Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260018
гр. Перник, 25.11.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД –
ПЕРНИК, в
открито заседание проведено на двадесет и шести октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Борислава Борисова
при участието на секретаря Eмилия Павлова,
като
разгледа т. д. № 43 по описа на съда
за 2019 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
С.В.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез адв. Г., срещу „Застрахователно акционерно
дружество ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК: *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, с която е
предявен иск с правно основание чл. 432 КЗ, с който се иска да се осъди ответникът
да заплати на ищеца сумата 300 000,00
лв., представляваща обезщетение за претърпените и търпими пожизнено
неимуществени вреди, настъпили вследствие ПТП от ***, реализирано от
застрахован при ответника по застраховка „ГО" водач, съгласно
застрахователна полица № ***, сключена на ***, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от *** до окончателното й изплащане, сумата 4250,00 лв. /формирана
от по 850,00 лв. на месец/ - представляваща застрахователно обезщетение за
имуществени вреди /пропуснати ползи/, изразяващи се в загуба на доход поради
прекратяване на трудовото му правоотношение за периода ***до ***, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от *** до окончателното й изплащане, и сума от по 850,00
лв. на месец за бъдещ период – представляваща застрахователно обезщетение за имуществени
вреди /пропуснати ползи/, изразяващи се в ежемесечна загуба на доход от работна
заплата, считано от *** до изменение на обстоятелствата или изчерпване на
лимита на застрахователното правоотношение.
Твърди се, че на ***, около 23:50 часа в гр. ***, на *** към изход ***, след връзката за ***, настъпило ПТП между МПС
марка „Ауди“, модел А 6 Олроуд с рег. № ***, управлявано от А.С.А., и МПС марка „Шкода“,
модел „Октавия“,
с рег. № ***, в който на задната седалка пътувал ищецът. Виновен за ПТП-тo бил водачът на МПС марка „Ауди“, модел А 6 Олроуд с рег. № ***, който нарушил правилата за движение по
пътищата, визирани в чл. 20 от ЗЗДвП, вр. чл. 25 от ЗЗДвП, внезапно
навлязъл частично в дясна лента и ударил с дясната си странична част предна лява
част на лек автомобил Шкода Октавия с рег. № ***,
водачът на който се движел с разрешена скорост от около 100 км/ч., като МПС се
завърта неколкократно. Вследствие процесното
ПТП ищецът получил следните травматични увреждания: счупване на цялата горна
челюст и разкъсване корените на шест зъба с последващо
възпаление от скъсаните корени на общо 6 зъба, които наложили тежко и болезнено
оперативно лечение и отстраняването им; самостоятелна закрита черепно-мозъчна
травма и контузия на мозъка; увреждане на междупрешленните
дискове в шийния отдел /средни телесни повреди/;
съчетанието между контузията на мозъка и увреждането на междупрешленните
дискове в шийния отдел довели до последващо
усложнение – епилепсия /тежка телесна повреда, водеща до постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота на пострадалия/. Излага се, че е
проведено лечение на пострадалия по повод флегмон и
абсцес в устната кухина,описано в Епикриза ИЗ № ***
до *** в клиника по лицево-челюстна хирургия при ***. Поради счупването на
горната челюст и разкъсването на корените на шест зъба, ищецът не можел да се
храни пълноценно като бил основно на каша и течни храни в продължение на близо
2 месеца. Болките били значителни по интензитет и съпроводени със сериозни
ежедневни неудобства, като негативните последици продължавали и към момента,
тъй като възстановителният процес не е напълно завършен. В резултат на тежката
мозъчна контузия ищецът изпитвал световъртеж от централен тип, постоянно
чувство за гадене и повръщане, загуба на равновесие, внезапно прилошаване,
замъглено виждане. От уврежданията в областта на междупрешленните
дискове в шийния отдел пострадалият изпитвал болки в шийния сегмент на ниво С5 и С6 в дясно, хиперстезия
по С6 и С7 в дясно. Твърди се, че от епилептичната симптоматика ищецът е на
постоянно лечение с лекарства, наложило се да напусне работното си място поради
невъзможност да изпълнява служебните си задължения, не може да се грижи
пълноценно за роденото в семейството му бебе. Вследствие на това пострадалият
изпитвал тежко нервно-психично напрежение, което довело до психоорганичен
синдром. Сочи се, че към датата на ПТП лек автомобил марка „Ауди“, модел А 6 Олроуд с рег. № ***, е застрахован по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ в ЗД „Евроинс“ АД съгласно
застрахователна полица № ***, сключена на ***, с начална дата на покритие от ***
до *** С писмена застрахователна претенция на 02.01.2019 г. ищецът отправил
искане до ответника за изплащане на застрахователна обезщетение за претърпените
имуществени и неимуществени вреди, но до момента не било изплатено. По
изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.
