Определение по дело №156/2020 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 94
Дата: 26 май 2020 г. (в сила от 9 юни 2020 г.)
Съдия: Мария Кирилова Божкова
Дело: 20207120700156
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 май 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

гр.Кърджали, 26.05.2020г.

Административен съд Кърджали, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА

При секретаря                                

Като разгледа докладваното от съдия Божкова

Административно дело 156/ 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

         

Производството е образувано по жалба на К.Т.Б. от *** срещу Заповед № РД-19-93/ 27.02.2020 г. на кмета на община Момчилград. Изложени са съображения за незаконосъобразност на оспорения акт като противоречащ на материалния и процесуален закон. Това твърдение се обосновава с довода, че Заповед № РД-19-511/ 05.12.2018 г. на кмета на община Момчилград за доброволно премахване на строежа, въз основа на която е издадена обжалваната в настоящото производство заповед, не е влязла в законна сила, поради което и срока за доброволно премахване не е изтекъл. Посочва се, че Заповед № РД-19-511/ 05.12.2018 г. на кмета на община Момчилград не е връчена на автора на строежа, ако се приеме, че кафе „***“ е строеж. Изложени са подробни основания за незаконосъобразност на Заповед № РД-19-511/ 05.12.2018 г. на кмета на община Момчилград, отнасящи се до неправилни изводи на административния орган относно липсата на разрешение за строеж, периода на неговото извършване, определянето на строежа като незаконен.

Посочени са и основания за незаконосъобразност на Заповед № РД-19-93/ 27.02.2020 г. на кмета на община Момчилград, по жалба срещу която е образувано настоящото дело. На първо място се твърди, че тя е издадена в нарушение на изискванията в Наредба за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория или части от тях на територията на община Момчилград (Наредбата). Цитира се чл.4, ал.1 от тази Наредба, предвиждащ следното: В 7- дневен срок след изтичане на срока за доброволно изпълнение, определен със заповедта за премахване, се извършва проверка по изпълнението на мястото на строежа, от органите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, за което се съставя констативен протокол (приложение №1), подписан  от двама служители от отдел „Устройство на територията, кадастър и регулация“ при Община Момчилград, към който се прилага и снимков материал. Твърди се, че в случай, че Заповед № РД-19-511/ 05.12.2018 г. на кмета на община Момчилград за доброволно премахване на строежа е законна и, че автор на строежа е Ф. Н. Ш., то спрямо него заповедта е влязла в сила на 28.12.2018 г. Срокът за извършване на проверката и съставяне на констативен акт е 07.01.2019 г. и е изтекъл преди една година и три месеца. Изразява се становище, че този срок е преклузивен. Като следващо основание за незаконосъобразност на оспорената заповед се сочи, че е издадена в нарушение на чл.4, ал.2 от Наредбата, съгласно която разпоредба, При констатирано доброволно неизпълнение на заповедта, се пристъпва към действия по принудителното й изпълнение. Твърди се, че обжалваната заповед на кмета на община Момчилград е незаконосъобразна и защото не е връчена на съпругата на посочения като извършил на строежа – Ф. Н. Ш. Посочва се, че не отговаря на истината твърдението, че К.Б. е ползвал терена, върху който се намира строежа, до 31.12.2017 г. Посочено е, че след изтичане на срока на договора за наем, на основание чл.236, ал.1 от ЗЗД, договорът за наем се счита за сключен за неопределен срок. Искането е да се отмени оспорената  Заповед № РД-19-93/ 27.02.2020 г. на кмета на община Момчилград като незаконосъобразна. Претендират се деловодни разноски.

Ответникът – Кмет на община Момчилград, в писмо, изх.№ ***/ *** г. изразява становище за недопустимост на жалбата, алтернативно – за нейната неоснователност.

