Номер 146218.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 04.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен А. Атанасов
Секретар:Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен А. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20203100502846 по описа за 2020 година
,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК във вр. с чл.317 и
чл.312 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Й. М. Х., с ЕГН **********, с адрес:
гр.Варна, ул.“Странджа“ №40, ет.2, ап.4, действащ чрез адв.Б. З., с адрес:
гр.Варна, ул.“Ат.Христов“ №12, ет.1, офис 1, ап.5, против Решение №260098
от 20.09.2020г. постановено по гр.д.№7299/2019г. по описа на Районен съд
Варна, с което е уважен предявеният от “Хермес 17“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Мусала“ №7,
представлявано от Олег Елия Калдерон, иск с правно основание чл.233, ал.1
от ЗЗД, за осъждане на жалбоподателят-ответник да върне на ищеца
отдадените под наем с Договор от 22.02.2018г. недвижими имоти-
самостоятелни обекти с идентификатори 10135.1507.733.2.13 и
10135.1507.733.2.4 по КККР на гр.Варна, одобрени със Заповед №РД-18-
98/10.11.2008г. на Изп.дир. на АГКК, находящи се в гр.Варна, ул.“Тича“ №5.
В жалбата се излага, че решението на РС Варна, е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно, както и постановено при допуснати
процесуални нарушения. Поддържа се, че първоинстанционния съд е
1
допуснал нарушение на принципите на състезателно начало, равенство на
страните и установяване на истината, тъй като на ответникът не е дадена
възможност да вземе участие в откритите с.з. по делото, да заеме становище
по проекто-доклада, да направи доказателствени искания, както и да участва
пряко с преводач в процеса и да извърши от свое име допустимите по закон
процесуални действия, като са развити подробни съображения. На следващо
място се поддържа, че твърдяното от ищеца правоотношение по договор за
наем не е възникнало като такова в правния мир, поради което и не
съществува правен интерес от страна на дружеството ищец да води
настоящото производство, като са развити подробни доводи в подкрепа на
изложеното. Моли се за отмяна на атакуваното решение и връщането на
делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционният съд,
евентуално за отмяна на решението и отхвърляне на предявената претенция.
С депозирания от въззиваемата страна отговор на въззивната жалба, се
поддържа становище за нейната неоснователност. Поддържа се, че решението
на първоинстанционния съд е законосъобразно и правилно, тъй като при
постановяването му, съдът се е ръководил от материалния и процесуалния
закон. Поддържа се, че районният съд не е допуснал твърдените в жалбата
процесуални нарушения, както и че жалбоподателят не е ангажирал
доказателства за извинителни причини, който са го препятствали да участва
лично в процеса. Сочи се, че дори ответника да е бил препятстван да участва
в делото, то защитата му е осъществена по надлежния ред от упълномощен
адвокат. На следващо място се поддържа, че решаващия съд е извършил
задълбочен и всестранен анализ на приетите по делото доказателства,
съответно не е допуснал сочените от насрещната страна нарушения при
събиране на доказателствата. Моли се за потвърждаване на обжалваното
решение, ведно с присъждане на съдебни разноски за въззивната инстанция
В съдебно заседание въззивника, лично и чрез пълномощникът си,
поддържа въззивната жалба и моли за отмяна на обжалваното решение.
Въззиваемата страна, чрез органният си представител, оспорва жалба и
моли за потвърждаване на атакуваното решение. Депозира писмени бележки,
с които доразвива съображенията си за неоснователност на жалбата.
2
За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.233, ал.1 от ЗЗД, за
осъждане на ответника Й. М. Х. да върне на ищеца “Хермес 17“ ЕООД
отдадените под наем с Договор от 22.02.2018г. недвижими имоти,
представляващи самостоятелни обекти с идентификатори 10135.1507.733.2.13
и 10135.1507.733.2.4 по КККР на гр.Варна, одобрени със Заповед №РД-18-
98/10.11.2008г. на Изп.дир. на АГКК, находящи се в гр.Варна, ул.“Тича“ №5.
В исковата молби се твърди, че СНЦ “Организация на евреите в
България Шалом-Регионална организация Варна“, след решение на ОС на
сдружението и в качеството си на собственик на недвижими имоти с
идентификатори 10135.1507.733.2.13 /обект за търговска дейност/ и
10135.1507.733.2.4 /офис/ по КККР на гр.Варна, находящи се в гр.Варна,
ул.“Тича“ №5, е предоставила същите за управление на ищеца “Хермес 17“
ЕООД. Сочи се, че на 22.02.2018г. между страните по делото е сключен
договор за наем, по силата на който ищеца е отдал под наем на ответника
гореописаните имоти за срок от една година. Сочи се, че след изтичане на
срока на договора, ищеца няколкократно канил ответника да уредят
отношенията си по повод продължаване на наемното правоотношение, ведно
с предупреждение, че при липса на постигнато съгласие ще счита договора за
прекратен. Поддържа се, че предвид липсата на постигнато съгласие, на
04.04.2019г. с пощенска пратка, ищеца отправил писмено предизвестие до
ответника за прекратяване на договора, което последния отказал да получи на
05.04.2019г. Ето защо се твърди, че с изтичането на определеният с
предизвестието едномесечен срок, договора е прекратен, съответно ответника
дължи връщане на ищеца на държането на процесните имоти, което първия
отказва да стори.
С отговора на исковата молба се поддържа становище за недопустимост
и неоснователност на претенцията. Поддържа се, че ищеца не е легитимиран
да води иска, тъй като между страните не възниквала облигационна връзка по
силата на договор за наем, която в последствие да е прекратена. Твърди се, че
в действителност наетите имоти представляват Синагогата на гр.Варна, а
ответникът е равинът, който обслужва еврейската общност. Сочи се, че по
настояване на собственика на процесните имоти, неформалните отношения по
3
стопанисване и експлоатация на Синагогата, били оформени под формата на
договор за наем. Сочи се още, че породилите се в последствие личностни и
финасово-имуществени спорове между собственика на имотите и ответника, в
качеството му свещено служител, по повод поддръжката и ползването на
сградата, съответно приходите от нея, са действителната причина за
настоящото дело. На следващо място се поддържа, че за ищеца липсва правен
интерес от настоящият иск, доколкото Синагогата се ползва, според
предвиденото и предназначение, като храм на еврейската общност в гр.Варна
и нейното връщане на търговското дружество ищец не е възможно. На
последно място се поддържа, че дори да се приеме наличие на наемно
правоотношение, то същото не е надлежно прекратено, респективно липсва
основание за неговото връщане.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата,
приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната
му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда, същото е и допустимо, като постановено
при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални
предпоставки. Тук е мястото да се посочи, че развитите от ответника-
жалбоподател доводи, касаещи недопустимостта на производството, поради
липса на активна процесуална легитимация на ищеца, с оглед липсата на
твърдяната облигационна връзка и поради липсата на правен интерес от иска,
са неоснователни. Ищецът, в качеството си на страна по договор за наем, е
оправомощен и има интерес да предяви специалният иск за връщане на
отдаден за ползване имот, след прекъсване на облигационна връзка по
договор за наем. В този смисъл, е без значение обстоятелството кой е
собственикът на имота и какви са отношенията между него и лицето,
сключило наемния договор, и имало ли право то да отдаде имота под наем.
4
Неоснователни са и развитите във въззивната жалба оплаквания за допуснати
процесуални нарушения от първоинстанционният съд при разглеждане на
делото, който по своята същност са доводи за недопустимост на атакуваното
решение. Доводите на ответникът, че не му е дадена възможност да вземе
участие в откритите с.з. по делото, да заеме становище по проекто-доклада и
да направи доказателствени искания, са невернио. Освен, че ответникът не е
ангажирал никакви доказателства за невъзможност да присъства в
насрочените о.с.з., поради наличие на извинителни причини, следва да се има
предвид, че производството е отлагано няколкократно, респективно на
страната е предоставена възможност да участва лично в процеса. Наред с това
следва да се има предвид, че предвид характера на спора, личното участие не
е необходимо, още повече, че ответника е надлежно представляван в процеса
от упълномощен адвокат.
С оглед горното настоящият състава на съдът намира, че
първоинстанционното производството е надлежно образувано и разгледано.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
на основание чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания за неправилно формираните изводи от
съда. В разглеждания случай оплакванията на въззивника-ответник в
първоинстанционното производство, съставляват оспорване на изводите на
първоинстанционния съд относно наличието на твърденият договор за наем,
съпроводени с доводи за опорочаване на процедурата по събиране на
доказателства. Така направените оспорвания не съставляват новонаведени
възражения или фактически твърдения, поради което следва да бъдат
разгледани по същество.
Видно е от приетите по делото 2 бр. нотариални актове удостоверяващи
собствеността на имоти с идентификатор 10135.1507.733.2.13 и
идентификатор 10135.1507.733.2.4, находящи се , че собственик на същите
имотите е СНЦ “Организация на евреите в България Шалом-Регионална
организация Варна“.
Установява се от приетите по делото Удостоверения с изх.№№
20190508141618 и 20190508161525, двете от 08.05.2019г. за вписани в
ТРРЮЛНЦ обстоятелства, че СНЦ “Организация на евреите в България
5
Шалом-Регионална организация Варна“, с ЕИК *********, е едноличен
собственик на капитала на “Хермес 17“ ЕООД, с ЕИК *********. Като от
представените Протоколи №1/09.01.2018г. и № 2/23.01.2018г. от заседания на
УС на горепосоченото сдружение, е видно, че същото е предоставило
процесните имоти за управление на собственото си търговското дружество.
Според Договор за наем на кафе клуб и офис за Синагога от
22.02.2018г., препис от който е приет по делото “Хермес 17“ ЕООД е отдал
под наем на ответника, гореописаните имоти за срок от една година.
По делото е представена кореспонденция, от която са видни
съществуващи спорове между страните по повод условията за ползване на
процесните имотите и заплащането на наемната цена, ведно с консумативните
разходи, съответно за недължимост на плащанията с оглед състоянието на
веща. Видно е още, че ищеца е отправил волеизявление до ответника за
прекратяване на договора, поради неплащане на дължимите по него суми и с
оглед непостигането на съгласие за размера на бъдещата наемна цена. Според
неоспорените твърдения на ищеца и видно от приложеното по делото
известие за доставяне на пощенска пратка е, че на 04.04.2019г. ищеца е
изпратил предизвестие за прекратяване на наемното правоотношение с
изтичане на едномесечен срок, което ответникът е отказал да получи на
05.04.2019г.
От страна на ответника по делото са представени Договор за наем от
05.11.2012г., сключен между СНЦ “Организация на евреите в България
Шалом-Регионална организация Варна“ и ответника, който има за предмет
процесните имоти, като и разходно оправдателни документи за извършени
плащания по договора и за дарения от страна на наемателя в полза на
сдружението.
Въз основа на горното, въззивният съд намира следното:
В разглежданият случай ищецът основава претенцията си на Договор за
наем на кафе клуб и офис за Синагога, сключен между страните по делото на
22.02.2018г. Въпросният документ съдържа съществените елементи на
договор за наем, тъй като обективира насрещната кореспондираща воля
страните за предоставяне на временно възмездно ползване на недвижим имот,
6
като наемната вещ, цената и срока на действие на договора, са надлежно
индивидуализирани. Ето защо и предвид липсата на успешно проведено
доказване на симулативност на сделка, доводите на ответника, че не
съществува договор за наем на процесните имоти, се явяват неоснователни,
като опровергани от събраните по делото доказателства. Наред с това
неоснователни, се явяват възраженията на жалбоподателят, че не е възможно
процесните имоти да са предмет на договор за наем, предвид използването им
като помещение за свещенослужение. По делото не са ангажирани
доказателства, че въпросните имоти, са извадени от гражданският оборот,
респективно че не могат да са предмет на разпоредителни сделки. Напротив
от събраните доказателства, включително и от представените такива от
ответника, е видно, че имотите имат статут на самостоятелно обособени
търговски обекти, поради което няма пречка да бъдат отдавани под наем. В
този смисъл, как фактически се ползват имотите, не може да окаже влияние
на правния режим, на който те се подчиняват, в това число не може да е
пречка за отдаването им под наем.
В заключение съставът на въззивният съд намира за доказана
обвързаността на страните от сключен на 22.02.2018г. договор за наем
недвижими имоти с идентификатори 10135.1507.733.2.13 и
10135.1507.733.2.4, находящи се в гр.Варна, ул.“Тича“ №5, чиито срок е
изтекъл на 22.02.2019г.
Според разпоредба на чл.233, ал.1 от ЗЗД, след изтичане на срока, при
прекратяване или разваляне на договор за наем, наемателят следва да върне
наетата веща. В конкретния казус ищецът твърди, че е прекратил /отказал се
е/ от договора за наем, с едномесечно предизвестие, което е съобщено на
наемателят-ответник на 05.04.2019г., съответно е породило действие считано
от 05.05.2019г. Посочените фактически твърдения попадат в приложното поле
на чл.238 от ЗЗД, съгласно който ако договорът за наем е без определен срок,
всяка от страните може да се откаже от него, като предизвести другата един
месец по-рано. Както вече се посочи по-горе срока на процесния договор е
изтекъл на 22.02.2019г., след което и поради продължилото ползване от
наемателя, същия се е трансформирал в безсрочен на основание чл.236, ал.1
от ЗЗД. Същевременно по делото не е налице спор, че ответникът е отказал да
получи пощенската пратка, съдържаща горепосоченото предизвестие за
7
прекратяване, която пратка е достигнала до него на 05.04.2019г. Отказът за
получаване на пратката, не влияе на редовността на връчването, тъй като с
това си действие страната сама се е поставила в невъзможност да узнае за
предизвестието, респективно не може да черпи права от това си негативно
поведение.
С оглед горното се налага изводът, че договора за наем, е едностранно
прекратен от наемодателя с изтичане на срока на предизвестието при
условията на чл.238 от ЗЗД, т.е. считано от 05.05.2019г. и от тогава ответника
се намира в имота без основание, респективно е длъжен да го освободи.
Дори обаче горните изводи да не бъдат споделени, то считано от
получаването от ответника на исковата молба, ведно с приложенията, което
видно от отбелязването в книжата за връчване, е станало на 22.05.2019г., за
него е започнал да тече едномесечния срок за прекратяване на наемното
правоотношение. Ето защо процесния договор за наем е прекратил
действието си най-късно на 22.06.2019г. и понастоящем ответника дължи
връщане на държането на наемния имот на основание чл.233, ал.1 от ЗЗД.
По изложените съображения настоящия състав на въззивния съд,
приема, че като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционния
съд, е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде
потвърдено, а въззивната жалба оставена без уважение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260098 от 20.09.2020г. постановено по
гр.д.№7299/2019г. по описа на Районен съд Варна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9