В законоустановения срок ответникът ЗД „Евроинс“ АД, е подал отговор, с който е оспорил предявения
иск като неоснователен. Не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ съгласно
полица № *** относно лек автомобил марка „Ауди“, модел А 6 Олроуд
с рег. № ***. Оспорва механизма на процесното ПТП,
като оспорва наличието на противоправно и виновно
поведение от стана на застрахования водач по време на настъпването му. Оспорва
настъпването на посочените от ищеца неимуществени вреди и причинната им връзка
с прцесното застрахователно събитие. Прави възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, поради това, че към момента на настъпване на ПТП не е бил с
предпазен колан. В случай, че искът бъде приет за доказан по основание,
възразява, че същият е завишен по размер с оглед принципа на справедливостта.
Оспорва претенцията за имуществени вреди по съображения, че прекратяването на
трудовото правоотношение е настъпило поради намаляване на обема на работа, а не
поради невъзможност за изпълнение на трудовите задължения, евентуално – моли
полученото обезщетение за безработица да бъде приспаднато от размера на
загубения доход. Възразява срещу началния момент на претенцията за лихва за
забава, предвид разпоредбата на чл. 497 КЗ. Моли за отхвърляне на предявените
искове и присъждане на сторените разноски.
След като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, Пернишкият окръжен
съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
От представената по делото писмена застрахователна претенция на
ищеца по чл. 380, ал. 1 от КЗ до ответното дружество от 02.01.2019 г. се установява, че ищецът е предявил претенция
за изплащане на застрахователно обезщетение по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност". С уведомление от 25.01.2019 г. ответникът е
отказал изплащане на застрахователно обезщетение по съображения, че твърдените
телесни повреди не са в причинна връзка с настъпилото ПТП. Поради това съдът
намира, че е спазена рекламационната процедура
по чл. 498, ал. 3, вр.
ал. 1 КЗ, която е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск по
чл. 432, ал.1 КЗ от увреденото лице.
Във връзка с иска за заплащане на имуществени вреди под формата на
пропуснати ползи за периода от м.*** до ***, доколкото касаят вреди, чието
настъпване следва подаването на исковата молба, следва да се отбележи, че
съгласно Определение № 592/25.09.2019 по т. д. № 1627/2019 г.
на ВКС принципът за пълно обезщетяване, изисква възстановяване на
всички реално претърпени вреди, както и на пропуснатите ползи, щом са в пряка и
непосредствена последица от увреждането, като претърпените имуществени и
неимуществени вреди са, както вече настъпилите, така и бъдещите, които са
следствие от деликта и са естествено продължение на
обективния процес на вредоносното проявление на самото увреждане и които със
сигурност ще настъпят в бъдеще време /касаят все едно и също по правния си
характер задължение, следващо от фактическия състав на деликтната
отговорност/. Не съществува пречка да бъдат обезщетявани всички бъдещи вреди
/вкл., но не само, когато се касае за периодични, еднотипни разходи,
респективно за периодичното им обезщетение/, стига тяхното настъпване да е
сигурно, а размерът – установим /сигурното настъпване на вредите е факт, който
се преценява с оглед особеностите на конкретното дело, по което е заявено
искането за обезщетяване/, респективно предявените искове за обезщетяване на
такива вреди се явяват допустими.
С оглед изложеното, съдът намира, че предявените искове за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и имуществени вреди за
пропуснати ползи от загуба на трудов доход, както за изминалия преди подаване
на исковата молба период - ***до ***, така и за периода след подаване на
исковата молба - от м.*** до ***, са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
По иска за осъждане на ответника да заплаща на ищеца сума от по
850,00 лв. на месец, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени
вреди /пропуснати ползи/, изразяващи се в ежемесечна загуба на доход от работна
заплата, считано от *** занапред,
съдът намира следното:
В проведеното на 13.11.2019
г. пълномощникът на ищеца е заявил, че тъй като същият е започнал работа на
*** не поддържа иска за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи от загуба
на доход. Предвид приложеното по делото пълномощно в полза на адв. Г. и доколкото изявлението е направено в първото по
делото открито съдебно заседание, поради което не е необходимо съгласие на
ответника, съдът приема, че е валидно десезиран от
разглеждане на иска за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи от загуба
на доход, считано от *** занапред. С оглед изложеното, производството по делото
следва да бъде прекратено в тази част, поради оттегляне на иска, на основание чл. 232 ГПК.