За да се произнесе по жалбата на К.Б., срещу Заповед № РД-19-93/ 27.02.2020 г. на кмета на община Момчилград, АС – Кърджали приема за установена следната фактическа обстановка:

Със Заповед № РД-19-511/ 05.12.2018 г. на кмета на община Момчилград е разпоредено да се премахне незаконен строеж: „Полумасивен търговски обект – кафе „***“, находящ се в УПИ **, кв.** по действащия ПУП на ***, одобрен със Заповед № ***/ *** г. на председателя на ИК на ОбНС – Момчилград, изменен със Заповед № РД 19-326/ 13.06.2013 г. на кмета на община Момчилград, с извършител Ф. Н. Ш. Определен е 14-дневен срок, от влизането в сила на заповедта, за доброволно изпълнение на премахването, като в този срок извършителят на незаконния строеж следва да го премахне и да извози строителните отпадъци на определено от кмета на община Момчилград място. Посочено е, че при неспазване на срока за доброволно изпълнение ще се извърши принудително премахване на незаконния строеж по реда на чл.225а, ал.3 от ЗУТ и Наредба за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория или части от тях на територията на община Момчилград за сметка на извършителя на строежа.

От приложено към настоящото дело адм.д. № 457/ 2018 г. на АС – Кърджали се установява, че К.Т.Б. е оспорил Заповед № РД-19-511/ 05.12.2018 г. на кмета на община Момчилград, с която е установен незаконен строеж и е разпоредено премахването му. С протоколно определение от 26.02.2019 г. жалбата е била оставена без разглеждане, тъй като е прието, че К.Б. не притежава правен интерес от оспорване на заповедта и производството по делото е прекратено. С Определение № 5906/ 18.04.2019 г. по адм.д. № 4063/ 2019 г. на ВАС, II о. прекратителното определение, постановено по адм.д. № 457/ 2018 г. по описа на КАС, е било оставено в сила.

От справка в Деловодната система на АС – Кърджали става ясно, че по жалба на Ф. Н. Ш. срещу Заповед № РД-19-511/ 05.12.2018 г. на кмета на община Момчилград е било образувано адм. д. № 456/ 2018 г. на КАС. С Определение № 21/ 16.01.2019 г. по посоченото административно дело жалбата е била оставена без разглеждане, поради оттеглянето й от Ф.Ш. и производството по делото – прекратено. Определението не е обжалвано и е влязло в сила на 29.01.2019 г.

С оспорената в настоящото производство Заповед № РД-19-93/ 27.02.2020 г. на кмета на община Момчилград, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.225а, ал.3 от ЗУТ, във вр. с чл.4, ал.1, във вр. с чл.3 от Наредба за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория или части от тях на територията на община Момчилград, във връзка с влязла в сила Заповед № РД-19-511/ 05.12.2018 г. на кмета на община Момчилград съгласно Определение № 21/ 16.01.2019 г. по адм.д. № 456/ 2018 г. на АС – Кърджали и Определение № 5906/ 18.04.2019 г. по адм.д. № 4603/ 2019 г. на ВАС, е образувано производство за принудително премахване на строеж „Сграда с идентификатор № *** по КККР на *** с функционално предназначение „Сграда за търговия“, брой етажи 1, застроена площ 122 кв.м. съгласно Заповед за одобрение на КККР № ***/ *** г. на изпълнителния директор на АГКК, която сграда във влязла в сила Заповед № РД-19-511/ 05.12.2018 г. на кмета на община Момчилград е описана като „Полумасивен търговски обект – кафе „***“, находящ се в УПИ **, кв.** по действащия ПУП на ***, одобрен със Заповед № ***/ *** г. на председателя на ИК на ОбНС – Момчилград, изменен със Заповед № РД 19-326/ 13.06.2013 г. на кмета на община Момчилград.

При така установените факти АС – Кърджали приема, че жалбата на К.Т.Б. срещу Заповед № РД-19-93/ 27.02.2020 г. на кмета на община Момчилград е недопустима поради следните съображения:

От обсъдените писмени доказателства се установява, че с обжалваната Заповед № РД-19-93/ 27.02.2020 г. на кмета на община Момчилград е открито производство по принудително премахване на незаконен строеж по влязла в сила Заповед № РД-19-511/ 05.12.2018 г. на кмета на община Момчилград. Изложените в жалбата основания за незаконосъобразност на заповедта за премахване на незаконния строеж са неотносими в настоящия процес. Възможността да се оспори, от страна на К.Б., заповедта от 2018 г. за премахване на незаконния строеж, е отречена съгласно прекратителното определение, постановено по адм.д. № 457/ 2018 г. по описа на КАС, оставено в сила с Определение № 5906/ 18.04.2019 г. по адм.д. № 4063/ 2019 г. на ВАС, II о. Твърдението, че лицето ще поиска отмяна на влязлото в сила определение по адм.д. № 4063/ 2019 г. на ВАС, II о. също е правно ирелевантно. При упражняване на правото си по чл.237 от АПК К.Б. би могъл да  поиска спиране на изпълнението на Заповед № РД-19-511/ 05.12.2018 г. на кмета на община Момчилград за премахване на незаконен строеж или спиране на изпълнителното производство по чл.280 от АПК.

