно с лихва за забава,
като сумите платени от бащата за издръжка на тези деца в изпълнение на
определената им привременна издръжка с определение на първоинстанционния съд от
17.06.2016 г. следва да бъдат съобразени и приспаднати при изпълнение на
задълженията.
По
разноските :
Съдът не е сезиран от страните с претенции за
присъждане на сторените деловодни разноски, като не дължи служебно произнасяне
по този въпрос.
При този изход на делото в тежест на въззивника С.М. следва да се възложи държавна такса върху
размера на издръжките на децата Л. и Я.в размер на 100 лева.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IІ-ри въззивен състав, на основание чл. 271, ал. 1,
изречение 1, предложение първо от ГПК
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 11121/14.07.2016 г. постановено по гражданско дело № 53085/2015 г. на СРС, ІІІ Гражданско отделение, 80 състав в частите му относно родителските права спрямо детето Е.С.М., родена на *** г., местоживеенето й, режимът на лични контакти с неотглеждащият я родител, както и относно присъдената за нея издръжка считано от влизане в сила на решението, и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гражданско дело № 53085/2015 г. на СРС, ІІІ Гражданско отделение, 80 състав в тези части.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по въззивно гражданско дело № 15482 по описа за 2016 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-ри брачен въззивен състав по жалбите на двете страни досежно родителските прави спрямо вече пълнолетната Е.С.М., местоживеенето й и режимът на лични контакти с неотглеждащия я родител.
ОТМЕНЯ Решение
№ 11121/14.07.2016 г. постановено по гражданско дело № 53085/2015 г. на СРС,
ІІІ Гражданско отделение, 80 състав в обжалваните отхвърлителни
части относно размера на издръжката дължима от бащата за децата Л. и Я., над
присъдения размер от 120 лева за детето Л. и 110 лева за детето Я.до пълния претендиран размер от по 140 лева за всяко от децата, считано
от 06.11.2015 г. (датата на завеждане на насрещната искова молба в съда) до
настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката им от
бащата, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА С.С.М., с ЕГН **********, да
заплаща на непълнолетната си деца Л.С.М., с ЕГН **********, и Я.С.М., с ЕГН **********,
със съгласието на тяхната майка и законен представител Т.А.С., с ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на още 20 (двадесет) лева за детето Л. и в размер на
още 30 (тридесет) лева за детето Я., или общо по двете решения в размер на по
140 (сто и четиридесет) лева за всяко от децата, считано от 06.11.2015
г. (датата на завеждане на насрещната искова молба в съда) до настъпване на
законна причина за изменение или прекратяване на издръжката им от бащата, ведно
с лихва за забава за всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, като
се приспаднат сумите, платени от бащата като привременна издръжка за децата Л.
и Я..
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 11121/14.07.2016 г. постановено по гражданско дело № 53085/2015
г. на СРС, ІІІ Гражданско отделение, 80 състав в останалите обжалвани от
страните части относно родителските права спрямо децата Л. и Я., местоживеенето
им и контактите им с бащата.
ОСЪЖДА С.С.М., с ЕГН **********, да
заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса върху издръжката в
размер на 100 (сто) лева.
НЕЗАВЕРЕН
ПРЕПИС от настоящето решение да се
връчи на страните.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна
жалба, пред Върховния касационен съд на Република България, в едномесечен срок
от връчването на преписите в частите му относно родителските права и
местоживеенето на децата Л. и Я., режима им на контакти с бащата, както и в частта,
с която производството по делото е прекратено по отношение на детето Е., а
обжалвания съдебен акт в частите му относно упражняването на родителските права
спрямо нея, местоживеенето й, режима на лични отношения с неотглеждащият я
родител и издръжката й от бащата от влизане на решението в сила, е обезсилен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ……………… ЧЛЕНОВЕ: 1. …………… 2. ……………