По основателността:
Безспорно между страните е наличието на валиден договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите по отношение на МПС „Ауди“,
модел А 6 Олроуд с рег. № *** към датата на процесното ПТП- ***, поради което и на осн.
чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК това обстоятелство не се нуждае от доказване в
отношенията между страните.
Според приетата и неоспорена от страните съдебна автотехническа експертиза механизмът за настъпване на процесното ПТП най-вероятно е следният: на *** около 23,50
ч. л.а. „Ауди“ при движение в лява лента на „***“ с посока от бул. „***“ към ***
след пътния възел предприема маневра престрояване в съседна дясна лента без да
пропусне попътно движещият се в същата посока л.а. „Шкода“, вследствие на което настъпва удар с неустановени
параметри между двете МПС и втори удар между л.а. „Шкода“ и еластичната ограда
в ляво от платното за движение. Поради липсата на достатъчно данни за анализ
обаче не може да се установи точната причина. При хипотезата, че вследствие на удара
л.а. „Шкода“ се е завъртял по посока на часовниковата стрелка, инерционната
сила, действаща върху тялото на седящ на задната сделка човек би се стремяла да
го придвижи в обратна посока – към дясната страна на отническия
салон, т.е. контактът би настъпил между дясната част на тялото и елементи от
интериора на салона, разположени в дясно. Вещото лице посочва, че при условие,
че автомобилът е технически изправен , той е оборудван с триточкови инерционни
колани за водача, пътника до него и пътниците на задната седалка, с изключение
на седящия в средата. В случая няма конкретни данни какви обезопасителни
колани са били налични в МПС и в какво състояние са били, като удар на главата
на пътник или водач при настъпване на ПТП не може категорично да се изключи и
при поставен обезопасителен колан.
В производството по делото са разпитани свидетелите Ц. Г.Н. и Р.Р.М. – без дела и родство със страните, и Е.Т.Х. /живуща на
семейни начала с ищеца/.
От показанията на свидетеля Ц. Г.Н. се установява, че е управлявал
л.а. Шкода“, модел „Октавия“,
с рег. № ***, в който пътували Р. и ищецът С., когато настъпило процесното ПТП. Движел се по околвръстното
в посока от *** към ***, при стеснението на новия околврсътен
път към стария намалил скоростта на около 60-70 км., една кола ги задминала от
лявата страна и ги ударила в предна лява част, след което управлявания от него
автомобил се завъртял надясно и се ударил в мантинелата
отзад. Р. се возил отпред до него отдясно, а С. на задната седалка. Той и Р.
били с колани, не знае за С.. Когато слезли от автомобила, С. имал кръв по
лицето, казал, че го болят главата и челюстта. Дошла полиция, бърза помощ не е
идвала. Откарали колата на самоход на паркинг в ***. Не
знае същата вечер дали някой е ходил на лекар, когато се чули на следващия ден С.
казал, че ще ходи на лекар.
Свидетелката Е.Т.Х. заявява, че в края на месец септември *** С.
се прибрал късно с наранявания по лицето. Казал, че е претърпял ПТП, но не
споделил много, тъй като по това време тя била бременна в *** месец. През нощта
му станало лошо, потекло му кръв от носа, отишли в болницата в *** и се
оказало, че има счупена челюст и счупени предни зъби. Впоследствие му направили
снимка и се оказало, че има мозъчно нараняване. Останал в болницата 2-3 дни,
след което ползвал болничен около 5-6 месеца, по това време работил като ***.
Вкъщи получил нещо като припадък, около 15-тина минути не помнил какво се е
случило. След като му изтекъл болничният той не се е връщал на работа, а от
месец септември *** г. започнал работа в друга фирма. Не смеел да пътува сам,
когато има доставки, гледал да е с някой колега, защото се притеснява да не му
се случи пак този припадък. В домакинството им са те двамата и двете им деца,
едното от които е ученик, а другото се родило в края на месец ***. След като го
изписали от болницата той спял в хола, за да не я притеснява, не можел да
отхапва нормална храна, затова се хранил с пасирана, променили се вкусовите му
рецептори. Пред нея е припадал 1-2 пъти и й е казвал за един припадък. Тя не е
разговаряла с лекари и не е виждала документи, но доколкото знае са му казали,
че това е епилепсия. Преди спортувал 2-3 пъти седмично футбол, а след инцидента
не спортува, отслабнал, станал по-страхлив, притеснявал се да излиза сам, за да
не му стане лошо, имал проблеми със съня, говорел насън. След ПТП претърпял
операция на челюстта, но не е присъствала, мисли, че зъбите му са правени,
нямал външни белези от операцията, шевове и др. Отварял си устата доста
ограничено и затова се хранил със сламка.
Свидетелят Р.Р.М. излага, че по време на
ПТП пътувал до шофьора Ц. с неговия автомобил – Шкода, а С. се возил отзад.
Това се случило преди две години, есента, късно вечерта, на фарове. Една кола
отляво ударила в предна лява страна на тяхната кола, шофьорът натиснал
спирачки, колата се завъртяла и спряла в мантинелата.
Всички били с поставени колани. Когато слезли от колата, С. имал кръв по
устата. Дошла полиция, линейка не е идвала.
Видно от лист за преглед на пациент № *** при д-р Д.А., че С.В.С.
е приет на *** с открита рана на устните и устната кухина, с лицева асиметрия и
оток в областта на ДЧ в кондилите вляво и дясно,
затруднено хранене, говор и гълтане; РКР на лигавицата на горната устна
вестибуларно в областта на 14 до 23 зъб, при палпация
се установява подвижност на 13, 14 зъб. Отразено е, че под местна анестезия е
възстановена оклузията на захапката, поставен е подрабник за 10 дни, РКР е почистена и поставени
непрекъснати шевове.
По делото са приети направление от д-р К. – невролог, от ***, искане
за образно изследване /КТ на глава/ на С. С. от *** от ***, резултат от КТ
изследване от д-р А.Т., съгласно което пациентът е с анамнестични
данни за травма;..в ляво фронтално е налице хиподенсна
зона с размери 8/4 мм и денситометрични
характеристики на постконтузионно огнище, без
кръвоизлив, без промяна на нивото на ствола и малък мозък, на костен прозорец –
без промяна; в обхванатите отдели шийно-данни за
динамичен блок с изглаждане на физиологичната лордаза-вероятно
постконтузионно; амбулаторен лист от ***, според
който при проведен преглед от д-р М.А. след ПТП пациентът се оплаква от
световъртеж, залитане, гадене, главоболие; амбулаторен лист от ***, в който при
проведен преглед при д-р В. е отразено, че С.С. има
ограничен обем на движение в дясна раменна става поради болка, назначено е ЕМГ
изследване на преднокоренчева увреда
на С6 и С7 в дясно.
Съгласно Епикриза ИЗ № ***, издадена от ***,
С.В.С. е постъпил на *** и изписан на ***; приет с видима лицева асиметрия,
дължаща се на тежък оток в областта на максилата от
зъби 13 до 24, силно зачервена кожа в областта; под локална анестезия е
извършена инцизия в пунктум
максимум на възпалението, зоната е дренирана и промита.
Видно от амбулаторен лист от *** при проведен преглед на ищеца от
д-р М.А. е поставена диагноза „световъртеж от централен произход в стадий на
компенсация.
Съгласно Епикриза ИЗ № ***, издадена от ***,
С.В.С. е постъпил на *** и изписан на ***; приет с лека видима лицева
асиметрия, дължаща се на тежък оток в областта на фоса
канина в дясно; под локална анестезия е извършена инцизия в пунктум максимум на
възпалението, зоната е дренирана и промита.
Представен е амбулаторен лист от ***, съгласно който при проведен
преглед на ищеца от д-р Р.И.Д. е поставена диагноза „други уточнени форми на
епилепсия.
Съгласно писмо с вх. рег. № *** от УМБАЛ и спешна медицина ***
след извършена проверка в книгите за хоспитализираните пациенти е установено,
че С.В.С., с ЕГН **********, не е бил хоспитализиран при тях през месец
септември *** г. Към писмото е приложено становище от доц
д-р Н.Я., според което при справка в амбулаторните журнали и системата за
образни изследвания не се установяват извършени образни изследвания през *** г.
на лицето С.В.С., с ЕГН **********, както и извлечение от журнала за хоспитализации
и от книгата за приетите болни в стационара с попълванията от *** до ***
С писмо с вх. рег. № *** *** уведомява, че за лицето С.В.С., с ЕГН
**********, липсва снимков материал /панорамни
зъбни рентгенови снимки/.
С писмо с вх. рег. № 260428/28.04.2022 г. от *** са представени по
делото заверени копия на цялата документация на лицето С.В.С., с ЕГН **********,
като отново се посочва, че не са му правени зъбни рентгенови снимки в лечебното
заведение.