Обжалваната Заповед № РД-19-93/ 27.02.2020 г. на кмета на община Момчилград не е индивидуален административен акт, защото е част от производството по принудително премахване на незаконен строеж, което е уредено в Наредба за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория или части от тях на територията на община Момчилград.

В чл.1, ал.1 от Наредбата (достъпна на ***) е предвидено: С тази наредба се уреждат условията и редът за принудително изпълнение на заповеди за премахване на строежи, от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 от Закона за устройство на територията, или на части от тях.

Съгласно посочената като правно основание за издаване на Заповед № РД-19-93/ 27.02.2020 г. на кмета на община Момчилград разпоредба на чл.3 от Наредбата, Към принудително изпълнение на влезли в сила заповеди по чл. 1 се пристъпва, когато не са изпълнени в определения в тях срок за доброволно изпълнение.

Следващата, цитираната в оспорената заповед, норма на чл.4, ал.1 от Наредбата предвижда, В 7- дневен срок след изтичане на срока за доброволно изпълнение, определен със заповедта за премахване, се извършва проверка по изпълнението на мястото на строежа, от органите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, за което се съставя констативен протокол (приложение №1), подписан  от двама служители от отдел „Устройство на територията, кадастър и регулация“ при Община Момчилград, към който се прилага и снимков материал.

При така уредената процедура по принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория, става ясно, че за да се пристъпи към принудително изпълнение на заповедта е необходимо тя да не е изпълнена в срока за доброволно изпълнение. От своя страна в раздел II, чл.276 – 285 от АПК, е уреден механизма на започване, спиране, прекратяване и приключване на изпълнението. В чл.277, ал.1 от АПК е посочено, че Органът по изпълнението отправя до длъжника покана за доброволно изпълнение (ПДИ) в 14-дневен срок от получаването й. В ал.2 на чл.277 от АПК е установено какво трябва да съдържа поканата за доброволно изпълнение, като съгласно т.4, ПДИ трябва да включва и предупреждение за пристъпване към принудителни действия при липса на доброволно изпълнение в 14-дневен срок. Следователно, производството по изпълнение на влезли в сила административни актове, в частност на влезли в сила заповеди за премахване на незаконни строежи, започва с изпращане на покана за доброволно изпълнение, в която се включва предупреждение, че при липса на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от получаване на поканата, ще се пристъпи към принудително изпълнение. Т.е. за започване на процедура по принудително изпълнение на влязлата в сила заповед на кмета на община Момчилград не е необходимо да се издава изрична заповед за образуване на производство по принудително изпълнение на заповедта, установяваща незаконен строеж.

В издадената на основание чл.225а, ал.3 от ЗУТ, Наредба за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория или части от тях на територията на община Момчилград не се съдържа тази уредба, но на основание чл.46, ал.2 от Закона за нормативните актове, тя е приложима и в случаите на принудително изпълнение на влезли в сила заповеди за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория.

Поради изложените съображения АС – Кърджали приема, че липсва годен за съдебно оспорване административен акт. От това следва, че жалбата срещу Заповед № РД-19-93/ 27.02.2020 г. на кмета на община Момчилград е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното съдебно производство – да се прекрати.

Воден от изложените мотиви и на основание чл.159, т.1 от АПК, Административен съд – Кърджали

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

Оставя без разглеждане жалбата на К.Т.Б. от *** срещу Заповед № РД-19-93/ 27.02.2020 г. на кмета на община Момчилград.

Прекратява производството по адм.д. № 156/ 2020 г. по описа на АС – Кърджали.

Определението може да се обжалва пред ВАС, с частна жалба, в 7-дневен срок от съобщаването му.

Препис от определението да се изпрати на страните.

 

                                                                         Съдия: