Р Е Ш Е Н И Е
№ 513
гр. Горна Оряховица, 05.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, Х състав, в публично
съдебно заседание на пети ноември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Илина Джукова
при секретаря Снежана Георгиева като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 1296 по описа на Районен съд – Горна Оряховица
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.357 КТ.
Ищецът П.И.Х. твърди, че работи на длъжност „началник-влак,
пътническо движение“ при ответника. Излага, че със заповед № 38/26.06.2019 г.
на Директора на „Поделение за пътнически превози“ – Горна Оряховица му е
наложено дисциплинарно наказание „забележка“, за това, че по време на
обслужване на влак № 20170 на дата 11.04.2019 г. на спирка Струпец е подал на
локомотивния машинист „Заповед за заминаване“ без да е получил от кондуктора
сигнал „Готовност“ – нарушение на чл.20 от Инструкция за началника на
пътническия влак и чл.398 от Наредба № 58 за правилата за техническа
експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния
транспорт. Признава, че на посочената дата при обслужване на влак № 20170 на
спирка Струпец е подал на локомотивния машинист „Заповед за заминаване“ без да
е получил от кондуктора сигнал „Готовност“, но счита, че при санкционирането му
не е съобразена фактическата обстановка, при която е извършено нарушението. В
тази връзка твърди, че съставът на влака е бил от два вагона, а съгласно
разписанието престоят на спирката бил не повече от минута. Сочи, че във влака
пътували множество пътници, качили се от необслужвани спирки преди спирка
Струпец, които е следвало да бъдат своевременно уредени с билети от кондуктора
и поради това той не е имал възможност да подаде сигнал за готовност в момента,
в който влакът е следвало да потегли. От друга страна сочи, че от мястото, на
което се е намирал е имал видимост към целия влак и решил да осигури
своевременното му потегляне без сигнал от кондуктора. Излага, че ако не беше
взел това решение, би се стигнало до неспазване на разписанието на влака и на
други влакове и до санкции за работодателя.
По тези съображения счита, че деянието формално нарушава трудовата
дисциплина, но не съставлява дисциплинарно нарушение. В хода на устните
състезания навежда допълнителни доводи – налагане на наказанието повече от два
месеца след откриването му и липса на трудово задължение за ищеца да подаде на
локомотивния машинист „Заповед за заминаване“ след като е получил от кондуктора
сигнал „Готовност“ от кондуктора. Моли за постановяване на решение, с което
наложеното дисциплинарно наказание бъде отменено с присъждане на сторените разноски.
Ответникът „Поделение за пътнически превози“ – Горна
Оряховица към „„БДЖ – Пътнически превози“ съкратено „БДЖ – ПП““ ЕООД счита
предявения иск за допустим, но неоснователен. Признава, че между страните
съществува трудово правоотношение, по силата на което ищецът заема длъжността „началник-влак“
при ответника. Твърди, че на 11.04.2019 г. ищецът, изпълнявайки длъжността си,
е обслужвал влак № 20170 и по време на престоя на спирка Струпец е подал на
локомотивния машинист „Заповед за заминаване“ без да е получил сигнал
„Готовност“ от кондуктора на влака в нарушение на чл.20 от Инструкция за
началника на пътническия влак и чл.398 от Наредба № 58 за правилата за
техническа експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в
железопътния транспорт. Сочи, че в рамките на дисциплинарното производство
ищецът е дал писмени обяснения, в които признава, че е на спирка Струпец е дал
„Заповед за заминаване“ от края на първи вагон, където се намирала и
кондукторката на влака. Сочи, че извършеното от ищеца съставлява неизпълнение
на възложената работа. Счита, че нарушението на трудовата дисциплина е тежко,
защото е застрашило безопасността, сигурността и здравето на пътниците. Моли
предявеният иск да бъде отхвърлен и да му бъдат присъдени сторените в
производството разноски.
Съдът,
след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните е безспорно, а и от трудовото досие
на ищеца се установява, че той заема длъжност „началник-влак, пътническо
движение“ при ответника. Не се спори също, а и писмените доказателства –
придружителен лист и състав на влаковата бригада на влак № 20170 от 11.04.2019
г. и разпита на свид.И. установяват, че на 11.04.2019 г., ищецът е обслужвал пътнически
влак № 20170 в участъка гара Горна Оряховица – гара Мездра. От същите
доказателства се установява, че съставът на влаковата бригада включвал началник
влак - ищецът, един кондуктор - свид.И., машинист и помощник-машинист, а
съставът на влака бил от два вагона.
От показанията на И. и представената
книжка-разписание за движение на влаковете по железопътните линии, се
установява, че влак № 20170 спира на спирка Струпец, която е необслужвана -
пътниците не могат да се снабдят с билети от жп гарата, а следва да ги закупят
от служителите във влака. Книжката-разписание удостоверява, че престоят на
влака на спирка Струпец съгласно разписанието е половин минута - влакът следва
да пристигне в 08:50 часа и да потегли също в 08:50 часа. От показанията на
свид.И. се установява, че теренът на гарата е равен и в района на гарата няма
завой или нещо, което да препятства видимостта.
От показанията на свид.И. се установява, че на
11.04.2019 г., при спирането на влака на спирка Струпец, ищецът се е намирал в
първи вагон, а свидетелката - във втори. Ищецът, като началник-влак имал
задължение да обслужва пътниците в първия вагон, но тъй като в него имало много
правостоящи и необслужени пътници, повикал свидетелката да му помогне. Влакът
престоял на спирката около три минути, като по време на заминаването на влака,
свидетелката все още била във втори вагон, където нямало правостоящи пътници. Тя
изяснява, че е трябвало да даде сигнал „Готовност“ на ищеца, а той - „Заповед
за заминаване“ на машиниста, но била заета с писане на билети в нейния вагон и
не подала такъв сигнал на ищеца. Не се спори и показанията на свидетелката
подкрепят признанието на ищеца, че той подал на машиниста „Заповед за
заминаване“ без да е получил от кондуктора И. сигнал „Готовност“.
С писмо изх. № 12-20-55/16.04.2019 г. на Ръководител
на „Звено за вътрешен одит“ при „Холдинг БДЖ“ ЕАД уведомил Директора на „ППП
Горна Оряховица“, че на 14.04.2019 г. била извършена проверка на влак № 20170 в
участъка спирка Струпец – гара Мездра, при която било установено, че по време
на престоя на спирка Струпец, ищецът дал на машиниста заповед за заминаване без
да е получил сигнал за „Готовност“ от кондуктора, а по същото време свид.И. не
проследила за слизащи и качващи се пътници и не е подала сигнал за „Готовност“
към началник влака. Съгласно писмото установени били и други нарушения при
издаване на превозни документи.
С писмо изх.№ 91/19.04.2019 г. на Ръководител на
„Пътнически център“ – Горна Оряховица при „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД,
получено от ищеца на 23.04.2019 г., били изискани обяснения, за образувано
срещу него дисциплинарно производство, за това, че на 11.04.2019 г., по време
на работа, в качеството на началник-влак, при обслужване на влак № 20170 в
участъка от гара Горна Оряховица до гара Мездра и по-точно в участъка от спирка
Струпец до гара Мездра, на спирка Струпец е подал на локомотивния машинист
„Заповед за заминаване“ без да е получил сигнал „Готовност“ от кондуктора,
съгласно нормативните изисквания; не е извършвал качествена проверка на
документите за пътуване в първи вагон, като е допуснал да пътува един пътник с
без превозен документ в участъка от гара Роман до гара Мездра; издал е един
нередовен превозен документ (без вписана графа „разлика“) и един превозен документ
на стойност, по-ниска от действителната. Ищецът дал обяснения, в които посочил,
че е дал „Заповед за заминаване“ без да е получил сигнал „Готовност“, защото
кондукторката уреждала пътниците с билети, а той се намирал в края на първи
вагон, откъдето преценил, че има добра видимост към двата вагона. Посочил пред
работодателя, че във влака пътували много пътници за пазар в гр.Мездра, качили
се от гара Роман и следващите необслужвани спирки.
На 10.05.2019 г. ръководителят на „Пътнически
център“ – Горна Оряховица предложил на Директора на „ППП Горна Оряховица“ на
ищеца да бъде наложено дисциплинарно наказание „забележка“, а с писмо от 14.05.2019
г. директорът уведомил ръководителя на „Звено за вътрешен одит“ при „Холдинг
БДЖ“ ЕАД, че на ищеца ще бъде наложено такова наказание.
Със заповед № 38/26.06.2019 г. на Директора на „ППП
Горна Оряховица“ на ищеца било наложено дисциплинарно наказание „забележка“, за
това, че на 11.04.2019 г., по време на работа, в качеството си на началник на
влак № 20170, по време на престоя на спирка Струпец е подал на локомотивния
машинист на влак № 20170 „Заповед за заминаване“ без да е получил сигнал
„Готовност“ от кондуктора на влака в нарушение на чл.20 от Инструкция за
началника на пътническия влак и чл.398 от Наредба № 58 за правилата за
техническа експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в
железопътния транспорт, което нарушение е свързано с безопасността на
превозите.
Въз основа
на приетите за установени факти, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл.357 КТ за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание „забележка“. Доколкото искът
се основава на отричане на основанието за ангажиране на дисциплинарна
отговорност, ответникът следва да установи действията или бездействията на
работника или служителя, които твърди да съставляват дисциплинарно нарушение,
както и законосъобразността на налагането на дисциплинарното наказание с оглед
въведените от ищеца доводи и служебната проверка, дължима от съда. Така в
случая ответникът следва да установи съществуването на валидно трудово
правоотношение, по силата на което ищецът изпълнява длъжността „кондуктор“, съдържанието на вменените на ищеца трудови
задължения, които твърди да са нарушени или неизпълнени, обстоятелството, че на 11.04.2019 г., при обслужване
на влак № 20170 при престоя на спирка Струпец ищецът е подал на локомотивния
машинист „Заповед за заминаване“ без да е получил сигнал „Готовност“ от
кондуктора, че в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание са посочени
нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз
основа на който се налага. Ищецът основава иска си на възражение за
несъразмерност на наказанието и в негова тежест е да установи фактите,
съставляващи основание за този извод - невъзможност за кондуктора да подаде
сигнала поради това, че уреждал с билети множеството пътуващи от необслужвани
спирки пътници, краткият престой на спирка Струпец и добрата видимост към влака
при подаване на сигнала „Заповед за заминаване“. Направеното в хода на устните
състезания възражение за неспазване на срока по чл.194, ал.1 КТ е преклудирано.
Щом като не е посочено в исковата молба, съдът няма процесуална възможност да
се произнесе по него. Възражението не може да бъде проверено и служебно, доколкото
спазването на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание е извън обхвата
на служебната проверка за законност на наказанието (в същия смисъл Решение №
297/03.10.2014 г. по гр.д.№ 7528/2013 г. на ІV Г.О. на ВКС; Решение №
167/30.07.2014 г. по гр.д.№ 6368/2013 г. на ІV Г.О. на ВКС; Решение № 23/02.02.2016
г. по гр. д. № 4553/2015 г. на IV Г.О. на ВКС).