Представени са по делото диск с компютърно-томографско
изследване от *** и ксерокопия на рентгенография на лицев череп от *** от *** и
ортопантомография от *** от ***.
По делото е приета комплексна съдебно-медицинска експертиза,
изготвена от вещите лица д-р Д.Н. – неврохирург, д-р М.М.
– ортопед-травматолог и д-р Д.М. – специалист по съдебна медицина, според която
механизмът на получените травматични изменения, са получени в резултат на ПТП,
станало на *** при следния механизъм – удар в главата от задната седалка в
предната, като ударът е бил най-сериозен в областта на лицето с последващ камшичен удар в
областта на шията и травма на главния мозък на принципа „контра ку“. Увредени са глава и главен мозък, устна кухина и шия.
Последици от описаните травматични увреждания са: церебрестенен
синдром, промени в поведението, личността и наличие на посттравматична
епилепсия и ЦОНС; фрактурата на горната челюст се лекува с фиксация
за 30 дни; последиците от шийната травма са
травматична дискова херния, фрактура на шийните
прешлени, контузия на гръбначния мозък с последващи
промени в движението на горните и долните крайници. Експертите посочват, че
посттравматичната епилепсия може да настъпи скоро след преживяна
черепно-мозъчна травма, така и да се отключи месец, два до 3-4 след инцидента,
провокирана от повишено физическо и психическо натоварване. Отбелязва се, че посттравматичната
епилепсия, съчетана с еписимптоматика, е твърде тежко
състояние, което води до нарушение на трудовите навици, физиологичните функции,
психичното здраве. Посттравматичната епилепсия е пожизнена, рядко отзвучава
самостоятелно, поради което се препоръчва използването на антиконвулсанти
Невротоп, Карбамезитин, в
някои случаи Диазепам. Продължителното приемане на антиконвулсанти води до смущение в концентрацията,
нарушение в паметта, както и промяна във физиологичните функции при пациентите
/полова активност, трудова активност и т.н./. При наличие на епилептични
припадъци на пациентите се забранява да работят на високо, близо до водоеми, да
карат автомобил. В случай, че пациентът не е бил с поставен обезопасителен
колан, травмите са могли да бъдат значително по-тежки, изразяващи се в
черепно-мозъчни травми, лицеви травми и шийни травми.
При описаните травми е било желателно да получи спешна медицинска помощ, но
първите медицински документи са от *** В открито съдебно заседание вещото лице Н.
посочва, че забавянето не е повлияло на тежестта на травмата.
По делото е проведена повторна петчленна комплексна
съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещите лица д-р Ж.Г.Т. – специалист
невролог, д-р И.В. М.-Т. – специалист по образна диагностика, д-р Д.И.М. –
съдебен дентален лекар, специалист ЛЧХ, д-р К. А. С.
– специалист по травматология и д-р К.С.Ч. – специалист по съдебна медицина.
Според заключението на вещите лица категорично установени травматични увреди в
медицинската документация са: разкъсно-контузна рана
в областта на горната устна – лигавична повърхност,
оток в областта на долната челюст и разклащане на зъби 13 и 14. Останалите
диагнози, поставени в медицинската документация – контузия на мозъка, не се
потвърждава от КТ изследването, а за останалите световъртеж от централен
произход и шийна радиокулопатия,
не са налице категорични данни за техния травматичен произход, не са доказани
по надлежния ред и не може да се приеме с категоричност причинната им връзка с
ПТП. Относно възпалителните изменения – флегмон и
абсцес в устната кухина, по повод на които ищецът двукратно е постъпвал за
лечение в ***, съответно на *** и ***, се посочва, че възможно да са в
индиректна връзка с травмата, причинена от ПТП. Въз основа на медицинската
документация свидетелските показания
вещите лица не може да отговарят с категоричност дали ищецът е бил с поставен
колан, както и на кое място /вдясно, вляво или в средата/ е пътувал към момента
на ПТП, като травмите може да бъдат получени и при поставен предпазен колан.
Причинените увреждания не налагат оказване на спешна медицинска помощ.
Хипотетично е възможно травмите да бъдат получени и при други обстоятелства,
различни от механизма на претърпяното ПТП. Заключението е оспорено от ищеца.
Съдът кредитира заключението на вещите лица по повторната
съдебно-медицинска експертиза, като обективно и компетентно дадено.
Заключението е дадено от специалисти в съответните области, на база
представената по делото медицинска документация и личен преглед на ищеца и
съответства на останалите доказателства по делото.
Видно от приложените по делото в заверен препис стр. 19 от трудова
книжа на С.С. и Заповед № ***, издадена от ***, че
трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на ***на
основание чл. 328, ал. 1, т. 3 – поради намаляване обема на работа.
От удостоверение от ***, издадено от Столична дирекция на
вътрешните работи, Отдел „Пътна полиция“ при МВР и приложенията към него се
установява, че на А.С.А. е съставен АУАН с № *** за нарушение на чл. 25, ал. 2,
пр. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и издадено НП № *** за това, че на *** в
гр. ***, ул. „***“ като водач на автмобил „Ауди“,
модел „А 6 Олроуд куатро“ с
рег. № ***, след северна тангента поради частично навлизане от лява в дясна
пътна лента не пропуска и реализира ПТП с попътнодвижещият
се л.а. Шкода ***, който се удря в метална мантинела
от ляво, като не носи контролен талон.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени доказателства, показанията на разпитаните свидетели, както и приетите
по делото съдебномедицинска и автотехническа експертизи.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
По силата на чл. 429, ал. 1 от КЗ с договора за
застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в договора застрахователна сума,
отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното
събитие, а разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предоставя право на увредения,
спрямо когото застрахованият е отговорен по чл. 45 от ЗЗД, да претендира
заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя, т.е. за да се ангажира отговорността на застрахователя,
следва да се установи наличието на валиден застрахователен договор за
застраховка „Гражданска отговорност" между делинквента
и застрахователя, настъпили вреди за третото лице, противоправно
поведение на виновния водач и причинна връзка между това поведение и
причинените вреди.
По делото не се спори, че към момента на
настъпване на процесното ПТП за лек автомобил марка
„Ауди“, модел А 6 Олроуд с рег. № ***, е налице
задължителна застраховка "Гражданска отговорност” при ответното дружество.
От гореизложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно
установено, че причина за процесното ПТП от *** са
действията на водача на застрахования при ответника автомобил.
От повторната съдебно-медицинска експертиза се установява, че в
резултат на процесното ПТП на ищеца са причинени разкъсно-контузна рана в областта на горната устна – лигавична повърхност, оток в областта на долната челюст и
разклащане на зъби 13 и 14. Предвид заключението на повторната СМЕ, писмените
доказателствата по делото и свидетелските показания, съдът приема за
установено, че вследствие на травмата, причинена от ПТП, са настъпили и възпалителни
изменения – флегмон и абсцес в устната кухина, по
повод на които ищецът двукратно е постъпвал за лечение в ***, съответно на ***
и ***, както и че вследствие на инцидента ищецът е претърпял травма в областта
на раменния пояс, довела до ограничен обем на движение в дясна раменна става. Останалите
увреждания, описани в исковата молба, съдът приема за недоказани. В тази връзка
съдът кредитира заявеното от вещото лице Т., според която в изследването,
направено два дни след инцидента, не се установява находка за начеващи промени
на мозъчния паренхим, от което да се направи извод,
че епилепсията е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП. Според вещото лице М.,
доколкото по делото не са представени образни изследвания на горната челюст и
не е извършвано лечение на счупване на израстъка, наречен алвеоларен гребен, не
може да се установи наличие на травматични увреди на лицевия череп. Предвид
липсата на образно изследване на шийния отдел на
гръбначния стълб, не може да бъде установено дали правилно е поставена диагноза
за увреда на шийния отдел.
Обезщетенията за неимуществени вреди вследствие на деянията следва
да бъдат определени по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
Съгласно константната съдебна практика справедливостта налага претърпелият
вредата да бъде възмезден за нея, като на обезщетяване подлежат не само
физически изстрадани болки, но и такива, които се търпят в духовната и
интелектуална сфера на индивида. Болките, страданията, ограниченията и
неудобствата за различните индивиди при различни обстоятелства, са различни. За
да определи справедливия размер на обезщетението за деликт,
съдът следва да преценява установените от ищеца правнозначими
обстоятелства по спора. Търпените от лицето вреди в неимуществената сфера
зависят не само от обективни фактори, каквито например са болките от
физическите увреждания предвид тяхната продължителност и интензитет, но и
начина, по който лицето е преживяло подобен случай и как това се е отразило на
поведението му, на социалните му контакти, на самочувствието му и пр. вредата в
неимуществената сфера не може да бъде ограничена в рамки, а съдът следва да
вземе предвид всички относими и доказани
обстоятелства в тази връзка.
Съдът приема, че ищецът е търпял интензивни болки и страдания около
30 дни непосредствено след инцидента, както и болки и неудобства по около
седмица във връзка с възпалителния процес на устната кухина, за който два пъти е
постъпвал в болница.
Показанията на свидетелката Е.Х., която свидетелства за болките и
страданията на ищеца, както непосредствено след ПТП, така и в процеса на
възстановяване и до настоящия момент, съдът намира, че следва да бъдат
кредитирани само относно болките и неудобствата във връзка с увредените зъби,
оплакванията от болки в главата непосредствено след инцидента и невъзможността
да приема нормална храна известно време. Промяната на начина на живот на ищеца
във връзка с епилептичните припадъци не следва да бъде съобразявана при
определяне на размера на обезщетението, тъй като това увреждане по изложените
по-горе съображения не е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди на ищеца съдът отчете, че към
момента на настъпване на ПТП ищецът е бил в активна трудова възраст /** г./, месец
след това съжителката му е родила бебе, за което му е било трудно да се грижи
поради травми, настъпилия възпалителен процес на устната кухина, неудобството
да приема нормална храна след инцидента, силния стрес към момента на процесното ПТП.
Като съобрази посочените обстоятелства, социално-икономическите
условия и стандарта на живот в страната, съдът определя обезщетението за
неимуществени вреди в размер на 10 000,00 лева.
По възражението на ответника за съпричиняване:
По приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доказване на
съпричиняването на вредата и определяне на съотношението
на приноса на пострадалия и делинквента е формирана
постоянна съдебна практика - решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/09 г.
на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. № 596/12 г. на
ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 151 от 12.11.2010 г. по т. д. № 1140/11 г. на ВКС,
ТК, ІІ т. о., решение № 169 от 02.10.2013 г. по т. д. № 1643/12 г. на ВКС, ТК,
ІІ т. о. решение № 16 от 04.02.2014 г. по т. д. № 1858/13 г. на ВКС, ТК, І т.
о., решение № 92 от 24.07.2013 г. по т. д. № 540/12 г. на ВКС, ТК, І т. о.,
решение № 18 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 60304/2016 г. на ВКС, IV г. о. и др.,
според която, за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото
обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен
начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела.
Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.
51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на
доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с
които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал
условия или е улеснил неговото настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди
на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични
доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем.
Съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за
резултата и въз основа на това да определи обективния му принос. Намаляването
на размера на обезщетението следва да се извърши въз основа на комплексна
преценка на степента на каузалност на действията на делинквента
и на пострадалия, степента на тяхната обективна вредоносност,
като самото намаляване следва да отразява размера на участието на увреденото
лице в причиняването на общата вреда.
В хода на делото не се събраха убедителни доказателства, от които да
се установи, че пострадалият не е бил с поставен предпазен колан по време на процесното ПТП. Свидетелят Р. заявява, че всички
пътници са били с поставени предпазни колани. Съгласно СМЕ получените от ищеца увреждания може да
настъпят и при поставен предпазен колан, а в случай че такъв не е бил поставен
уврежданията може да са много по-тежки. Установи се също така от СМЕ, че
травмите на ищеца не са налагали спешна медицинска помощ.
Предвид изложеното, съдът приема, че възражението за съпричиняване е неоснователно и не е налице основание за
намаляване на определеното обезщетение.
По изложените съображения предявеният иск следва да бъде уважен за
сумата 10 000,00 лв., а за
разликата до пълния предявен размер от 300 000,00 лв. искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Относно претенцията за лихви:
В настоящия случай допустимостта на
предявения иск бе установена с представената с исковата молба писмена
застрахователна претенция на ищеца по чл. 380, ал. 1 от КЗ до ответното
дружество от 02.01.2019 г.
На основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ
застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл.
496, ал. 1 КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя,
дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената
си забава. В този смисъл са Решение № 128 от 4.02.2020 г. на ВКС по т. д. №
2466/2018 г., I т. о., ТК, Решение № 60112 от 1.12.2021 г. на ВКС по т. д. №
1221/2020 г., I т. о., ТК, и др.
В
случая ищецът е заявил писмената си претенция пред застрахователя на 02.01.2019
г., поради което последният дължи законната лихва върху обезщетението от
посочената дата. При зачитане на диспозитивното
начало на процеса следва да бъде отчетено искането на ищеца за присъждане на
законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от *** до окончателното изплащане на
сумата.
По иска за имуществени вреди:
Доколкото настъпилите от ПТП увреждания
не са довели до трайна невъзможност ищецът да получава доход от трудова
дейност, като видно от Заповед № ***, че трудовото му правоотношение е
прекратено поради намаляване на обема на работата, следва, че така претендираните вреди не са в пряка причинна връзка с
настъпилото ПТП.
По изложените съображения, предявеният
иск за заплащане на сума от по 850,00
лв. на месец - представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди
/пропуснати ползи/, изразяващи се в загуба на доход поради прекратяване на трудовото
му правоотношение за изминал период
- периода ***до ***, възлизащи на сумата
4250,00 лв., следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По същите съображения като неоснователен следва
да бъде отхвърлен и искът за заплащане на сума от по 850,00 лв. на месец, представляваща застрахователно
обезщетение за имуществени вреди /пропуснати ползи/, изразяващи се в
ежемесечна загуба на доход от работна заплата, за периода след подаване на
исковата молба /от м.***/ до ***
За периода от *** занапред предявеният иск за имуществени вреди е
оттеглен в първото открито съдебно заседание.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски се поражда за двете
страни – за ищеца съобразно уважената част на иска, а за ответника – съобразно
отхвърлената.
Ищецът не е направил искане за присъждане на такива и представил
доказателства за извършването им, поради което не следва да му бъдат присъждани
разноски.
Ответникът е доказал разноски в общ размер на 2065,00 лв. за експертизи
и 300,00 лв. – за юрисконсултско възнаграждение, определено
на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, от
които в съответствие с отхвърлената част от иска следва да му бъде присъдена
сумата 2288,55 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на РС-Перник сумата 400,00 лв., представляваща държавна такса в
размер на 4% върху уважения размер на иска.
Водим от горното Пернишкият окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно
дружество „Евроинс“ АД, ЕИК: *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, да заплати на С.В.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата 10 000,00 лв. /десет
хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на
***, по вина на водача на л.а. „Ауди“, модел А 6 Олроуд
с рег. № ***, управлявано от А.С.А., по застраховка „Гражданска отговорност",
съгласно застрахователна полица № ***, сключена на ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от *** до
окончателното й изплащане, на основание чл. 432 КЗ, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 10 000,00
лв. до пълния предявен размер от 300 000,00 лв. като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.В.С., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Застрахователно
акционерно дружество „Евроинс“ АД, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, иск с
правно основание чл. 432 КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 4250,00 лв. /формирана от по 850,00 лв. за
пет месеца/, представляваща
застрахователно обезщетение за имуществени вреди /пропуснати ползи/, вследствие
на ПТП, настъпило на ***, по вина на водача на л.а. „Ауди“, модел А 6 Олроуд с рег. № ***, управлявано от А.С.А., по застраховка
„Гражданска отговорност", съгласно застрахователна полица № ***, сключена
на ***, изразяващи се в загуба на доход от трудово правоотношение за периода ***до ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от *** до
окончателното й изплащане, както и да заплати сума от по 850,00 лв. на
месец, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди
/пропуснати ползи/, изразяващи се в ежемесечна загуба на доход от работна
заплата, за периода от м.*** до ***
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта по предявения от
С.В.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу Застрахователно акционерно дружество „Евроинс“
АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор
Колумб“ № 43, иск с правно основание чл. 432 КЗ, за осъждане на ответника да
заплаща на ищеца сума от по 850,00 лв.
на месец, представляваща
застрахователно обезщетение за имуществени вреди /пропуснати ползи/, вследствие
на ПТП, настъпило на ***, по вина на водача на л.а. „Ауди“, модел А 6 Олроуд с рег. № ***, управляван от А.С.А., по застраховка
„Гражданска отговорност", съгласно застрахователна полица № ***, сключена
на ***, изразяващи се в ежемесечна загуба на доход от работна заплата, считано от *** до изменение на
обстоятелствата или изчерпване на лимита на застрахователното правоотношение,
на основание чл. 232 ГПК.
ОСЪЖДА С.В.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Застрахователно акционерно дружество „Евроинс“ АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, сумата
2288,55 лв. /две хиляди двеста осемдесет и осем лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща
направени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Застрахователно
акционерно дружество „Евроинс“ АД, ЕИК: *********, седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –
Перник сумата 400,00 лв. /четиристотин
лева/, представляваща държавна такса върху уважената част от иска, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението в прекратителната
му част има характера на определение и подлежи на обжалване пред Апелативен съд-
гр.София в едноседмичен срок, а в останалата част – в двуседмичен срок, от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: