Р Е Ш Е Н И
Е № 260894
гр. Пловдив, 19.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XV- ти граждански състав, в
публично заседание на четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 3501 по описа за
2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Ищцата
Ц.П.
В.е предявила срещу „Чисто Е“ ЕООД обективно, кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 200,
ал. 1
КТ и чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД, с които се претендира ответното дружество да бъде осъдено да заплати на
ищцата следните суми: сума в размер на 20 000 лева, представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди- болки и
страдания, вследствие на злополука от ******
г. призната за трудова с Разпореждане № *** от *** на ТП
на НОИ- Пловдив, както и сума в размер от 2 291,
89
лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на претърпяната от ищцата трудова
злополука от 23.10.2019 г., ведно
със законната лихва върху горепосочените
суми, считано от датата на злополуката - 23.10.2020 г. до окончателното
им изплащане (горепосочената претенция за репариране на причинени имуществени
вреди е претендираната от ищцата след изрично заявено увеличение на иска,
сторено в ОСЗ, проведено на 04.02.2021г.- л. 98 ).
Ищцата посочва, че между страните било
учредено валидно трудово правоотношение, по силата на което тя заемала длъжност
при ответника ****. На *** г. в ****, при изпълнение на своите задължения- ********,
паднала. Вследствие на падането, получила на ****************, с окончателна
диагноза: *****************.
В исковата молба се излагат съображения,
че след падането на ищцата, на място при нея пристигнали лицата **** и ****.
Ищцата се обадила на **** на ответното дружество – ****, която й забранила да
повика бърза помощ и изпратила нейната **** – ****, за да я транспортира до
****, където я чакали нейни близки. Ищцата посочва, че лицето **** я принудило
да подпише документ, че е минала инструктаж. В болничното заведение бил
извършен преглед, като **** уведомил ищцата, че се налага оперативна намеса с
цел ************, което щяло да струва 2500 лева. Ищцата се обадила на **** на
фирмата за отпускане на посочените средства, който отказал. Впоследствие същата
обяснила на ****, че не може да заплати посочената сума, поради което й бил
поставен гипс. Въпреки това, здравословното състояние на ищцата се влошило, като
с помощ на нейни близки била събрана сумата за операция. С оглед осъществяване
на същата, ищцата постъпила в **** на ****** г., където й била извършена
интервенция и били поставени импланти. Посочената операция възлизала на 1800
лева и била заплатена от нейни близки. След интервенцията, ищцата била
обездвижена, не можела да се обслужва сама и била зависима от помощта на своята
****, приятели и съседи. Не се чувствала добре, не можела да спи, плачела и
сънувала кошмари, нямала настроение, загубила апетит и отслабнала значително.
Излага съображения, че към настоящия момент продължава да усеща болки в крака.
Впоследствие, лекуващ **** обяснил на ищцата, че може да се наложи извършването
на втора интервенция. За настъпилата трудова злополука ищцата посочва, че било
издадено Разпореждане на НОИ.
Излага съображения, че й били причинени
имуществени вреди в размер на 2291, 89 лева, както следва: 1800 лева – за
извършена неотложна операция, 170 лева – за поставяне на гипсов ботуш, 34.80
лева – за болничен престой; 127.09 лева – за ****ства и медицински материали;
160 лева – за издадени болнични листове. За претърпените болки и страдания се
претендира сума в размер от 20 000лв.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба / л. 68- 69/. Не се оспорва факта на настъпилата на
****** г. трудова злополука, докато ищцата е почиствала апартамент. Сочи се
обаче, че инцидентът е настъпил предвид грубото несъобразяване на ищцата с
установените предписания за безопасно полагане на труд. Изтъква се, че ищцата е
преминала съответен инструктаж, като изрично й е разяснено, че не може да
ползва за улеснение при почистване мебели, които се намират в жилищата на
клиентите. Сочи се, че процесният инцидент е настъпил именно предвид факта, че
на 23.10.2019г. ищцата самоволно е решила да се покачи на пластмасов стол, за
да почисти санитарно помещение. Впоследствие, столът се е счупил, ищцата е
паднала от него и се е наранила. Изтъква се, че лечението на ищцата е
организирано изцяло от работодателя. Релевира се възражение за съпричиняване.
Моли се, исковите претенции да бъдат отхвърлени.
Съдът счита за нужно да акцентира върху
факта, че писменият отговор на исковата молба, макар и подаден в срок, е
постъпил след изготвяне на проекта за доклад по делото. Въпреки това, твърденията
на ответника са съобразени, като в ОСЗ, проведено на 15.12.2020г. / л. 75- 78/,
съдът е докладвал постъпилия в срок писмен отговор и е разпределил
доказателствена тежест във връзка с релевираното възражение на проявена груба
небрежност от страна на работника.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства
и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 ГПК, счита за установено следното от фактическа
страна:
По делото не се спори, а и от
представения трудов договор № ****/ л. 7/, се установява, че между страните е
съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемал
при ответното дружество длъжност ****.
С Разпореждане № *** на НОИ, ТП- Пловдив /л. 6/ било признато, че декларираната
злополука, случила се на *** се приема
за трудова по чл. 55 ал. 1 КСО.
От приобщената по делото медицинска
документация и изготвена съдебномедицинска експертиза / л. 91- 93/, се
установяват уврежданията на ищцата, получени вследствие на трудовата злополука,
както следва: *********************************. В заключението на вещото лице
е посочено, че ************* е получена вследствие на падане от високо,
****************. Отразено е, че вследствие на падането и произтичащото от него
счупване, на ищцата й е причинена силна
болка, която търпи и до момента, макар и в по- малка степен. Сочи се, че
страданията на ищцата са били силно изразени, за което е допринесло и продължителното
лечение, и временното отлагане на оперативната интервенция. В заключението е
отразено, че е била в отпуск по болест общо 127 дни. Поради силни болки и оток,
през първите два месеца след увреждането се е придвижвала с инвалидна количка.
Изтъква се, че на ищцата й предстои оперативно отстраняване на поставените в
крака метални тела и ежегодно провеждане на лечебна физкултура в специализирани
заведения. Според вещото лице не съществува възможност ищцата да се
инвалидизира вследствие на претърпяната травма.
Съдът кредитира в цялост заключението на
вещото лице, като счита същото за обективно, обосновано и пълно.
От представените по делото документи за
сторени разходи във връзка с лечението на ищцата / л. 30- 36/ се установява, че
същите възлизат на сума в общ размер от 2291, 89 лв.
От показанията на св. В.- **** на ищцата
/ л. 76 гръб- л. 77/ се изяснява, че на 20.10.2019г. е била в своя дом, когато
е получила обаждане от своята ****. Последната й съобщила, че си е счупила
крака и е в болнично заведение. Св. незабавно тръгнала към болницата със своята
сестра и приятеля си. Когато пристигнала в болничното заведение, свидетелката
видяла своята **** пред спешния кабинет, където изчаквала заедно с лицето ****.
****била ****на представителя на ответното дружество по това време. След
осъществен преглед от специалист, било констатирано, че кракът на ищцата е
счупен. Било й съобщено, че е нужно да бъде извършена операция, за която следва
да се заплати сума в размер от 2500лв. Свидетелката изтъква, че не са
разполагали с финансова възможност да покрият разноските по операцията и поради
това било взето решение кракът на ищцата да бъде гипсиран. Ищцата прекарала
шест дни в своя дом, с поставен гипс на левия крак. През това време изпитвала
силни болки, била на легло и не можела да се обслужва сама. След шест дни, се
обадила ****, която съобщила, че може да бъде осъществена операция на ищцата
*** Ищцата и нейната **** отишли до болницата, където на паркинга ги очаквала
***. Тя казала на ищцата да подпише книга за инструктаж и едва след като ищцата
се съгласила да подпише, се насочила към приемната в болничното заведение. След
извършен преглед, на ищцата й било съобщено, че следва да бъде приета и
оперирана по спешност. Лицето **** потвърдила, че ответното дружество ще покрие
разходите по операцията. Лекуващите ****и попитали ищцата как е настъпило
счупването, при което тя обяснила, че е настъпило по време на работа. ****ите
попитали ищцата дали желае да бъде вписана злополуката като трудова и ищцата
отговорила положително. След като **** разбрала, че ищцата е декларирала
злополуката като трудова, тя отказала да заплати операцията и си тръгнала.
Предвид това, ищцата била принудена да събере средствата от близки и роднини,
за да заплати медицинската интервенция. Свидетелката изтъква, че непосредствено
след операцията, ищцата е чувствала силни болки. Не е можела да се обслужва,
нито да се придвижва сама и целият й ляв крак е бил посинял и надут. През това
време, ищцата е приемала обезболяващи. Придвижвала се е единствено с чужда
помощ и с инвалидна количка. Няколко месеца след операцията, ищцата е била
почти напълно обездвижена. Около 3- 4 месеца е имала силни болки, които след
това започнали бавно да отшумяват. След тези месеци, ищцата е посещавала и
процедури по рехабилитация.
Свидетелката сочи и че нейната **** й е
споделяла как е настъпила злополуката- *****************, като за целта се е
била качила на стълба. Подхлъзнала се е и е паднала от стълбата на пода в
банята. При падането ************.
Съдът
кредитира изцяло показанията на св. ***, доколкото същата пряко и
непосредствено е възприела факти от живота на ищата. Св. *** се е грижила за
пострадалата, била е неотлъчно до нея и в тази връзка е успяла да изгради ясно
впечатление за болките и неудобствата, които е претърпяла ищцата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, счита за установено от правна
страна следното:
За да възникне имуществена отговорност на
работодателя за обезщетяване на причинените на пострадал от трудова злополука
работник или служител неимуществени вреди, трябва да бъдат установени чрез
пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК следните материални
предпоставки: 1) настъпилатрудова злополука; 2) вреда, водеща до
неблагоприятни последици за работника – болки и страдания и 3) причинно-следствена
връзка между злополуката и причинените вреди, т. е. причинените болки и
страдания да са закономерна, естествена последица от злополуката, която е
настъпила през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и
при всяка работа, извършена в интерес на предприятието. Имуществената
отговорност на работодателя за обезвреда възниква независимо от обстоятелството
дали той самият, негов орган или друг негов работник или служител е виновен за
увреждането – арг. чл. 200, ал. 2 КТ. В този смисъл, отговорността на
работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна,
поради което дори и при виновно поведение от страна на пострадалия – при
небрежност, работодателят следва да го обезвреди. Би отпаднала работодателската
имуществена отговорност само при умишлено самонараняване, но не и при действие
при самонадеяност (т. нар. съзнавана непредпазливост). Дори и при съпричиняване
на вредоносния резултат при тази форма на вината (в чл. 201, ал. 2 КТ е
използван термина „груба небрежност”) отговорността на работодателя може само
да бъде намалена.
Фактът на увреждането и обстоятелството, че то е
настъпило през време и във връзка с изпълнение на трудовите задължения на ищата
в ответното дружество се установява по несъмнен начин от представеното по
делото писмено доказателство, а именно- Разпореждане ****. на НОИ, ТП- Пловдив.
В тази връзка, неоснователно се явява оспорването на основанието на иска от
страна на ответника. Относно характера на злополуката е постановено
разпореждане на административен орган – ТП на НОИ, в специално производство,
инициирано именно от ответника, като административният акт, с който
производството е приключило е подлежал на обжалване от страните по настоящето
производство и следователно по аргумент от чл. 17, ал. 2 ГПК, гражданският съд
не може да осъществява косвен контрол за материалната му законосъобразност.
Допълнително, от заключението на допусната и приета съдебномедицинска
експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно и компетентно, се
установява, че ищцата вследствие на настъпилата трудова злополука е получила
**************************.
Следователно, всички юридически факти,
включени в хипотезиса на чл. 200, ал. 1 КТ, бяха установени в настоящото
производство, поради което искът за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди се явява доказан по своето основание.
Тъй като обезщетението за неимуществени вреди
е заместващо, а не компенсаторно, законодателят е предвидил в чл. 52 ЗЗД
правната възможност на съда по справедливост да определи заместващата парична
престация, която работодателят дължи на работника като обезщетение за
изживените болки и страдания, които са закономерна последица от уврежданията,
настъпили при трудова злополука. При обсъждане размера на паричното обезщетение, съдът следва да
прецени естеството и интензивността на отрицателните изживявания на
пострадалия, както и степента на телесното увреждане, възрастта на увреденото
лице и възможността да бъде възстановена неговата работоспособност, ръководейки
се от обществения критерий за справедливост към момента на възникването на
правото на обезщетение, в която насока са и изричните разяснения,
дадени с ППВС № 4/1986 г.
При определяне на справедливия размер на обезщетение за причинени
неимуществени вреди на ищцата, съдът взе предвид продължителността, интензитета на болките и страданията, изпитвани от ищцата, от момента на
увреждането на здравословното й състояние от процесната трудова злополука, до
окончателното й преминаване през курса за лечение и възстановяване. Съдът
съобрази и обстоятелството, че за подобряване здравословното състояние на ищата
е извършена хирургическа интервенция и произтичащият от това физически
дискомфорт. Съобразява се и фактът, че на пострадалата предстои повторна
операция, с цел да бъдат отстранени металните тела, поставени при първата
интервенция. Взе се предвид и
невъзможност на ищцата да се обслужва самостоятелно за период от около четири
месеца, през което време пострадалата не е могла и да осъществява трудова
дейност. Съдът счита за нужно да акцентира върху факта, че освен
непосредствените болки, свързани с възстановяването на ищцата от оперативната
намеса, то й е бил необходим и значителен период на рехабилитация, който
неизбежно причинява допълнителен физически дискомфорт. Отделно от
гореизложеното, то следва при определяне на обезщетението да се калкулират и
значителните притеснения, изпитани от ищцата, предвид категоричния отказ на
ответното дружество да покрие разноските, свързани с операцията, която е
следвало да бъде извършена по спешност. Това е принудило ищцата, която тогава
не е разполага с достатъчно финансови средсва, да отложи с няколко дни
манипулацията, през който период е изпитвала значителни физически страдания.
Поради гореизложеното съдът счита, че заместващото обезщетение следва да бъде
определено в размер на 20 000 лева.
Следва да се посочи, че ответното дружество с отговора на исковата молба
е релевирало възражение за допусната груба небрежност от страна на работника,
която е довела до настъпване на процесното вредоносно събитие. С Протоколно
определение от 15.12.2020г. / л. 75 гръб/, съдът изрично е разпределил
доказателствена тежест, като е указал на ответното дружество, че следва да
установи твърденията си за допусната от работника груба небрежоност. В рамките
на производството, ответното дружество не ангажира каквито и да било
доказателствени материали в подкрепа на своето възражение. Изцяло голословни
останаха и твърденията на ответника, че ищцата е преминала предварителен
инструктаж и че процесното вредоносно събитие е настъпило единствено, защото
ищцата се е покачила на пластмасов стол, за да чисти банята в апартамента,
намиращ се на адрес *** Предвид това, съдът не счита, че инцидентът е настъпил
поради проявена груба небрежност от страна на ищцата. Съобразно изложеното,
предявеният иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, касаещ обезвреда за
претърпени неимуществени вреди следва да бъде уважен в пълен размер от
20 000лв.
По отношение на иска с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, касаещ
репариране на претърпените от ищцата имуществени вреди: както бе посочено по-
горе, по делото са представени
документи за сторени разходи във връзка с лечението на ищцата / л. 30- 36/. От същите се изяснява, че същите възлизат на сума в общ размер от 2291, 89 лв. и се намират в пряка причинно- следствена връзка с причинената
травматична увреда на ищцата. Предвид това, предявеният иск с правно основание
чл. 200, ал. 1 КТ, касаещ претенция за обезвреда на претърпените от ищцата
имуществени вреди следва да бъде уважен изцяло за сумата от 2291, 89 лв.
Уважаването на претенцията по главния иск, води до извод за уважаване и
на акцесорната такава с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД – за изплащане на законната лихва
върху определеното обезщетение за причинените на ищеца неимуществени и имуществени вреди, от датата на настъпване на трудовата злополука – 23.10.2019 г., до
окончателното им погашение.
По разноските:
Съобразно изхода на спора, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК се поражда право на разноски в полза на ищцата. Същата е сторила
разноски в размер от 500 лв.- адвокатски хонорар, за заплащането на който е
представен и оправдателен документ / л. 46/.
Доколкото ищецът е освободен от заплащане на
държавни такси, на основание чл. 78 ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати сума в размер на 891, 68 лева - дължима държавна такса върху
уважените искове и сума в размер на 306, 20 лева – разноски за СМЕ, които
следва да бъдат заплатени в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд- Пловдив.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Чисто Е” ЕООД, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на Ц.П. В., ЕГН: **********
на основание чл. 200, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД следните суми: сума в размер от 20 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на претърпяна трудова злополука
на 23.10.2019 г., призната за такава с *****. на длъжностно лице при
ТП на НОИ- Пловдив, както и сума в размер от 2291, 89 лева, представляваща претърпени от ищцата имуществени
вреди от горепосочената трудова злополука, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на увредата- 23.10.2019 г. до окончателното им
погасяване.
ОСЪЖДА „Чисто Е”
ЕООД, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на
Ц.П. В., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сума в размер на 500 лева, представляваща сторени
разноски в рамките на настоящото производство.
ОСЪЖДА „Чисто Е” ЕООД, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на Държавата, бюджет на Съдебната власт, по сметка на РС- Пловдив,
сума в размер на 1197, 88 лева, представляваща
държавна такса и разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок, считано от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Николай Голчев
Вярно с оригинала!
КЯ