Между страните не се спори, че към 11.04.2019 г. са
били в трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал
длъжността „началник-влак, пътническо движение“ при ответника. Съгласно
длъжностната характеристика за длъжността, приложена към трудовото досие, при
обслужване на всички видове пътнически влакове, ищецът е длъжен да спазва и изпълнява
Наредба № 58 от 02.08.2006 г. за правилата за
техническата експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в
железопътния транспорт. Съгласно чл. 398, ал.1 от същата, в гари, от които е
разрешено заминаването на влакове само по разрешаващ сигнал на изходния
светофор, ръководителят на превозната бригада на пътнически влак стои от
страната на перона, който се използва от пътниците, или откъм приемното здание,
когато пътниците използват два перона за този влак. След като се увери, че
изходният светофор за обслужвания от него влак е с разрешаващ сигнал, получил е
сигнал за готовност от бригадата си и се убеди, че няма пречка за тръгването на
влака и е време за тръгване, подава сигнал на машиниста за готовността на влака
- денем вдига свит жълт флаг, нощем насочва към машиниста зелена светлина. И в
двата случая ръководителят на превозната бригада високо изговаря думата
"Готово", а ал.2 на с.чл. вменява същите задължения на ръководителя на превозната бригада при заминаването на
влака от спирка. С оглед посоченото, ищецът, като началник-влак и ръководител
на превозната бригада е бил задължен да подаде на машиниста сигнал за
готовността на влака с описаните действия, само след като е получил е сигнал за
готовност от бригадата си. В този смисъл неоснователно ищецът възразява, че не
е доказано, че му е възложено трудовото задължение, което работодателят твърди
да не е изпълнено. Задължението му следва от специалния нормативен акт, който
работодателят му е възложил да изпълнява изрично чрез препращане с длъжностната
характеристика.
Между страните не се спори и относно неизпълнението на
това задължение на 11.04.2019 г. при обслужване на влак № 20170 при престоя на
спирка Струпец. От признанията на ищеца - извънсъдебно в дадените обяснения,
както и пред съда (в исковата молба), както и от свидетелските показания на
свид.И. се установи, че ищецът е подал „Заповед за заминаване“ на локомотивния
машинист, без преди това да е получил сигнал „Готовност“ от кондуктора. Несъответствието
между дължимото от ищеца поведение и фактически осъщественото съставлява нарушение
на трудовата дисциплина съгласно чл.186 КТ от изброените в чл.187, ал.1 КТ -
неизпълнение на възложената работа (чл.187, ал.1, т.3 КТ), което и двете страни
сочат като правен извод.
Спорен по делото от правна стана е въпросът за
пропорционалността на санкцията, доколкото ищецът сочи, че деянието му е
толкова малозначително, че е неоправдано да се наказва. При извършено нарушение
на трудовата дисциплина, работодателят може да избере дали да наложи
дисциплинарно наказание и какво да бъде то, съобразно тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено и поведението на работника или служителя
(чл.189, ал.1 КТ) и тази преценка подлежи на съдебен контрол при оспорване на
законността на наказанието.
Ищецът, като ръководител на превозната бригада,
съгласно длъжностната му характеристика отговаря за изпълнение на задълженията
на членовете на бригадата. Това му възлага контролно правомощие, даващо му
основание да изисква изпълнение на задълженията на членовете на бригадата, но и
да обезпечава цялостната й дейност. Именно поради тази особеност на длъжността
му, той следва да осигури извършването на всички действия, водещи до дължимия
от бригадата като цяло резултат, в конкретния случай - да обезпечи
безопасността на пътниците и движението, като спази разписанието.
В случая ищецът е действал - подал е „Заповед за
заминаване“ на локомотивния машинист, когато е трябвало да бездейства - да
изчака сигнал „Готовност“ от кондуктора. Явно е, че нарушението, извършено от
ищеца, е резултат от неизпълнение на задължението на кондуктора да му подаде
сигнал. Установи се, че кондуктора на влака свид.И. издавала билети по време,
когато е трябвало да следи за слизане и качване на пътниците и да подаде сигнал
на началник-влака. Установи се още, че престоят на влака на спирка Струпец
съгласно разписанието е бил половин минута, а на 11.04.2019 г. влакът е
престоял на жп спирката около три минути, т.е. при вземане на решението от
ищеца да действа, разписанието вече е било нарушено. В тази ситуация, при която
сигнал „Готовност“ вече е нямало как да бъде подаден своевременно, ищецът е
избрал да осигури заминаването на влака, като предотврати допускането на
по-голямо закъснение, неспазване на разписанието и неизпълнение на задължението
на работодателя към пътниците. От действията му работодателят не търпи вреди, а
напротив - действията на ищеца изцяло го ползват.
Не може да се приеме за основателен довода на
ответника, че с действието си, ищецът е застрашил безопасността на движението.
Ищецът, като ръководител на превозната бригада, дори и да получи сигнал „Готовност“,
също следва да се увери, че няма пречка за потегляне на влака (чл.398, ал.1 от
цитираната наредба). В този смисъл, нарушението на ищеца се състои в извършване
на еднократна проверка, че всички пътници са слезли и са се качили и няма друга
пречка за потегляне на влака, вместо такава проверка да се извърши два пъти -
от превозната бригада и след това от ръководителя й. Липсата на такава втора
проверка не би могла да съставлява нарушение, защото самият работодател я
допуска - съгласно длъжностната характеристика на ищеца, в случай че влакът
няма кондуктор, началник-влакът изпълнява и неговите задължения, в т.ч. и
проверката преди даване на сигнал „Готовност“. Допълнително следва да се
посочи, че влаковата композиция се е състояла от два вагона и теренът около
гарата е бил равен, а линията - права. От една страна, това означава, че
видимостта му към вратите на влака не е била препятствана, а от друга, че
видимостта от първи вагон (където се е намирал ищецът) и от втори вагон (където
е била кондукторката) е била еднаква.
По изложените съображения съдът намира за основателно
възражението на ищеца, че несъответствието между дължимото от ищеца поведение и
осъщественото от него съставлява само формално нарушение на трудовата
дисциплина. От неправомерното му поведение за работодателя или за пътниците не
са произтекли никакви неблагоприятни последици, нито е създадена опасност
такива да настъпят. Така макар, формално ищецът да не е спазил регламентирания
ред на подаване на сигнали при заминаване на влака, той е осигурил
своевременното му и безопасно потегляне и не следва да бъде наказан
дисциплинарно за това. По тези съображения искът му се явява основателен и
дисциплинарното му наказание следва да бъде отменено.
На основание чл.83, ал.1,
т.1 ГПК ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски в производството.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.6 ГПК, ответникът е задължен
да заплати дължимите разноски за държавна такса за първоинстанционно
разглеждане на делото в размер съгласно чл.3 ТДТССГПК от 80 лв. Предвид изхода
на спора и по аргумент от чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право да му се присъдят направените разноски. Той е направил такова искане и е представил
доказателства да е сторил разноски в производството в размер 600 лв. за
адвокатско възнаграждение, поради което тази сума му се следва за заплащане от
ответника.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на
обжалване.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ дисциплинарно наказание „Забележка“, наложено на П.И.Х., ЕГН **********,***
от ПОДЕЛЕНИЕ
ЗА ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, БУЛСТАТ ************, с адрес
гр.************* към „„БДЖ – Пътнически превози“ съкратено „БДЖ – ПП““ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление гр.******, със Заповед № 38/26.06.2019 г. на Директор на
Поделение за пътнически превози – Горна Оряховица.
ОСЪЖДА
ПОДЕЛЕНИЕ
ЗА ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, БУЛСТАТ ************, с адрес
гр.************* към „„БДЖ – Пътнически превози“ съкратено „БДЖ – ПП““ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление гр.****** да заплати по сметка на
Районен съд – Горна Оряховица сумата от 80 лв. /осемдесет лева/,
представляваща държавна такса за разглеждане на делото, както и 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА
ПОДЕЛЕНИЕ
ЗА ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, БУЛСТАТ ************, с адрес
гр.************* към „„БДЖ – Пътнически превози“ съкратено „БДЖ – ПП““ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление гр.****** да заплати на П.И.Х., ЕГН **********,*** сумата от 600 лв. /шестстотин лева/,
представляваща направени разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване
на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: